Р Е Ш Е Н
И Е №529
14.10.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№937 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от А.Н.А., роден в * окупирани територии, с посочен по делото съдебен
адрес:*** към ДАБ при МС, срещу
Решение №УПХ-392/27.08.2021г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за
бежанците при МС. Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган
игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието
на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ
подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган
обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут. Нямало нито един аргумент дали молбата е
явно неоснователна, а били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в страната.
Това следвало да се обсъжда в производство по общия ред. Били обсъдени само изхождащи
от самия орган справки-анализи, а не били анализирани твърденията на
жалбоподателя. Ако били установени неясноти или противоречия, то органът
следвало да проведе допълнителни интервюта, а не да счете, че историята на
бежанеца била изяснена. Интервюиращият не изложил никакви аргументи защо се
приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона
или че не се посочват причини да бъде разгледано производството по общия ред.
Решението не съответствало по никакъв начин на изложеното опасение за
преследване в страната по произход. Липсата на мотиви в тази част била
съществено процесуално нарушение, тъй като не се посочвали фактическите
основания за правните изводи а органа. Изложени били формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства, като решението било компилация между изводи
по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал. Молбата за закрила не била явно неоснователна
и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Органът се обосновал
без да събере детайлна информация и декларативно обявил, че не бил преследван и
че могъл да се защити ефективно.
Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ, тъй като органът
приел, че не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му, като не отчел, че
жалбоподателят бил без гражданство, роден в Палестинските окупирани територии,
а същевременно не можел да се върне в *, защото били
налице нови обстоятелества, касаещи ситуацията в държавата по произход, а
предвид това животът на жалбоподателя бил застрашен. Видно от протокола на
проведеното интервю жалбоподателят не бил посочил икономически съображения за
напускането си на страната по произход, а липсата на сигурност. Твърди, че бил
в опасност, чувствал се уязвим и нямало към кого да се обърне за помощ. Искал
да живее в България, но трябвало ли да чака да бъдат предприети реални действия
срещу него, за да докаже, че животът му бил застрашен. Ако бил останал в
окупираните територии, можело да бъде убит или пострадал. Мотивираното
произнасяне относно обстановката в страната по произход било от съществено
значение за спазване на принципа за забрана за връщане на бежанците, уреден в
чл.33 от КСБ и реципиран в българското законодателство – чл.4, ал.3 от ЗУБ.
Неправилно била приложена и тълкувана нормата на чл.9 от ЗУБ. Касаело се не за
насилие, насочено срещу личността, а за заплаха поради ситуация на безогледно
насилие. Поради неправилно приложение на закона административният орган стигнал
до погрешен извод и постановил оспорения акт в нарушение на материалните норми.
Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на
административния орган с указания молбата да бъде разгледана по общия ред.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №4072ПАМ – 3/14.07.2021г. на Началник ГПУ Свиленград
спрямо чужденеца А.А. е наложена принудителна административна мярка Връщане до
страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на
чужденеца.
С молба №1917/11.08.2021г. по описа на ДАБ при МС РПЦ
Харманли, жалбоподателят е поискал закрила в Република България. Видно от писмо
до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като А.А.,
роден на ***г. в *, *. Приложена е и Декларация по чл.30,
ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е
подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични
данни от 11.08.2021г.,
както и покана от 11.08.2021г. за провеждане на интервю,
настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист,
съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист от 11.08.2021г. В
с.з. е представена докладна записка за напуснали РПЦ чужденци, между които е и жалбоподателя
– в неизвестност от 16.09.2021г. На жалбоподателя е връчена информация за
задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в
центрове на ДАБ.
На 18.08.2021г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че бил
роден в * и там
живял. Завършил начално образование и работил като общ работник, родителите му
били в *, като имал
трима братя и пет сестри. През май 2021г. напуснал * легално, като влязъл в * с автомобил
и още същия ден летял от * за *. Имал паспорт и виза, но при
няколко опита да премине в България през гръцката страна го загубил. Личната си
карта получил по-късно и я представил на властите. През юли 2021г. влязъл нелегално
в България и веднага бил задържан, като подал молба за закрила. Причините да
напусне * били две –
семейството и напрежението в района. Баща му и майка се развели, когато бил 11
годишен, като останал да живее в къщата, която била на майка му, но баща му я
продал и взел парите. Живял една година при втората жена на баща си, но тя
започнала да се оплаква, че не можели да се грижат за всички деца. Баща му бил
с един крак и само жалбоподателят работел от семейството още от малък. Кавгите
били постоянни, затова послушал майка си и се махнал от там, за да се грижи сам
за себе си. В началото на 2021г. – януари или февруари, към 11 часа вечерта,
бил седнал с братовчеди на улицата, но минал патрул и те се закачали с думи с
контролиращите. Затова бил задържан в полицейския участък, а след два часа го
пуснали, но после пак го викали на разпит и го били, а после пак го пуснали.
Майка му му казала да си търси по-добър живот и той напуснал *. Не
членувал в политическа партия, не бил осъждан и други проблеми с официалните
власти нямал. Нямал проблеми и заради етноса или религията, която изповядвал.
Имал брат в * и майка му
очертала пътя да стигне до там, но го хванали и затова подал молба в България.
Отивал в * за по-добър
живот.
С Решение №УПХ-392/27.08.2021г. на Интервюиращ орган при
РПЦ Харманли на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е
отхвърлена молбата от А.Н.А. за предоставяне на международна закрила, като
същото е съобщено на жалбоподателя на 09.09.2021г. и той бил запознат със
съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на следващия
ден – 10.09.2021г.
Представена е №МД-393/16.08.21г. на Дирекция
Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в * и територията
Ивицата *.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а
жалбата е подадена на следващия ден след
съобщаването му, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно
легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и
е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по
чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Н. П., на длъжност младши експерт в РПЦ Харманли, определена със Заповед №РД05-763/09.12.2020г.
на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ
орган – л.25.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 11.08.2021г.,
а оспореният акт е издаден на 27.08.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1
от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с
чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.
Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното
решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като
причина за напускане на Газа икономически несгоди, както и опасения за
сигурността си, след като бил арестуван за забележка към преминаващ патрул.
Цялата бежанска история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че
има осъществяване на „преследване“. Описаното от чужденеца е вероятно като
реакция на контролни органи към хулиганска проява, но не е проявено насилие,
жалбоподателят не е преследван поради неговата раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и
няма данни за дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск
от преследване. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца
факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват посочените
обстоятелства. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи
данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради
причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се
определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е
породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от
административния орган. Установените с интервюто факти са правилно
интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на окупираната
територия, където е роден жалбоподателят. Като е обсъдена детайлно от
интервюиращия орган представената бежанска история, то може да се направи
защитен извод за липса на актуална и лична действителна бежанска история –
реален риск от преследване е нямало, а желанието да стигне поради икономически
причини до * е изрично заявено от
самия жалбоподател. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за
напускане на * следва да се има предвид установеното незаконно
влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал
закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от полицията. В
настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в
обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде
направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е
конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността
от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този
смисъл правилен се явява извода, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си
по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за
настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от
преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от
бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната
по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си
чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети
спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя
от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя
извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е
изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът не е
осъждан, няма заведени дела срещу него, както и няма реална опасност от
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид
закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в
представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8
от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Така представените справки относно * са изготвени от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, представляват официален писмен документ и обвързват съда да
приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез
други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в * да сочи на
наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата
територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се
на тази територия. За да са налице предпоставките за хуманитарен статут , то
кандидатът трябва да има минимални причини да се страхува. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен
конфликт на цялата или на част от територията, който да се обхваща от
разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските
общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При решаване на искането административният орган правилно е отчел, че в
представените справки данните сочат на частични конфликти. Видно от събраната
информация ситуацията не може да бъде характеризирана като изключително безогледно
насилие, както и не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита,
че единствено на основание присъствието си на територията по произход, той би
бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на
други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на кандидата по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка, като данните
от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган.
Изводът, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Н.А., роден в Палестински окупирани територии, с посочен
по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-392/27.08.2021г. на Интервюиращ
орган при Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: