№ 15
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 179 СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при секретаря Р.Д.,
разгледа гражданско дело №
45765 по описа за 2021г. и взе
предвид следното:
Предявени са от „Т.... **” ЕАД срещу И.Х. Г.-Т. в качеството й на наследник на М.Х.Г..,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. .6 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 1176,5. лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-.0.04.2019г. за в топлоснабден
имот, находящ се в – гр.**, ***, за сумата от ..1,49 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.201.г. – 05.07.2021 г., сумата от 4,96
лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м.0..2019г.до м.04.2019г. и 1,02 лв. – лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата
молба до плащането.
Ищецът твърди, че между него и М.Х.Г.., чийто наследник по закон е ответника И.Х. Г.-Т., е
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация –
да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. .0, ал. . от ОУ (2002 г. )
и чл. .2, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната
цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния преклузивен срок по чл.1.1 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в
който заявява че не оспорва обстоятелствата, които ищецът иска да установи със ССЕ и
СТЕ. Оспорва се дължимостта на претендираните суми, както и основанието на което се
претендира лихва за забава, както и се оспорва обстоятелството, че СТИ е минало на
метеорологична проверка. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че
липсва облигационна връзка с ищцовото дружество, доколкото ответницата не е собственик
или вещен ползвател на процесния имот.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 2.5, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 15., ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Видно от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №066, том I,рег. №115., дело №.9/16.05.200.г. М.Х.Г. е
придобила право на собственост върху апартамент *** находящ се в *** Прието като
писмено доказателство е и заявление от М.Г. за откриване на партида за процесния имот.
Прието е като писмено доказателство и споразумение сключено между ищеца и
М.Г., чрез пълномощника й И.Г.Т.., видно от което са признати задълженията по фактура
№00756.99.1/.1.07.2016г., по фактура №00.1.765.6/.1.07.2017г. по фактура
№009664.129/.1.07.201.г.
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници на М.Х.Г.., че
ответницата е нейн единствен наследник.
Представени са писмени доказателства от ответницата относно извършени плащания, но
същите касаят вземания извън процесния период, поради което са неотносими към предмета
на спора.
При съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, съдът
счита, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, поради което съдът
приема, че между страните е налице облигационно правоотношение, респ. че той е имал
качеството потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 15., ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период,
доколкото по делото е установено, че същият е бил собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
2
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила .0 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. . ЗЕ в срок от .0 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 1.9, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Б.”ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Посочено
е, че фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, Посочено е, че
отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на
ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период нормативна
уредба. Вещото лице посочва, че общият размер на дължимите суми за процесния период
съгласно изравнителните сметки на „Б.“ООД за процесния период са от 01.05.2017г. до
.0.04.201.г. – 1675,12лв. и от 01.05.201.г. до .0.04.2019г. – 1..6,5.лв. или задължението за
целия период е .511,65лв.
По делото е изслушана ССЕ се установява, че незаплатената топлинна енергия за процесния
период е в размер на 1176,5.лв. – главница за ТЕ вкл. Обща фактура №10645660./07.2019г. в
размер на 414,-----лв. и такса дялово разпределение в размер на 4,96лв. Вещото лице
посочва, че процесната сума не е заплатена. Установено е при извършената проверка, че
ответникът е възприел целогодишно заплащане на равни месечни вноски. Установява се, че
в счетоводството на ищцовото дружество отразените като задължения на ищцата дължими
суми съвпадат с тези посочени в исковата молба.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и .) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
3
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
Задължението на потребителите за заплащане на на месечната цена на консумираната
топлинна енергия представлява задължение периодично вземане по смисъла на чл. 111 б.
”в” ЗЗД, респ. приложение намира тригодишната давност. Тригодишният срок, посочен в чл.
111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т.... **” ЕАД се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Исковата молба е депозирана на 04.0..2021г., като това е датата от която се счита
прекъсната погасителната давност, така че вземанията извън погасителната давност са тези,
чиято изискуемост е настъпила преди 04.0..201.г. В този смисъл не са погасени по давност с
оглед заключението на ССЕ следните суми за главница за доставена ТЕ в размер на
545,.5лв. съгласно заключението на ССЕ.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение, съдът
намира, че с оглед заключението на ССЕ, изявлението на ответника и представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства, услугата е действително
предоставена, поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Доколкото е
установено предоставянето на услугата, съдът счита, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 4,96 лева за периода 01.0..2019 г. до .0.04.2019 г.
По исковете с правно основание чл. .6 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури.
Съдът, намира, че за заявения период ответника, доколкото не се установи да е заплатил в
срок паричните вземания, дължи мораторна лихва за периода 15.09.201. – 05.07.2021 г. в
размер на 124,..лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за вземания за предоставяне на услугата „дялово разпределение“.
В новелата на чл. .6, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
При граматическото, систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите
условия, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането
в забава, при неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като
ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно
при спазването му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй
като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски разполагат и
двете страни.
Ищецът претендира сумата от сумата от 67,56лв. държавна такса за исковото производство,
400лв. – депозити за вещи лица, както и сумата от 100лв. ю.ско възнаграждение, като при
този изход на спора ответницата дължи сумата от 244,7. лв съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответницата е представлявана от адвокат осъществил безплатна правна помощ по реда на
чл... ЗА. Съдът определя същото на сумата от .60лв., като съразмерно на отхвърлената част
от иска ищецът дължи на адв. М.Л. сумата от 229,.6лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА И.Х. Г.-Т., с ЕГН *** да заплати на „Т.... **” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от
545,.5лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 01.05.201.г.- .0. 04.2019 г. за
имот, находящ се в гр.**, ***, аб.№ ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 04.0..2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 124,..
лихва за забава върху дължимата главница за доставена ТЕ изтекла за периода от
15.09.201.г. до 05.07.2021г.лв.; сумата от 4,96лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.0..2019г. до .0.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 04.0..2021г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважения размер от 545,.5 лв. до пълния предявен размер от 1176,5.лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до .0.04.201.г., за сумата
над 122,.4 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ до пълния предявен
размер от ..1,49лв., както и за сумата от 1,02лв. – мораторна лихва дължима върху
главницата за дялово разпределение за периода .1.10.201. г. до 05.07.2021 г. ОСЪЖДА
И.Х. Г.-Т., с ЕГН *** да заплати на „Т.... **” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** на основание чл.7.,ал.1 ГПК сумата от 244,7.лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.... **” ЕАД, ЕИК *** да заплати на адв. М.Л. Л., с ЕГН *** на осн. чл.7.,ал..
ГПК вр. чл... ЗА сумата от 229,.6лв. – адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна
помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т....
**” ЕАД – „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: _______________________
5