О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
16.05.2022г.,
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм. дело № 849/2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от О.Д.К.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.Н., с искане за обявяване на нищожност
на Решение № РД1100(13) от 27.03.1995 г. на Областния управител на област Варна,
в частта, с която е отменено Решение № 166 от 02.07.1992
г. на Кмета на Община Варна.
С жалбата се настоява, че
решението на областния управител в обжалваната му част е нищожно като издадено
при тежко нарушение на изискванията на тогава действащите норми на чл. 160, чл.
162 от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.) и чл. 320 от
Правилника за приложение на ЗТСУ (ППЗТСУ) (отм.), т.к. е издадено въз основа на
неистински официални документи – Протокол № 23/21.06.1989 г. на СТУСА при ОНС –
Варна и виза за проектиране № 380/16.08.1989 г. на ОНС -Варна, което се
установява с Постановление от 04.12.2006 г. на Районна прокуратура – Варна по
сл. д. № 3093/2002 г. по описа на ОСС – Варна. Излагат се подробни доводи, че
към момента на издаване на обжалваното решение, извършеното в имот пл. 2566
строителство е незаконно и не е търпим строеж, като се изтъква, че областният
управител е бил въведен в заблуждение за наличието на изискващите се
предпоставки за осъществен законен строеж, а именно наличието на законен строеж
го е мотивирало да отмени Решение № 166 от 02.07.1992 г. на Кмета на Община
Варна. Според оспорващият обжалваният акт е издаден при пълна липса на правно
основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закон. Сочи се, че
Община Варна е уведомила жалбоподателя, че в архива на същата не се съхраняват
в оригинал виза за проектиране № 380/16.08.1989 г. на ОНС – Варна, одобрени
проекти от 24.08.1989 г. и ситуация от 27.08.1989 г., а Протокол №
23/21.06.1989 г. е изпратен на ел. поща на жалбоподателя, но същият не е
разписан от членовете на съвета и няма качеството на официален документ. Претендира
се присъждането на разноски.
Във връзка с направени от
ответника възражения за недопустимост на производството, оспорващият твърди, че
обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, извън пределите на неговата
власт, позовавайки се на Решение № 1286 от 20.07.1993 г. по адм. дело № 819/1993
г. на ВС на РБ, според което заповедта на кмета не подлежи на административен
контрол по реда на Закона за административното производство (ЗАП) (отм.) и областните
управители не са компетентни да упражняват контрол върху тези актове на
кметовете. За неотносими към спора по делото жалбоподателят намира решенията по
адм. дела № 2036/1995 г. № 512/1997 г.
на ВАС, които дела са били образувани по жалба на Д. П. К. срещу процесното
решение на областния управител на Област Варна. Твърди се, че посоченото дело е
било образувано за преценка законосъобразността на основание, различно от
посоченото в жалбата по настоящото дело и към него момент не е било издадено и
не е съществувало в правния мир Постановлението от 04.12.2006 г. на Районна
прокуратура – Варна по сл. д. № 3093/2002 г. по описа на ОСС – Варна.
Ответникът – Областният управител
на област с административен център - Варна, с писмен отговор по жалбата, чрез
процесуалния си представител - ст. юриск. С. В., прави възражение за
недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Сочи се, че
оспорването цели вещно-правен резултат, който не може да се постигне по избрания
административен път, а решенията на кмета по ЗВСВНОИ имат вещноправни последици
и понастоящем подобни претенции за собственост следва да се разглеждат по общия
исков ред, чието заобикаляне се цели в случая. Твърди се и че Решение № 166 от 02.07.1992
г. на Кмета на Община Варна е отменено със Заповед № 221 от 12.10.1992 г. на Областния
управител на област Варна няколко години преди да бъде издадено обжалваното
Решение № РД 1100(13) от 27.03.1995г., като поради липсата на данни за отмяната
на тази заповед, за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на
решението от 1995 г. Изтъква се, че от издаване на оспорвания акт са изминали
27 години, което го превръща в стабилен акт, за който не са налице признаците
на нищожност. Искането е да се остави жалбата без разглеждане. С отговора към
жалбата се излагат и доводи за неоснователността й. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът допълнително представя
и се позовава на Решение № 2655 от 12.05.1997 г. на ВАС по адм. д. № 2036/1995 г.
и Решение № 461 от 25.11.1997 г. по адм. д. № 512/1997г. на ВАС – 5 членен
състав, от които сочи, че се установява, че Д. К. (наследодател на оспорващия
по настоящото дело) е обжалвал процесното решение на областния управител и
жалбата му е отхвърлена, респ. относно
законосъобразността на Решение № РД1100(13) от 27.03.1995 г. е налице влязло в
сила съдебно решение. Позовава се на мотивите на решението на 5-членния състав
на ВАС, според които е достатъчно да е налице започване на строителството в
която и да е част на отчуждения за строителното мероприятие терен, за да е
налице пречка за реституция на всички имоти, отчуждени за изграждането на ВМИ
Варна.
Въз основа на преценка на
писмените доказателства, представените от страните по дело, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
Оспорващият е наследник
(син) на Денчо Петков К. - Удостоверение за наследници с изх. № АУ025783ОД/16.03.2022
г. (л. 7). Наследодателят, починал на 13.02.2000 г., се е легитимирал като
собственик на лозе от 1200 кв.м., (пл. № 2565), находящо се в землището на гр. Варна,
м-ст „Сотира“, съгласно Нотариален акт № 120, том III, дело № 901/1967 г. (л.
90).
Налице са данни (л. 63 и
л. 64) за отчуждаване със Заповед № 194 от 05.11.1969 г. на Председателя на ИК
на ГНС по Протокол № 60/21.10.1970 г. /л.33/ на процесния имот по ЗПИНМ (отм.)
за изграждане на „Онкологично отделение към ВМИ – Варна“.
С молба с вх. № ЗС-94-Д/28
от 10.03.1992 г. (л. 89) до Председателя на ОбНС - Варна, Комисия по
реституция, Денчо Петков К. е поискал да му бъде възстановена собствеността
върху отчуждения имот.
С Решение № 166 от 02.07.1992
г. (л. 63) Кметът на Община Варна приел, че е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1
от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти (ЗВСНОИ),
т.к. имотът е отчужден за предвиденото по застроителния и регулационния план
мероприятие по изграждане на „Онкологично отделение“ към ВМИ-Варна.
Констатирано е, че към него момент се извършва ускорено строителство, но не по
предвиденото мероприятие и извън оградата на ВМИ, а именно: „гаражни клетки“,
които са незаконни и в нарушение на чл. 116 ППЗТСУ. При тези констатации и на
основание чл. 4 ЗВСНОИ, кметът на Община Варна е: 1/ отменил отчуждаването на
дворно място в местността „Сотира“ от 1200 кв.м. и пл.№ 2565; 2/ възстановил
собствеността на Денчо Петков К. върху имота по т.1 и 3/ задължил същия:
а) да предаде владението на имота, получен в обезщетение […]; б) да възстанови
на Община Варна сумата от 120 лв., която представлява получено обезщетение
срещу имота по т.1.
По повод постъпила жалба
от Медицински университет - Варна против Решения № 161 от 02.07.1992 г., № 164 от 14.07.1992 г., № 165 от 01.07.1992 г. и № 166
от 02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна, Областният управител на област Варна
издал Заповед № 221 от 12.10.1992 г. (л. 83), с която на основание чл. 154 и
чл. 155 ЗТСУ /отм./ и чл. 72, ал. 2 ЗМСМА, отменил горепосочените решения по
съображения, че същите не са съобразени с разпоредбите на чл. 160 и чл.162 ЗТСУ
и чл. 302 ППЗТСУ, както и поради това че мероприятието (проектиране, одобряване
на проекти за гаражите и отпочване на строителството) е започнало преди влизане
в сила на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ, на която разпоредба се позовават горните
решения.
Заповед
№ 221 от 12.10.1992 г. на Областния управител на Област Варна, с която е отменено Решение № 164 от 14.07.1992 г.
на Кмета на Община Варна е обжалвана. С Решение № 1286 от 20.06.1993 г. на
Върховния съд на РБ (л. 99) е прогласена нищожността на Заповед № 221 от
12.10.1992 г. на Областния управител на Област Варна.
Със Заповед № 738 от 28.09.1993
г. (л. 66) на Кмета на Община Варна, издадена на основание Решение на кмета №
166 от 02.07.1992 г. и Решение на Върховния съд № 1286 от 20.07.1993г. е
разпоредено: отписването от актовите книги на дворното място с пл. № 2565 с
площ 1200 кв.м., собственост на Денчо Петков К. по нот. акт № 120, том ІІІ,
дело 901/1967 г., отчужден за „Онкологично отделение“ към ВМИ - Варна; възстановяване
на получената сума като обезщетение за отчуждения имот, възлизащ на
2 070,41 лева.
По повод постъпил протест
№ 3922/21.01.1994 г. (л. 79) от Окръжна прокуратура – Варна против Решение № 166/02.07.1992
г. на Кмета на Община Варна, със Заповед № Р-816 от 13.04.1994 г. (л. 65) Кметът
на Община Варна е отменил същото като е приел, че съществено е нарушен законът
и са налице условията по чл. 231 ГПК.
Заповед № Р-816 от 13.04.1994
г. на Кмета на Община-Варна е обжалвана от Денчо Петков, като с Решение от 12.12.1995
г. по гр. д. № 838/1995 г. на Окръжен съд – Варна, (л. 74), същата е обявена за
нищожна, по съображения, че кметът няма право сам да отменя влезлите в сила
свои решения.
Последвало е
постановяване на Решение № РД-1100(13) от 27.03.1995г. на Областния
управител на Област Варна (л. 10), с което по повод протеста на Окръжна
прокуратура – Варна, на основание чл. 154 и чл. 155 ЗТСУ /отм./ и чл. 72, ал. 2 ЗМСМА, областният управител отменил Решения № 161/02.07.1992г., № 164/14.07.1992
г., № 165/01.07.1992 г. и № 166/02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна, с които
са отменени отчуждителните производства и е възстановена собствеността на
бившите собственици на имоти, попадащи в отредената площадка за нуждите на Висш
медицински институт – Варна. При извършване на служебната проверка областният
управител е установил, че на база отредената площадка е изработен и приет от
Община Варна окончателен генерален план за отделните обекти в площадката.
Дадена е виза от главния архитект на общината за проектиране на временни гаражи
на 18.08.1988 г. и допълнена на 16.03.1989 г. в отредения и отчужден терен на
ВМИ. С Протокол № 23/21.06.1989 г. Съветът по ТСУСА към Община Варна е приел
работните технически проекти за изграждането на гаражи на ВМИ и съответно,
одобрени от длъжностно лице на 24.08.1989 г. и ситуация на 27.08.1989 г. От
протокол, подписан между инвеститор и изпълнител на 26.02.1991 г. е установено,
че е изпълнена битова и държавна (вероятно дъждовна, бел. на съда) канализация
на обект – гаражи на ВМИ. С Договор № 1/10.04.1991 г. било възложено
изграждането на гаражи – тяло № 1 и 2 на ВМИ, а с Договор № 2/12.12.1991г. –
изграждането на гаражи тяло № 4 на ВМИ. При така установените факти областният
управител приел, че Решения № 161/02.07.1992 г., № 164/14.07.1992 г., №
165/01.07.1992 г. и № 166/02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна не са
съобразени с разпоредбите на чл. 160 и чл. 162 ЗТСУ и чл. 302 ППЗТСУ, както и с
факта, че мероприятието /проектиране, одобряване на проекти за гаражите и
отпочване на строителството/ е започнало преди влизане в сила на чл. 1, ал. 1
ЗВСВНОИ, на която разпоредба се позовават горните решения. Прието е, че в
случая е налице не само започнато, но и завършено строителството от страна на
държавата /Медицински университет/, в което са инвестирани много средства на
Министерство на здравеопазването и от което неоснователно биха се обогатили
съответните лица, без да са налице законните основания за това.
Във връзка с отмяната на
Решение № 166/02.07.1992г. на кмета на Община-Варна, Решение №
РД-1100(13)/27.03.1995г. на областния управител е обжалвано от Денчо Петков К.,
като с Решение на ВАС № 2655 от 12.05.1997 г. по адм. д.
№ 2036/1995 г. (л. 71) жалбата е отхвърлена като неоснователна. ВАС приема,
че при постановяване на решението за отмяна на отчуждаването и възстановяване
на собствеността, не са преценени всички данни относно наличието на
предпоставките за това. Установено е, че отчуждаването е извършено за
строителството на ВМИ (Медицински университет), за което бил изработен общ
план, предвиждащ отделни обекти. Строителството било осъществявано по обекти в
продължително време, като върху процесния имот, след актуализиране на проектите
през 1991 г., е започнало изграждането на гаражи, изпълнена е и канализация на
обекта. Прието е, че след като фактическото строителство е започнало, е налице
пречка за отмяна на отчуждаването в имота.
Така постановеното
решение е обжалвано от Д.П. К. пред ВАС, 5-членен състав, като с Решение № 461
от 25.11.1997 г. по адм. д. № 512/1997 г. (л. 68) жалбата му е отхвърлена като
неоснователна. Прието е, че имотът е бил отчужден за Медицински институт /сега
Медицински университет/, изграждането на който е било предвидено поетапно и въз
основа на изработен и приет окончателен генерален план за отделните обекти. На
18.08.1988 г. от главния архитект на Община-Варна била дадена виза за
проектиране на временни гаражи, като с протокол № 23/21.06.1989 г. СТУСА при
Община Варна е приел работните технически проекти за изграждане на гаражите за
ВМИ, одобрени на 24.08.1989 г. Строителството им е започнало преди влизане в
сила на реституционния закон, като битовата и държавна (вероятно дъждовната,
бел. на съда) канализация е била изпълнена на обекта. С Договор № 1/10.04.1991 г.
било възложено изграждането, съответно на тяло № 1 и 2 – гаражи на ВМИ, а с Договор
№ 2/12.12.1991 г. – изграждането на гаражи – тяло № 4. Обстоятелството, че
върху имота е предвидено изграждането на „Онкологично отделение“ към ВМИ-Варна,
чието изграждане не е било започнало към момента на влизане в сила на
реституционния закон е прието, че е без значение, т.к. това отделение е
подобект към мероприятието „ВМИ“-Варна, за което са отчуждени и други имоти.
Достатъчно е да е налице започване на строителството, на която и да е част
или подобект на ВМИ-Варна преди влизане в сила на закона, което е пречка за
реституция на всички имоти, отчуждени за изграждането на ВМИ-Варна.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето - чл. 149,
ал. 5 АПК, поради което не е налице основание да се приеме, че настоящото
оспорване е просрочено.
Жалбата обаче е
недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК - по
оспорването има влязло в сила съдебно решение.
По жалба на наследодателя
на оспорващия, законосъобразността на обжалваното в настоящото производство Решение № Р1100(13) от 27.03.1995 г. на Областния
управител на Област Варна е била вече предмет на преценка от Върховния
административен съд по адм. д. № 2036/1995 г., по което дело
с Решение
№ 2655 от 12.05.1997 г. (л. 71) жалбата е отхвърлена. Нещо повече, с
Решение № 461/25.11.1997 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав, по адм. д. № 512/1997 г. отхвърля и искането на
наследодателят на оспорващия за отмяна по влязлото в сила Решение № 2655 от
12.05.1997 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2036/1995 г. Тоест
оспорваният в настоящото производство административен акт е преминал през
съдебен контрол за законосъобразност, в т.ч. и за нищожност.
Налице е обективна и
субективна тъждественост между настоящото дело и адм.
дело № 2036/1995 г. на Върховния административен съд. Силата на присъдено
нещо на Решение № 2655 от 12.05.1997 г. на Върховния административен съд по
адм. дело № 2036/1995 г. се разпростира върху наследникът О.Д.К., т.е. налице е
стабилност на съдебно потвърденото правно положение. Предвид и нормата на чл.
177, ал. 3 АПК (според която решението, с което е
отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването
му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание), в случая е преклудираното правото по чл. 149,
ал. 5 АПК да се иска обявяване на нищожност на оспорвания акт без ограничение
във времето.
Напълно несъстоятелен и
ненамиращ опора в закона е доводът на оспорващия, че жалбата е допустима,
доколкото настоящото дело е за преценка на законосъобразността на Решение №
Р1100(13) от 27.03.1995 г. на Областния управител на Област Варна, но на друго
основание, различно (респ. несъобразено) от Върховния административен съд по
адм. дело № 2036/1995 г. и по адм. д. № 512/1997 г. И при действието на Закона
за административното производство, и при действието на АПК преценката на съда
за законосъобразността на оспорвания акт представлява проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания и за
двете форми на незаконосъобразност – нищожност и унищожаемост.
Освен това, по принцип наличието
на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен и на който
документ е основан съдебният акт, е сред основанията за отмяна на влязло в сила
съдебно решение, не и за оспорването на административния акт с искане за
обявяването му за нищожен, каквото ясно заявено от пълномощника-адвокат на
оспорващия искане е направено с жалбата, по която е образувано настоящото
съдебно производство. Нещо повече, в случая напълно несъстоятелно е
позоваването на оспорващия на Постановление от 04.12.2006 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Варна (л. 12). С посоченото постановление е прекратено
наказателното производство, т.е. не е налице съдебен акт, с който по надлежния
съдебен ред да се признава документ за подправен.
Неоснователно оспорващият
обосновава правния си интерес с твърдението, че оспорваното решение е издадено
от некомпетентен орган, извън пределите на неговата власт, с позоваване на
Решение № 1286 от 20.07.1993 г. по адм. д. № 819/1993 г. на Върховния съд. От
една страна, това твърдение само по себе си няма отношение към правния интерес
на оспорващия в случая. От друга страна, само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че изрично в Тълкувателно решение № 2 от 30.XII.1994 г. по гр.
д. № 2/94 г., ОСГК, докладчик съдията Цветанка Табаджова, е посочено, че производството за отмяна на влязъл в
сила акт по чл. 4 от реституционния закон може
да започне само по протест на прокурора, като
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 Закона за административното
производство е приложима от отношение на
решенията на кметовете, с които се отменя отчуждаването, както и че в съответствие с § 5 от Преходните и
заключителни разпореди на Закона за административното производство компетентен
да постанови решение по направено от прокурора предложение за отменяване на
решение на кмета на общината за отмяна на отчуждаването е областния управител,
който до назначаването на околийския управител се явява непосредствено
по-горестоящия административен орган.
Предвид изложените
съображения, на основание чл. 159, т. 6 АПК, следва да се остави жалбата без
разглеждане и да се прекрати производството по делото.
При този
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
На основание
чл. 159, т. 6 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от О.Д.К., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. М.Н., с искане за обявяване на нищожност на Решение №
РД1100(13) от 27.03.1995 г. на Областния управител на област Варна, в частта, с
която е отменено Решение № 166 от 02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 849/2022 г. на
Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА
О.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на Областния управител на област Варна
сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение по адм. д. №
849/2022 г. на Административен съд – Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: