Номер: 53 21 юли 2020г. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд,
в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
При секретаря Пламена Михайлова
В присъствието на прокурора Сезгин Османов
Като разгледа докладваното от
съдията Таня Дамянова КАН дело № 48 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 109 от 23.03.2020 г.,
постановено по АНД № 35/2020г., Районен съд- Разград е потвърдил наказателно
постановление № 37-0000671 от 19.12.2019г., издадено от началника на ОО "Автомобилна администрация"-
Разград, с което на „Гиса“ ООД е наложена имуществена
санкция от 3000 лева на основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните превози.
Против решението е постъпила касационна жалба от
„Гиса“ ООД със седалище и адрес на управление в град
Разград. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон.
Жалбоподателят претендира за отмяна на съдебното решение и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“- областен отдел Разград не заявява становище по касационната
жалба.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна.
След като прецени допустимостта на жалбата
и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, съдът намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.
210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По установената фактическа обстановка няма
спор. Служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“-
град Разград извършили комплексна проверка на
превозвача „Гиса“ ООД, притежаващ
лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република
България № 10004 от 23.06.2019г., валиден до
22.06.2029г. При проверката – на 28.11.2019г., е констатирано, че водачът С. М. И. няма валидно удостоверение за
психологическа годност. От пътен лист № 517177 от 19.09.2019г. и тахографски лист от същата дата се установява, че същият е управлявал товарен автомобил „Рено М180.12“ с рег.№ ******** от категория ППС N2
по маршрут „Пилко“- Сини вир- „Пилко“-
Камчия- „Пилко“ и е изминал 290 км.
След приключването на проверката
срещу дружеството е съставен акт № 271376 от 28.11.2019г., в който е констатирано,
че превозвачът „Гиса“ ООД е допуснал до управление на
товарен автомобил водача С. И.,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като няма
валидно удостоверение за психологическа годност.
Проверяващият приел, че превозвачът е нарушил чл.7а, ал.2,
предл.3 от ЗАвтП.
Въз основа на установената в акта
фактическа обстановка е издадено и атакуваното наказателно постановление. С
него на превозвача е наложена имуществена санкция от 3000 лева съобразно
санкционната норма на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП затова, че превозвачът е допуснал до управление водач, който не
отговаря на изискването за психологическа годност.
С
решението си Разградският районен съд е потвърдил наказателното постановление.
Районният съд е преценил, че в хода на проведеното административно-наказателно
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че съставения акт и издаденото
наказателно постановление съдържат реквизитите, изискуеми по ЗАНН и са издадени
при спазване на сроковете по цитирания закон. Посочил е, че нарушението е
установено въз основа на събраните доказателства и същото е безспорно доказано.
Изложил е мотиви, че правната квалификация е правилно определена от
административнонаказващия орган, а наказанието съответства на предвиденото в
закона.
Касационната
инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон.
Жалбоподателят
"Гиса" ООД е превозвач по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ЗАвтП и притежава лиценз за превоз на товари на територията на
България. Съгласно чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Възложеното от тази норма задължение на
превозвача е да извършва превоз на
товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност. Съответствието с тези изисквания се
установява посредством нарочно удостоверение, което има определен срок на
валидност. Направената справка в регистъра на психологическите изследвания на
водачите установява, че на водача е било издадено удостоверение за психологическа годност №
226714/26.05.2014г., чийто срок на валидност обаче е изтекъл на 26.05.2017г.
Ето защо правилно административнонаказващият орган е приел, че към датата на
извършване на процесния превоз за „Гиса“ ООД-
19.09.2019г., водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Въпреки това превозвачът е допуснал водача до
управлението на товарен автомобил, с който е извършен превоз на товари. Извършеният превоз е конкретизиран в
наказателното постановление с посочването на маршрута, общия пробег, издадения
за превоза пътен лист и тахографския лист на водача от съответния ден. При
съобразяване на датата на извършване на посочения превоз, която се явява дата на извършване на нарушението,
се установява, че сроковете за съставяне на акта по чл.34 са спазени. Спазен е и срокът
за издаване на наказателното
постановление.
Възражението
на превозвача, че в случая е следвало да бъде наказан водачът, правилно не е споделено от районния съд. Задължението
по чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП е възложено именно на превозвача. Той се явява
и субект на отговорността съобразно санкционната норма на чл.96г, ал.1 от
ЗАвтП, която употребява общия термин „който“. Именно дружеството-превозвач е
юридическото лице, което допуска до управление на превозно средство за
обществен превоз водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност.
Не са
налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН предвид важността на засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения, които целят защита на здравето и живота на останалите участници в
движението. Имуществената санкция е определена в предвидения от закона размер.
Ето защо
касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при липсата на касационни основания по чл. 348 от НПК и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/23.03.2020г., постановено
по АНД № 35/2020г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/