Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
2990
21.07.2022г.
гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД– БУРГАС, първи състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия:
Димитър Гальов
Секретар:
Десислава Фотева
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 691 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.276 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искане, озаглавено
жалба от И.Г.П., понастоящем в Затвора-гр.Бургас.
С Разпореждане № 1662 от 29.04.2022г. на съда е
оставена без движение, като са дадени указания подателят да уточни какво
оспорва- административен акт, действия или бездействия на администрацията. Да
посочи какво искане се прави пред съда, тъй като в първоначално подадената
жалба такова не се съдържа. Указано е и представяне на документ за внесена
държавна такса в размер на 10 лева.
С писмено становище /вх. № 4472 от
12.05.2022г./ жалбоподателят сочи, че оспорва „необосноваността“ и
неправомерната конфискация на иззети от затворната администрация вещи, като за
част от описаните вещи е съставен протокол, респективно заповед за изземване, а
за друга такъв документ липсва според заявеното в уточнението.
Иска се осъждане на органите на
ГДИН да върнат на ищеца иззетите неправомерно вещи, сред които сумата от 20
/двадесет/ лева, телевизионна /телескопична/ антена и мрежов кабел с два
накрайника /букси/ по 8 мм, радио-апарат с акумулаторна батерия, пластмасова
чаша с вместимост 400 мл, два броя бързовари, които заедно с чашата са закупени
от лафката на Затвора-Бургас, а също така и един брой контролна везна
/теглилка/ за претегляне количеството на хранителни продукти.
Цитират се Заповеди № 192 от
12.04.2021г. и № 109 от 01.03.2022г. на Началника на Затвора-Бургас, които били
оспорени по други съдебни дела. Твърди се, че част от иззетите вещи са върнати
на жалбоподателя П., но изброените по-горе вещи не са му върнати,
без обяснение. Твърди се, че изземването им е без основание. На
13.04.2021г. бил информиран от служителя М., че иззет радио-апарат с
акумулаторна батерия няма да бъде ремонтиран, но въпреки, че е поискано
връщането му на жалбоподателя апаратът все още не е върнат, като липсвал и
документ за изземването му. Сочи се, че е конфискувана
неправомерно и 1 бр. пластмасова чаша с обем 400 мл., закупена от жалбоподателя
от затворническата лафка, без да е съставен документ за изземването.Твърди се,
че са иззети 2 бр.бързовари, закупени от същата лафка за сумата от 13 лева, но
за отнемането на тези вещи е издадена една от посочените по-горе заповеди- №
109 от 01.03.2022г. Наред с бързоварите му е иззета и 1бр. контролна везна за
теглене на хранителни продукти, за което не е издадена заповед. Заявява
се, че с действията по изземване на описаните вещи е поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на задържането, като се нарушават правата му по чл.3 от ЗИНЗС
и се поставя в условията на крайна изолация.
Препис от жалбата и
уточнението е изпратен на органите на ГДИН за становище по оспорването и
ангажиране на доказателства.
Постъпила е справка от
Затвора-Бургас, в която се заявява, че след извършена проверка не се установява
наличието на документи относно изземването на телевизионна антена, мрежов
кабел, радиоапарат, пластмасова чаша и контролна везна от посочената дата-
13.04.2021г.
Приложен е протокол за претърсване
и обиск от 20.12.2021г., в който са описани вещите „саморъчно направена везна“
и повреден бързовар- 2 бр.
На 17.05.2022г. по делото постъпва ново
уточнение /допълнение/, чиито искания нямат връзка със заявеното в първата
жалба и направеното по нея уточнение и е върнато на подателя, с приложените от
него материали.
Представя разпечатка от
проследяване на пощенски пратки изпратени чрез „Български пощи“ЕАД, а именно с
номера 1.PS6010001VZL4, 2.S6010001T6QE,
и 3.PS6010001X1OB. Заявява в първата
жалба, че за периода от 05.08.2020г. до 13.04.2022г. не е получил общо 38
пощенски пратки /писма, в това число 20 загубени от органите на ГДИН и 18
върнати от администрацията на затвора, с което се нарушава правото му на кореспонденция. Изразява
се становище, че от администрацията на затвора умишлено се губят или връщат
писмата.
По указания на съда е направено уточнение
и във
връзка с твърдяната умишлени действия, с които са загубени и/или върнати
писмата на задържаното лице, а именно с писмено уточнение с вх.№
4910 от 25.05.2022г., както и последващо уточнение с вх.№ 5341 от 07.06.2022г.,
във връзка с последните дадени указания по отстраняване на нередовности, с
оглед оставяне на жалбата без движение до отстраняване на нередовностите.
Едва с уточнението от
07.06.2022г. е заявено какво искане се отправя до съда конкретно по отношение
на загубените пощенски пратки, с които задържаният получава писма, съобщения и
вестници, а именно по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС затворната администрация да
бъде осъдена да преустанови своите действия /връщане на писма/, чрез което се
нарушава правото му на комуникация и съставлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
като поставяне в „крайна изолация“.
Приложен е документ за внесена
държавна такса в размер на 10 лева, но въпреки това е заявено, че се иска
освобождаване от внасяне на държавна такса, както и предоставяне на правна
помощ, с попълване на изискуемите декларации.
С Разпореждане № 2206 от
08.06.2022г. препис от последното уточнение е изпратено на Началника на
Затвора-Бургас за становище и ангажиране на евентуални доказателства по
искането.
Във връзка с последното уточнение на
оспорването от 07.06.2022г. може да обоснове извод, че е подадено искане по
реда на чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС,
макар и озаглавено „жалба“, с което се
правят искания за осъждане на администрацията да върне иззетите и описани
по-горе вещи на задържаното лице, а по отношение на пощенските пратки е
направено искане да се преустановят действия /връщане на писма/, чрез което се нарушава правото му на комуникация
и съставлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като поставяне в „крайна изолация“,
което е с правно основание чл.276, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС.
Издадените и цитирани по-горе
заповеди за отнемане на вещи не са предмет на оспорване в настоящото
производство, нито е допустимо в производството по този ред да се разглеждат
едновременно и жалба срещу конкретен административен акт.
В открито съдебно заседание, ищецът
редовно доведен се явява лично и поддържа искането си, като моли съда да
постанови акт, с който да осъди органите на ГДИН за връщане на вещите и
преустановяване на практиката да се връщат пощенски праки адресирани до лицето.
По искане на ищеца е предоставена
правна помощ, като е назначен за
процесуален представител определеният от АК-гр.Бургас адвокат С.П..
Процесуалният представител поддържа тезата на ищеца за незаконосъобразност на
действията на затворната администрация по изземване вещите на ищеца, като
пледира за уважаване на искането и осъждане на органите на ГДИН да върнат
неправомерно иззетите вещи.
Ответникът- Началник на Затвора-Бургас,
редовно призован се представлява от пълномощник – юрисконсулт М.Г., който
оспорва искането и пледира за отхвърлянето му, като неоснователно. Счита, че за
описаните вещи, които са предмет на издадени заповеди е налице друг ред на
защита, а именно оспорване на съответните адм. актове по предвидения ред,
поради което защитата по чл.276 от ЗИНЗС за тях е неприложима. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода от делото.
Административен съд-Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната взаимовръзка и въз основа разпоредбите на закона, за да
се произнесе, съобрази следното:
По фактите:
Няма спор по делото, че към описаните
по делото дати и към момента на разглеждане на производството пред съда ищецът П.
***, в качеството на лице задържано под стража. Това обстоятелство се
установява и от приложените към
преписката материали.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 20.12.2021г. по повод претърсване на
помещението, в което е настанен ищецът П. са намерени и иззети 2 броя бързовари, за което в
документите се сочи, че са повредени. Наред с тях е иззета и описаната като „самоделна
контролна везна“, която според ищеца се използва от него за претегляне
количеството на използваната храна. Видно от докладна записка на инспектор
Кремена Трендафилова, в писмените си обяснения П. е посочил, че иззетите
нагреватели са закупени от лафката на Затвора и са изправни. Така описаните
вещи са отразени в нарочно съставен протокол, но въз основа на него е издадена
Заповед № 109 от 01.03.2022г. /л.52 от
делото/. Видно от нейното съдържание, в спално помещение № 226 са открити и
иззети 2 броя повредени бързовари притежавани от задържаното лице П., тъй като
ползването на тези вещи не е позволено. Постановено е отнемането им, на
основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС в полза на Фонд „Затворно дело“. Действително,
в тази заповед не фигурира отнемане на описаната самоделна везна, но няма спор,
че тази вещ също е била отнета, защото събраните писмени и гласни доказателства
по делото са еднопосочни в това отношение. Това е така, защото освен
отразяването на факта, че вещта е иззета в съставеният протокол /л.65 от
делото/, това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Г.И.
/надзирател/, изслушани в открито заседание на 06.07.2022г. Свидетелят И. сочи,
че лицето няма право да притежава такава вещ, тъй като в утвърденият списък на
вещите, разрешени за притежаване от затворниците такава вещ не е посочена.
Освен това, свидетелят описа и характеристиките на самата „самоделна везна“,
която е направена саморъчно от „стирка,
на която е счупена дръжката и конците от стирката с две кофички от кисело
мляко, които са закачени с връзките на стирката. Това представлява саморъчната
везна.“
По отношение на иззетата парична сума в размер на 20 лева е
издадена Заповед № 192 от 12.04.2021г. /л.68 от делото/, като е посочено, че
същата се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“, на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС. Описано е, че паричната сума от 20 лева е предадена от И.П. доброволно
на постови надзирател на 09.04.2021г., защото не е разрешено лица настанени в
условията на заведение от закрит тип да притежават пари.
Относно твърдението за неправомерно
иззета пластмасова чаша с вместимост 400 мл., в
материалите изпратени от ответната страна се съдържа писмо от заместник -
главен комисар на ГДИН до началника на Затвора- Бургас /л.78 от делото/, според
което на 05.02.2022г. е докладвано от служител на Затвора-Бургас за извършена
демонстративна проява от страна на задържания И.П., който хвърлил на земята
закуската и чашата си, като се сочи, че чашата е иззета с протокол за иззети
вещи. При разпределяне на доказателствената тежест между страните изрично бе
указано на ответната страна, че следва да приложи по делото евентуално
съставени документи за изземването на процесните вещи, както с определението за
насрочване на делото, така и с протоколно определение от 29.06.2022г., но до
приключване събирането на доказателствата подобни материали за изземване на
чашата не бяха представени.
Относно твърденията за иззети радиоприемник, телевизионна телескопична
антена и мрежови кабел с два накрайника, за който ищецът сочи, че са му
иззети без основание и при липса на изготвени документи, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
Видно от изготвената служебна бележка
от 09.06.2021г. /л.172 от делото/, на ищецът П. е внесъл за ползване следните
лични вещи: 1 бр. телевизор „PORTABLE DIGITAL“ и 1 бр.
радио „SENCOR“. Бележката е изготвена от дежурния главен
надзирател Ст.И.. На гърба на този документ /л.172-гръб/ се съдържа и друга бележка, чието заверено копие е
приложено по делото. Видно от нейното съдържание, отразено е, че е Бележка за
внасяне на вещи от дата 05.06.2021г. Като подател е отразен Никола Димитров
Диков, а получател е И.П.. В текста на бележката, в съответен раздел е описано,
както следва: Получих: 1 бр.
малогабаритен радиоапарат „SENCOR“, 1бр. малогабаритен портативен телевизионен апарат с
акумулираща батерия- марка „DIGITAL PORTABLE“ и асортименти към него: 1 антена, адаптер;
кабели, след което е положен подписа на получателя П..
В саморъчно изписан текст под
реквизитите на бележката е описано, че ищецът П. е получил тези вещи по време
на свиждане осъществено на 05.06.2021г. /събота/, като са му предадени от
неговия родственик Николай Диков. Записано е, че служители на затворническата
администрация са взели вещите, като са заявили на получателя, че същите подлежат
на проверка и до няколко дни ще му бъдат върнати.
В саморъчно изписан текст под втората
служебна бележка /от 09.06.2021г./, ищецът е описал, че на 09.06.2021г.
/сряда/ са му били върнати радиоапарат SENCOR, телевизор, адаптер /токоизправител, преобразувател на ел. енергия/ и дистанционно
устройство. Посочил е, че не
ми бяха върнати: антена и кабел, като
не е получил от органите на ГДИН протокол за изземването им по реда на чл.122
от ЗИНЗС.
По повод твърдението на ищеца, че е
предал радиоприемника си на надзирателя М. за ремонт, в съдебно заседание на
06.07.2022г. бе изслушан свидетелят Г.М., който заяви, че няма спомен да е
получавал от ищеца на посочената от него дата такъв радиоприемник, нито е
отразявал в документи получаването на такъв, с цел да бъде предаван за ремонт.
В съдебно заседание на 13.07.2022г.
бе изслушан свидетелят С.И., който заяви след предявяване на служебната
бележка, че именно той е съставил документа относно внасяне на телевизор и
радиоапарат, а описаното в бележката удостоверявало, че вещите са при него /при
ищеца/. Изрично заяви, че няма спомен да е имало антена и кабели. Ищецът заяви,
че е информиран именно от този свидетел, че няма да му бъдат предадени антената
и кабела, но не е получил заповед за изземването им по надлежния ред, а
свидетелят в показанията си посочи, че ако нещо е иззето се издава протокол, а
след като не е издаден такъв протокол не е взел описаните вещи.
Във връзка с твърденията за
неправомерно върнати пощенски пратки, изпратени до ищеца, в съдебно заседание
на 06.07.2022г. бе изслушана свидетеля И.Д.. Същата заяви, че тя е служебното
лице от затвора, което извършва приемането на кореспонденция от пощите,
респективно предаването и към съответните лица. Свидетеля Д. потвърди, че е
имало случаи на върнати пратки, адресирани до ищеца П., което се налагало
поради обема на тези пратки. В тях е имало вещи, различни от писмо и лична
кореспонденция, каквито има право да получава, поради което са били връщани.
Сочи, че само чуждите граждани имат право да получават колетни пратки по
пощата, а представените от ищеца и приложени по делото са означени от
пощенските служби, като „малък пакет“.
Представените по делото копия на
пликове и отразяване на данни за естеството на пратката действително
удостоверяват, че е отразено с печат на пощенската служба окачествяването на
пратката, като „малък пакет“.
При така установените факти и обстоятелства
съдът обосновава следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
искане по реда на чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, с което по
същество се иска осъждане /задължаване/ на администрацията да върне
иззетите и описани по-горе вещи на задържаното лице, а по отношение на
пощенските пратки е направено искане да се преустановят действия /връщане на писма/, чрез което се
нарушава правото му на комуникация и съставлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
като поставяне в „крайна изолация“, което е с правно основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
За квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение
на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице
от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено
задължение за изпълнение на това действие. По същество, ищецът твърди наличието
на такова незаконосъобразно бездействие от страна на затворната администрация
да му върне получени при свиждане вещи- антена, кабел и радиоапарат, както и
чаша, закупена от затворната лафка, респективно сумата от 20 лева, иззета от
ищеца при претърсване и обиск в спалното помещение, където пребивава.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на текста за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или
пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По силата на посочените разпоредби и общите принципи,
уреждащи прилагането на чл.3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване. Разпоредбите на чл.276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия
на органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които
действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 от същия закон и от ЕКПЧ по отношение на лицето, търсещо защита.
В настоящото производство се касае за
спор касателно бездействие да бъдат позволени, респ. извършени именно
фактически действия. В този случай, за да бъде уважена депозираното пред съда
искане, озаглавено жалба, в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните
предпоставки: 1/ допуснато бездействие, вместо дължимо фактическо действие; 2/
уронване на човешкото достойнство на задържаното лице или пораждане у него на
чувство на страх, незащитеност или малоценност като пряк резултат от
допуснатото бездействие / по арг. чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/, т. е. това че се надхвърля прага, респ. интензитета
на суровост на положението, в което същият е поставен пряко заради спорното
бездействие. Тези предпоставки следва да са налице при условията на
кумулативност.
Анализът на събраните по делото
доказателства обуславя извод за недопустимост на искането по отношение на
вещите, за които са издадени административни актове. В това число, сумата от 20
лева и 2бр. бързовари отнети от ищеца с цитираните по-горе два броя заповеди,
описани в изложението, не може да бъде предмет на търсената защита по реда на
чл.276 и сл. от ЗИНЗС. Изземването на вещи на основание чл.122 от ЗИНЗС с
нарочен индивидуален административен акт може да бъде оспорено по съответния
законов ред, с оспорване на тези заповеди пред компетентния орган, на основание
чл.122, ал.3, вр. с чл.111 от от ЗИНЗС но не може да бъде обект на защита в
настоящото производство именно защото не се касае за извършено фактическо
действие или бездействия относно дължимо фактическо действие, а съставляват
правни действия, обективирани в съответните административни актове. Обаче,
тяхната законосъобразност не може да бъде проверявана в настоящото производство
по реда на чл.276 от ЗИНЗС. В тази връзка искането по отношение връщане на
сумата от 20 лева и на вещите, описани като 2 бр. повредени бързовари е
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по същество, респективно
в тази част съдебното производство да се прекрати.
Предвид факта, че по безспорен начин
бе доказано отнемането на вещта описана в протокола за претърсване и изземване
от 20.12.2021г. /л.65 от делото/, като „саморъчно
направена везна“, за която също по несъмнен начин се установи, че липсва
издаден административен акт за отнемането й, съдът намира, че е допустимо
искането да бъдат осъдени органите на изпълнение на наказанието в
Затвора-Бургас за връщането й, доколкото действително се установи наличието
само на фактическо действие, но не и на издаден административен акт.
При разглеждането на искането по
отношение на тази вещ /саморъчно направена везна/, съдът съобрази следното:
Както вече бе посочено, от
свидетелските показания надзирателя Г.И. бе установено, че става въпрос за вещ
направена от счупено парче от „стирка“ и празни кофички от мляко, които са
завързани за парчето стирка посредством част от нейните конци. Така описаната
вещ по същество не би могла да бъде възприета за „везна“, при положение, че
тази дума означава наличие на измервателен уред със съответни тегловни характеристики,
каквито самоделната вещ не се и твърди да притежава. В случаят, данните сочат,
че е импровизирано изготвянето на вещ, която имитира функциите на такъв
измервателен уред, а не съществуването на подобна вещ, по начина по който се
описва. При това положение, не би могло да се изисква връщането на вещ наречена
„везна“, след като е налице само импровизация на подобен уред. От друта страна,
дори да се приеме наличието на везна, която фактически е била отнета от ищеца
от органите на затворната администрация, то подобна вещ очевидно не е сред
разрешените за притежание вещи, съгласно списъка на разрешените лични вещи,
които задържаните лица настанени в затворите могат да получават, ползват и
държат при себе си. Това е така, защото
вещ с наименованието „везна“ или друга вещ с аналогични функции не присъства
сред изброените в списъка. Налице е действащ общ административен акт, който е
публичнооповестен по съответния ред и е общодостъпен, а именно Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018г.
издадена от Министъра на правосъдието в тази връзка, която е задължителна
за всички лишени от свобода и задържани лица в затворите, поради което
поставеното от ищеца искане за осъждане на органите на затвора в тази насока
очевидно е неоснователно и следва да се отхвърли.
По отношение на пластмасовата чаша, доколкото също не е налице акт за нейното
отнемане с нарочен административен акт, а от цитирано по-горе в изложението
писмо става ясно, че същата фактически е била отнета също не се установява
наличие на правно основание, поради която тази разрешена за притежание вещ /по аргумент от т.I, т.5 /битови вещи/, буква „в“ от списъка към
цитираната заповед на МП/ да
се отнема от ищеца. Предоставянето на право да се притежава такава вещ,
респективно фактическото й отнемане, независимо дали е съставен протокол за
изземване или не, означава, че вещта е отнета въпреки предоставеното право на
задържаните лица да притежават такава чаша и да я ползват. По този начин, с
отнемането действително лицето се поставя в неблагоприятни условия, с което е
допуснато нарушение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС досежно осигуряването на
битовите условия в затвора, води до засягане на човешкото достойнство и чувство
на малоценност и в крайна сметка обосновава извода за основателност на искането
в този аспект. Следва да бъде задължен ответника, като ръководител на органите
по изпълнение на наказанието в повереното му затворническо заведение да
предприеме необходимите действия по връщането на пластмасовата чаша на ищеца.
По отношение на останалите вещи,
предмет на настоящото производство, съдът съобрази следното:
Радиоапаратът
„SENCOR“,
според съдържанието на представените и от самият ищец писмени доказателства
действително е получен от родственик на ищеца и му е предоставен за лично
ползване в затвора. Самият ищец сочи и е написал в текста на приложената
служебна бележка /л.172 от делото/ и бележка за внасяне на вещи /л.172-гръб/,
че този радиоапарат му е бил предоставен след извършената проверка, като
липсват каквито и да било данни за негово последващо фактическо изземване или
предаване от негова страна на служители на администрацията. Следователно, представените от самият ищец
писмени доказателства не установяват подобен факт, а в тази връзка и събраните
гласни доказателства не могат да доведат до друг извод. Обсъдените по-горе
показания на свидетеля Г.М. също не установяват предаване на радиоапарата от
страна на ищеца, който да предприемел действия по ремонт на устройството.
Отделен е въпроса, че на органите по изпълнение на наказанието не може да им се
вмени подобно задължение, свързано с отстраняване на ремонт на лични вещи на
задържаните лица, поради което в тази връзка искането е неоснователно и следва
да се отхвърли.
Основателно е обаче искането за
задължаване на органите да върнат фактически иззети вещи, а именно по отношение
на телевизионната телескопична антена
и мрежовия кабел с два накрайника
/букси/, поради следното:
Противно на възраженията на ответната
страна, по делото са налице изрични писмени доказателства за получаване на вещи
с описаното наименование, с оглед съдържанието на приложените на л.172 и
л.172-гръб материали. Видно от текста на бележка от 05.06.2021г. за внасяне на
вещи в раздел „Получих:…“ са
описани именно телевизионен апарат и радиоапарат, като изрично е записано и
наличието на „асортименти към него: 1
антена, адаптер, кабели.“, след което е положен подпис на получилия вещите,
а именно ищецът П.. При това положение очевидно е доказано наличието на така
описаните вещи въобще, като не се установява те да са му били предадени за
лично ползване заедно с радиоапарата и телевизионният приемник, защото в
служебната бележка /л.172 от делото/ се удостоверява предаването само на
апаратите, но не и на описаните като „асортименти“ вещи. В тази насока, на
първо място следва да се отбележи, че както телевизионната телескопична антена,
така и кабелът за свързване на апарата към съответните технически устройства не
представляват вещи със самостоятелно предназначение. При положение, че
телевизорът сам по себе си е разрешена вещ, а такъв фактически е предоставен на
ищеца за лично ползване, не би могло да се твърди, че антената и мрежовият
кабел за свързване на телевизора са такива, които не са разрешени за ползване и
притежание, при положение, че същите са аксесоари към тази вещ и е
общоизвестно, че същите са предназначени за неговата употреба като техническо
устройство. С други думи, антената и мрежовият кабел са необходимо условие, за
да може да функционира тази вещ, в противен случай телевизорът не би могъл да
се използва реално, без наличие на аксесоарите, посредством които се получава
телевизионен сигнал, респективно да се излъчват телевизионни програми.
Съгласно чл.240 от ЗИНЗС разпоредбите
относно лишените от свобода се прилагат и по отношение на задържаните лица,
доколкото законът не предвижда друго. Няма ограничение за задържаните лица
относно правото да се гледа телевизия ежедневно до 22 часа, съгласно чл.83,
ал.2 от ППЗИНЗС, поради което същото е валидно и за тази категория лица. Вярно
е, че съгласно чл.83, ал.4 от ППЗИНЗС администрацията на затвора няма
задължение да осигурява достъп до различни телевизионни канали и програми, но
след като законодателството предоставя изрично правото да се ползва личен
телевизионен приемник и при наличие на такъв, предоставен за ползване на
конкретния ищец, липсва каквото и да било заявено и доказано по делото
основание за ограничаване на това негово право. Необясними са причините, поради
които предоставената му антена и кабел не са му предадени след извършената
проверка, а практически с тяхното фактическо отнемане се лишава от възможността
да използва телевизионният приемник по предназначение. Това несъмнено поставя
съответното лице в неблаго-приятни условия, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
защото от една страна е налице законното право да гледа телевизия, което е
реално осъществимо с предоставянето на личен телевизионен апарат, със
съответните аксесоари за ползване, а от друга страна не са му предоставени
наличните антена и кабел, с които реално лицето се лишава от възможността да го
ползва. Подобно отношение може да се окачестви като унизително и пораждащо
чувство на малоценност, защото ограничения от предоставени права, които реално
могат да бъдат упражнявани се налагат само на конкретно правно основание, а в
случаят такова не е налице. В тази връзка, искането следва да бъде уважено и да
се задължи началникът на затвора, ръководещ администрацията на заведението да
предприеме необходимите действия за предоставяне на описаните помощни вещи, с
оглед ползването на телевизионния апарат от ищеца.
По отношение на неправомерното според
ищеца връщане на пощенски пратки,
адресирани до него, съдът съобрази следното:
Не се установи по делото извършването
на неправомерни действия, по смисъла на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, които да
бъдат преустановявани със санкция на съда. Действително, установи се че са
налице случаи на върнати пощенски пратки, за които бяха представени съответни
писмени доказателства по делото, но тези факти сами по себе си не могат да
обосноват извод за наличие на нарушение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС
спрямо ищеца П.. Това е така, защото видно от съдържанието на така приложените
и приети като доказателства материали, не се установява да е нарушено правото
му на кореспонденция по чл.86, ал.1, т.3 и на правото да се четат вестници,
съгласно чл.87 от ЗИНЗС. На първо място, от показанията на свидетеля И.Д. се
установи, че върнатите пратки са поради техните параметри и наличието на вещи,
които не са разрешени за притежание, а могат да бъдат получени при свиждане или
са от естеството на разрешителен режим за притежание. Посочените като „малки
пакети“ са окачествени като колетни пратки, каквито са разрешени само за
чуждите граждани, а така заявеното съответства на законовото изискване, според
което именно тази категория лица могат да получават такива колетни пратки.
Ищецът безспорно не е чужд гражданин, поради което обсъждането на тази хипотеза
е безпредметно. Наред с това, не се доказа наличието на нарушено право на лична
кореспонденция /получаване и изпращане на писма/, с което да е поставен в
унизително или нечовешко отношение, респективно в „крайна изолация“ и в тази
насока искането е неоснователно. Не на последно по важност място, следва да се
отбележи, че евентуално задължаване на органите по изпълнение на наказанието да
преустановяват подобни действия означава предварително да се квалифицират
техните действия относно евентуални бъдещи пратки, адресирани до ищеца, което
не би било допустимо. На първо място, получаването на бъдещи пратки нито може
да бъде индивидуализирано по време и конкретика на самата кореспонденция, нито
може априори да се приеме, че тези действия ще бъдат неправомерни, по смисъла
на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. В случаят, не се установяват непрекъснати действия,
които да са извършвани неправомерно от органите на затвора и които да бъдат
преустановени по този ред. Само в такъв случай е допустима защитата по реда на
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, а в случаят ищецът се позовава на върнати в минало време
пратки, поради което обективно не би могло да се задължават органите да
преустановяват действия, които вече са завършени. Както вече бе посочено,
относно бъдещи действия във времето, т.е. относно евентуални пратки, които ще
бъдат изпращани до ищеца не би могло да се презюмира, че действията ще бъдат
незаконосъобразни, поради което да се дават подобни указания, както предлага
ищеца. В заключение, искането и по отношение на пощенските пратки е процесуално
недопустимо и следва да се остави без разглеждане, съответно делото да се
прекрати в тази част.
По изложените съображения,
Административен съд- Бургас, първи състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.Г.П.
да се преустановят действията на администрацията на Затвора-Бургас относно
„връщане на писма“, чрез които се нарушава правото му на комуникация и
съставлява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, като поставяне в „крайна изолация“, като
процесуално НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.Г.П.
да се осъдят органите по изпълнение на наказанието на Затвора-Бургас по реда на
чл.276 от ЗИНЗС да му върнат сумата от
20 лева и два броя бързовари, чието отнемане съставлява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, като процесуално НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС
Началника на Затвора-Бургас, да предприеме необходимите действия относно
връщане на 1бр. пластмасова чаша; 1бр.
телевизионна телескопична антена и 1 бр. мрежов кабел с две букси, на ищеца
И.П., с оглед ползване на предоставения
за лична употреба на ищеца телевизор, в 3-дневен срок от получаване на
настоящото разпореждане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането с правно
основание чл.276, ал.1, т.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, предявено от ищеца П. по отношение осъждане на
органите по изпълнение на наказанието в Затвора-Бургас да му върнат вещите,
както следва: саморъчно направена везна и
радиоапарат „SENCOR“,
чието отнемане представлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО, на основание чл.281 от ЗИНЗС, може да се обжалва пред тричленен състав на
Административен съд - Бургас, в тридневен срок от съобщаването му на страните,
като обжалването не спира изпълнението на съдебния акт, съгласно чл.281, ал.2
от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: