ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 22.06.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 91 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.175 от АПК.
Образувано е по молба на Г.Т.В. ***, чрез процесуалния й представител, с
която се иска поправка на допусната в постановеното по делото определение №
9/24.03.2022 г., с което жалбата й против писмо с изх.№
05-3-1/28.01.2022 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, съдържащо изричен
отказ за произнасяне по нейно заявление № 9400-1322/23.07.2022 г., адресирано
до кмета на Община Сухиндол и изпратено по компетентност в РЗИ – Велико Търново
в изпълнение на определение № 58/20.12.2021 г., постановено по адм.д. №
573/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, е оставена без разглеждане
и е прекратено производството по делото, чрез отмяната на хода по същество и
изпращането на административната преписка на кмета на гр.Сухиндол за
произнасяне.
В срока по чл.247, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
ответникът по молбата – директорът на РЗИ – Велико Търново е депозирал писмена
молба, в която счита молбата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Ответникът
сочи, че пред него също е била депозирана молба за поправка на очевидна
фактическа грешка като към нея бил приложен препис – извлечение от акт за смърт
№ 1225/26.07.2000 г., от който ставало ясно, че бащата на молителката – Т. А. В.,
е починал на посочената в акта дата – 26.07.2000 г., а не както заявителката
погрешно била посочила в депозираното от нея заявление – на 26.07.2020 г. Поддържа,
че след изтичане на 8-годишния срок от извършване на погребението компетентен
да даде исканото разрешение, по аргумент от чл.25, ал.6 вр. ал.1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните
изисквания към гробищни
паркове (гробища)
и погребването и пренасянето
на покойници, е друг, различен административен орган, а именно кметът на Община
Сухиндол, а не директорът на РЗИ – Велико Търново.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
неоснователна.
Очевидна фактическа грешка в съдебния акт ще е налице, когато има
противоречие между изразената в мотивите на акта воля и нейното външно
изразяване в неговия диспозитив. В случая такова противоречие не е налице като изразената
воля в мотивите на постановеното по делото определение напълно кореспондира на нейното
външно изразяване в диспозитива на този акт.
От съдържанието на молбата на В. става ясно, че всъщност тя иска
пререшаване на въпроса относно допустимостта на производството по делото, вероятно
поради допуснатата от нея фактическа грешка при посочване в депозираното
заявление до кмета на Община Сухиндол на датата на смъртта на покойния си баща
– 26.07.2020 г., вместо правилната
дата - 26.07.2000 г., каквото пререшаване, по арг. от чл.253 от ГПК вр. чл.144 от АПК, по отношение на прекратителните определения принципно е
недопустимо, включително и в производство по поправка на твърдяната очевидна фактическа
грешка. Както беше посочено, такава очевидна фактическа грешка в случая не е
налице, поради което молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че молителката може да сезира отново
компетентния орган – кмета на Община Сухиндол, с оглед установената
действителна дата на смъртта на нейния баща, респ. датата на неговото погребване
в гробищния парк на гр.Сухиндол, с искане за издаване на индивидуален
административен акт, по силата на който да й бъде разрешено исканото
преместване на тленните останки на нейния баща
– Тодор Асенов Влаев, починал на 26.07.2000 г., според посоченото
в отговора на ответника, и погребан в гробищния парк на гр.Сухиндол, в гробищния
парк на гр.Русе.
Според чл.175, ал.2, изр.първо от АПК решението за поправката подлежи на
обжалване по реда на самото решение. Доколкото определението, чиято поправка се
иска, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок, съгласно
чл.230 от АПК, то в същия срок подлежи на обжалване и настоящото определение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 2378/02.06.2022 г. на Г.Т.В. ***, с която се иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка в
определение № 9/24.03.2022 г., постановено по адм.д. № 91/2022 г. по описа на
Административен съд – Русе.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: