Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 596 / 02.06.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори май през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1439 по описа за 2022 година, за
да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят
К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил заповед №8-Z-645/27.06.2022г. на
кмета на Община Созопол, с която му е наредено да премахне незаконен строеж,
наименован „Покрита тераса към заведение за хранене“, находящ се в ПИ с
идентификатор 67800.505.127, Южна алея гр. Созопол, публична общинска
собственост.
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е нищожна поради липса на материална
компетентност на кмета на общината. Сочи се, че крепостната стена, върху която
е изградена терасата, попада в границите на групова недвижима културна ценност
с категория „национално значение“ - „Старата част на гр. Созопол“, обявена с
решение на Бюрото на МС от 1974г. за културно-исторически резерват. С оглед на
това жалбоподателят счита, че процесният строеж следва да се определи като
такъв от първа категория съгласно чл.137, ал.1, т.1, б. „м“ от ЗУТ и
компетентността за издаване на заповедта за премахване принадлежи на органите
на ДНСК. Евентуално се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта
поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с
материалноправни разпоредби. Жалбоподателят оспорва приетите от
административния орган констатации за наличието на СМР, изискващи одобряване на
строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. Иска обжалваната заповед
да бъде прогласена за нищожна, евентуално да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв. С.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният административен акт
да бъде обявен за нищожен, евентуално отменен като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноски съгласно приложен списък (л. 166). Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представя писмена защита
(л. 177-178).
Ответникът
по жалбата – кмет на Община Созопол, чрез представител по пълномощие адвокат Б.,
оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Представя административната
преписка и ангажира доказателства. Претендира разноски съгласно приложен списък
(л.167). Депозира писмени бележки (л. 173-176).
ФАКТИ:
С
уведомление вх.№94-00-682 от 07.03.2022г. (л.31) Ю. К. - съпруга на
жалбоподателя, уведомила кмета на Община Созопол, че поради спешно наложилия се
ремонт на тераса, представляваща вход към ресторант „Меркурий“, е необходимо
извършване на незабавни ремонтни дейности, изразяващи се в укрепване на
терасата и смяна на настилката.
В
отговор на постъпилото уведомление, на 23.03.2022г. кметът на Община Созопол
уведомил К. (л. 29), че преди извършване на строителни дейности по сграда,
находяща се в защитена територия за опазване на културното наследство, е
необходимо съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2 от ЗКН, доколкото извършването
на текущи и аварийни ремонтни дейности на строежите се съгласуват с НИНКН.
Писмото било получено лично от К. на 05.04.2022г.(л. 30).
На
08.04.2022г. служители от Община Созопол извършили проверка по повод
извършените СМР по обект за обществено хранене в ПИ с идентификатор
67800.505.37 с адрес гр. Созопол, ул. „Милет“ №44. За резултатите от проверката
бил съставен констативен протокол от 08.04.2022г. (л.28), в който е отразено,
че съществуващата дървена тераса с навес, изградена над съседните поземлени
имоти 67800.505.110 и 67800.505.127 (Южна алея, гр. Созопол), използвана като
търговска площ за посоченото заведение за обществено хранене, е реконструирана.
Служителите констатирали, че е монтирана нова носеща конструкция за терасата
чрез метални профили, стъпващи върху крепостната стена и настилката на южната
алея. Съществуващата дървена тераса била премахната заедно с носещата ѝ
конструкция, като на нейно място била изпълнена стоманобетонова плоча с
приблизителна площ от 35 кв.м. Прието било, че тези СМР били изпълнени в
периода 07.03.2022-08.04.2022г., без разрешение за строеж и без одобрени
проекти. Липсвали данни описаните дейности да са били съгласувани с
Министерството на културата, доколкото обектът попада в границите на
архитектурен резерват „Стар град Созопол“.
На
20.04.2022г. служителите на Община Созопол извършили повторна проверка на
строеж, представляващ покрита тераса към заведение за хранене, находящ се в ПИ
с идентификатор 67800.505.127, Южна алея гр. Созопол. За резултатите от тази
проверка е съставен констативен акт №6/20.04.2022г. (л.21-23). В мотивите на
акта е прието, че имотът е публична общинска собственост, отреден за пешеходна
алея и попада в границите на архитектурен резерват „Стария град Созопол“. При
проверката е установено, че строежът е собственост на К.Г.К. и Ю. К. К.. Като
извършител е посочен К.Г.К., който се легитимира като собственик на ПИ 67800.505.37
съгласно нотариален акт №155/22.11.1996г. (л.24).
Установено
било, че К.К. е извършил строеж, представляващ покрита тераса за търговска площ
към заведение за хранене в ПИ 67800.505.127, Южна алея гр. Созопол (публична
общинска собственост), находящ се южно от собствения му поземлен имот ПИ
67800.505.37. Монтирана била изцяло нова носеща конструкция за терасата от
метални профили, стъпващи върху крепостната стена и настилката на южната алея.
Съществуващата тераса била премахната заедно с носещата ѝ конструкция,
като на същата площ била изпълнена стоманобетонова плоча с неправилна форма на
приблизителна площ 25 кв.м и с дебелина 20 см. Дървеният навес над терасата (също
изпълнен без строителни книжа) бил запазен в съществуващия си вид. Според
проверяващите полагането на бетоновата смес е извършено в периода 04.04-08.04.2022г.
С
оглед на тези констатации е прието, че процесният строеж представлява покрита
тераса към заведение за хранене, извършен без строителни книжа (разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти) и без съгласуване по реда на чл.84,
ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство. Като нарушена разпоредба се
сочи чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Към констативния
акт е приложена окомерна скица на разположението на строежа в имота (л.22),
нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ по права линия №155 от
22.11.1996г. (л.24-25) и издадена от СГКК – Бургас скица на поземлен имот с
идентификатор 67800.505.37, собственост на К.Г.К. (л. 26).
На
26.04.2022 г. съставеният констативен акт е изпратен на К.К. и Ю. К. (л. 19),
като писмата са получени на 16.05.2022г. (л. 20). Екземпляр от констативния акт
е изпратен и до ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“, тъй като
строителството е извършено в границите на архитектурен резерват и засяга
крепостната стена по Южната алея, представляваща недвижима културна ценност (л.
17).
На 13.05.2022г. Ю. К. е подала възражение
против съставения констативен акт (л.15-16), с което оспорва приетото в акта, че
е извършен строеж без одобрени строителни книжа. Позовавайки се на легалните дефиниции,
дадени в §5, т. 38 и т. 44 от ДР на ЗУТ, счита, че не се касае за ново по вид и
обем строителство, а за реконструкция на съществуващ обект в рамките на същия
обем. Във възражението е посочено, че К. действително са предприели ремонт на
увредената и корозирала подова настилка, тъй като под нея нямало почти никаква
конструкция, която да я издържи. С оглед на това била преценена необходимостта
от неотложен ремонт, за което Община Созопол била уведомена. Твърди се, че конструкцията
на терасата била възстановена в съществуващия обем, без видими различия. Във
възражението е формиран извод, че извършеното укрепване на терасата е направено
с цел предотвратяване на значително по-големи вреди, засягащи човешки живот и
опасност от пропадане на конструкцията.
По повод подаден сигнал от кмета на Община
Созопол до Министерство на културата относно изграденото от жалбоподателя, на
17-18.05.2022г. инспектори при Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ при Министерство на културата извършили проверка в ПИ с
идентификатор 67800.505.127, гр. Созопол. За резултатите от проверката бил
съставен констативен протокол рег. №08-00-334/20.05.2022г (л.
11-14).
В
хода на тази проверка инспекторите констатирали, че имотът, от който е
започнало изграждането на процесния строеж, е съседният ПИ 67800.505.37,
собственост на жалбоподателя.
Описан
бил статутът на ПИ с
идентификатор 67800.505.127 – попадащ в археологическа недвижима културна
ценност „Останки от крепостна стена“ в квартали 18 и 3, декларирани с писма от
1984г. (л.114) и 1986г. (л.
140-151) на НИПК като
археологически паметници на културата. Крепостната стена в поземления имот
попада в границата на групова недвижима културна ценност с категория
„национално значение“ – „Старата част на гр. Созопол“, обявена с решение на
Бюрото на МС №320/07.09.1974г. за архитектурно-исторически резерват (л.112). Имотът с идентификатор 67800.505.37, собственост на жалбоподателя, също
попада в границите на груповата недвижима културна ценност с категория
„национално значение“ – „Старата част на гр. Созопол“.
Служителите на Министерството на културата
констатирали, че с писмо изх. №7347/08.12.1999г. (л.75)
директорът на НИПК е съгласувал проект за ресторант в двора и част от жилищната
сграда в УПИ XXII-231,
кв. 18 по плана на гр. Созопол (собственост на К.К.). Към проекта било
съгласувано и изграждане на тераса от дървена конструкция и дървен парапет за
подход от римнята от юг на собствения им имот в ПИ 67800.505.127.
С
акт №2/16.03.2001г., издаден от главния архитект на Община Созопол (л. 73), за
дворното пространство и пространството на жилищната сграда в УПИ XXII-231 в кв. 18 по плана на
гр. Созопол, е узаконен ресторант (кафе-еспресо). Според проверяващите към
2001г. дървената конструкция на терасата, върху която е изпълнена настилката от
каменни плочи, вероятно е била изградена по съгласувания проект. Според устни
сведения, снети от Ю. К., дървената тераса още към този момент е била разширена
извън обхвата на крепостната стена, като частично е стъпила върху стената и 5
дървени колони. След така извършеното разширяване площта на терасата се е увеличила
в посока север и юг. Същата била обезопасена от дървен парапет, изчертан по
проект, но несъгласуван с Министерство на културата. Според проверяващите, тъй
като изпълненият с дървена конструкция строеж станал опасен за работата на
заведението и преминаващите по южната алея граждани, жалбоподателят премахнал
съществуващия дървен под и колони на терасата и на тяхно място изградил метална
конструкция. Съществуващият навес над новоизградената плоча обаче бил запазен в
конструкцията си от 2001-2002г.
Инспекторите
от Главна Дирекция „Инспекторат
за опазване на културното наследство“ приели, че описаното в констативните
протоколи на Община Созопол отговаря на констатираните от тях факти и
обстоятелства. Затова със съставения протокол били дадени указания към кмета на
Община Созопол да предприеме действия по привеждане на обекта в съответствие с
разпоредбите на ЗКН и ЗУТ, а към жалбоподателя – след отстраняване на
констатираните нередности да се придържа към изпълнение на съгласувания проект
и да спазва изискванията на чл.84, ал. 1 и ал.2, вр. 83 от ЗКН.
На 03.06.2022г. главният директор на ГДИОКН
изпратил констативния протокол на Община Созопол и на жалбоподателя (л. 10).
На 27.06.2022г., въз основа на фактите,
установени с констативен акт №6/20.04.2022г., кметът на Община Созопол издал заповед
№8-Z-645 (л.8-9), като приел, че строежът е незаконен
поради допуснато нарушение по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и 6 от ЗУТ.
Заповедта е съобщена на адресата на 22.07.2022г. с писмо, получено от неговата
съпруга Ю. К. К. (л.7).
По
делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза (л. 158-164), от
заключението на която се установява, че процесният строеж – тераса към
заведение за хранене не е заснет и отразен в кадастралния план на гр. Созопол,
одобрен през 1989г., както и в КК, одобрена със заповед от 2007г. на изпълнителния
директор на АГКК. Вещото лице сочи, че терасата е нанесена в архитектурния
проект за ресторант в двора и в част от мазето на жилищна сграда в парцел XXII-231 в кв. 18 на гр.
Созопол, ул. „Милет“ №44. Процесната тераса била узаконена с акт
№2/16.03.2001г. на главния архитект на Община Созопол като изградена в ПИ
67800.505.127 с предназначение „тераса за преминаване към заведението“,
изградено в двора на жалбоподателите – УПИ XXII-231
в кв. 18.
При извършения на място оглед вещото лице
установило, че процесният обект представлява стоманобетонова плоча с дебелина
20 см, подпряна с 5 бр. метални колонки и височина 2.16 м, облицована с дъсчена
обшивка и подова настилка с теракота с размери съгласно чертеж №4 (л.161).
Обектът е покрит с дървена конструкция (едноскатен покрив), изградена в ПИ
67800.505.127, допряна до сграда с идентификатор 67800.505.37.2 и сграда
67800.505.110.1. Според вещото лице времето на изграждане на терасата
първоначално е 1998г., когато тя е била изградена като дървена конструкция, а
от м. април 2022г. е направен ремонт с нова стоманобетонова конструкция с 5 бр.
метални колони, налични и към момента на огледа - 19.04.2023г.
Извършеният през м. април 2022г. ремонт променя
както конструкцията на терасата (от лека дървена в масивна стоманобетонова),
така и размерите на застроената площ. Запазена е единствено височината спрямо
нивата на пешеходната алея – 2.16 м. Според вещото лице процесният строеж е с
размери в план на контура по дървения парапет в посока запад-изток: 2.70 м –
4.35 м – 5.00 м – 1.80 м.
От заключението на вещото лице се установява
още, че в одобрения технически инвестиционен проект, въз основа на който е
издаден актът за узаконяване на ресторант /кафе-еспресо/ от 16.03.2001г.,
съществува тераса с размери в план на контура по дървения парапет: 2.80 м –
2.00 м – 2.10 м – 5.03 м – 0,80 м, с височина спрямо пешеходната алея – 2,10 м.
Съществуващата към момента на узаконяването през 2001г. тераса е онагледена в
Чертеж №1 (л.160), а установената сега на място тераса – в чертеж №4 (л. 161). Според
вещото лице между тези два обекта са налице различия в размерите, формата,
материалите и начина на закрепване. По проекта, съгласуван от НИПК през 1999г.,
е била изградена лека дървена конструкция с дървени колони, а на място е
установена масивна стоманобетонова конструкция с метални колони. За строежа,
предмет на обжалваната заповед, не се откриват строителни книжа.
При разпита в съдебно заседание вещото лице
обясни, че няма конструктивна свързаност на процесната тераса с античната
стена, която е разположена под плочата. Поясни, че защрихованото в червено поле
в чертеж №4 от заключението представлява това, което е извън одобреното по
проекта, утвърден за тераса, подход към ресторанта и търговския обект. Сочи, че
цялата тераса е изцяло с нова конструкция – дървената такава е заменена от
стоманобетонова.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.К.И. и Д.С.И..
Свидетелят
И. работи като главен специалист строителство в Община Созопол. Той заяви, че
констативният акт от 20.04.2022г. бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, но
му бил връчен срещу подпис. Новото строителство на терасата било сравнено с
одобрените през 2000г. и 2001г. проекти за заведението за обществено хранене. В
тези проекти било отразено, че входът на самото заведение ще се осъществява
през пространството между параклиса и крепостната стена, което по проект било
дървен подиум. Не било констатирано наличие на строителни книжа, а само
уведомление от г-жа К. за предстоящия ремонт на дървената тераса. Според
свидетеля първоначално по проект от 2000г. е била изградена дървена тераса, а
впоследствие - стоманобетонова, подпряна с метални профили.
Свидетелят
И. заяви, че през м. април 2020г. си търсил работа в гр. Созопол и така
попаднал в ресторанта, собственост на жалбоподателя, където първоначално му
било обещано да работи като общ работник, а впоследствие бил нает като
сервитьор. Помагал в ремонта на заведението, който бил започнат, тъй като имало
опасност от срутване на терасата. Свидетелят посочи, че в хода на ремонта била
премахната дървесината, а после положили железните конструкции. Отлята била и
бетонова площадка. Според него, преди и след ремонта терасата е била в същия
габарит, не са извършени промени в размерите, а по отношение на материалите –
дървените такива били заменени с желязна конструкция и отгоре плочки.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от
кмета на Община Созопол.
Въз
основа на тези доказателства следва да се направи извод, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Заповедта
съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. За това се
налага изводът, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосноват нейната отмяна.
Но
материалният закон е приложен неправилно. Според мотивите на обжалваната
заповед процесният строеж е незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба строежът или част от него е незаконен когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж,
както и когато се извършва в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториално устройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.
По
делото са установени следните релевантни факти:
Имотът,
където е изграден процесният строеж, попада в археологически паметник на
културата (археологическа недвижима културна ценност), наречен „Останки от крепостна
стена“. Този факт се установява от доказателствата, представени от третото
неучастващо по делото лице Национален институт за недвижимо културно наследство
(НИНКН) (л.131). За ресторанта (кафе-еспресо) има одобрен технически
инвестиционен проект, въз основа на който е издаден акт за узаконяване №
2/16.03.2021г. Според този проект към ресторанта съществува тераса с конкретно
посочени размери, която следва да се изгради с лека дървена конструкция и с
дървени колони. В конкретния случай посредством назначената съдебно-техническа
експертиза се установи (л.161, чертеж 4), че на място действително изградената
тераса, но с масивна стоманобетонова конструкция с метални колони и с размери
по-големи от размерите на терасата по проекта. В чертеж №4 на експертизата
нагледно е обозначена терасата в действителния й вид, като с червено е
защрихована онази част от нея, която не съществува по проекта. Тоест, в
действителност процесният строеж, наречен „покрита тераса към заведение за
хранене“, не е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за
строеж, както е приел органът, а е изграден при съществено отклонение от
одобрения проект, което отклонение е по чл.154, ал.2, т.2 и т.5 от ЗУТ, тъй
като фактите сочат, че съществува одобрен проект, въз основа на който е издаден
акт за узаконяване на ресторант, като в проекта, респ. акта за узаконяване е
предвидено изграждането на покрита тераса, но в действителност тя е изградена в
по-големи размери и с друга конструкция. Увеличените размери и конструкция не
са съгласувани НИНКН. За пълнота следва да се посочи, че ако се приеме тезата
на административния орган, материализирана в обжалваната заповед, следва да се
премахне изцяло покритата тераса, въпреки че по-голямата част от нея съществува
в одобрен проект и в акта за узаконяване, който е влязъл в сила. На премахване
следва да подлежи само отклонението от проекта. Освен това следва да се
подчертае, че хипотезата на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, която регламентира
съществено отклонение от одобрения проект, изразяващо се в промяна на строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, не
обосновава извод за незаконен строеж, тъй като в чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ
изрично са предвидени четири от петте хипотези на чл.154, ал.2 от ЗУТ, които
ако са налице могат до доведат до премахване на строежа като незаконен. Тоест,
обстоятелството, че процесната тераса конструктивно е изградена от
стоманобетонова конструкция с метални колони, вместо от дървена конструкция с
дървени колони, е обстоятелство, водещо до извода за съществено отклонение от
одобрения проект, което обаче не може да обоснове незаконност на строежа по
чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ. В случая е налице и т.2 на ал.2 от чл.154, според
която съществени отклонения от одобрения проект са и отклоненията, които
нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториално-устройствена
защита. По делото от доказателствата, събрани от НИНКН несъмнено се установява,
че имотът, където е извършен строежът в отклонение от одобрения проект попада в
археологическа недвижима културна ценност, която по смисъла на чл.154, ал.2,
т.2 ЗУТ представлява територия с особена териториалноустройствена защита.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, според което заповедта е нищожна поради
издаването й от некомпетентен орган. Жалбоподателят твърди, че строежът, чието
премахване е постановено, е първа категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.1,
буква „м“ от ЗУТ и компетентен да издаде заповед за премахването му е
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице – чл.225, ал.1 от ЗУТ. Според чл.137, ал.1, т.1, буква „м“ от ЗУТ първа категория са строежите,
които са недвижими културни ценности с категория „световно значение“ и
„национално значение“, както и сгради в границите и охранителните зони на археологически
резервати извън урбанизирани територии. Процесният строеж сам по себе си не е
недвижима културна ценност. По делото е установено, че имотът, в който е
извършен строежът, представлява археологическа недвижима културна ценност,
наречена „Останки от крепостна стена“. Тя действително попада в границите на
групова недвижима културна ценност „Стара част на град Созопол“, обявена с
решение на Бюрото на Министерския съвет № 320/07.09.1974г. за културно
исторически резерват от категория „национално значение“. Според посочената от
жалбоподателя норма на чл.137, ал.1, т.1, буква „м“ от ЗУТ първа категория би
бил само строежът, който е недвижима културна ценност с категория „световно
значение“ и „национално значение“. Процесният строеж (тераса към ресторант) сам
по себе си не е недвижима културна ценност. Той е изграден в имот, който
представлява археологическа недвижима културна ценност. В нормата обаче е
предвидено първа категория да бъдат само самите сгради, които са такава
архитектурна ценност, както и сградите, които са в границите и охранителните
зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. Процесният
имот попада в археологически резерват, който обаче се намира в урбанизирана
територия. С други думи нормата предвижда, че първа категория са от една страна
сградите, които сами по себе си са недвижима културна ценност със „световно
значение“ или с „национално значение“ и на второ място сградите, които попадат
в границите и в охранителните зони на археологическите резервати, които обаче
са извън урбанизираните територии. По тази причина процесният строеж правилно е
квалифициран от органа като строеж от пета категория по чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ
и чл. 11 от Наредба №1 от
30.07.2003г. на МРРБ. Затова и обжалваният акт е издаден от компетентен
орган. Независимо от това обаче поради нарушение на материалния закон
оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 1610
лв., от които платена д.т. в размер на 10 лв. (л.35), 1200 лв. платено
възнаграждение за един адвокат (л.47) и 400 лв. възнаграждение за вещо лице
(л.60).
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед №8-Z-645/27.06.2022г. на кмета на Община Созопол.
ОСЪЖДА
Община Созопол да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** направените по
делото разноски в размер на 1610 (хиляда шестстотин и десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: