Решение по дело №177/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 245
Дата: 19 август 2022 г. (в сила от 19 август 2022 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20221700500177
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Перник, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500177 по описа за 2022 година
при участието на секретаря КАТЯ СТАНОЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 177 / 2022 г. по описа на Окръжен съд - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
ОТ: адв. М.К. - особен представител на А. И. П., с ЕГН ********** и адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260015 от 11.01.2022 г., постановено по
гр.дело № 700 / 2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С което съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация - Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино,
срещу А. И. П., ЕГН ********** от ***, обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. И. П. дължи на „Топлофикация - Перник“ АД
сумата в размер на 1360.01 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № *** за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
07.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 231.73 лева, представляваща законна лихва за забава върху
1
месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4067/2020 г. по описа на
Районен съд Перник, както и е осъден ответникът да заплати разноските в производството.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като недопустимо,
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд не е
обсъдил всички възражения на ответника срещу предявения иск, включително възражението
за нищожност и неприложимост по отношение на жалбоподателя на приетите като
доказателство по делото Общи условия. Твърди се, че обжалваното решение се основава на
необосновано заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Посочва се
още, че по делото останало недоказано ответникът да е бил собственик на процесния имот
през процесния период от време, както и се оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните относно услугата: пренос, доставка, разпределение и
ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е депозирала отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез особения си представител, изразява
становище, че подържа така депозираната въззивна жалба, като по подробно изложени в нея
доводи моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго,
с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с писмено становище,
депозирано преди съдебното заседание, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че искът е допустим, тъй като
за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 4067/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на
исковото производство. Заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника, като
искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Приел е, че представените по делото общи условия имат обвързваща за страните
сила, а от приетите като писмени доказателства договор по реда на НДИ от 05.06.1990г. и
удостоверение за идентичност на административен адрес се установявало, че ответникът и
съпругата му са придобили в режим на СИО собствеността върху процесния имот.
Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката -
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че
ответникът и съпругата му са собственици на процесния имот, между страните бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия и тъй като имотът бил придобит в режим на СИО,
всеки от съпрузите отговарял за цялото задължение, поради което и ответникът дължал
претендираната от ищеца сума в пълен размер.
При определяне размера на процесното вземане, съдът съобразил заключенията на
вещите лица по допуснатите съдебно - икономическа и съдебно –техническа експертизи и
приел, че сумите са начислени съгласно методиката на ФДР и са налице обявени и
необжалвани изравнителни сметки, като няма погасени по давност суми или частични
2
плащания от страна на ответника.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 4067 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК
съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал.4
от ГПК е подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият
районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд - Перник бил приел, че
ответникът бил клиент на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния
период и дължал заплащане на начислените суми за потребена топлинна енергия,
респективно не се е съгласявал с доставката на топлинна енергия в имота. Оспорва да е бил
собственик на процесния имот през процесния период от време, както и оспорва наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните относно услугата пренос,
доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.
С тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК се
прие, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените
от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на
централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от
етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й
по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма
„принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда
способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. При правилно
разпределена доказателствена тежест, по делото не е установено да са спазени изискванията
за спиране на топлоподаването в сградата по реда на чл. 153, ал.2 ЗЕ - колективно да е
декларирано писмено това пред топлопреносното предприятие и да е поискано прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция
или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на
3
имот в такава сграда, е ползвал топлинна енергия, като е без правно значение наличието на
съгласие за това от негова страна, респективно на липсата на такова съгласие, с изключение
на предвидената в чл. 153, ал.2 ЗЕ хипотеза на законосъобразен отказ от услугата, каквато в
настоящия случай не е установена по делото.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за липса на качеството
„потребител на топлинна енергия“ на ответника, наведени и като възражения с отговора на
исковата молба в първоинстанционното производство, следва да се посочи, че действащата
през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които
възниква договорното отношение по продажба на топлоенергия - писмен договор по чл. 149
ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ
се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в
областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда,
че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката
на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело
№ 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител
на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е
ползвал, обитавал имота.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имоти, жалбоподателят А. И. П. е придобил собствеността върху недвижим
имот, находящ се в ***, на ***, който имот, съгласно удостоверение от „Перник – инвест“
ЕООД, е идентичен с процесния недвижим имот с адрес ***, като от представеното
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че жалбоподателят на *** е
сключил граждански брак с Р.Й. П.. Видно от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, А.
И. П. е декларирал собственост върху процесния топлоснабден имот за себе си и съпругата
си, като е посочил, че е придобил същия въз основа на договор за продажба. В декларацията
е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на ползване.
При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, настоящият съдебен състав достигна до извода, че жалбоподателят и
съпругата му притежават в режим на съпружеска имуществена общност процесния
апартамент. Налице е документ, удостоверяващ валидно извършена прехвърлителна сделка,
по силата на която жалбоподателят и съпругата му са придобили собствеността върху
имота, а отделно от това, пред едно трето за спора и незаинтересовано лице - Община
Перник, още преди исковия период, П. е декларирал, че е собственик, заедно със съпругата
си, на апартамент, находящ се на адрес ***, съответстващ на описания в исковата молба.
Пред общинския орган жалбоподателят е декларирал и основанието за придобиване
собствеността върху апартамента. Ето защо съдържащото се в декларацията изявление,
отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт (с оглед предмета на настоящото производство).
Признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните и надеждни
доказателства в гражданския процес, което следва да се преценява с оглед на всички
събрани по делото доказателства. В този смисъл са и Определение № 220 от 01.03.2017 г. по
гр.д. № 4084/2016 г. на ВКС, IVГО, Решение №309 от 06.11.2017 г. по в.гр.д. №502/2017 по
описа на Окръжен съд Перник, Решение № 263/12.07.2019г. по в.гр.д. 352/2019 по описа на
Окръжен съд Перник, Решение № 485/20.12.2019г. по в.гр.д. № 729/2019 по описа на
4
Окръжен съд Перник.
Поради което съдът приема, че между жалбоподателя А. И. П., в качеството му на
собственик на посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното
дружество е създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата
на закона.
Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че
жалбоподателят А. И. П. е придобил качеството на клиент на топлинна енергия и се е
задължил да заплаща изцяло стойността на топлинната енергия доставена до посочения в
исковата молба топлоснабден имот. Следва да се отбележи, че при липсата на доказателства
по делото в обратна посока, съдът намира, че по отношение на брачното правоотношение
между А. И. П. и Р.Й. П. приложение намира разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК,
съгласно която за имуществените отношения между съпрузи по заварени бракове към датата
на влизане в сила на СК от 2009г. се прилага законовият режим на общност. Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, каквито без съмнение са консумативните разноски
за потребена топлинна енергия. Поради което съдът приема, че жалбоподателят А. И. П., в
качеството му на солидарен длъжник, е материално легитимиран да отговаря за
задължението за заплащане на начислената и доставена до собствения му имот топлинна
енергия в пълен размер.
Съдържанието на облигационната връзка между топлопреносното дружество и
клиента на топлинна енергия е установено от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация- Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност и
неприложимост на представените по делото Общи условия в отношенията между него и
въззиваемото дружество, тъй като жалбоподателят не е установил наличието на хипотезата
на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, а именно предложени от него специални условия, които да са отразени в
писмено допълнително споразумение между страните. Също така за настоящата съдебна
инстанция е служебно известно, че представените общи условия са публикувани в един
централен /в-к „ Новинар“ бр. 101/2008г./ и в един местен ежедневник /в-к Съперник“, бр.
82/29.04.2008г./, тоест, че са влезли в сила. Не се установява наличие на основание за
нищожността им.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен
начин, че между страните е налице валидна облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия.
Първоинстанционният съд при определяне размера на задължението е съобразил
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно - икономическа и съдебно –
техническа експертизи. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за необоснованост на приетото заключение по съдебно – техническата
експертиза. Същото е компетентно, обективно, безпристрастно и пълно дадено,
съответстващо на останалия доказателствен материал по делото, като в съда не възниква
никакво съмнение относно неговата правилност, поради което настоящата инстанция го
цени като такова и го възприема изцяло. Съгласно посоченото в него услугата „дялово
разпределение“ е въведена за СЕС, в която се намира процесният имот, на 10.12.2001г., като
между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор /след въвеждането на общите условия/, уреждащ взаимоотношенията между тях.
Показанията на топломера за процесния период могат да се считат за достоверни и
количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно съгласно приетата
методика, като е разпределено нетното количество потребена топлинна енергия между
съсобствениците на имоти в СЕС. Начислените суми са пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период, а
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
топлинна енергия в СЕС, като сумите са отразени в индивидуалните сметки по имоти и
сметките са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок. Съгласно
5
посоченото от вещото лице по приетата съдебно икономическа експертиза предявената
главница отговаря на стойността на действително доставената и ползвана топлинна енергия
за процесния период, а претендираното обезщетение за забава за процесния период е
съобразено с клаузите на общите условия на дружеството, като не са извършвани плащания.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на основание чл. 273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноски, за които е представила и списък
по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателя. С оглед постановеното по делото протоколно
определение от 07.06.2022г., в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено и
внесеното от „Топлофикация -Перник“ АД възнаграждение за назначения по делото особен
представител адв.К. в размер на 170.70 лв.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260015 от 11.01.2022 г., постановено по гр.дело №
700 / 2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА А. И. П., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 270.70 лв. / двеста и седемдесет лева и 70 ст. / представляваща сторени
съдебноделоводни разноски във въззивното производство, от които 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивния съд и 170.70 лв. - възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6