гр. Стара Загора, 29.11.2019 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 2533 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 55 ал. 1
предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собствения
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД осъществява дейност по снабдяване на Потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от ОУ на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД клиентът заплаща изчислената сума за пренос и
мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България
Електроснабдяване" АД.
През периода от 23.07.2015г. до
27.08.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило на ответното
дружество сумата 2356,19лв. по фактура №**********/31.08.2015г., представляваща
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", намираща
се в Община Тополовград.
По посочената фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочената по-горе от исковата молба
сума, е измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV
/киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода".
Счита,
че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно и
води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно действащата нормативна
уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната
електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени.
При отдаване на електрическа енергия
от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена
на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба №
6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие.
Съгласно нормативна уредба относима
за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния случай за Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", границата на собственост между преносното
или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца
Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с дължина от около
7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод има
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД.
С оглед на това, измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде
монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и
Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода".
Във връзка с изложеното по-горе
относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени
искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в
отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/; Извод „Рила"; Вик – Зимница; ПС Ханчето
Следва да се отбележи, че след
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, е извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН
и ВИК ЕООД не заплаща такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като
единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не е сторено.
Във връзка с това, от дружеството е
изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично
посочват, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско
напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград,
като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е
изисква промяната:
-ИТ №
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТ 2939033
„ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ„КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което
уведомява, че следва да им се предоставят документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „Венеция". Това искане е необосновано, тъй като
още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството е изпратило по отношение на
електропровод „Венеция" всички необходими документи.
„Водоснабдяване и канализация"
ЕООД е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ни е собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН,
ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не изпълнява задълженията си и
продължава да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение.
Намират за безспорно, че ищецът е
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА ", и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите са собственост на дружеството
от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в
капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета
на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти
се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и
предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството
ни. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше
уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.
Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода" , ИТ № 2939033, нямаше да бъде дължима и съответно - заплатена, а
дължима щеше да е такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
средно напрежение. Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а
на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена
на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явява недължимо платена,
като платена без основание.
При това положение за дружеството ни
възниква правен интерес да предявим против „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел.
разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание
като за периода 23.07.2015г. до 27.08.2015г. сумата е в размер на 1 650лв.
Освен дължимата сума в размер на
1650лв., ответникът дължи и обезщетение в размер на законна лихва считано от
датата на плащане на недължимо платената сума - 05.09.2015г., до датата на
предявяване на молбата в съда - 14.05.2019г., както следва:
-сумата 610лв. /шестстотин и десет
лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1650лв. по фактура
№**********-05.09.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда -
14.05.2019г.
Искането е да се постановите
решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да се осъди ответника
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумите както следва:
1. Сумата 1650лв. /хиляда шестстотин и
петдесет лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан
Петко Войвода", ИТ № 2939033, за периода 23.07.2015г. - 27.08.2015г.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение по фактура №**********/31.08.2015г., от
общо платена сума за цена пренос в размер на 2356,19, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
2. сумата 610лв. /шестстотин и десет
лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1650лв. по фактура
№**********-05.09.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда -
14.05.2019г.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през
процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършва дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл.
39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл.
104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4
на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти
без изрично писмено приемане."
По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е I измервателна точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане
в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта
на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените
мрежови услуги е издало фактурата, представена към исковата молба, стойността
на част от която съставлява исковата сума.
Действително, ищецът е клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла
на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа
енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на
електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността
„разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране
(съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§
1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия,
описана в процесната фактура, е остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване,
определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорен е фактът, че
присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди
влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на
измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е
извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ,
бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г., аналогично на
действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От
представените по делото писмени доказателства може да се установи, че
процесиите обекти са присъединени през 1995 г.
Видно е. че принципа, залегнал както
в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на
напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определя/дотоваря към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към
момента на присъединяване на обекта !!!
Действително след присъединяването
на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е подал
искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво
средно напрежение.
Оспорват твърдението, че към
искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е
представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения -
ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по
преписката сочели, че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на
ищеца. Наред това исканията са подадени от лице с пълномощно без нотариално
заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса
на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо
изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни
писма е видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е
и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията
са за ел.провод 20 kVAC проводник 95 L-7180 м. и ел.провод20 kV откл. за ТП
проводник АС - 95 L-738 М, същите са били приложени и към писмо изх.№ 1748 от
23.10.2008 г.). За доказване на това обстоятелство представят цялата
коренспонденция по случая. Ищецът не е доказал правото си на собственост върху
присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за
остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена,
различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не са били
налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представя запис за
трафопостове, поради което и едва тогава стартира и цялата процедурата по смяна
на меренето. Меренето е сменено на 19.11.2015 г. (за справка вж. Констативен
протокол за техническа проверка от 14.01.2016 г.).
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на
договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 е посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, е видно, че тя
отговаря на изискванията на ОУ или процесната сума е дължима, тъй като обектът
на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение, ползва електроенергия ниско
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. След като е сключил
договор и е приел ОУ, ответникът има правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР
лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им от
КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически
свързани до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите
условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката,
по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос
на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа
енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на
поведение, съобразно които те са задължени да оформят и своите
търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните
отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега
действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и
утвърждава правилото че:
•
потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи
при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия
Ако се установи, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде
на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение. ВЪПРЕКИ ЧЕ КЪМ МОМЕНТА
НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ ОБЕКТЪТ Е ПРИСЪЕДИНЕН НА НИВО НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ, то
действително недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно
напрежение и ниво ниско напрежение, каквато е претенцията на ищеца. Не е ясно
обаче как е изчислен размерът на тази претенция.
Изложената
фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на възражението за
недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители,
присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение,
начислени за процесния период. Сумата по процесната фактура е основателно
начислени и дължима от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Ищецът е претендирал присъждането на
мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума до датата на предявяване на
исковата молба в съда. Считат, че искът е неоснователен. Касае се за
задължения, които са без точно определен срок за изпълнение, поради което по
силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпада в забава от датата на
поканата. По делото липсват доказателства за отправена покана преди датата на
предявяване на иска, поради което и не може да се приеме, че до тази дата
ответникът е изпаднал в забава.
Претендирани са разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез своя
процесуален представител поиска изменение на иска за главница чрез неговото
намаляване, без да поясни въпреки дадените му указания дали е налице оттегляне
или отказ на иска в тази част, поради което и същото не беше допуснато по
делото. ВКС многократно е имал възможност да се произнесе по въпроса с
изменението на иска по реда на чл. 214 от ГПК чрез неговото намаляване, а
именно че същото следва да е съчетано с неговото частично оттегляне или
частичен отказ. Нещо повече, ако това не е сторено от първата инстанция,
въззивният съд е длъжен да даде съответните указания на ищеца, съобразявайки и
становището на ответната страна в хипотезата на оттегляне на иска, след което
да се произнесе по искането за изменение на иска с нарочно определение – в този
смисъл е напр. Решение № 114/19.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 1357/2016 г.,
ГК, 2-о отд.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск
за главница е чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая в тежест на ищеца е да докаже факта
на плащането и получаването на сумата от 1650 лева от страна на ответника, а
задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на
сумата, респ. за задържането й.
По иска по чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже изискуемостта на
вземането си или датата на получаване на сумата от ответника.
Страните не спорят, че са в
договорни отношения по договор за продажба на ел. енергия, както и че е
заплатена сумата 18 711,19 лв. по фактура № **********/31.08.2015 г. от ищеца
на ответника ЕВН България Електроснабдяване, част от която сума е са и
процесните 1650 лева.
Не се спори и че ВиК Стара Загора е потребител на
ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко Войвода“,
Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20 kV, а измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016 г.,
когато е променено меренето на ниво средно напрежение.
От представените писмени доказателства - заповед
№135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост
„Орешник“, акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена станция
„Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода“, разрешение
за ползване се установява, че ищецът е собственик на електропровода, помпените
станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995 г.
По делото е представена и кореспонденцията между
страните във връзка със спор за собствеността на процесния трафопост и запотване
за смяна на нивото на мерене.
В отговора на „ЕВН България Електроразпределение АД“ се
изтъква, че все още не са получени от ищеца всички документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции.
От страна на ищеца са изпратени всички документи, касаещи Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”, които са съшите, посочени по-горе. Ищецът е
заявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС
„Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е
посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост
на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх. №1784/23.10.2008 г. /л.18 и 19 от делото/
са представени всички необходими документи за собственост.
Отново са изискани всички документи за собственост,
като следва писмо от 24.11.2014г. на „ВиК“ ЕООД Стара Загора отново с искане за
отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г. отговаря,
че помпени станции с. Орешник и с. Капитан Петко Войвода се захранват от
собствена въздушна линия извод Венеция, като средствата за търговско измерване
са разположени в двете помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва
от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса пренос следва меренето на
ел.енергия да бъде променено на страна средно напрежение, затова „Вик“ ЕООД
Стара Загора следва да подаде заявление в офис на ответника, придружено от
документи за собственост. Ищецът на 13.12.2014 г. подава такова заявление и
след още неколкократна размяна на писма, разяснения във връзка със
собствеността и изискване от страна на ЕВН на допълнителни документи за собственост
на 14.01.2016 г. е променено меренето от
страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е съставен
констативен протокол от същата дата.
От т. 1 т. 2 от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през периода 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект
ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20
kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“
чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. В
останалата част – т. 3, заключението съдържа правни изводи относно
недължимостта на такса пренос от ищеца, които не обвързват съда.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН 2939033
количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно
напрежение за процесния период е 1308, 67 лв.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица като компетентно изготвени и обосновани.
По делото несъмнено се доказа, че
ответникът е получил плащане, включващо такса пренос на ниво ниско напрежение,
а не на средно, която стойност според вещото лице е 1308, 67 лева без ДДС.
„ЕВН България Електроснабдяване“ счита, че следва да
задържи платената сума, като позовавайки се на нормативната уредба сочи, че
нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определят към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа, което в случая е станало през 1995г. Не оспорва, че ищецът е подал
искане за промяна на меренето на ел.енергия на ниво средно напрежение, но
счита, че едва след представяне пълния пакет документи, установяващи правото на
собственост и в частност представянето с писмо изх. №ЦУ-14/21.01.2015 г. на
запис на трафопостовете е стартирала процедурата по смяна на меренето, което е
сменено на 14.01.2016 г., като от този момент е налице основание за промяна на
меренето на ел.енергия на ниво средно напрежение.
Съгласно решение № 75/25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г., І г.о. на ВКС „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от
Наредба №6/09.06.2004г. /отм./ за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия. Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия. Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде
собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на
собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
Тази граница в конкретния спор се установява от
заключението на вещото вещо лице по съдебно-техническата експертиза, според
което границата на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ
на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград"
чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия. Тъй като
средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място,
съобразно чл.120 ЗЕ и количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от нормативно определените, не може да бъде основание за
начисляване цената за пренос, от което произтича недължимостта на този
компонент от цената на електрическата енергия.
Както беше посочено по-горе меренето от страна на
ниско напрежение на средно напрежение е променено на 14.01.2016 г.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на
ищеца за заплащане на сумата от 1650 лв., представляваща разликата между
стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво
ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на
енергия на ниво средно напрежение по ел. разпределителната мрежа до обект
помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода 23.07.2015 г.
до 27.08.2015 г. следва да бъде уважен за частично за сумата от 1308, 67 лева
без ДДС (както е изчислена по посочена от вещото лице методика) ведно със
законната лихва до окончателното плащане.
По отношение на иска за лихва за
забава ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 5 от 2107 г. от 21.11.2019 г.,че
при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата
на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. По делото не са представени доказателства да е поканен
ответника да върне сумата преди завеждане на настоящото дело. Поради това искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
от сумата 610лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща обезщетение в размер
на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 1650лв. по фактура №**********-05.09.2015г., до датата на предявяване
на молбата в съда - 14.05.2019г. следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл е и практиката на Старозагорски окръжен
съд обективирана в решение от 11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1207/2019 г., решение от 11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1208/2019 г., решение от 19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1240/2019 г., решение от 30.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1253/2019 г.
По разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 672 лв. за адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи лица и
държавна такса съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 42 лв. за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37,
представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. ”Христо Ботев” № 62,
представлявано от Румен Тенев Райков, сумата от 1308, 67 лева, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена
станция „Капитан Петко Войвода, ИТ №2939033, за периода 23.07.2015 г. до
27.08.2015 г., която недължимо платена сума представлява разликата между
стойността на енергията за пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска – 14.05.2019
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част на 1308, 67 лева до 1650 лева като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, за заплащане на сумата 610лв. /шестстотин и десет лева/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
плащане на недължимо платената сума в размер на 1650лв. по фактура
№**********-05.09.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда -
14.05.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 672
лева представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, сумата
от 42 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: