РЕШЕНИЕ
№ 7163
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110156020 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Н.Г., с
която срещу „П.Н“ ЕООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане
репутацията на ищеца и неговия авторитет, резултат на неверни клеветнически
твърдения, причинени от публикувана на 29.07.2023 в 20:12 ч. на интернет
страница/уебсайт на ответника - https://******/ статия, озаглавена „Вижте съдиите
пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“, ведно
със законната лихва от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че ответното дружество е собственик на домейна **.******,
където на 29.07.2023 г. e билa поместена процесната статия, със следното съдържание:
„Стана ясно кой е мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и
обръсна главата й. Във Ф. се появиха и имената на съдиите, отговорни за пускането на
насилника на свобода. Ето ги и съдиите, определили 400 прорезни рани върху 18
годишно момиче от Г. (кво галено име) Н. Г., за „лека телесна повреда“, и пуснали
изверга!....“
Твърди, че в резултат на посоченото съдържание на процесната статия ищецът
бил представен в негативна и отрицателна светлина, като същият бил определен като
„мъжкар (в кавички)“, „насилник“ и „изверг“. Вследствие на изложените в статията
1
неверни факти и оценъчни съждения ищецът се почувствал силно засегнат, обиден,
омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си, както и за живота
си поради непрекъснати нападки в социалните медии и по телефона от различни лица,
които са го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди и
убийство, за което твърди, че е сезирал компетентните органи. Сочи, че поради
нестихващите заплахи за живота си, ищецът посетил клиничен психолог, като съгласно
заключението на психолога, ищецът се превърнал в лабилен, емоционално неустойчив,
дезадаптивен, страхово напрегнат, тревожен индивид, имащ проблеми със съня.
Вследствие на преживяното напрежение ищецът изпитвал и поддържал постоянни
оплаквания от главоболие, понижено настроение, понижено самочувствие и
самооценка, изпитвал чувство за несигурност и застрашеност. Системно и
непроизволно си припомнял заплахите, отправяни към него, имал повишена
сензитивност и раздразнителност, както и изпитвал страх от загуба на работата си.
Твърди, че случката довела до отдръпване на голяма част от колегите от колектива от
него.
Посоченте позорни и скандални квалификации, неверни и непроверени
твърдения, приписващи на ищеца извършването на тежко престъпление, придобило
медийна популярност, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания,
както за ищеца, така и за цялото му семейство, отразили се сериозно върху социалните
му контакти, приятелското му обкръжение се отдръпнало изцяло от него. Дали
негативно отражение върху връзката с неговата годеница, която поискала разваляне на
годежа си с ищеца.
Поддържа, че в процесната статия са поместени опозоряващи, неверни и
непроверени твърдения, преписващи на ищеца тежко престъпление, които
предизвикали дискомфорт и неприятни усещания за същия, като било нарушено както
неговото добро име, така и било опозорено цялото му семейство. Ищецът твърди, че в
резултат на публикацията същият се е почувствал унизен и посрамен и претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в обиди, болка, страдание, компроментиране
пред обществото, срам и нежелание да се среща с хора. Посочва, че издателят на
процесната статия не е упражнил надзорните си функции и е позволил неверните,
според ищеца, твърдения да бъдат издадени и да достигнат до многолюдна аудитория
(75752 лица). При тези твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочената сума, ведно със законната лихва. Претендира съдебни разноски,
включително адвокатски хонорар.
Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Сочи, че процесната
статия за пръв път била публикувана от друга медия.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
2
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Като доказателство по делото е представен протокол Акт № **, том VII, общ рег.
№ *****/18.08.2023 г. на нотариус И.Д, с който е констатирано и заверено от нотариуса
съдържание на интернет адрес, посочен в протокола, а именно статия със заглавие:
„Вижте съдиите пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно
ножче“. В статията се изнасят сведения за имената на съдиите, които „пуснали на
свобода“ Г.Н.Г., който според статията обезобразил 18-годишната си приятелка, като я
нарязал с макетно ножче и след това обръснал главата й. В завереното от нотариуса
извлечение на електронната статия на „******“ фигурира и снимка на лице от мъжки
пол, с тъмна коса, брада и мустаци, заело поза с кръстосани ръце, като на лявата ръка
се разпознава надпис „Свобода или смърт“.
Приобщени са статии с подобно съдържание в множество други медии. На
настоящия състав са служебно известни заведените от ищеца дела срещу тези медии
за обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие
публикуване на статиите.
Към исковата молба е приложено експертно психологично становище от В.З –
клиничен психолог, което настоящият състав не обсъжда. Същото няма да бъде
вземано предвид от съда, доколкото експертните заключения могат да се ползват с
доказателствена стойност само ако са приобщени като доказателство по предвидения
по ГПК ред, каквото в настоящия случай посоченото експертно становище не е.
Представени са и материали по пр.пр. №****/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – С.З, образувана по подадена от Г. К. Г. жалба за отправяни към него
закани чрез социалните мрежи. Същата е приключила с отказ за образуване на
досъдебно производство.
По делото е изискана и справка от Районна прокуратура – С.З относно това дали
срещу ищеца има неприключили наказателни производства, от която е видно, че срещу
същия се води наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 4 от
Наказателния кодекс.
За установяване на релевантните по делото обстоятелства са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Г и С.С.
Св. Г. сочи, че е в интимна връзка с ищеца от май 2023 г. Сочи, че на 29.07.2023 г.
от „П.Н“ била публикувана статия, в която била поместена снимка на ищеца Г. Г.,
която той бил сложил като профилна снимка в платформата „Ф.“. На посочената
снимка бил с руса коса, с червена тениска, бил в профил и говорел по телефона. В
статията пишело, че Г. нарязал момичето ***** на 400 места 400 пъти, както и че
обръснал главата й. Било посочено също, че бил съден за лека телесна повреда и побой
в началото на годината. Впоследствие снимката на ищеца била сменена със снимката
на този, който реално бил извършил престъплението. Смяната на снимката се
3
извършило веднага след като се установило, че не Г., а Г. бил извършил
престъплението. Свидетелят попаднала на статия докато разглеждала Ф. профила си.
Излязла й снимка на Г., влязла да провери за какво става въпрос и там фигурирали
снимката и имената му. След това проверила в гугъл дали наистина е качена статията и
установила, че там също я има. Към онзи момент статията била прегледана от 74
хиляди души, като свидетелят не е чела коментари под тази статия. Към онзи момент
профилната му снимка във Ф. била в профил, с червена тениска, руса коса, телефон и с
очила. Свидетелят споделя, че имената на ищеца във Ф. са „Г.Н.Г.“, тъй като „К.“ е
името на баща му, който го изоставил още като малък. Ищецът не жеалел да фигурира
с неговите имена, затова е променил името си във Ф. на „Н.“, тъй като това било името
на втория мъж на майка му, който изместил биологичния му баща. Сочи, че след
публикацията в *** в С.З имало файсбук групи, които представяли Г. в много
негативна светлина. Взимали снимки от профила му и пишели, че е рецидивист,
садист, че той обезобразил момичето. Вследствие на тази статия на ищеца му се
обаждали по телефона, заплашвали го, че ще го наръгат така, както той е наръгал това
момиче. Свидетелят споделя, че ходела до магазина с ищеца, защото той не искал да
излиза сам. Веднъж като били пред блока си, пред него спряла черна кола марка „***“,
на която бил свален прозорецът и отвътре някой казал: Ела ей тука да те наръгам,
както си наръгал *****. След публикуване на статията, в 12:02ч дошли трима полицаи
в дома им, комуникирали с ищеца и искали да влязат в дома им, проверявали
шкафове, стаи. Според свидетеля търсели нещо. Вследствие на случилото се майката
на ищеца му казала, че не иска да е негова майка, че не е отгледала престъпник.
Приятелите му също не искали да комуникират с него, защото мислели, че той е
извършил престъплението. Колегите му от работа също не искали да комуникират с
него. Свидетелят сочи, че ищецът не искал да яде, не искал да спи, спрял да тренира,
дори не искал сам да ходи до магазина. Отишъл на психолог, за да спадне
напрежението, като му били предписани валериан и валидол. Станал съвсем различен
човек след статията. Свидетелят разказва, че при посещение в гр. София тя и ищецът
се качили на такси и шофьорът също го попитал: Не си ли ти дето наръга *****?
Сочи, че на 23.12.2023 г. ищецът трябвало да участва в мач, но заради статията на ***
и всички други качени, мачът му бил отменен.
Св. С. сочи, че е приятел на ищеца от около 20 години. Твърди, че прочел статия
от 29.07.2023 г. на „П.Н“, в която ищецът бил обвинен в това, че нарязал 18-годишната
си приятелка ***** с макетен нож на 400 места по тялото, че й счупи носа и я
подстригал гола глава. Към онзи момент статията жила прегледана 75 хиляди пъти,
впоследствие проверявал и гледанията били нараснали на 84 хиляди. Сочи, че имало
промяна в статията, като първоначално била качена снимката на Г., но след това било
качено друго момче, което е извършило престъплението. Имената на ищеца във Ф. са
„Г.Н.Г.“, а профилната му снимка била с телефон в ръка, червена тениска, с русолява
4
коса. Статията рефлектиралаа негативно в групите в С.З. Ищецът бил обиждан, че е
изверг, чудовище, получавал обаждания и заплахи по телефона, вайбър, уатсап, били
му пращани смс-и. След този случай доста от приятелите се отдръпнали от него,
спрели да контактуват с него, даже се обаждали и на свидетеля. Звънели му да го
питат дали е видял какво е направил ищеца, а свидетелят им отговарял, че го познава
от доста време и не вярва, че той (ищецът) го е извършил. Към момента ищецът
поддържал контакт с някои хора, но с други не. След случилото си станал депресиран,
не искал да излиза и си стоял вкъщи. Свидетелят сочи, че заедно с ищеца тренирали
борба и на 23.12.2023 г. трябвало да има състезание по ***, но заради случката
организаторите го отхвърлили. Сочи, че две седици преди разпита (проведен в открито
съдебно заседание на 22.01.2025 г.) отново асоциирали ищеца със случая. Свидетелят
сочи, че го били питали дали си спомнял, че ищецът е бил намесен в този случай.
Приятелите на ищеца били приятели и на свидетеля и последният споделя, че
процесната случка била коментирана. На свидетеля не му е известно дали ищецът е
искал право на отговор от медията. Сочи, че ищецът не е изисквал премахване на
статията.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при
или по повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки,
за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди
да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при
наличието на причинна връзка между тях.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане
по чл. 45 от ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както
и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните
права и интереси на ищеца. В нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България е прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го
разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира
до пределите, установени в ал. 2 на същата разпоредба, според която това право не
може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такава
възможност не е установена и с прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията
5
свобода на печата и другите средства за масова информация, както и свързаното с нея
право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията, касаещо гарантираната от законодателя
възможност всеки да търси, получава и да разпространява информация, чието
осъществяване, предвид установеното в изречение второ от тази норма изискване,
също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани.
Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за
баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във
всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него.
От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на
правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да
се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват
свободно. Свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на
Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други
конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да
ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни, когато
се твърди, че са клеветнически, или в случай на умишлено унижаване достойнството
на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, което се съотнася към
обидата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на ответника само ако представляват обида (вж. Решение № 85 от
23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 86 от 29.012010 г. по
гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г.
на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Не е противоправно поведение
при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан
с негово занятие (вж. Решение по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по
чл. 290 ГПК), както и не може да се носи отговорност за верни фактически твърдения,
макар да позорят адресата на публикация, при положение че авторът е положил
дължимата грижа преди публикуването на статия да провери достоверността им (вж.
Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
Следва да се има предвид, че с оглед занятието си към момента на публикуване
на процесната интернет статия от ответника, ищецът не е публична личност, не
упражнява публична длъжност или такава на висок пост, поради което не е
необходимо да има по-висока търпимост за оценката на обществото и към завишени
морални изисквания към него поради позицията си.
Когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора на
6
публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация,
няма основание за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД на
автора. При предадената информация липсва съзнание за оклеветяване и няма
основание да се ангажира отговорността на автора за препредадените чрез
публикувания материал изявления на трето лице, което е посочено. Ако в твърденията
на третото лице се съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на автора
на изявлението. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 557/28.01.2011 г. по
гр. д. № 1599/2009 г., ГК, III ГО на ВКС), а също и Решение № 62 от 06.03.2010 г. по
гр. д. № 1376/2011 г., ГК, IV ГО на ВКС, Определение № 12 от 05.01.2018 г. по гр. д. №
2826/2017 г., ГК, III ГО на ВКС и др.
По делото е безспорно, че ответното дружество предоставя „медийна услуга“
чрез интернет страницата ***********.
От събраните по делото доказателства се установява, а и посоченото
обстоятелство не се оспорва от ответника, че на 29.07.2023 г. на интернет страницата
на ответното дружество е публикувана статия със следното заглавие: „Вижте съдиите
пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че ответното дружество
не е първата медия, разпространила процесната статия, но доказателства във връзка с
така направеното възражение не са ангажирани.
Видно от представената от самия ищец разпечатка от процесната статия обаче
същата съдържа препратка към профил в платформата Ф. на лицето Т.Б. Част от
процесната статия, а именно: Ето ги съдиите, определили 400 прорезни рани върху 18-
годишно момиче от Г. (кво галено име) Н. Г., за „лека телесна повреда и пуснали
изверга!“ представлява цитат на написаното от лицето Т.Б, като в края на статията се
съдържа препратка именно към публикацията на Т.Б с идентично съдържание. Другата
част от статията, а именно изреченията: Стана ясно кой е мъжът, обезобразил 18-
годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна главата й. Във Ф. се появиха и
имената на съдиите, отговорни за пускането на насилника на свобода, съдът намира
за преразказ на съдържанието на публикацията на Т.Б в платформата Ф.. В случая, с
факта на публикуване на името на лицето, разпространило информацията, и
поставянето на препратка в статията към оригиналната публикация, от която е
получена представената в статията информация, ответникът е посочил конкретно
източника на сведения, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността му
за разпространяване на клеветническите твърдения.
Въпреки изложеното, в процесната статия, в частта, съставена от служител на
ответното дружество, се съдържа обидната квалификация „насилник“, използвана по
отношение на ищеца, която съдът намира за позоряща личността на лицето, по
отношение на което се използва. По смисловото си съдържание същата навежда
7
извода, че ищецът е жесток човек. Същата цели да опозори личността на ищеца. Няма
съмнение също така, че лицето, за което става дума в статията, е именно ищецът,
доколкото са посочени имената му и е била публикувана негова снимка.
Настоящият състав не намира за обидно използването на думата мъжкар в
кавички в заглавието на процесната статия. Обида би била налице, когато написаното е
унизително за честта или достойнството на ищеца (чл. 146, ал. 1 НК). Принципно,
унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от
дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и
писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по
себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не
осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с
което се изразява позиция или оценка на личности и събития. При обидата деецът дава
своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие
на обида, е характерът на използваните думи - дали те са от естество да накърнят
достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за
неприемливо, унизително и непристойно отношение. Не се изисква обидните думи или
действия да са безусловно цинични и груби - достатъчно е те да изразяват отрицателно
мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение да е
изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е обществено
неприемлива.
Наистина, с използването на кавички се цели да се даде противоположен смисъл
на използваната дума мъжкар, но в случая негативната оценка на личността не
представлява обида, доколкото не е изразена по начин, годен да накърни честта и
достойнството на лицето.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства чрез разпитите на
св. Г. и св. С. се установява връзката на ищеца с процесната статия, въпреки че към
момента на заверка на съдържанието на статията чрез изготвянето на констативния
протокол от нотариус И.Д, снимката, фигурираща в процесната статия, не е на ищеца,
8
а на лицето, срещу което има повдигнато обвинение за извършено престъпление,
коментирано в процесната статия. Въпреки промяната в използваната в статията
снимка обаче в процесната статия продължават да фигурират имената на ищеца.
Показанията на разпитаните по делото свидетели относно първоначалното съдържание
на статията са непротиворечиви и последователни, поради което съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани. Същите споделят, че именно наличието на
снимката на ищеца, използвана от него в неговия профил във Ф., е накарало и двамата
свидетели да отворят и прочетат процесната статия.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът намира за
установени и претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие публикуването
на процесната статия, изразяващи се накърняване на неговото достойнство и
самоуважение. Установява се, че ищецът е станал емоционално нестабилен, понижило
се настроението му, приятелският му кръг се отдръпнал от него, изпитвал чувство на
застрашеност. Посочената статия повлияла негативно и на работата му като накарала
колегите му да странят от него. Съдът обаче намира, че всички посочени по-горе
изпитани от ищеца неудобства не са единствено в резултат на използване на обидната
квалификация „насилник“ в процесната статия, а в по-голямата си част са вследствие
разпространената информация, че именно ищецът е извършител на престъпление, за
което обстоятелство съдът намери, че не следва да бъде ангажирана отговорността на
ответното дружество, доколкото представляват препредаване изявления на трето лице.
По делото се установява, че в периода на публикуване на процесната статия са
публикувани статии с подобно съдържание в няколко други медии, които съдът
намира, че също са в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца
неимуществени вреди, посочени по-горе. В контекста на изложеното, претърпените от
ищеца неимуществени вреди съдът намира за следствие не само на процесната статия,
а на цялостната медийна кампания по отразяване на случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителните
за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" в нормата на чл. 52 ЗЗД
винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При съобразяване на посочения принцип и като взе предвид
установените обстоятелства относно характера и интензитета на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, намира, че в случая справедливото обезщетение се
равнява на сумата в размер на 500 лева. При определяне размера на обезщетението
съдът отчита и обстоятелството, че претърпените от ищеца вреди в по-голямата си
част са вследствие не само на обидната квалификация в процесната статия, а и на
множество други статии с подобно съдържание, публикувани от различни медии.
9
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
следва да бъде уважен до размера от 500 лева, като за горницата над 500 лева до
пълния предявен размер от 10000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лева, като съобразно уважената част от иск следва да му
се присъди сумата в размер на 0,25 лева.
Процесуалният представител на ищеца претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че с оглед размера на уважената
претенция и осъществената от адвоката правна защита в полза на ищеца на адв. Л.П
следва да бъде присъдена сумата в размер на 200 лева.
Ответникът претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1300 лева, за заплащането на което са представени доказателства. С оглед
отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1235 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Н“ ЕООД, ЕИК: *********** да заплати на Г. К. Г., ЕГН:
********** на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца резултат
на разпространена от ответника обидна дума „насилник“ чрез публикуване на
29.07.2023 г. в издавана от ответното дружество електронна медия на интернет
страница с домейн ******* статия със заглавие: „Вижте съдиите пуснали на свобода
„мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“, ведно със законната лихва
от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 500 лева до пълния претендиран размер от 10000
лева.
ОСЪЖДА „П.Н“ ЕООД, ЕИК: *********** да заплати на Г. К. Г., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 0,25 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „П.Н“ ЕООД, ЕИК: *********** да заплати на адв. Й. Л.-П. на
10
основание чл. 38 ЗАдв. сумата в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН: ********** да заплати на „П.Н“ ЕООД, ЕИК:
*********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1235 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11