Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.11.2022 г. гр.Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВО Граждански
състав
На 20.06.2022 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от
съдия Ангелов Гр. дело № 341 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие
настъпила в резултат на трудова злополука смърт,
ведно със законните лихви за забава.
Предявен е иск от С.М.Й. в лично качество и в качеството
на законен представител на малолетната А.М.Б. и от С.М.Б., действащ със
съгласието на законния си представител С.М.Й.,***. С исковата молба се твърди,
че М. Б.М. – баща на А.М.Б. и С.М.Б. и съжител на С.М.Й., е работил в ответното
предприятие на длъжността “Зидар пещи“. На 01.04.2018г. около 14,00ч. на обект
Цех Котелен – парогенератор №5 – газозаборна
шахта 5Г, при изпълнение на трудовите си функции – почистване на вътрешната
облицовка на шахтата от натрупаната шлака, М. Б.М. е паднал във вътрешността на
шахтата от 14 метра височина, в резултат на което е починал. Ищците твърдят, че
смъртта на техния баща и съжител им е причинила мъки, душевни болки и
страдания, тъй като последният бил активен млад човек, който се е грижел и
издържал семейството си. Твърдят, че изключително тежко преживяват загубата му.
М. Б.М. бил опора за семейството си и за неговите деца било много трудно да
преодолеят загубата му във възраст, в която имат нужда от неговата подкрепа и
обич. Съжителстващата със М. Б.М. и майка на децата му – ищцата С.М.Й., също
много трудно преживявала ранната му и внезапна смърт. Тя оставала без семеен
партньор, без подкрепа и сама трябвало да се грижи за децата им. Това породило
за ищците правен интерес да предявят настоящите искове.
На 13.04.2019г. ищците А.М.Б. и С.М.Б. получили
застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука“ в размер на 21 420лв. за
всеки от тях. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди за
починалия М. Б.М. възлизало на 120 000лв. за всяко от децата му и за
съжителстващата ищца. Това обезщетение следвало да бъде намалено със
застрахователното обезщетение, получено от ищците А.М.Б. и С.М.Б..
Молят съда да осъди ответника да заплати на А.М.Б.
сумата от 98 580лв. представляваща остатъка от дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства
от смъртта на баща й М. Б.М., настъпила в резултат на трудова злополука на
01.04.2018г., както и законната лихва върху сумата от 120 000лв. за времето от
смъртта – 01.04.2018г. до 13.03.2019г. (датата на плащане на застрахователното
обезщетение), както и законната лихва върху сумата от 98 580лв. за времето от
14.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Молят съда да осъди ответника да заплати на С.М.Б.
сумата от 98 580лв. представляваща остатъка от дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства
от смъртта на баща му М. Б.М., настъпила в резултат на трудова злополука на
01.04.2018г., както и законната лихва върху сумата от 120 000лв. за времето от
смъртта – 01.04.2018г. до 13.03.2019г. (датата на плащане на застрахователното
обезщетение), както и законната лихва върху сумата от 98 580лв. за времето от
14.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Молят съда да осъди ответника да заплати на С.М.Й.
сумата от 120 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства от смъртта на съжителя
й М. Б.М., настъпила в резултат на трудова злополука на 01.04.2018г., както и
законната лихва върху сумата за времето от смъртта – 01.04.2018г. до
окончателното й изплащане.
Претендират разноските по делото.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове по
размер. Ответникът счита, че исковата молба е нередовна , тъй като не бил
посочен размера на претендираната мораторна лихва.
Поради тази причина моли делото да бъде прекратено. В случай, че съдът приеме
исковата молба за редовна, моли съда да отхвърли предявените искове. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че М. Б.М. е бил в трудови правоотношение с „Б.”
ЕАД. Твърди, че на същия е бил проведен първоначален и ежедневни инструктажи,
бил е запознат с рисковете на работното място и с правилата за безопасност на
труда. Въпреки това обаче пострадалият е нарушил правилата за безопасност и е
застанал на място в съоръжението, което е било опасно, и на което е било
недопустимо да бъде, поради което е настъпил вредоносния резултат. Освен това
загиналият М. Б.М. не е ползвал лични предпазни средства, които работодателят е
предоставил на всички работници във връзка с рисковете на работното място.
Ответникът твърди, че М. Б.М. с поведението си е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения и са налице основанията за намаляване отговорността на работодателя,
съобразно разпоредбите на чл.201, ал.2 от КТ. Освен това счита, че претендираният размер на неимуществени вреди от всеки от
ищците е прекомерен и не съответства на съдебната практика и на
обществено-икономическите условия в страната. Обезщетението за неимуществени
вреди не може да бъде основание за неоснователно обогатяване, а следва само да
бъде обективно справедливо.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Районният съд след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема
от фактическа и правна страна
следното:
За да е осъществен състава на чл.
200, ал. 1 КТ за ангажиране на безвиновната и обезпечително - гаранционна отговорност на
работодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
вследствие смъртта на негов работник, е необходимо да
бъдат установени следните предпоставки: 1. Злополука, призната по установения
от закона ред за трудова по своя характер; 2. Смърт
на работника, настъпила в резултат на тази злополука; 3. Претърпени вреди от
лицата, на които законът им дава право да претендират такива и причинна връзка
между вредите и настъпилата вследствие на трудовата злополука смърт.
Безспорно е по делото, че в
резултат на трудова злополука, настъпила в цех „Котелен“ – парогенератор
№5 – газозаборна шахта 5Г на „Б.“ЕАД - гр.Гълъбово, М.
М. - наследодател на страните - е починал на 01.04.2018г.
Злополуката е призната за трудова след извършено от ТП НОИ – гр.Стара
Загора разследване, резултатите от което са
обективирани в
протокол №6 от 11.05.2018г. и последващо Разпореждане №34 от 14.05.2018г. на РУСО, гр.
Стара Загора, което има задължителна доказателствена сила за съда, разглеждащ
спора по чл.
200 КТ. / в този см. решение № 666 от 2.02.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 2960 / 2008 г., II г. о., ГК/. Съответно причинната връзка между
злополуката и настъпилата смърт е установена по несъмнен начин от писмените
доказателства по делото, в т.ч. и СМЕ.
По отношение на третата предпоставка - претърпените вреди и техния
размер, съд намира следното:
Не се
спори по делото, че ищците А.М.Б. с ЕГН ********** - чрез своята майка и
законен представител С.М.Й. с ЕГН *********** и С.М.Б. с
ЕГН ********** - лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.М.Й.
с ЕГН ***********, са наследници - деца - на М. М.. Съответно С.М.Й. с ЕГН ***********
е жената, с която пострадалият е живял на семейни
начала и майка на децата му. Всички те попадат в кръга на лицата, които
съгласно Постановления № 4 от 1961 г., № 5 от 1969 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на
Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на Върховния
касационен съд (ВКС) имат право да търсят обезвреда на претърпените неимуществени вреди.
За претърпените от ищците неимуществени вреди - негативни емоции,
вследствие смъртта на техния баща и съжител са
събрани гласни доказателства, изслушани са СМЕ.
Установява
се от показанията на свидетеля С.С.Н., че
взаимоотношенията между бащата и децата са били изключително близки, последните
много трудно са приели загубата му. Свидетелят обясни също така, че С.Й. след
смъртта на съжителя си е рухнала психически, променила се е и се е затворила в себе си.
Установява
се от показанията на свидетеля О.С.С. , че А.М.Б.
много тежко е приела загубата на баща си. Променила се и се затворила в себе
си. Била мълчалива и плачела непрекъснато.
Установява
се от показанията на свидетеля Д.К., че
много тежко е приел загубата на баща си много тежко. Непосредствено след
инцидента е заявявал, че иска да сложи край на живота си. Не е искал да ходи на
училище.
Установява
се от заключението на съдебно-психологичната експертиза /СПЕ/, изготвена от
психолог М.И., че:
Смъртта
на М. Б.М. е представлявала стресогенно събитие за
ищците и е предизвикала у тях психична травма. Вследствие на това събитие
освидетелстваната ищца С.М.Й., на 34 год., страда от Разстройство в адаптацията
/Протрахирана депресивна реакция/ с продължителност
към момента на освидетелстването 1 година и 8 месеца.
В
периода след смъртта на баща си освидетелстваният ищец С.М.Б. на 16 год.,
изпитвал чувства на гняв, мъка и тъга; имал ограничително поведение, не желаел
да излиза с приятелите си; станал по-раздразнителен и имал агресивна проява в
училище; сънят му бил нарушен. Тези симптоми са били по-силно изразени в
продължение на 6 месеца и постепенно са отшумели. Установяват се данни за
наличие все още на чувство на тъга, което понякога осв.
Б. изпитва, породено от загубата на бащата.
След
загубата на бащата у освидетелстваната ищца а.М.Б., на 12 год., са били налице
емоционални трудности: емоционална лабилност; променливо настроение, повишена
раздразнителност и агресивност; нарушен и неспокоен сън; страхове и повишена
тревожност, както и сомато-вегетативна симптоматика –
главоболие, загуба на апетит, намалена концентрация. Тези симптоми са били
по-силно изразени в продължение на около 6 месеца и постепенно са отшумели. Към
момента на освидетелстването все още е налице известна емоционална потиснатост
и чувство на тъга.
Разстройството
в адаптацията е обратимо. Протрахираната депресивна
реакция отшумява в рамките на две години.
Преживяването
на психична травма и особено в детството може да направи ищците по-уязвими и стресогенни ситуации и увеличава риска от бъдещи травми у
всеки от тях.
Липсата
на фигурата на бащата със своята специфична роля, би могла да се отрази
негативно върху пълноценното личностно развитие на двете деца.
В с.з.,
проведено на 12.12.2019г., вещото лице заявява, че
поддържа в цялост заключението си и допълва, че срокът в който са били налице
симптомите е с различна продължителност и през първите шест месеца те са били
по – силно изразени.
От анализа на свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност се
установява, че са съществували отношения на любов, уважение и привързаност
между починалия и неговите деца и жената, с която живее на семейни начала, като
вследствие на загубата му всички те са преживели силен стрес, болки и
страдания. Съдът изцяло кредитира тези свидетелски показания, тъй като те
взаимно си кореспондират, житейски логични са, а по отношение на показанията на
св.О.С. и на св.Д.К.– депозирани са от лица, което изцяло са незаинтересовани
от изхода на делото. Показанията се подкрепят и от неоспорените и приети от
съда заключения на СПЕ, които установяват както преживените негативни емоции от
близките на М. непосредствено след неговата смърт,
така и продължаващите месеци и години по - късно болки и страдания, придобиващи
траен характер.
Поради всичко това съдът приема, че обективно и субективно съединените
искове за неимуществени вреди са доказани по своето основание. Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда по справедливост. Съобразно константната практика на ВС и ВКС
размерът на обезщетенията се определя от съда по справедливост, като това
понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение и т.н. Настоящият съдебен
състав, като взе предвид, че работникът е починал в резултат на трудова
злополука, като отчете средната му възраст, изключително близките му и топли
отношения с жената, с която живеел на семейни начала и с децата, както и факта,
че за всички тях е бил "опора", намира, че исковете са основателни.
Твърди се от ответникът в настоящото производство, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде намален с оглед стореното
от него в качеството на работодател възражение по чл.
201, ал. 2 КТ – пострадалият да е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Разпоредбата на чл.
200, ал. 1 от КТ предвижда, че за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и и гаранционно-обезпечителна. Понятието
"трудова злополука" е дефинирано в чл.
55 от КСО като внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Съответно разпоредбата на чл.201, ал.2 предвижда отговорността на
работодателя да може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Съгласно практика на ВКС с груба небрежност действа този, който е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е
надявал, че няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване
/решение по гр. дело № 3522/1994 г.IV г. о.; решение по гр. дело № 86/1993 г.IV
г. о.; определение № 11 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2008 г., II г.
о. и др./. Грубата небрежност по чл.
201, ал. 2 КТ съответства на самонадеяността
(съзнаваната небрежност), като форма на непредпазливата вина по терминологията
на наказателното право. В съдебната практика "грубата небрежност"
като понятие в гражданското право се дефинира и като поведение, при което
пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка /решение от 19.10.2005 г. по гр. д. № 1202 / 2003 г. на ВКС,
III ГО; решение № 1176 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5228 / 2007 г., II
г. о. и др./.
В настоящия казус събраните по делото доказателства налагат извод за
наличие на проявена груба небрежност от пострадалия по следните съображения:
Не се спори по делото, че М. М. е сключил трудов договор №311 от
09.10.2017г. с ответното дружество на 09.10.2017г., като е назначен на
длъжността „Зидар, пещи“. Съгласно утвърдената на 01.03.2016г. длъжностна
характеристика за посочената длъжност естеството на работата се изразява в
следното - зидар пещи извършва
строително-монтажни, изолационни, пещостроителни и
др.дейности, които неизчерпателно
изброени могат да се състоят в:
- извършване на зидаро-мазачески работи
- извършване на други пещостроителни и
изолационни работи
- извършване на други ремонтни и строително-ремонтни работи
- доставяне на мястото на работа на материали и заготовки
- почистване на работната площадка преди
и след приключване на работа-ръчно или механизирано, по сух метод, със
сгъстен въздух или с вода
- разчитане на техническа и технологична документация.
Съобразно длъжността и работното място в Оценка на риска на работещите в
цех „Строителство и изолации“ към „Б.“ЕАД от 2016г. са идентифицирани основните
опасности и рискове, изготвен е детайлен анализ на рисковете РА №01 – 06, като относими към длъжността на М. са РА №05 и №06. Рискът е
определен като среден – за РА №05 – 6,2 от 9 и за РА №06 – 8,1 от 16.
Утвърден е списък на личните предпазни средства в зависимост от
спецификата на работните места и оценката на риска, като за длъжността „Зидар
пещи“ са предвидени прахозащитна маска – при
необходимост, прахозащитни гащеризон и костюм, обувки
половинки ударозащитни, антифони
– при необходимост, защитни очила „закрит тип“, работни ръкавици, полугащеризон и полушуба
студозащитни, обувки цели ударо-
и студозащитни, предпазен колан и костюм водозащитен – при необходимост и каска ударозащитна.
От посочените предпазни средства на М. през м.октомври 2017г. е предоставена
единствено каска, а през м.януари, 2018г. – ватенка - съгласно приетия картон-разписка раб.№8847 –
без дата.
В изпълнение разпоредбата на чл.30 от Правилник за безопасност
при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения е
издадена от гл.инженер Митев- Заповед №994 от 11.10.2017г., като е наредено новопостъпилият работник М. да премине обучение за
безопасност при работа под ръководството и отговорността на Ридван Изет в цех
„Строителство и изолация“. Контролът по
изпълнение на заповедта е възложен на н-к цеха Николай Динев – същият отговаря
на всички нормативни изисквания да провежда и контролира дейността по
инструктаж в ответното дружество, за което има надлежно ангажирани писмени доказателства
по делото, вкл.удостоверение № РД-266 от 22.02.2017г. на Служба по трудова
медицина „Професионал“ООД, гр.София.
Установява се от протокол №28 от 23.10.2017г., че
комисия с председател Николай Динев е провела изпит/тест за проверка на
знанията по правилата за безопасност и здраве при работа по неелектрически
уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни
мрежи и технически съоръжения на М. М. – в качеството му на новоназначен на
длъжността „Зидар пещи“, като същият е
издържал изпита.
Със заповед №1249 от 19.12.2017г. на изп.директор
на Б.“ЕАД, с която е отменена заповед №417 от 25.04.2017г.
– същата не е представена по делото, са определени видовете инструктаж, лицата,
които подлежат на такъв и лицата, които да го провеждат, както и редът и
условията за провеждането. Предвидени са първоначален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен, ежедневен и
извънреден инструктаж.
За работниците в цеха, в който е работел М. съгласно трудовия си договор
- цех „Строителство и изолации“ – в
заповедта е предвиден ежедневен инструктаж, които да се провежда от прекия
ръководител на дейността или друго лице, оторизирано със заповед на изп.директор. Провежда
се след приемане на дежурството в смяна, с продължителност не по-малко
от 10мин на не по-малко от 2 теми, съобразно особеностите в схемата на работа
на съоръженията и разпределението на задачите за текущата работна смяна.
Инструктажът се регистрира в Книга за ежедневен инструктаж в
цеха/отдела/звеното.
От приетите по делото копия от страници от Книга за начален инструктаж и Книга за
инструктаж по безопасност и здраве / Инструктаж на раб.място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж/ се установява, че първоначален такъв е
проведен на М. М. на 11.10.2017г., а на 23.10.2017г. е проведен такъв на
работното място. Съгласно заповед №1249 от
19.12.2017г. такъв инструктаж се предвижда за всички новопостъпили
работници и служители, за лицата, приети за обучение и лица от други
предприятия, които ще извършват дейности на територията на дружеството и които
действия създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот. От копията от Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана /Инструктаж на раб.място, периодичен и
извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана
/ се установява, че на М. е провеждан периодичен инструктаж за периода
01.11.2017г. – 01.04.2018г. –
ежемесечно.
Няма, обаче, доказателства по делото в ответното дружество да се води
Книга за ежедневен инструктаж, съответно на М. да е провеждан ежедневен
инструктаж и този факт да е отразен писмено, каквото е вмененото с посочената
по-горе заповед задължение на отговорното длъжностно лице. Доказателствата по делото потвърдиха, че на М.
не е проведен този задължителен инструктаж в деня на инцидента. Представените
по делото Протокол за проверка от Инспекция по труда ПР 1811721/01.04.18г.,
АУАН 24-001902/03.05.18г. и НП-24-001902/29.05.18г. установяват, че Николай
Желев, в качеството му на определено длъжностно лице да провежда тези
инструктажи, не е изпълнил задълженията си на 01.04.2018г. да проведе този
инструктаж.
Със заповед №278 от 30.03.2018г. на Изп.директор на Б.“ЕАД е наредено поради производствена необходимост посочени работници
от цех „Строителство и изолации“, в т.ч. М. М., да работят в условията на
извънреден труд на 01.04.2018г. от 08.00ч до 20.00ч. Като основание за издаване
на заповедта е посочен чл.144 от КТ и протокол от проведена оперативка.
Посочената правна норма изрично предвижда случаите, в които по изключение
се допуска полагане на извънреден труд. В заповедта не е посочена коя хипотеза
на чл.144 от КТ е налице, не може да се направи и извод в този смисъл от
изключително краткото съдържание на представения протокол от проведена
оперативка. В същия, обаче, е отразено, че се касае за профилактика.
Законодателят е предвидил възможност да се полага извънреден труд в случаи,
които имат изключителен характер и са свързани с изпълнението на важни
обществено необходими работи, чрез осъществяването на които
се задоволяват по-висши интереси от интереса на отделния работник или
служител да работи само в границите на определеното му работно време. В
настоящия казус нито профилактиката, нито производствената необходимост – както
е посочено в протокола от оперативката, съответно заповедта на изп.директор – са от групата на изключителните случаи,
визирани в КТ.
Пострадалият М. е определен за едно от лицата, които в изпълнение на
заповед №278 от 30.03.2018г. на изп.директор на Б.“ЕАД да работят в
условията на извънреден труд на 01.04.2018г. от 08.00ч до 20.00ч. Заповедта противоречи
както на нормата на чл.144 от КТ – липса на основания за полагане на извънреден
труд - , така и на чл.146, ал.2, т.2 от КТ, която предвижда продължителността
на извънредния труд да не надвишава повече от 6 часа дневен труд през една
календарна седмица.
На М. е вменено изпълнение на задължения, различни от определените му с
длъжностната характеристика. В случая съгласно заповед №1249 от 19.12.2017г. на М. е следвало да бъде проведен
извънреден инструктаж – предвиден при промяна на работното място, доколкото в
случая такава промяна е налице – същият е преместен да работи от един цех в
друг за изпълнение на работа, която не е обичайна за него, даже напротив –
изпълнява я за първи път, както се установи от свидетелските показания. Работодателят,
обаче, не е изпълнил това си задължение, какъвто извод следва поради липсата на
писмен документ за проведен инструктаж, каквито са утвърдените правила в „Б.“ ЕАД.
На следващо място – приета е по делото Инструкция за провеждане на
почистване на газозаборна шахта, одобрена от гл.
инженер Г.Митев. Няма данни кога е издадена тази инструкция, сведена ли е до
знанието на лицата, посочени на първа страница в т.1 - 9, вкл. и от заемащите
длъжността „Зидар пещи“ и в частност М.. Нещо повече, от заключението на СТЕ,
изготвена от ВЛ Ч., се установява, че вариантът на инструкцията, приложен по
настоящото дело, е различен от инструкцията, приложена по ДП №29/18г. по описа
на ОСлД при ОП-Стара Загора, като в процесната е добавяно съдържание. Възможно е разликата в
съдържанието да се дължи на изпълнение предписаният, дадени към работодателя с
т.5 от Протокол за извършена проверка ПР 1811721/01.04.2018 на Д“ИТ“-Стара
Загора. Но във всички случаи няма данни М. да е запознат с който и да е вариант
на инструкцията. Доказването, че
работникът е запознат с наличието на инструкцията е в тежест на работодателя,
което не бе сторено в процеса. Следва да се отбележи също така, че инструкцията
не съдържа в достатъчно изчерпателна степен указания за естеството на дейността
и необходимото за осъществяването й оборудване.
Работодателят е длъжен да осигури на работниците
лични предпазни средства в зависимост от спецификата на
работните места и оценката на риска. В случая съдът приема за категорично
установено по делото, че в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДБУТ
работодателят не е направил адекватна оценка на риска на дейността по измиване
на газозаборната шахта, като съдът изцяло кредитира
заключението на СТЕ, изготвена от ВЛ Ж., предвид че то се подкрепя и от
издадените от Инспекцията по труда протоколи и наказателни постановления.
Ответното дружество не е извършило оценка на рисковете на работното място „Газозаборна шахта“, на технологията на извършване на
работата и изборът на ползваното работно оборудване. Макар в тройната СТЕ
вещите лица да са приели, че липсата на оценка на риска за тази дейност да не е
в пряка причинна връзка с трудовата злополука, то са приели също, че тя цели да
предотврати или поне да минимализира съответния
риск. Безспорно липсата на адекватна
оценка на риска на дейността по измиване на газозаборната
шахта е в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДБУТ и работодателят е
санкциониран за това.
По отношение на дължимите лични предпазни средства също е налице
неизпълнение на задължение от страна на ответното дружество. За длъжността на М.
- „Зидар пещи“ - са предвидени прахозащитна маска –
при необходимост, прахозащитни гащеризон и костюм,
обувки половинки ударозащитни, антифони
– при необходимост, защитни очила „закрит тип“, работни ръкавици, полугащеризон и полушуба
студозащитни,
обувки цели ударо- и студозащитни,
предпазен колан и костюм водозащитен – при
необходимост и каска ударозащитна. От посочените
предпазни средства на пострадалия е предоставена през м.Октомври 2017г.
единствено каска, а през м.Януари, 2018г. – ватенка - съгласно приетия
картон-разписка раб.№8847 – без дата. Няма данни по делото да са му
предоставени адекватни предпазни средства
във връзка с дейностите по извънредния труд, каквито средства несъмнено
следва да ползва съгласно вътрешните правила и норми на дружеството. Нещо
повече, М. е изпълнявал работата си освен в присъствието на други работници,
също и под периодичен надзор на Николай Динев – н-к цех „Строителство и
изолации“, който макар да е виждал, че пострадалият не е оборудван с всички
необходими предпазни средства и в определени моменти да работи не в
съответствие с правилата за безопасност – не е предприел никакви мерки по
отстраняване на нередностите.
Следва да бъде съобразено, обаче и следното:
В конкретния случай по делото е установено, че е налице
влязло в сила Разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО,
което има характер на индивидуален административен акт. Следователно
гражданският съд е длъжен да приеме, че е настъпило увреждане по описания в
разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че груба небрежност при
трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, но е проявил поведение, каквото един обикновен човек, поставен в
същата обстановка, не би могъл да допусне. Именно поради факта, че пострадалият
участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне
на дължимото му се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло
за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в
нейното обезщетяване.
От Протокола за резултатите от извършеното разследване на трудовата
злополука, станала на 01.04.2018г., се установява, че М. Б.М. на 01.04.2018г. в
около 13.45 часа е бил надвесен през люка над
вътрешността на газозаборната шахта. В резултат на
последователните /напред – назад/ движения с ръжена /„ръчкане“ с ръжена;
„бутане“ с ръжена/, целостта на част от вътрешната облицовка на газозаборната шахта, която е от огнеупорна зидария се е
нарушила и се срутва, като в момента на срутването тухлите от огнеупорната
зидария увличат надвесилия се през люка над
вътрешността на газозаборната шахта М. Б.М.. Същият
пада от кота +14.00м. на разсекателите,
намиращи се на кота +4.00м.
В хода на производството от страна на ищците не е оспорено това
обстоятелство. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
58, ал. 6 КСО резултатите от разследването се
оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на
противното. От събраните в хода на производството доказателства не се
установява различен механизъм на реализиране на злополуката, с оглед което и
предвид изричната разпоредба на чл.
58, ал. 6 КСО, съдът приема, че причините и
обстоятелствата около настъпването й, са отразените в протокола.
Действително, в хода на производството бяха установени различни от
приетите в протокола обстоятелства по отношение на извършените инструктажи, /по
скоро липсата на такива/, на надлежното оформяне на наряда за деня и други
нарушения на трудовотото законодателство от страна на
работодателя, но не бе установен различен механизъм на реализиране на
злополуката от отразения такъв в Разпореждане 34 от 14.05.2018г. Същият
механизъм е описан в Постановление от
16.04.2019г. на ОП – Стара Загора, където след проведено разследване е
установено и е прието, че „…Пряка причина за възникване на фатален резултат са
действия на пострадалия М. – прекаленото надвесване във вътрешността на шахтата
без опора на нито един от двата крака и случайно деяние-внезапно откъртване на
част от огнеупорните тухли заедно с шлаката довело до увличане на постадалия към вътрешността
на шахатата…“.
Ищците, защитавайки се срещу
наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредите поради проявена груба небрежност, акцентираха върху множеството
нарушения на трудовото законодателство, допуснати от работодателя.
Превенцията на риска от трудова злополука е и на двете страни по
трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на
работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до
установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и
броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да
осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова
нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея риск сочи, че работодателят
е допуснал множество нарушения на правилата за безопасност, а това не е
направено - нарушения чл. 16 от ЗБУТ, чл. 71 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места.
Работодателят дължи и осигуряване на ефективен контрол по смисъла на чл.
16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ за извършване на
възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин, което в случая не
е направено, тъй като не се е погрижил за здравето и безопасността на
работниците. В конкретния случай се установява, че на ищеца е проведен
единствено първоначален инструктаж. Налице са доказателства, че в деня на
злополуката на пострадалия не е проведен ежедневен инструктаж. Следва да се
посочи обаче, че обстоятелството дали му е бил проведен ежедневен инструктаж,
не е от значение в случая, тъй като обсъжданото поведение – напъхване до кръста
през люк с диаметър от 40 сантиметра и надвесване над
височина от 14 метра, следва да се квалифицира като несъответстващо с правилата
на елементарната житейска съобразителност, както и неглижиране
на установените общоизвестни правила за безопасност, тъй като от
обстоятелствата е несъмнено ясно, че това поведение на работника ще доведе до
злополука, увреждаща здравето му. Ето защо и доводите дали пострадалия е бил
инструктиран или не в случая нямат решаващо значение при изследване на въпроса
дали конкретното поведение е проява на груба небрежност или не.
В
случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил
безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това е предприел
изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки
основни правила за безопасност, т. е. когато не е положил дължимата грижа,
каквато и най-небрежният би положил, е налице съпричиняване
от страна на пострадалия при трудова злополука.
В показанията си пред настоящия състав свидетелят С.И.Х. – очевидец и
колега на пострадалия подробно обясни възприетите от него събития при
настъпването на трудовата злополука. Св.Х. поясни, че при почистването на газозаборната шахта работниците нямат право да влизат в люка и да се надвесват през него. Показанията на св.Н.Ж.Д.,
на св.И.А.И., на св.П.И.К. – останалите от бригадата работила по почистването
са в същия смисъл, че не бива да се влиза през този люк
и да се надвесват. Св.Н.Динев заяви, че не е допустимо да се подават даже части
от тялото през люка, защото има налепи, които падат,
което е и целта на почистването. Св.И.Иванов /братовчед на пострадалия/ обясни,
че шахтата се чисти през люка, като първо се мие с
шланга с вода, а после с помощта на ръжена се събаря шлаката, която пада на
дъното на шахтата. Относно люка и шахтата под него,
свидетеля заяви, че там не се влиза. Св.Петко К. потвърди, че не трябва
работник да влиза през люка и той е забелязал, че
част от тялото на М. се е намирала вътре и той е бил надвесен, но всичко е
станало за секунди и не е успал да реагира.
Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема за
установено, че причините за настъпване на злополуката са тези описани в т.VII от Разпореждане 34 от 14.05.2018г. и преповторени в Постанолвението
на ОП-Стара Загора, обективирало установеното при
разследването. Ето защо и съдът приема, че постадалия
е допринесъл за увреждането си, като е навлязъл с горната част на тялото си в люк с диаметър от 40 сантиметра и се е навесил над високата
14 метра шахта, поради което е паднал и е получил наранявания, несъвместими с
живота. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарна съобразителност
и внимание, пренебрегване на общоизвестни житейски правила за безопасност от
страна на пострадалия, съдът приема, че той е могъл да предвиди, че напъхвайки
се през люка и надвесвайки се над шахтата, е възможно
да падне, но се е надявал, че такова събитие няма да настъпи. След като целта
на цялото почистване е било да се събори шлаката от стените на шахтата,
посредством водна струя и ръчкане и стържене с ръжени, по стените над отвора /люка/ е логично да се предположи, че тази шлака и/или тухли
и др. може да паднат /каквато всъщност е и целта на почистването/ и да завлекат
напъхалия се през отвора. Ето защо и това поведение следва да бъде
квалифицирано като груба небрежност, с проявата на която постадалия
е допринесъл за настъпването на вредите, за обезщетяването на които са
предявени е предявен исковете.
Съпричиняването при проявена
груба небрежност също има своите степени, които в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни
факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този
смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о. и решение
№ 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. IVг. о. и др. Колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по- голямо трябва да е неговото участие в
нейното обезщетяване (решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на IV г. о. на ВКС).
В конкретния случай е установено, че пострадалия е бил надвесен през люка над вътрешността на газозаборната
шахта. В резултат на последователните /напред – назад/ движения с ръжена
/„ръчкане“ с ръжена; „бутане“ с ръжена/, целостта на част от вътрешната
облицовка на газозаборната шахта, която е от
огнеупорна зидария се е нарушила и се срутва, като в момента на срутването
тухлите от огнеупорната зидария увличат надвесилия се през люка
над вътрешността на газозаборната шахта М. Б.М..
Същият пада от кота +14.00м. на разсекателите,
намиращи се на кота +4.00м.
Отговорността на работодателя е обективна, с оглед което и той отговаря
за вредите, причинени от трудова злополука на пострадалия работник. По мнение
на състава на съда за реализирането на вредите за пострадалия в по-голяма
степен в случая е допринесло поведението на работодателя, който е допуснал
множество нарушения на трудовото законодателство. Предвид последното, приносът
на пострадалия за настъпването на злополуката, изразяващ се в проявяване на
груба небрежност – пренебрегвайки основни правила за
безопасност е извършил навлизане и надвесване през люка над вътрешността на газозаборната
шахта, съдът определя в размер на 50 % съответно на проявената груба небрежност към
вредоносния резултат, с колкото следва да се намали
обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства за репариране на гражданскоправните последици от настъпилата на 01.04.2018
г. смърт на М. Б.М. при трудова злополука, следва да се определи обезщетение в
размер на 49290 лева на ищеца А.М.Б. за претърпени болки и страдания вследствие
на настъпилата смърт на баща й М. Б.М. в резултат на трудова злополука,
обезщетение в размер на 49290 лева на ищеца С.М.Б. за претърпени болки и
страдания вследствие на настъпилата смърт на баща му М. Б.М. в резултат на
трудова злополука и обезщетение в размер на 60 000 на ищеца С.М.Й., за
претърпени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на съпруга й М. Б.М.
в резултат на трудова злополука.
На основание чл.
84, ал. 2 ЗЗД, вр.
с чл.
212 от КТ на ищците се дължи законната
лихва върху обезщетението от датата на злополуката-01.04.2018 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
Пълномощника на ищците А.М.Б. и С.М.Б.
е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2
от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е
съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38
ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички
необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален
представител на ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната
безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално
осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността
на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално представителство на
ищеца.
Предвид горното съдът счита, че следва да присъди в полза на процесуалния
представител за процесуално представителство на ищеца А.М.Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 2008,70 лв. и на ищеца С.М.Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 2008,70 лв. /чл.7 ал.2 т.4 на Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, или общо
4017,40 лева.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца С.М.Й. направените по делото
разноски за възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от иска в размер на 2578,50 лева.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски за възнаграждения за вещи лица
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 2084 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Гълъбово дължимата държавна такса върху размера на уважените искове, като
същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК възлиза на 6343,20 лева, съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Гълъбово, представлявано от Изп.Директор
Янилин Павлов Павлов да
заплати на А.М.Б. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С.М.Й. с ЕГН *********** сумата от 49 290 лева, представляваща обезщетение на
основание чл.
200 от КТ за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на настъпилата смърт на баща й М. Б.М. в резултат на трудова
злополука, ведно със лихва от датата на злополуката - 01.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, като предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над присъдения до пълния предявен размер от 98 580лв., отхвърля
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Гълъбово, представлявано от Изп.Директор
Янилин Павлов Павлов да
заплати на С.М.Б. с
ЕГН **********, сумата от 49 290 лева, представляваща обезщетение на основание
чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпилата
смърт на баща й М. Б.М. в резултат на трудова злополука, ведно със лихва от датата
на злополуката - 01.04.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 98 580лв., отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Гълъбово, представлявано от Изп.Директор
Янилин Павлов Павлов да
заплати на С.М.Й. с ЕГН *********** сумата
от 60 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл.
200 от КТ за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на настъпилата смърт на съпруга й М. Б.М. в резултат на
трудова злополука, ведно със лихва от датата на злополуката - 01.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, като предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над присъдения до пълния предявен размер от 120 000 лв.,
отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Гълъбово, представлявано от Изп.Директор
Янилин Павлов Павлов да
заплати на С.М.Й. с ЕГН *********** направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете 2578,50 лева.
ОСЪЖДА С.М.Й. с ЕГН ***********, А.М.Б. с ЕГН ********** и С.М.Б.
с ЕГН ********** да заплатят на "Б." ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, представлявано
от Изп.Директор Янилин
Павлов Павлов направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2084 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, във вр.
чл.
38, ал. 2 ЗА, "Б." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, представлявано от Изп.Директор Янилин Павлов Павлов да заплати на адв. Т.А. –
АК-Стара Загора сумата от 4017,40 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.М.Б. и на С.М.Б. по гр. д. №
341/2019 г. по описа на Районен съд Гълъбово.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ""Б." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, представлявано от Изп.Директор Янилин Павлов Павлов да заплати ДТ в размер на 6343,20 лева, съобразно
уважената част от исковете, както и 5,00 лева – такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: