№ 1021
гр. П., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220101731 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
В исковата си молба против „ОТП ФАКГОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, гр. С., р-н О., седалище и адрес бул. „К.А.Д.” № 19, ет.2
ищецът М. Б. Б., ЕГН ********** от гр П., ул. „С.А.” № 63, ет. 4, an. 12, чрез
адв.Т.В. твърди, че ответникът образувал срещу него изп. д. №52/2017г., по
описа на ЧСИ З.Д., per. № 829, р-н на действие ОС Пловдив, въз основа на
ИЛ, издаден по ч. гр. д. № 9904/2012г„ по описа на PC Пловдив, XIV гр. с., за
сумата от общо 20 686.60 лв., от които 18 796.74 лв.- главница, 1 493.16 лв.-
редовна лихва за периода от 15.12.2011г. до 26.06.2012г. и 396.70 лв.-
санкционираща лихва за периода от 15.12.2011г. до 26.06.2012г., ведно със
законната лихва, считано от 26.06.2012г. до окончателното изплащане на
сумата.
След депозирана от него частна жалба срещу разпореждане за
незабавно изпълние по ч. гр. д. № 9904/2012г. на PC Пловдив, било
образувано в. ч. гр. д. № 1442/2017г. по описа на ОС Пловдив, VI гр. с. и с
определение № 1461/14.06.2017г. било отменено разпореждането за
незабавно изпълнение, обективирано в заповед №6199 от 27.06.2012г. и бил
обезсилен издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист по
отношение на М. Б. Б..
Ищецът депозирал молба по изп. дело с искане за прекратяване на
същото предвид постановения съдебен акт.
В хода на изп. дело направил разноски - 700 лв. заплатено адв.
възнаграждение за процесуално представителство и защита по изп. д. №
52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., per. № 829, р-н на действие ОС Пловдив.
Така счита, че следва да бъде възстановена процесната сума,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разноски в
производството по изп. д. № 52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., per. № 829, р-н
1
на действие ОС Пловдив. Налице била и причинна връзка, тъй като
разноските били направени именно по производство, образувано по
инициатива на ответното дружество, което производство впоследствие било
прекратено.
Предвид гореизложеното за него възниквал правния интерес от
образуване на настоящото дело. Моли съдът да постанови решение, с което
приеме за установено, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД му дължи
сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди - направени разноски по изп. д. № 52/2017г., по описа на
ЧСИ З.Д., per. № 829, р-н на действие ОС Пловдив, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноските от настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва иска,
като твърди, че на 25.02.2008г. бил сключен договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК" НАД - кредитор и П.А.К., ЕГН ********** -
кредитополучател за сумата в размер на 20 000 лв и срок на издължаване 120
месеца. На същата дата бил сключен и договор за поръчителството с К.И.Ч. и
М. Б. Б..
Като неразделна част от договора за кредит за текущо потребление от
25.02.2008г., били общите условия и погасителния план.
На 27.06.2012г. в полза на Банка ДСК ЕАД (първоначалния кредитор на
ищеца) по ч.гр.д. № 9904/2012 по описа на ПРС бил издаден изпълнителен
лист срещу П.А.К., К.И.Ч. и М. Б. Б. по договора за кредит за текущо
потребление от 25.02.2008г.
По силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
17.09.2012г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД (цедент), "ОТП Факторинг
България" ЕАД, ЕИК ********* (цесионер) било придобило вземането срещу
кредитополучателя П.А.К., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и
други принадлежности.
Горното се потвърждавало и от приложеното копие към настоящия
отговор на искова молба извлечение от приемо-предавателен протокол към
договора за цесия от 17.09.2012 г., в който било включено и процесното
вземане.
Видно било приложеното и заверено копие към настоящия отговор на
искова молба потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг
България" ЕАД за прехвърляне на вземанията съгласно договора за покупко-
продажба на вземания от 17.09.2012г.
На базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД цесионерът
„ОТП Факторинг България" ЕАД изпратил от името на цедента уведомително
писмо за цесията на ищеца, получено на 05.11.2012г. - лично.
По силата на договора за цесия и във вр. с чл. 429 от ГПК цесионерът
"ОТП Факторинг България" ЕАД бил частен правоприемник на заявителя
„Банка ДСК" ЕАД и като такъв се ползвал от издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Затова за събиране на задължението „ОТП Факторинг България" ЕАД
образувало на 13.01.2017г. срещу П.А.К. в качеството й на кредитополучател
и срещу К.И.Ч. и М. Б. Б. - в качеството им на поръчители - изпълнително
дело № 52/2017 г. по описа на ЧСИ З.Д.-Х., с per. № 829 на КЧСИ, с район на
2
действие ОС – Пловдив.
Твърди, че отговорността по чл. 49 ЗЗД била гаранционно-
обезпечителна отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. В конкретния случай изпълнителното производство по
изпълнително дело № 52/2017 г. по описа на ЧСИ З.Д.-Х., с per. Ns 829 на
КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив било образувано правомерно и
законосъобразно, тъй като взискателят при завеждането му разполагал с
изпълнително основание - заповед за изпълнение въз основа на документ, с
която му било присъдено вземане, разполагал е и с изпълнителен лист за това
вземане. Съответно към датата на образуване на изпълнителното дело,
изпълняемото право е съществувало, респ. вземането не било погасено чрез
плащане преди датата на образуване на изпълнителното производство.
Едва впоследствие имало влязло в сила определение от
1461/14.06.2017, с което било отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в заповед 6199/27.06.2012г., издадена по ч.гр.д.
9904/2012 на PC Пловдив и бил обезсилен изпълнителния лист въз основа на
издадената заповед по отношение на М. Б. Б..
Затова образуването на изпълнителното дело не съставлявало
противоправно поведение на кредитора, съответно изпълнителният процес не
бил заведен без основание. Противоправност при образуване на
изпълнителното дело ще е налице, когато кредиторът е недобросъвестен и
злоупотребява с правото си на принудително изпълнение, когато е предприел
такова изпълнение, въпреки че са му известни възраженията на длъжника. В
случая такова поведение от страна на ответника не било налице нито към
момента на образуване на изпълнителното дело, нито след влязлото в сила
определение.
Не били налице предпоставките на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, нямало и
вреда, претърпяна от ищеца, т.к, съгласно предоставения договор за правна
защита и съдействие страните са договорили възнаграждение помежду си,
което е по-високо от предвиденото Наредба N9 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молби.
Процесуалният представител депозирал по делото две молби - за
прекратяване на делото и молба за възстановяване на суми събрани от
принудително изпълнение. Тези молби не следвало да служат като основание
в полза на ищеца да бъде установено присъжданото обезщетение за вреди,
представляващи адвокатско възнаграждение.
В условие на евентуалност молят да се приеме, че тези вреди биха били
в размер на максимум 50 лева - минималният адвокатски хонорар съгласно
чл. 6, т.5 от Наредба Ns 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба.
Намират претендираният в размер на 700лв. адвокатски хонорар за
защита по изпълнително дело N° 52/2017г. по описа на ЧСИ З.Д.-Х., с per. №
829 на КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив за прекомерен и несъобразен
с Наредба № 1 от09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, доколкото
процесуалното представителство на адвоката по изп.дело 52/2017г. се е
изразило само в запознаване с изпълнителното дело и впоследствие
депозиране на молба за прекратяване на същото и молба за възстановяване на
суми, събрани от принудително изпълнение. Затова моли искът да бъде
3
отхвърлен. Претендира разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, като разгледан по същество е частично
основателен.
По заявление на М. Б. Б. по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№60236/20г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение срещу
ответното дружество, като е разпоредено същото да заплати на заявителя
сумата от 700лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законнната лихва от 01.12.2020г. до изплащане на вземането,
както и сторените разноски в размер на 325лв, от които 300лв адвокатски
хонорар и 25лв ДТ. Заповедта е надлежно връчена на длъжника, постъпило е
от него в срок възражение, по повод на което е образувано настоящото дело.
Установява се от събраните писмени доказателства, че по заявление на
„ОТП Факторинг България" ЕАД по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№9904/12г. по описа на РС-Пловдив е издадена заповед за изпълнение, вкл. и
срещу М. Б. Б., ЕГН **********, като е разпоредено същият да заплати на
заявителя сумата от 20 686.60 лв., от които 18 796.74 лв.- главница, 1 493.16
лв.- редовна лихва за периода от 15.12.2011г. до 26.06.2012г. и 396.70 лв.-
санкционираща лихва за периода от 15.12.2011г. до 26.06.2012г., ведно със
законната лихва, считано от 26.06.2012г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът образувал срещу него изп. д. №52/2017г., по описа на ЧСИ
З.Д., per. № 829, р-н на действие ОС Пловдив въз основа на ИЛ, издаден по ч.
гр. д. № 9904/2012. по описа на PC Пловдив.
По повод депозирана от ищеца частна жалба срещу разпореждане за
незабавно изпълние по ч. гр. д. № 9904/2012г. на PC Пловдив е образувано в.
ч. гр. д. № 1442/2017г. по описа на ОС Пловдив, VI гр. с. и с определение
№1461/14.06.2017г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение,
обективирано в заповед №6199 от 27.06.2012г., обезсилен е издадения въз
основа на заповедта изпълнителен лист по отношение на М. Б. Б. и е
прекратено изп. д. №52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., per. № 829, р-н на
действие ОС Пловдив на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.
В изп. производство ищецът е представляван от адв.Т.В. и за оказаната
правна защита и съдействие е заплатил сумата в размер на 700лв.
Разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно
чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство. В случая не е налице плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, а то е прекратено след отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изп.лист. Затова
разноските по изпълнението, включително заплатеното от длъжника
4
адвокатско възнаграждение, следва да бъдат за сметка на взискателя.
Доколкото в ГПК не е предвиден ред за реализиране на това право, то
единствената възможност е чрез снабдяването му с изпълнителен лист против
кредитора – било в заповедното
производство, било в исково такова. В случая длъжникът в изп.производство
и ищец в настоящото се е снабдил с такъв по реда на чл.417 от ГПК и след
постъпило възражение е предявен искът по чл.415 от ГПК.
Налице е в случая непозволено увреждане по смисъла на чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, като в имуществената сфера на ищеца са нанесени вреди.
Принципното е в изпълнителното производство, че разноските се внасят
авансово от взискателя, но са за сметка на длъжника - чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК . Разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, когато делото
се прекрати на основание чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, което е
направено след започване на изпълнителното производство. При разрешаване
на въпроса за разноските е ирелевантно дали с поведението си длъжникът е
дал повод за образуване на делото, тъй като изпълнителното производство се
образува на основанията, посочени в чл. 426, ал. 1от ГПК - въз основа на
изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Образуването на
изпълнителното производство е правомощие на взискателя при наличието на
законови основания за това и не е обусловено от поведението на длъжника.
В случая изп. производство е надлежно образувано – взискателят се е
снабдил с изп.лист по реда на чл.417 от ГПК и е депозирал молба пред
сдебния изпълнител за образуване на изп.дело. Впоследствие разпореждането
за незабавно изпълнение е отменено, изпълнителният лист е обезсилен и така
изпълняемото право е отпаднало с обратно сила. Този факт от своя страна е
обусловил прекратяване на изпълнителното производство и дължимостта на
сторените в него разноски от длъжника.
Направено е от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на длъжника в изпълнителното
производство. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, то съдът по искане
на ответната страна може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
част, но не по- малко от минимално определения размер
5
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая изпълнително дело
срещу ищеца не представлява такова.
с правна или фактическа сложност, пълномощникът на длъжника е
депозирал само две молби по делото, след което то е било прекратено. Затова
съдът счита, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено съобразно чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания да се
дължат 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата.
В случая изпълнителното производство е образувано за парично вземане на
кредитора в размер на 20 686,60лв. По смисъла на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата
дължимото адвокатското възнаграждение е в размер на 1150,60лв, а съответно
половината от него, дължимо в изпълнителното производство възлиза в
размер на – на сумата в размер на 575,30 лева. За разликата до 700лв искът
като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноските съразмерно
уважената част от иска, а именно 554, 75лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат и на ответника
съразмерно отхвърлената част от иска. Доколкото ответното дружество се
представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Така съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 лв. до 300 лв. В настоящия случай с оглед фактическата и правна
сложност на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.
Съразмерно отхвърлената част от предявения иск, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 7,93лв.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на „ОТП ФАКГОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. С.,
р-н О., седалище и адрес бул. „К.А.Д.” № 19, ет.2, че за М. Б. Б., ЕГН
********** от гр П., ул. „С.А.” № 63, ет. 4, an. 12, чрез адв.Т.В. съществува
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2020г. по ч.гр.д.
№60236/20г. по описа на СРС за сумата от 575,30лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законнната лихва
от 01.12.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКГОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
С., р-н О., седалище и адрес бул. „К.А.Д.” № 19, ет.2 да заплати на М. Б. Б.,
ЕГН ********** от гр П., ул. „С.А.” № 63, ет. 4, an. 12, чрез адв.Т.В.
сторените в заповедното производство разноски в размер на 325лв, от които
300лв адвокатски хонорар и 25лв ДТ и сторените в настоящото производство
разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 554, 75лв.
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН ********** от гр П., ул. „С.А.” № 63, ет. 4, an.
12 да заплати на „ОТП ФАКГОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
С., р-н О., седалище и адрес бул. „К.А.Д.” № 19, ет.2 сторените в настоящото
производство разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на
7,93лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7