Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 169 Година 2020, 03.11 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На първи юли ..………………….…................................ Година две хиляди
и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Жана Кметска ……........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер ……… 384 …..… по описа за …… 2018 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание в
чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД и във връзка с чл. 125, ал. 3 от
Търговския закон.
Образувано е по повод исковите
претенции на „Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление р-н Лозенец, ж. к.
„Хладилника“, ул. „Козяк“, № 41, ет. 7, представлявано от Д.Щ.К., чрез процесуалните
му пълномощници, със съдебен адрес град София 1303, бул. „Тодор Александров“ №
28, ет. 7 против „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********,
със седалище Бургас и адрес на управление ул. „Хан Аспарух“ № 44,
представлявано от Желез Железов Янев за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцовото сумата от 1200000 лева, представляваща част от вземането на
ищеца от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на
равностойността на дружествения дял на напуснал съдружник в общ размер на
2164440 лева, придобито от него въз основа на договор за прехвърляне на
вземания от 13.07.2018 година, сключен с Д.Щ.К., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на предявяване на иска - 04.09.2018 година до
окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, че
управителят и едноличен собственик на капитала на „Водоканалстрой
- Д.К.“ ЕООД - Д.Щ.К. бил съдружник във „Водоканалстрой“
ООД, като притежавал 42 дяла, всеки от които с номинална стойност от 50 лева, с
обща номинална стойност 2100 лева, равняващи се на 42 % от капитала на
дружеството.
На 28.08.2017 година той подал
писмено предизвестие за прекратяване на участието си в дружеството на основание
чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, което било получено лично от един от
останалите двама управители, имащ правото самостоятелно да го представлява, а
именно Желез Железов Янев. Същият удостоверил получаването му с подписа си
върху екземпляр от предизвестието. Тримесечния срок на предизвестието е изтекъл
на 28.11.2017 година, в резултат на което участието на К. като съдружник във „Водоканалстрой“ ООД автоматично било прекратено, считано от
29.11.2017 година.
По силата на чл. 125, ал. 3 от Търговския
закон, при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена
отговорност, имуществените последици се уреждали въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който било настъпило прекратяването. Оттук
следвало, че за Д.К. било възникнало право да получи от „Водоканалстрой“
ООД равностойността на дружествения си дял, равняваща се на 42 % от чистото
имущество на дружеството към 30.11.2017 година.
На 26.01.2018 година с нотариална
покана Д.К. поканил „Водоканалстрой“ ООД да му изплати
равностойността на дружествения му дял. Както било удостоверено от нотариуса,
поканата била получена от Георги Димов Георгиев, в качеството му на
представляващ „Водоканалстрой“ ООД. С нея било
отправено искане към последното в 3-дневен срок да представи на Д.К. счетоводен
баланс на дружеството към 30.11.2017 година. На 07.02.2018 година Д.К. получил
по електронна поща счетоводен баланс към 30.11.2017 година и писмо от „Водоканалстрой“ ООД. При сравнението на представения от
ответника счетоводен баланс с данните от последния обявен годишен финансов
отчет на „Водоканалстрой“ ООД, обаче било очевидно,
че предоставения му такъв към 30.11.2017 година не отразявал действителното
имуществено състояние на дружеството.
Съгласно счетоводния баланс, част
от обявения в търговския регистър годишен финансов отчет на „Водоканалстрой“ ООД за 2016 година, към 31.12.2016 година
общата стойност на активите му била в размер на 12752000 лева. Основна част от
активите на дружеството били вземания, чиято стойност към 31.12.2016 година
била 9735000 лева. Общият размер на задълженията към същата дата бил в размер
на 3654000 лева или чистата стойност на имуществото (активите минус
задълженията) към 31.12.2016 година била в размер на 9098000 лева. Тази
стойност съвпадала със стойността в раздел „Собствен капитал“ на счетоводния
баланс.
Съгласно представения от ищеца
счетоводен баланс обаче, чистото имущество (собствения капитал) на „Водоканалстрой“ ООД към 30.11.2017 година възлизало на
474000 лева. Дружеството отчитало не печалба, а загуба за 2017 година в размер
на 6115000 лева. Съгласно същия, вземанията били в размер едва на 1204000 лева,
т. е. в сравнение с баланса за 2016 година, размера на вземанията към
30.11.2017 година бил намалял с 8531000 лева. Същевременно, в баланса към
30.11.2017 година не било отразено придобиването на нови дълготрайни материални
активи или текущи активи на стойност, близка до тази на вземанията, които
фигурирали в счетоводния баланс за предходната година. Следователно, за сметка
на намаляването на вземанията, дружеството не било придобило нови дълготрайни
активи, нито били постъпили плащания по банковите му сметки.
Подобни операции и съставяне на
баланс без част от вземанията на дружеството несъмнено нямало никаква
икономическа и счетоводна логика. В случая било очевидно, че не става въпрос за
отписване на вземания поради изтичане на давностния срок - в баланса за 2016
година било посочено, че падежа на вземания на стойност 5261000 лева настъпвал
след повече от една година. Нямало как тези вземания да са погасени по давност
към 30.11.2017 година, при положение, че дори не били станали изискуеми към
тази дата. Поради това именно ищецът счита, че представения му от ответника счетоводен
баланс към 30.11.2017 година бил съставен единствено с цел да лиши Д.К. от
възможността да получи действителната равностойност на дружествения си дял.
Същият бил управител на дружеството-ищец и за периода от 01.01.2017 година до
30.11.2017 година, като не му било известно в неговите рамки то да е претърпяло
финансови сътресения, които да могат да доведат до такова драстично намаляване
на имуществото му. Наред с това, напълно неоснователно „Водоканалстрой“
ООД прихващало свои несъществуващи вземания от Д.К. с цел допълнително да
намали и без това нереално ниската стойност на вземането за изплащане на
равностойността на дружествения му дял.
Изводът, че представения от ответника
баланс към 30.11.2017 година не отразявал действителното имуществено състояние
на дружеството се потвърждавал и от заявения за обявяване в ТРРЮЛНЦ негов
годишен финансов отчет за 2017 година. Към същия бил приложен доклад от
независим финансов одитор Златинка Стоянова. В него, раздел „Обръщане на
внимание“ било вписано, че по решение на ръководството на дружеството били
отписани проблемни търговски вземания на стойност 2882000 лева, както и че била
извършена обезценка на такива вземания в размер на 3175000 лева. В резултат от
тези счетоводни операции, активът на „Водоканалстрой“
ООД бил намалял с 6057000 лева.
Твърди се, че разглежданите
счетоводни операции били извършени не въз основа на извършена оценка на
вземанията от лицензиран оценител, с оглед действителните възможности за тяхното
събиране; те не се основавали и на досегашната счетоводна политика на
дружеството. Не била налице и твърдяната „абсолютна невъзможност за събиране на
вземанията“, доколкото отписването не се основавало на заличаване на длъжниците
по отписаните вземания поради приключване на производство по несъстоятелност
спрямо тях. Явно не била налице и хипотезата на погасяване на вземанията поради
изтичане на погасителна давност, тъй като в противен случай това щяло да бъде
посочено изрично в доклада.
Оттук следвало, че ръководството
на ищеца в лицето на двамата управители било преценило по собствено усмотрение,
че вземанията са несъбираеми и следва да се отпишат от баланса на дружеството.
Липсвали каквито и да било данни, обаче това решение да се основавало на обективни
обстоятелства, от които да можел да се направи извод, че отписаните вземания
били несъбираеми. Поради това именно към актива на ищеца, съгласно годишния
финансов отчет за 2017 година следвало да се прибавят неоснователно отписаните
вземания в размер на 6057000 лева. В резултат от това, чистото имущество на „Водоканалстрой“ ООД към 31.12.2017 година реално възлизало
на 6582000 лева. Тази стойност се получавала, като от актива в размер на
9737000 лева (формиран като сбор от сумата на актива, съгласно баланса за 2017
година от 3680000 лева плюс неоснователно отписаните вземания в размер на
6057000 лева) се извадела стойността на задълженията (т. е. пасива без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат) в размер на 3155000 лева.
Възможно било наред с неоснователното отписване на посочените вземания да били
извършени и други подобни счетоводни операции, с цел създаване на впечатление,
че равностойността на дружествения дял на К. е по-ниска от действителната.
По силата на договор за
прехвърляне на вземания от 13.07.2018 година Д.К. прехвърлил част от вземането
си от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на
дружествения му дял в полза на цесионера „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД. Видно от чл. 1, ал. 6 от
договора за прехвърляне на вземания, предмет на същия била частта от
вземанията, които не били прехвърлени в полза на „Водоканалстрой
- Костови“ ЕООД, т. е. частта от вземането в размер от 600000 лева до неговия
пълен размер. С оглед общия размер на равностойността на дружествения дял, посочен
по-горе, счита, че частта от вземането, която била прехвърлена на „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД възлизала на не по-малко
2164440 лева.
Предишният кредитор Д.К. уведомил
длъжника за прехвърлянето на вземанията с нотариална покана, получена от „Водоканалстрой“ ООД на 16.07.2018 година. Съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, считано от получаване на уведомлението, цесията имала действие за
длъжника „Водоканалстрой“ ООД, а цесионерът
„Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД се явявал легитимиран да
получи плащане по прехвърленото вземане, както и да предяви иск срещу длъжника
при липса на доброволно изпълнение.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
Сочи, че претендираната сума не
се дължи, защото дружеството не било титуляр на вземанията по доводи за нищожност
на цесията поради липса на каузално правоотношение. Тя противоречала на добрите
нрави, защото очевидно била направена само като опит да се отклонят исковете на
„Водоканалстрой“ ООД - твърдяла се покупко-продажба с
пет години гратисен период и очевидно несериозен сконтов процент при сделка,
сключена между майка и син. В тази връзка поддържа, че подписа върху цесията с
„Водоканалстрой - Костови“ ЕООД не бил положен от
Веска Костова, което потвърждавало нейния симулативен характер.
В случай, че се приемела
валидност на цесията, счита, че тъй като дружественият дял на Д.К. бил в размер
на 134652.71 лева, то претендираната сума не се дължала. Д.К. цедирал от вземането си на „Водоканалстрой
- Костови“ ЕООД 600000 лева, а съгласно условията на цесията към „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД се цедирала
останалата част, без посочване на сума. При това положение, сумата от 134652.71
лева била цедирана на „Водоканалстрой- Костови“ ЕООД,
поради което за „Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД нямало
остатък.
Производството по настоящото дело е образувано по повод
първоначално предявените от „Водоканалстрой“ ООД против
физическото лице Д.Щ.К., „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД и „Водоканалстрой-Д.К.“
ЕООД претенции, производството по които е било прекратено с определение под №
214 от 15.02.2019 година, потвърдено с определение № 137 от 25.04.2019 година
по частно търг. дело № 107/2019 година на Апелативен съд - Бургас, последното
недопуснато до касация с определение № 411 от 27.09.2019 година по частно търг.
дело № 1773/2019 година на ВКС, І т. о. То е продължило под същия номер само по
отношение на предявения от „Водоканалстрой-Д.К.“
ЕООД, ЕИК ********* насрещен иск против „Водоканалстрой“
ООД, ЕИК *********. С оглед на това развитие на процеса, при съобразяване на
спорните между страните въпроси, то съдът намира, че техните становища по същите и по възникналия между тях спор
са намерили изражение във всички постъпили по делото книжа както по
първоначалния, така и по насрещния иск. В тази връзка следва да се посочи, че
основният спорен въпрос и по двата иска е за размера на равностойността на
дружествения дял, който се следва на напусналия съдружник Д.К.. Единството на
правопораждащото правоотношение и по двата иска налага в настоящото
производство да бъдат взети предвид изявленията на страните във всички
депозирани от тях документи в хода на размяната на книжа, включително и
заявените с тях възражения за прихващане.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е установено, а и това не
е спорно между страните, че Д.Щ.К. е бил съдружник във „Водоканалстрой“
ООД, като е притежавал 42% от дяловете от капитала на същото. С уведомление от
28.08.2017 година той е подал предизвестие за прекратяване на участието си като
съдружник във „Водоканалстрой“ ООД. Срокът на
предизвестието е изтекъл на 28.11.2017 година и считано от 29.11.2017 година членственото
му правоотношение е прекратено. В резултат от това за него е възникнало вземане
в размер на 42% от чистото имущество на „Водоканалстрой“
ООД към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството му,
т. е. към 30.11.2017 година. Горните обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, а и след извършена служебна справка в
търговския регистър по партидата на ответното дружество.
Страните спорят относно размера на сумата, която се
следва на напусналия съдружник Д.К. с
оглед прекратяване на участието му в ответното дружество, както и по
валидността на цесия, с която ищецът се легитимира като кредитор на ответника.
Установява се от представените по делото доказателства,
че на 13.07.2018 година Д.Щ.К. и ищецът „Водоканалстрой
- Д.К.“ ЕООД са сключили договор за цесия, по силата на който първият е прехвърлил
на търговското дружество останалата част, надхвърляща 600000 лева, от своето
вземане от ответника „Водоканалстрой“ ООД за
заплащане на равностойността на дружествения му дял поради прекратяването на
участието му като съдружник във същото, определена на 42% от чистото му имущество,
съгласно счетоводен баланс към 30.11.2017 година, ведно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително акцесорните вземания за изтекли
и бъдещи лихви върху главницата, дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва, както и вземанията за разноски за принудителното събиране на
прехвърлените вземания срещу заплащане на цена в размер на 85% от действително
събраната от цесионера част от прехвърлените вземания, платима в едномесечен
срок, считано от датата, на която цедентът действително е получил плащане на
съответната част по банковата си сметка. В чл. 1, ал. 6 от договора изрично е
посочено, че преди сключването му Д.К. е прехвърлил част от същото това вземане
до размера на 600000 лева в полза на „Водоканалстрой -
Костови“ ЕООД с договор от 09.07.2018 година и предмет на договора от
13.07.2018 година е останалата част от вземането за изплащане равностойността
на дружествения дял на същия. В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че в
случай, че същият бъде счетен за недействителен поради непосочване на фиксиран
размер на вземането, ще се счита, че е прехвърлено вземане в размер 1800000 лева.
За извършената цесия съобщение до ответното дружество е
било отправено от Д.К. с нотариална
покана рег. №6159, том 3, № 26 от 16.07.2018 година по регистъра на нотариус
Симеон Илиев. По делото не са представени доказателства за датата на
връчването, но този факт се признава от ответното дружество в първоначалната му
искова молба от 24.07.2018 година, с която длъжникът е представил поканата като
доказателство по делото. Предвид това, може да се направи обосновано
заключение, че поканата е получена най-късно на тази дата - 24.07.2018 година.
Видно от представените доказателства, на 09.07.2018
година Д.Щ.К. и „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД са
сключили договор за цесия, по силата на който първият прехвърлил на търговското
дружество част от своето вземане от ответника „Водоканалстрой“
ООД до размера на 600000 лева за заплащане на равностойността на дружествения
му дял поради прекратяването на участието му като съдружник във „Водоканалстрой“ ООД, определена на 42% от чистото имущество
на същото, съгласно счетоводен баланс към 30.11.2017 година, ведно със
съответните привилегии и други принадлежности, включително акцесорните вземания
за изтекли и бъдещи лихви върху главницата, дължимото обезщетение за забава в
размер на законната лихва, както и вземанията за разноски за принудителното
събиране на прехвърлените вземания срещу заплащане на цена в размер на 500000
лева, платима в петгодишен срок от сключване на договора по банков път.
За извършената цесия съобщение до ответното дружество е
било отправено от Д.К. с нотариална
покана рег. №6160, том 3, № 27 от 16.07.2018 година по регистъра на нотариус
Симеон Илиев. По делото не са представени доказателства за датата на
връчването, но този факт се признава от ответното дружество в първоначалната
искова молба от 24.07.2018 година, с която длъжникът е представил поканата като
доказателство по делото. Предвид това, може да се направи обосновано
заключение, че поканата е получена най-късно на тази дата - 24.07.2018 година.
По повод оспорването на два разходни касови ордера №
87/12 от 26.01.2017 година за сумата от 15000 лева и №89/12 от 30.10.2017
година за сумата от 80000 лева (листи №№ 214 и 215 от делото) по делото е
допусната и извършена съдебно-почеркова експертиза. От
приетото и неоспорено заключение на вещото лице се установява, че буквено-цифровите
ръкописни текстове, в двата разходни касови ордера, са изписани от едно и също
лице, с различни химикални пасти. Текстът „хиляди“
във втория разходен касов ордер № 89/12 от 30.10.2017 година е изписан след
полагане на подпис от Д.К. в графа „получил сумата“. От допълнителното
заключение се установява, че следните текстове във втория разходен касов ордер
№ 89/12 от 30.10.17 година не са изписани от Д.К., а именно: „Д. К.“; „кол. лог. пари“ и „80000 осемдесет хиляди лева“.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена и съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която в изготвеното заключение е посочило, че съгласно
счетоводния баланс на „Водоканалстрой“ ООД към
30.11.2017 година общата стойност на активите на дружеството е в размер на 3588
хиляди лева, а на задълженията е размер на 3114 хиляди лева. Чистото имущество
(разликата между активите и задълженията) възлиза на 474 хиляди лева, а
равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Д.К. се определя
като 42% от чистото имущество и е в размер на 199080 лева. Вещото лице е
съпоставило в табличен вид данните от финансовите отчети на ответното дружество
към 31.12.2016 година и към 30.11.2017 година. Посочило е, че се констатират съществени
разлики в стойностите, като най-големи са разликите между размерите на
вземанията от клиенти (9735 хиляди лева за 2016 година и 1204 хиляди лева за
2017 година) и собствения капитал (9098 хиляди лева за 2016 година и 474 хиляди
лева за 2017 година). Според него, тези разлики се дължат на това, че с решение
на Общото събрание от 21.12.2017 година на „Водоканалстрой“
ООД са отписани вземания в общ размер на 2882447.61 лева и са обезценени със
100 % вземания в общ размер на 3175498.19 лева, както и на разпределена и
изплатена на съдружниците печалба в размер на 2500000 лева. Посочено е още в
заключението, че съгласно доклада на независимия одитор, финансовият отчет на „Водоканалстрой“ ООД за 2017 година представя достоверно,
във всички съществени аспекти, финансовото състояние на дружеството към
31.12.2017 година и неговите финансови резултати от дейността и паричните му
потоци за годината, завършващи на тази дата, в съответствие с Националните
счетоводни стандарти, приложими в България.
Експертът е констатирал, че „Водоканалстрой“
ООД е оповестило за последен път счетоводната си политика в ГФО за 2015 година.
В т. 3.5.1 от същата е посочено, че след първоначалното признаване на вземания
от клиенти и доставчици и други вземания се оценяват по амортизируема
стойност и намалена с евентуалната загуба от обезценка. Загубата от обезценка
се начислява в случай, че съществуват обективни доказателства, като например:
значителни финансови затруднения на длъжника, вероятност длъжникът да изпадне в
ликвидация и други подобни. В т. 3.5.2 от същата е посочено, че към датата на
изготвяне на финансовия отчет ръководството на дружеството прави преценка дали
съществуват обективни индикации за обезценка на финансовите активи. Финансов
актив се счита за обезценен само тогава, когато съществуват обективни
доказателства, че в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното
му признаване, очакваните парични потоци са намалели. Посочва се още, че съгласно
чл. 28, ал. 1 от Закона за счетоводството предприятията извършват
инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел
достоверното им представяне във финансовите отчети. На експертизата е
представен инвентаризационен опис на вземанията от клиенти към 30.11.2017 година,
от който е видно, че за отписаните и обезценени вземания липсват обратни
потвърждения от длъжниците в изпратените до тях писма за потвърждение на
разчетите. В съдебно заседание вещото лице пояснява изрично, че въпросът дали
дружеството е спазвало счетоводната политика не е в компетенцията му, а на
независимия финансов одит. В одиторските доклади през процесния период няма
констатации да не е спазвана тази счетоводна политика.
От показанията на свидетелката Стоянова, одитирала ответното дружество за периода 2015-2018 година, се установява, че
то не е променяло счетоводната си политика в периода 2015-2017 година и е
следвало последно оповестената в търговския регистър. Свидетелката посочва, че
отписването и обезценката на вземанията става по преценка на ръководството на
дружеството на база факти, обстоятелства и други ситуации във връзка с
произхода на вземанията, както и други причини. Дружеството няма кредиторска
задлъжнялост към банки, всички задължения към търговски контрагенти, персонал и
НАП са обслужвани текущо. В ЗКПО е регламентиран давностен срок за отписване на
вземания, който е пет години от възникването им. При отписване или обезценка
преди изтичането на този срок, се внася данък в размер на 10%, който се
възстановява впоследствие при настъпване на давността или при събиране на
обезцененото вземане.
Пояснява се още в експертното заключение, че съгласно чл.
6.4 от НСС № 32 „Финансови инструменти“, всички финансови активи подлежат на
проверка за обезценка. Финансовият актив е обезценен, ако балансовата му
стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност (чл. 10.1). В края
на всеки отчетен период предприятието определя дали съществува някакво
обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група
финансови активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя
възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като
текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е
положителна величина. Сумата, превишаваща създадения резерв, се отчита като
текущ финансов разход. Когато за финансовия актив е създаден резерв от
преоценка, който е отрицателна величина, обезценката се отчита като текущ
финансов разход и като намаление на този резерв (чл. 10.2). Съгласно чл. 11.1,
предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти
(включително произтичащите от обезпечения) единствено, когато договорените
права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на
договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице
при: реализиране на правата или уреждане на задълженията; отказ от правата или
отменяне на задълженията; изтичане на срока за реализиране на правата или за
уреждане на задълженията.
Експертът посочва още, че в доклада на независимия одитор
за ГФО на „Водоканалстрой“ ООД за 2017 година е
включен раздел „Обръщане на внимание“, в който е отбелязано, че през 2017година
са отписани проблемни търговски вземания с произход предходни години на
стойност 2882 хиляди лева и обезценени такива в размер на 3175 хиляди лева, за
които одиторът не е получил доказателства относно тяхната събираемост. Въпреки
съдебните производства, за част от отписаните и обезценени вземания, поради
обективни и независещи от дружеството факти и обстоятелства е налице абсолютна
невъзможност за тяхното събиране. Вещото лице пояснява, че съгласно чл. 5 на
Международен одиторски стандарт 701 „Модификации в доклада на независимия
одитор“ при някои обстоятелства одиторският доклад може да бъде модифициран
чрез добавяне на параграф за обръщане на внимание с цел отбелязване на въпрос, който
оказва влияние (ефект) върху финансовия отчет. Добавянето на подобен параграф
за обръщане на внимание не се отразява върху одиторското мнение и обичайно е
свързан с факти, за които одиторското мнение не е квалифицирано. Вещото лице е представило
и вариант на изчисление, в който не са взети предвид отписаните и обезценените
със 100% вземания, при който към 30.11.2017 година чистото имущество на
дружеството възлиза на 6532 хиляди лева, а делът на напусналия съдружник е в
размер на 2743.44 хиляди лева.
При изготвяне на заключението на вещото лице е бил
предоставен протокол от общото събрание, съдържащ таблици и мотиви за взетите
решения, както и инвентаризационен опис за вземанията от клиенти към 30.11.2017
година, от който е видно, че за отписаните и обезценени вземания липсват
обратни потвърждения от длъжниците по изпратените писма за потвърждения на
разчетите. Пояснява се още, че при наличие на съответните обективни
обстоятелства към по-ранен момент, вземанията е следвало да бъдат подложени на
такава преценка или отписани още тогава. Тази преценка е от компетентността на
ръководството на дружеството. Посочва се, че не е налице пречка
инвентаризацията да приключи след датата, към която следва да бъде изготвен
финансовият отчет, а плащането по някое от обезценените или отписани вземания
се отразява впоследствие в счетоводството на дружеството.
В депозираното и прието допълнително заключение експертът
пояснява, че след 21.12.2017 година ответното дружество е получило плащания по
обезценените със 100% вземания в размер на 497486.86 лева, от които 388000 лева
от „Пътна компания-Геострой-Водоканалстрой“ ДЗЗД и
109486.86 лева от „Техноекспортстрой“ ЕАД. Видно от
протокола за отписване и обезценка на вземания от 21.12.2017 година (листи №№
106-110), вземането към „Техноекспортстрой“ ЕАД
фигурира под № 32 от решението по т. 2 и е в размер на платената сума, т. е.
погасено е изцяло.
В допълнително си заключение вещото лице е пояснило, че
междинните отчети следва да отговарят на същите изисквания като годишните, т. е.
да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние на
предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и
собствения капитал. За да отговаря на тези изисквания, финансовият отчет за
периода 01.01.2017 - 30.11.2017 година следва да бъде
съставен въз основа на извършена инвентаризация към тази дата, като се
установят и начислят всички данъчни и осигурителни задължения и се направи
пълно данъчно приключване към същата дата. Установява се още, че за посочения
период ответното дружество е платило осигурителни вноски за сметка на самоосигуряващото се лице Д.Щ.К. в общ размер на 1533.18
лева. Вещото лице е изчислило дължимия по чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ данък дивидент
в размер на 5% от равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник
(199080 лева х 5%), равняващ се на 9954 лева. Нетният полагащ се дял на
съдружника след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък дивидент е определен
от него в размер на 187593.82 лева. При съобразяване и на по-късно постъпилата
сума в общ размер на 497486.86 лева, нетният полагащ се дял на съдружника е
изчислен от вещото лице на сума в размер на 386294.82 лева. В съдебно заседание
вещото лице посочва, че ако не се вземат предвид отписаните и обезценените вземания
от 21.12.2017 година, размерът на дружествения дял след приспадане на дължимия
данък и внесените осигуровки би бил в размер на 2604734.82 лева.
Видно от протокола от проведеното на 21.12.2017 година
Общо събрание на ответното дружество /лист №106 от делото/, след обсъждане на
финансовото му състояние по повод напускането на съдружника Д.К. и нуждата от
точното определяне на полагащия му се дял към 30.11.2017 година, са били оформени
три групи проблемни вземания, като е взето решение за отписването или
обезценяването им със 100%. Групите са както следва: 1. Несъбрани вземания от
продажби с изтекла обща петгодишна давност с произход 2009 - 2012 година, като
отписаните такива вземания са в общ размер на 2882447.61 лева; 2. Неуредени вземания
от продажби по изпълнявани съвместни ангажименти чрез дружество по Закона за
задълженията и договорите, по които има влезли в сила съдебни решения с
произход 2012 - 2016 година и 3. Несъбрани вземания с настъпила изискуемост
повече от 365 дни с произход 2012 - 2016 година, като обезценените със 100%
вземания от втората и третата група са в общ размер на 3175498.19 лева. Същите стойности
са установени и от вещото лице в допълнителното му заключение.
Установява се договора с нотариално удостоверени подписи
за учредяване на обединение от 18.05.2012 година, сключен между „Геострой“ АД, „Пътна компания“ АД и „Водоканалстрой“
ООД /листи №№ 325-333/, че гражданското дружество по ЗЗД с наименование
Обединение „Пътна компания - Геострой - Водоканалстрой“ е създадено именно с цел участие в
обществена поръчка с посочения в представеното арбитражно решение предмет.
Съгласно чл. 3.3 от договора, С.Т., разпитан по делото като свидетел, е избран
и упълномощен за представляващ обединението. Уговореното в чл. 1.9 от него разпределение
на изпълнението на обществената поръчка следва да се извърши с подписването на
отделни договори (чл. 1.10). В чл. 7.9 от същия е предвидено, че всички
плащания от възложителя се превеждат на този член, за чийто обхват на дейност
се отнася плащането, след като се вземат предвид удръжки или изменения от
възложителя или дължими суми за общи разходи. Финансовите резултати (печалба/
загуба) се разпределят съобразно дяловото участие (чл. 7.10). По делото е
представен и анекс към договора, подписан на 15 и 16 юли 2015 година, с
нотариално удостоверени подписи, с който е изменена клаузата за дяловото
участие на партньорите.
Налично е измежду кориците на делото /лист №111 - 116/ решение
по арбитражно дело ad hoc 1/16
със страни „Водоканалстрой“ ООД, „Геострой“ АД и
„Пътна компания“ АД, от което се установява, че от претенциите на същите тези
дружества като съдружници в гражданско дружество по ЗЗД Обединение „Пътна
компания - Геострой - Водоканалстрой“
- изпълнител по договорно споразумение № 115 от 22.09.2013 година с предмет
„Изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „канализационна мрежа“ към
строеж „Канализационна система с ПСОВ, с. Тенево, община Тунджа“ срещу Община
Тунджа е уважена само тази за извършени СМР въз основа на Заповед №1 на
проектанта, за която е издаден междинен отчет №8 от 20.09.2014 година и са
включени в сертификат №7/20.09.2014 година в размер на 1066237.70 лева, като
Общината е осъдена да заплати и разноски по компенсация в размер на 44102.12
лева.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че същият е
упълномощен представител на създаденото през пролетта на 2012 година от „Водоканалстрой“ ООД, „Пътна компания“ и „Геострой“ дружество по ЗЗД с цел участие в обществена
поръчка с предмет изграждане и въвеждане в експлоатация на обект
„Канализационна мрежа“ към строеж „Канализационна система с ПСОВ, село Тенево,
община Тунджа“. Свидетелят посочва, че арбитражният съд е присъдил сума в
размер на 1066000 лева; останалите искове били отхвърлени. Разноските били
около тридесет и девет или четиридесет и няколко хиляди лева. След получаване
на сумата в рамките на половин година приоритетно били покрити всички
задължения, които има ДЗЗД извън фактурираните извършени СМР на трите отделни
дружества и останалата сума била разпределена по процентно участие. Договор за
самото разпределение нямало. В продължение на половин година дружествата си
разменяли варианти на подписване на договор или споразумение, но такова не било
подписано от всички страни. За превеждане на сумата към „Водоканалстрой“
ООД е представено споразумение за прихващане на вземанията и задължения от
27.07.2018 година, сключено между обединение „Пътна помпания - Геострой - Водоканалстрой“ ДЗЗД,
„Водоканалстрой“ ООД и „Булелектрикс“ ЕООД, съгласно
което второто дава съгласието си част от задължението му към третото да бъде
платено от първото, като сумата от 388000 лева бъде преведена на третото
дружество. Посочено е, че с плащането дългът на първото към второто се счита
изцяло погасен, а дългът на второто към третото до размера на сумата от 388000
лева, т. е. частично. Споразумението е подписано за първото от С.Т., за второто
от Желез Янев, за третото от Тодор Златаров. Налице е и нареждане за плащане от
страна на „Водоканалстрой“ ООД към „Булелектрикс“ ЕООД за посочената сума, което нареждане за
плащане е подписано от Желез Янев.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2019
година съдът е задължил ответното дружество да представи заверено копие от
исковата молба, входирана в АС при БТПП, въз основа
на която е образувано МАД №2/2016 година по описа на този съд. В следващо
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е признал за наличието
на МАД № 2/2016 година, по което същият е ищец, а ответници са испанското
дружество „Копаса“ и „Понсстрой“
ЕООД, заведено с цел събиране на обезценено в баланса вземане. Признава се още,
че цената на иска съвпада със счетоводните записвания при дружеството досежно
размера на отписаното вземане от 21.12.2017 година, като освен това са претендирани още лихви и разноски.
Видно от споразумение за взаимно прихващане на суми от
17.08.2016 година между „Газмонтажстрой“ АД и
ответното дружеството /лист №261 от делото/, чрез взаимно прихващане са
погасени задълженията в размер 18217.37 лева. В чл. 4.2 от споразумението е
налице признание от страна на „Газмонтажстрой“ АД за
дължими суми по 15 броя фактури в общ размер на 999151.47 лева.
При съобразяване на поддържаното от страните и същността
на правния спор съдът намира, че преди всичко следва да бъде разрешен въпроса
за това има ли Д.К. вземане от ответника за дружествен дял и ако да, в какъв
размер, т. е. да бъде определена
равностойността на същия от чистото имущество на ответното дружество. Както
вече бе посочено по-горе, това лице е притежавало 42% от дяловете от
капитала на „Водоканалстрой“ ООД, като членственото
му правоотношение е прекратено, считано от 29.11.2017 година. В резултат за
него е възникнало вземане в размер на 42 % от чистото имущество на „Водоканалстрой“ ООД, определено към 30.11.2017 година.
Съдебната практика е безпротиворечива по въпроса, че нормата на чл. 125, ал. 3
от Търговския закон е императивна и имуществените последици по повод
прекратеното членствено правоотношение на напусналия
съдружник следва да се уредят съобразно счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването. При определяне на
равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в
дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се
отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност,
справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти (решение
№ 64/09.06.09 година по търг. дело № 504/08 година, ІІ т. о.; решение № 87/06.06.2012 година по търг. дело № 468/11 година, ІІ т. о.). В
компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват
записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а
изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив - без собствения
капитал, резерви и финансов резултат (решение № 224/10.09.10 година по търг. дело№
765/08 година на ВКС, ІІ т. о.; решение № 100/07.02.2013 година по търг. дело №
665/11 година на ВКС, І т. о.).
Във връзка с отговора на горе посочения въпрос от значение
е на първо място извършването на преценка дали решението на общото събрание на
ответното дружество, с което са отписани и обезцени активи от неговия баланс след
прекратяване на членственото правоотношение с Д.К. (21.12.2017
година) следва да бъде взето предвид, съответно противопоставено на напусналия
съдружник, както и дали извършените отписване и обезценка на вземания са законосъобразни.
Решението за
отписване и обезценяване на процесните вземания безспорно е взето след
прекратяване на участието на Д.К. в ответното дружество. В настоящия процес,
обаче с оглед неговия предмет следва да се прецени дали финансовият отчет вярно и честно
представя имущественото и финансовото състояние на дружеството (така и в решение №
71/18.12.2017 година по търг. дело № 2899/2015 година на ВКС, ІІ т. о. ). Данни, които не отговарят на изискването на чл.
24, ал. 1 от Закона за счетоводството, не могат да служат за определяне
равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125 ал. 3 от
Търговския закон, независимо от конкретната причина за това (дали в резултат на
преоценка, неотговаряща на нормативните изисквания, стойността на активите е
завишена или занижена). Достоверността на финансовия отчет, респективно на
счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените последици в
хипотезата на чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, а редовността на воденото
счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за счетоводството, вярното и честното
представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други
събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на
активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
Изготвеният от
ответното дружество междинен баланс към 30.11.2017 година няма обвързваща за
съда материална доказателствена сила. Предвид оспорването на счетоводните
записвания в него и по-конкретно на извършената обезценка и отписване на
вземания, редовността им подлежи на проверка.
За да се приеме, че
е налице извършено в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството,
приложимите счетоводни стандарти и счетоводната политика на дружеството отписване
и обезценяване на активи - вземания, е необходимо да се установи, че към 30.11.2017
година е извършена цялостна инвентаризация на активите и пасивите на
дружеството, в резултат от цялостен анализ на вземанията и задълженията при
спазване принципа на предпазливост (чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за
счетоводството).
При съобразяване на
всички относими доказателства по делото се установява по категоричен начин, че
до 21.12.2017 година ответникът не е извършвал преоценка на активи - вземания,
още по-малко отписване на вземания, а процесното отписване е направено без да е
извършена пълна инвентаризация. Извършена е инвентаризация само на вземанията,
но не и на задълженията, нито на останалите активи на дружеството. Установява
се от представените по делото писма за потвърждение на разчетите (листи №№123-163),
че такива не са били разпратени до всички длъжници, а част от тях и не са
получени от адресатите си. Въпреки, че отписването на вземанията не е извършено
надлежно с оглед счетоводните изисквания, за да се сторнират тези счетоводни
записвания следва да се извърши и преценка дали по отношение на спорните
вземания са налице основания за преоценка.
Събрания
доказателствен материал безспорно сочи, че на 17.08.2016 година длъжникът „Газмонтажстрой“ АД е признал, че дължи сума в
размер на 999151.47 лева по 15 броя подробно индивидуализирани фактури с номер,
дата и стойност, които съвпадат с вземанията към същото дружество, отписаните с
решението по т. 1 вземания с номера от 1 до 11 на стойност 799281.96 лева и обезценените
по т. 2 вземания с номера от 2 до 5 на стойност 199869.51 лева. Следователно, както
към 30.11.2017 година, така и към датата на решението на общото събрание,
петгодишния давностен срок не е бил изтекъл. Предвид това се налага изводът, че при наличие
на писмено признание на дълга не са били налице основания за извършеното отписване
поради изтекла петгодишна давност, нито за обезценка със 100% на вземанията към
„Газмонтажстрой“ АД. Поради това при определяне
размера на дела на напусналия съдружник тази сума следва да бъде сторнирана от
отписаните и обезценени вземания и се прибави към актива.
Същият извод се налага и по отношение на отписаните
вземания към ДЗЗД „Копаса-Понсстрой-Вод“ под №№ 20 и 21 от т. 1 на решението
предвид направеното в открито съдебно заседание на 13.11.2019 година признание
от ответната страна за наличието на заведено арбитражно дело № 2/2016 година по
описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, по което
тя е ищец, а ответници са испанското дружество „Копаса“
и „Понсстрой“ ЕООД за събиране на обезценено в
баланса вземане, чиято цена съвпада със счетоводните записвания при дружеството
досежно размера на отписаното вземане от 21.12.2017 година. Със завеждането на
иска течението на давностния срок е било прекъснато, предвид което не са били
налице основания за отписване на вземания в общ размер на 1921249.63 лева, от
което следва, че при определяне на размера на дела напусналия съдружник тя също
следва да бъде премахната от отписаните вземания и съответно прибавена към
актива. Представянето на доказателства за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на едно от дружествата, участващи в сдружението по
Закона за задълженията и договорите не променя горния извод. Самото
обстоятелство на откриване на производство по несъстоятелност не води автоматично
до извод, че вземанията от несъстоятелния длъжник са несъбираеми, тъй като
целта на универсалното принудително изпълнение е удовлетворяване на кредиторите
чрез осребряване на цялото имущество на търговеца, още повече, че самото
производство се открива три години след напускането на съдружника и вземане на
решението за отписване на вземанията
Във връзка с обезценените със 100% по т. 2 от решението вземания
към Обединение „Пътна компания - Геострой - Водоканалстрой“ ДЗЗД следва да се посочи, че твърдението на
ищеца за това, че присъдената с арбитражното решение сума в размер на 1066237.70
лева следва да бъде разпределена съгласно уговореното в анекса от юли 2015
година, като „Водоканалстрой“ е следвало да получи 64.9%
от тази сума е останало недоказано. На първо място, в клаузите на договора за
гражданско дружество е предвидено, че при плащане от възложителя средствата се
превеждат на този от съдружниците, за чиято дейност се отнасят и то след
приспадане на съответните разходи. По делото не се представиха доказателства
присъдените с арбитражното решение суми за СМР по междинен отчет №8/20.09.2014
година и сертификат №7/20.09.2014 година за дейности на кои от трите дружества в
обединението се отнасят, нито в какво съотношение между тях са извършените СМР.
Единствено финансовият резултат печалба или загуба се разпределят съобразно
дяловото участие, чието процентно съотношение е било променено почти година
след извършване на СМР, предмет на арбитражното решение. От показанията на
свидетеля Т. се установява, че писмено споразумение за разпределение на
присъдената с арбитражното решение сума така и не е било постигнато. Освен
това, горното не е предмет на настоящия спор. Дължимата от съда преценка е
единствено досежно вярното и честно представяне на имущественото и финансовото
състояние на дружеството във финансовия отчет. Видно от събраните по делото
доказателства, гражданското дружество е било създадено единствено с цел участие
в обществена поръчка с предмет „Изграждане и въвеждане в експлоатация на обект
„канализационна мрежа“ към строеж „Канализационна система с ПСОВ, с. Тенево,
община Тунджа“ с възложител Община Тунджа. Предвид естеството на отношенията,
постановеното от арбитражния съд решение срещу възложителя на обществената
поръчка Община Тунджа следва да бъде взето предвид, тъй като приходите в
гражданското дружество постъпват именно от плащанията на този възложител. В
този смисъл съдът намира, че обезценяването със 100% на вземания към момент, в
който арбитражното решение е било факт (видно от отразените в протокола от
21.12.2017 година мотиви) не отразява вярно и точно финансовото състояние на
дружеството. Сумата от 388000 лева, констатирана от вещото лице в
допълнителното заключение следва да бъде извадена от обезценените вземания.
Възражението на ответника, че реално средствата не са постъпили в дружеството,
тъй като с тях са погасени задължения към третото лице „Булелектрикс“
е неоснователно. Погасените задължения датират от 2015 и 2016 година, предвид
което фигурират в пасива на финансовия отчет към 30.11.2017 година.
По отношение на останалите обезценени вземания по точка 2
от решението от 21.12.2017 година в общ размер на 741040.98 лева също не се
установява обезценката им със 100% да е извършена в съответствие с изискванията
на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Същите са били
обезценени поради изтичане на повече от 365 дни от падежа им, като от събраните
по делото доказателства се установява 100% погасяване на задължението на „Техноекспортстрой“ ЕАД под номер 32 от т. 2 от протокола от
21.12.2017 година. Служебно известно е на съда и обстоятелството, че за
вземанията под номер 49 до 51 към „Джи
пи груп“ АД е било образувано търговско дело №4/2020
година по описа на Окръжен съд-Бургас, което е било прекратено поради отказ от
иска, с който „Водоканалстрой“ ООД е направило
признание за пълното погасяване на задължението чрез плащане. Предвид това,
отново се налага извода, че не са били налице основания за извършената
обезценка със 100% на вземанията в общ размер на 741040.98 лева и същото е извършено
с цел увреда на интересите на напусналия дружеството съдружник. При определяне размера
на дела му тази сума също следва да бъде сторнирана от обезценените вземания.
С оглед изложеното,
съдът намира, че към края на отчетния период 30.11.2017 година вземания на обща
стойност 4049442.08 лева са отписани като несъбираеми, респективно са
обезценени със 100% без да е отчетено, че по отношение на тях не е изтекъл
давностният срок, не са погасени на законно основание, нито има достатъчно и
убедителни доказателства, че са несъбираеми, т. е. че е налице някакво друго
обективно обстоятелство за тяхното пълно обезценяване. Общото събрание на ответното
дружество е взело решение само въз основа на частично извършена инвентаризация,
само по отношение на определени вземания, а не на инвентаризация на всички
активи и пасиви на дружеството, няма данни да е извършена и инвентаризация на
касовата наличност. Обезценката на вземанията не е извършена в съответствие със
Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и при спазване на
основните счетоводни принципи. Към отписване на вземания се пристъпва тогава,
когато са изчерпани всички разумни начини за събирането им, което следва да е
надлежно документирано. Следва да се има предвид, че за разлика от вземанията, за
които е налице влязло в сила решение, останалите вземания не могат да се
определят като несъбираеми по смисъла на закона. Липсват доказателства тези
вземания да са отчуждени или погасени, включително и чрез опрощаване.
С оглед изложеното,
съдът приема, че с част от отписаните и обезценени вземания на стойност 4049442.08
лева следва да се увеличи констатираната от вещото лице стойност на актива в
междинния баланс от 3588 хиляди лева, при което активите възлизат на сумата от 7637442.08
лева. Предвид това, чистият актив се преизчислява на стойност 4523442.08 лева
(7637442.08 - 3114000), а стойността на дружествения дял на напусналия съдружник
Д.К. възлиза на 1899845.67 лева (42% от 4523442.08).
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се
облагат облагаемите доходи от ликвидационни дялове в полза на местно или
чуждестранно физическо лице от източник в България. В разпоредбата на § 1, т. 6
от Допълнителните разпоредби е дадена легална дефиниция за „ликвидационен дял“
- разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в
полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице. Алинея
4 на същата разпоредба предвижда окончателният данък за доходите от
ликвидационни дялове да се определя върху положителната разлика между
стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване
на дела в дружеството/кооперацията, като съгласно чл. 46, ал. 3, ставката на
данъка е 5%. Съгласно разпоредбата на чл.
65, ал. 4 от ЗДДФЛ, данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 4 се удържа и
внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ
тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял.
От служебна справка по партидата на ответното дружество в
търговския регистър се установява, че „Водоканалстрой“
ООД е вписано в регистъра за търговски дружества при Бургаски окръжен съд под №
318, том 12, стр. 106 по фирмено дело № 1223/1997, с решение от 07.05.1997 година,
постановено по същото, с капитал 50000 неденоминирани лева. Съдружникът Д.К. е
записал 42 дяла от капитала, всеки с номинал от по 500 неденоминирани лева,
като капиталът е внесен изцяло с вносна бележка от 24.04.1997 година. С решение
от 06.10.1998 година капиталът на дружеството е увеличен на 5 млн.
неденоминирани лева, като съдружникът К. е записал 42 дяла с номинал от по
50000 лева. С решение от 27.03.2000
година капиталът на дружеството е деноминиран на 5000 лева, разпределен в 100
дяла по 50 лева. Размерът на дружествения дял на Д.К. остава непроменен до
прекратяване на участието му в дружеството. При това положение, документално
доказаната цена на придобиване на ликвидационния дял по смисъла на чл. 38, ал.
4 от ЗДДФЛ на напусналия съдружник Д.К. е в размер на 2100 деноминирани лева
/42 х 50 лева/. Предвид това, на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ, 5% данък
следва да бъде начислен върху сумата от 1897745.67 лева (1899845.67 - 2100). По
силата на императивната разпоредба на чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ дължимият данък в
размер на 94887.28 лева следва да бъде удържан и внесен от ответното дружество
преди изплащане на дела на напусналия съдружник. Предвид това, дължимата на Д.К. чиста сума след удържане на данъка е в
размер на 1804958.39 лева (1899845.67 - 94887.28).
Съдът счита, че
отправените от ответника извънсъдебни изявления за прихващане до напусналия
съдружник Д.К. не са породили своя ефект, тъй като насрещните вземания са били
оспорени и от двете страни. Поради това, следва да бъдат разгледани направените
от ответника възражения за съдебно прихващане с вземанията му към предишния
кредитор - цедента Д.К.. В тази връзка и насока
следва да се допълни и това, че в настоящия случай не е налице изрично съгласие
с извършената цесия по смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД (така и в решение № 330
от 11.02.2019 година на ВКС по търг. дело № 2839/2017 година, II т. о.).
Претенцията за
сумата 1533.17 лева почива на твърдението на ответника, че с 22 броя платежни
нареждания платил дължими от Д.К. вноски за ДОО и ЗО на самоосигуряващо
се лице. От представените по делото 22 броя платежни нареждания (листи №№
164-174) се установява, че ответното дружество е заплатило осигурителни вноски
за ДОО и ЗО по сметката на НАП с посочено задължено лице Д.Щ.К. за периода 01.01.2017 - 30.11.2017 година, от които: 11 броя платежни,
всяко за сумата от 102.58 лева с основание ДОО и 11 броя платежни, всяко за
сумата от 36.80 лева с основание ЗО или всичко на обща стойност 1533.18 лева. В
платежните за месеците януари и ноември в основанието е посочено и „самоосигуряващи се до 1960 година“. Този факт се
потвърждава и от допълнителното заключение вещото лице, което установява, че в
периода 01.01.2017 - 30.11.2017 година ответното дружество е заплатило
осигурителни вноски за сметка на самоосигуряващото се
лице Д.Щ.К. в общ размер на 1533.18 лева. Всичко така казано прави възражението
в тази му част основателно.
Претенцията от 32880.18
лева, за която ответникът е заявил, че сумата по фактура №
**********/07.04.2017 на „СПВ строежи“ ЕООД му се дължи от К., е неоснователна.
От представената фактура № **********/07.04.2017 година /лист № 175/ с
доставчик „СПВ строежи“ ЕООД и получател „Водоканалстрой“
ООД на стойност 32880.18 лева с ДДС с основание „извършени СМР съгласно акт
образец 19 и договор“ не се установява лично задължение на бившия съдружник и
управител Д.К.. Извод за противното не следва нито от представения договор за
строителство от 02.03.2017 година със страни ответното дружество и „СПВ
строежи“ ЕООД (листи №№ 178-180), нито от платежното нареждане от 07.04.2017
година за сумата от 15500 лева по посочената фактура (лист № 177) и
представените доказателства за извършвана от НАП проверка.
Също неоснователна
е претенцията за сумата 13765 лева, почиваща на твърдението на ответника, че
сумата за консултантски услуги за европроект му се
дължи от напусналия съдружник и бивш управител К.. От договор №25 от 24.06.2016
година за извършване на енергиен одит (листи №№ 187-207) със страни ответното дружество и
„ЕЕС-Енергийно ефективни сиситеми“ ЕООД с непопълнено
поле обект в чл.1.1, подписан за ответното дружество от управителя Георги
Георгиев и 2 броя фактури № **********/23.06.2016 година с основание „енергиен
одит“ на стойност 3120 лева с ДДС и фактура № **********/07.10.2016 година лева
с ДДС с основание „второ плащане по енергиен одит…“ на стойност 8400 с
придружаващи ги платежни нареждания за съответните суми; договор за
консултантски услуги от 23.06.2016 година със страни ответното дружество и „Гудуил консултинг“ ЕООД, подписан
за ответното дружество от управителя Георги Георгиев, придружен с фактура №
00000001878/23.06.2016 година с доставчик „Гудуил консултинг“ ЕООД и получател „Водоканалстрой“
ООД на стойност 7800 лева с ДДС с основание „консултантски услуги“ и платежно
нареждане към нея от 23.06.2016 година за съответната сума не се установява
лично задължение на посоченото по-горе физическо лице.
Изложеното се
отнася и за претенцията за сумата 7222.55 лева. Твърдението на ответника, че
платените след 29.11.2017 година вноски за лизинг на автомобил се дължат от К.,
който ползвал автомобила след прекратяване качеството му на управител, не се подкрепя
от представените по делото 6 броя платежни с получател „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД
и платец ответното дружество (листи №№ 208 - 213 от делото).
Претенцията за
сумата 95000 лева, заявена и търсена като неотчетени служебни аванси, също е
неоснователна. От приетите по делото и неоспорени съдебно-почеркова
експертиза и допълнително заключение безспорно се установи, че текстът „хиляди“ във втория разходен касов ордер № 89/12 от 30.10.2017
година не е изписан от Д.К. и е дописан след полагане на подписа от това лице в
графа „получил сумата“. Поради това, съдът счита за безспорно установено
наличието на интелектуална подправка в документа, в резултат на което същият не
следва да бъде взет предвид и ценен. Освен това, за да може да бъде реализирана
отговорността на управителя, следва да е извършена инвентаризация и да са
съставени съответни счетоводни документи, установяващи реално причинена на
дружеството вреда в резултат на неотчитането на парични средства. По делото не
се твърди такава, а и не се установява да са били налице липси при съставянето
както на междинния, така и на годишния финансов отчет за 2017 година, заверен
от регистриран одитор. Подобна претенция липсва заявена от страна на ответното
дружество и при първоначално разменената с Д.К. електронна кореспонденция в
началото на 2018 година, в която се съдържат данни за отправени изявления за
прихващане единствено на коментираните по-горе суми, но не и на сумата от 95000
лева по процесните РКО. От всичко гореизложено се налага извода за липса на лично задължение на бившия
съдружник и управител и неоснователност на претенцията.
По горните доводи и
съображения установената от съда чиста стойност на дела на напусналия съдружник
в размер на 1804958.39 следва да бъде намалена със сумата 1533.18 лева или
вземането, с което Д.К. е могъл да се разпореди чрез договор за цесия възлиза
на 1803425.21 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност
на двата договора за цесия от 09.07.2018 година и 13.07.2018 година. Установява
се от доказателствата по делото, че договорите са сключени в писмена форма,
като с всеки от тях е прехвърлена определена част от съществуващо вземане на Д.К.
от ответника „Водоканалстрой“ ООД за заплащане на 42%
от чистото имущество на това дружество, съгласно счетоводен баланс към
30.11.2017 година поради прекратяване на членственото му правоотношение като
съдружник в дружеството. Вземането е възникнало на 29.11.2017 година с изтичане
на тримесечния срок от подаване на уведомлението на 28.08.2017 година. В закона не е налице
ограничение за сключване на сделки между свързани лица, нито за прехвърляне на
част от вземане, предвид което не е налице и твърдяното противоречие с добрите
нрави. Оплакванията на ответника за заобикаляне на закона са бланкетни, като
липсва конкретика относно преследваната с договорите забранена от закона цел.
Такава не се установява нито от уговорките в договорите, нито се доказа в хода
на процеса. Не се установява и липса на кауза - и в двата договора е уговорена
насрещна парична престация и срок за заплащането и.
Съгласно изискването на чл. 99, ал. 4 от Закона за
задълженията и договорите, прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. По делото
безспорно се установява, че двете цесии са били съобщени от цедента
Д.К. на ответника „Водоканалстрой“ ООД с две
нотариални покани най-късно на 24.07.2018 година (датата на завеждане на
първоначалната искова молба, с която длъжникът е представил поканите), с което
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.
От правилото,
установено в чл. 99 ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера
в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното
съществуване е условие за нейната действителност. Определеността, респективно определяемостта на съдържанието на престацията е изискване
за действителност на договора. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание (така и в решение №
196 от 22.11.2018 година по гражд. дело № 3871/2017 година
на ВКС, ІV-то г. о.).
Съгласно договора
за цесия от 13.07.2018 година, от който ищцовото дружество черпи правата си,
ищецът е придобил частта от гореописаното
вземане на Д.К., надвишаваща 600000 лева. С оглед гореизложеното, се налага
извода, че към датата на сключване на втория договор за цесия - 13.07.2018
година, с който ищецът се легитимира като кредитор в настоящото производство, Д.К.
е имал вземане към ответното дружество в размер по-голям от 600000 лева.
Следователно, с договора от 13.07.2018 година е прехвърлено съществуващо
определяемо по размер вземане, а именно такова за сумата от 1203425.21 лева.
В настоящото
производство ищецът е заявил претенцията си като частична в размер на сумата от
1200000 лева, поради което и същата следва да бъде изцяло уважена, така както е
предявена. Предвид основателността на
главната заявена претенция, основателна се явява и акцесорната такава за
присъждане на законна лихва.
По
разноските:
Двете страни в
производството са отправили искане за присъждане на направените от тях
разноски. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и разноски за първоинстанционното
производство в размер на 135150 лева. В тази сума се включват внесените от него
суми за държавна такса, възложените в негова тежест такива за възнаграждения за
вещите лица по допуснатите и извършени по делото съдебно-икономическа и съдебно-почеркова експертизи, както и възнаграждението на
ангажирания по делото един адвокат. Съдът намира, че за всички тях са
представени от него доказателства за реалната им направа в съответствие с
изискванията на приложимата права норма, поради което и именно следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99 от ЗЗД и
във връзка с чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК
*********, със седалище Бургас и адрес на управление ул. „Хан Аспарух“ № 44,
представлявано от Желез Железов Янев да заплати на „Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление р-н Лозенец, ж. к. „Хладилника“, ул.
„Козяк“, № 41, ет. 7, представлявано от Д.Щ.К., чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град София 1303, бул.
„Тодор Александров“ № 28, ет. 7 сумата от 1200000 (един милион и двеста хиляди лева) лв., представляваща част от
вземането на ищеца от „Водоканалстрой“ ООД за
изплащане на равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Д.Щ.К.,
заявено като такова в общ размер на сумата от 2164440 лева, придобито от него въз
основа на договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2018 година, сключен с Д.Щ.К.
след извършено прихващане с вземането на ответника-търговско дружество към
предишния кредитор Д.Щ.К. за платени осигуровки на самоосигуряващо
се лице в размер на 1533.18 (хиляда петстотин
тридесет и три лева и осемнадесет стотинки) лв., ведно със законната лихва за забава върху присъдения размер главница от
датата на предявяване на иска - 04.09.2018 година до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК
*********, със седалище Бургас и адрес на управление ул. „Хан Аспарух“ № 44,
представлявано от Желез Железов Янев да заплати на „Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление р-н Лозенец, ж. к. „Хладилника“, ул.
„Козяк“, № 41, ет. 7, представлявано от Д.Щ.К., чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град София 1303, бул.
„Тодор Александров“ № 28, ет. 7 сумата от 135150 (сто
тридесет и пет хиляди и сто петдесет лева) лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: