№ 267
гр. П., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101623 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. К.
Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № **, действащ чрез адв. В. П.,
срещу Н. К. Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № **.
Ищецът твърди, че е собственик на парцел III /трети/, квартал 21 /двадесет и
първи/ по регулационния план на село Б., с площ на целия парцел от 540
/петстотин и четиридесет/ квадратни метра, ведно с жилищната сграда,
построена в парцела. Твърди, че е придобил правото на собственост върху
имота на основание договор за дарение от неговите родители през 1982 г. Сочи
нотариален акт № 156, том I, дело № 221/1982 г. на ПРС.
Ищецът твърди, че съгласно одобрената кадастрална карта на село Б.
собственият му имот представлява поземлен имот с идентификатор
03294.500.608 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири, точка, петстотин,
точка, шестстотин и осем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Б., общ. П., одобрени със Заповед № РД -18-13 от 21.01.2022 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - Бл., последно изменение със заповед -
няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот:
обл. Бл., общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с площ на имота от 516 /петстотин и
1
шестнадесет/ квадратни метра, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване - до 10 м,
предишен идентификатор[1]няма, номер по предходен план - 117 /сто и
седемнадесет/, квартал 21 /двадесет и първи, парцел - III /трети/, при съседи:
03294.500.120; 03294.500.609; 03294.500.119; 03294.500.610; 03294.500.117;
03294.500.61 и 03294.500.701.
Твърди, че от 4-5 години ответникът по делото /който е негов брат и съсед
на имота от североизток/ започнал да предявява претенции към част от
собственото му дворно място, като си позволил да свали част от оградата на
имота от север и навлязъл в неговото /на ищеца/ дворно място. Всеки опит да
се разреши въпроса между страните завършвал със скандал, а имало случай,
при който той /ищецът/ и съпругата му били пребити от ответника.
С горното обосновава правния си интерес от предявяване на иск да бъде
установено, че процесният поземлен имот е собствен на ищеца, както и иск за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на реална част от
имота, която ответникът е завладял, без правно основание.
Ищецът твърди, че е възложил на геодезическа фирма да извърши
заснемане на процесното дворно място. Изготвеното в резултат на
възложената услуга потвърдило неправомерните действия на ответника.
Твърди, че изготвената комбинираната скица удостоверява, че ответникът е
навлязъл в собствения на ищеца имот с около 50 квадратни метра, като вече
имотната граница от север-североизток не отговаря нито на границите
съгласно регулационния план, нито съгласно КККР на селото.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на Поземлен имот с идентификатор 03294.500.608 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени със
Заповед № РД -18-13 от 21.01.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК -
Бл., последно изменение на със заповед - няма издадена заповед за изменение
на КККР, с адрес на поземления имот: обл. Бл., общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с
площ на имота от 516 квадратни метра, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване -
до 10 м, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план - 117 в
квартал 21, парцел - III /трети/, при съседи: 03294.500.120; 03294.500.609;
2
03294.500.119; 03294.500.610; 03294.500.117; 03294.500.61 и 03294.500.701;
да осъди ответника да предаде на ищеца владението на 45 /четиридесет и
пет/ квадратни метра реална част от Поземлен имот с идентификатор
03294.500.608 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ.
П., одобрени със Заповед № РД-18-13 от 21.01.2022 г. на Изпълнителния
директор на АГКК - Бл., последно изменение на със заповед - няма издадена
заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: обл. Бл., общ. П.,
с. Б., улица „Б." 60, с площ на имота от 516 квадратни метра, трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване - до 10 м, предишен идентификатор-няма, номер по
предходен план - 117, квартал 21, парцел - III /трети/, при съседи:
03294.500.120; 03294.500.609; 03294.500.119; 03294.500.610; 03294.500.117;
03294.500.61 и 03294.500.701, обособена в северозападната част от имота и
оцветена в оранжево на представената комбинирана скица от геодезическо
заснемане. Ищецът претендира сторените по делото разноски. Прави
доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Исковата молба е вписана.
В законоустановения срок ответникът, действащ чрез пълномощник - адв. Д.
Х., депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост и
неоснователност на предявените искове. Прави искане претенциите да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни. Оспорва всички обстоятелства,
заявени с исковата молба. Твърди, че с ищецът са съседи. Той /ответникът/ е
собственик на 1/3 идеална част от УПИ 11-117 урегулиран поземлен имот
единадесети, отреден за имот с планоснимачен номер сто и седемнадесети в
кв.21 по плана на с. Б., с обща площ на имота от 450 кв.м, при граници и
съседи/ улица, УПИ III-117, УПИ IV-117, УПИ V-118 и УПИ Х-117, ведно с
построената в западната част на този имот двуетажна паянтова сграда.
Съсобственик е /с другият им брат - Г. К. Т./ на поземлен имот с
идентификатор 03294.500.614 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири
точка петстотин точка шестстотин и четиринадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., Община П., одобрени със заповед № РД-18-13
от 21.01.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, с адрес на поземления имот с. Б., ул. „Б." № **, с
3
площ на имота от 505 кв.м /петстотин и пет кв.метра/, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, и с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор - няма, номер по
предходен план 117 /сто и седемнадесет/ кв.21 /двадесет и първи/ парцел IV
/четвърти/, ведно с двуетажната жилищна сграда, построена в този имот - от
която е самостоятелен собственик на западната самостоятелна половина от
къщата. Твърди, че между съсобствения поземлен имот с идентификатор
03294.500.614 и имотът на ищеца има ограда тип мрежа, която продължава и
стига до УПИ 11-117. Тази ограда, която разделя имотите им, е от 40 години и
никога не се е променяла. Твърди, че не отговаря на истината ищцовото
твърдение, че от 4-5 години той - ответникът предявява претенции към част от
дворното място - собствено на ищеца, като си бил позволил да свали част от
оградата от север и по този начин е навлязъл в негово /на ищеца/ дворно
място. Твърди, че преди 4-5 години ищецът бил този, който разрушил оградата
между имотите им в горната част на парцелите /до УПИ Х1-117/, като
разрушил външната тоалетна, унищожил няколко плодни дървета и преместил
горната част на оградата, така че завзел около 12-15 кв.метра. Сочи, че
останалата непокътната част от оградата продължава да стои така, както
съществува от 40 години. Твърди, че от четиридесет години ползва имота и с
изключение на станалото преди 4-5 години го е владял спокойно,
необезпокоявано и без претенции от когото и да било, в това число и от брат
му. Ответникът твърди, че ползва имота си с границите, с които го е придобил
през 1980 год., като една от границите е оградата тип мрежа между имота на
ищеца и неговия имот. Твърди, че ползва имота от 1980 г., започващ от тази
ограда тип мрежа. Твърди, че е собственик на имота от 1980 г. съгласно
нотариален акт за собственост на основание давностно владение с № 36 том 1
дело № 113 от 1980 г. на РС П. от 1980 г. В случай, че съдът не приеме за
доказано, че процесните 45 кв.м. реална част, претендирани от ищеца, са част
от площта на имота, за който ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт от 1980 г., прави искане съдът да приеме, че ответникът е
собственик на процесните 45 кв.метра на основание давностно владение,
който той - ответникът владее от 1980 г. явно, спокойно, необезпокоявано
повече от десет години. Твърди, че ищецът никога не е владял тези 45 кв.м. в
продължение на повече от 10 години.
С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на исковете изцяло като
4
неоснователни. Претендира сторените по делото разноски, представя писмени
доказателства.
В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си. Поддържат
предявените искове. Оспорват твърденията и доводите, с които ответникът
обосновава позицията си по спора. Сочат писмени и гласни доказателства в
подкрепа на претенциите. По същество на делото пледират за уважаване на
исковете като доказани и основателни. Претендират съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства. Пълномощникът на
страната представя писмени бележки.
Ответникът се явява в съдебно заседание лично и с пълномощника си.
Поддържат доводите и възраженията, с които обосновават писмения отговор
на исковата молба. Сочат писмени и гласни доказателства. Оспорват верността
на комбинираната скица, представена от ищеца с исковата молба, в частта
относно площ и съседи на процесния недвижим имот. Пледират за
отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни. Претендират
съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Във връзка с откритото производство по оспорване верността на комбинирана
скица / на лист 5 в делото/, е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключението е
приобщено към доказателствата по делото. По делото са разпитани
свидетелите Мл. Хр. /76г., първа братовчедка на страните/, Л. П. /74 г., б.р./, Ж.
Ив. /72 г., втори братовчед със страните/ и Т. Н. /39 г., б.р./.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а писмените доказателства - нотариален акт № 156,
том I, дело 221/1982 г. по описа на Районен съд гр.П., установиха по несъмнен
начин, че ищецът Б. К. Т. е придобил на основание договор за дарение,
сключен през 1982 година, правото на собственост върху парцел III, имот пл.
№ 117 в кв.21 по регулационния план на село Б., община П., целият с площ от
540 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда. В нотариалния акт
липсва индивидуализация на имота чрез съседи и/или граници.
Съгласно скица на поземлен имот № 15-1013591 – 23.09.2024 година,
издадена от СГКК гр.Бл., парцел III поземлен имот № 117 в квартал 21 по
5
предходен план на село Б. представлява съгласно КККР на село Б., одобрени
със заповед № РД -18-13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК
поземлен имот с идентификатор 03294.500.608 с адрес на имота село Б.,
ул.“Б.“ № 60, с площ на имота 516 кв.м.
Не се спори по делото, а писмените доказателства - нотариален акт № 36,
том I, дело № 113/1980 г. по описа на Районен съд гр.П., установиха по
несъмнен начин, че ответникът Н. К. Т. и третото на спора лице Г. К. Т. са
съсобственици по давностно владение, при равни квоти в съсобствеността, на
дворно урегулирано място, представляващо парцел IV, имот пл. № 117 в
квартал 21 по плана на село Б., община П., с площ на имота 500 кв.м., при
съседи: улица, Б. Т. К. М. См. М. и Ил. Б., както и на построената в същия
парцел двуетажна жилищна сграда, от която Г. К. Т. – на източната
самостоятелна половина; а Н. К. Т. на западната самостоятелна половина от
тази къща.
Съгласно скица на поземлен имот № 15-671157 – 21.06.2023 година,
издадена от СГКК гр.Бл., парцел IV, имот № 117 в квартал 21 по предходен
план на село Б., представлява съгласно КККР на село Б., одобрени със заповед
№ РД -18-13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК поземлен имот
с идентификатор 03294.500.614 с адрес на имота село Б., ул.“Б.“, с площ на
имота 505 кв.м.
Съгласно нотариален акт, издадена по обстоятелствена проверка, с № 007,
том III, рег. № 6819, дело № 358 от 2013 г. по описа на нотариус с рег. № 510
на НК, район на действие района на Районен съд гр.П., ответникът Н. К. Т. е
признат за собственик по давностно владение на 1/3 идеална част от УПИ XI –
117 в кв.21 по плана на село Б., с обща площ на имота от 450 кв.м., при
граници и съседи на целия имот по актуална скица: от изток – улица; от запад
УПИ III – 117; от север – УПИ IV – 117 и УПИ V-117; от юг УПИ X – 117,
ведно с построената в западната част на този имот двуетажна паянтова сграда,
с декларирана площ от 64 кв.м.
Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира с доверие като компетентна, обективна и необорена от
останалите доказателства по делото, допусната с цел проследяване
регулационния статут на процесната спорна реална част, както и установяване
координатното местоположение на оградата между двата имота : поземлен
6
имот с идентификатор 03294.500.608 и поземлен имот с идентификатор
03294.500.614, оградата – изградена от оградна мрежа, монтирана на бетонови
и дървени колове, е разположена не на регулационната линия между двата
имота, а навътре в имота, собственост на ищеца. За да отговори на
поставените задачи вещото лице е извършило оглед и геодезически
измервания с GNSS система SL900, контролер iHend55 Hi-Survey Road полеви
софтуер и аксесоари, както и съвместяване на Регулационния план на село Б.
от 1968 г. - действащ и единствен регулационен план на село Б., с
Кадастралната карта на село Б. от 2022 г., при което е достигнало до извод,
графично обективиран на Комбинирана скица /Приложение № 5/ и
Приложение № 6 към СТЕ, че спорната реална част, защрихована в жълт цвят
на Приложение № 6 към СТЕ, е с площ от 38 кв.м. и е заключена между
регулационната линия по плана от 1968 г. /син цвят/ между двата имота /
поземлен имот с идентификатор 03294.500.608 и поземлен имот с
идентификатор 03294.500.614/ и измерената на място ограда /зелен цвят/.
С оглед констатациите и изводите на експерта, съдът намира за недоказано
оспорването верността на комбинирана скица, приложена към исковата молба
/на лист 5 в делото/ и като такова следва да го остави без уважение.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че преди
пет години оградата между двата процесни имота е преместена на мястото,
където е установена и измерена от вещото лице при огледа.
Не се спори по делото, че спорната реална част, защрихована в жълто на
Приложение № 6 към СТЕ, се владее в момента от ответника Н. Т..
По делото са събрани и гласни доказателства:
В показанията на свидетелката Хр. се сочи за влошени отношения между
страните по делото, настъпило след смъртта на тяхната майка, по повод
оградата, разположена между собствените им имоти /процесните/.
Свидетелката сочи, че оградата е изградена от бащата на страните.
Свидетелката сочи още, че преди няколко години, във връзка с възникналия
между страните имуществен спор, ответникът съборил оградата, служеща за
граница между двата имота и я преместил навътре в имота на ищеца.
Свидетелят П. сочи, че страните са собственици на два съседни недвижими
имота в село Б., община П., между които имоти има изградена ограда от
мрежа. Свидетелят сочи, че не е видял, а е чул преди години /7-8 г./, че
7
страните по делото се скарали и сбили във връзка с оградата, поставена от
баща им между двата имота. Свидетелят чул, че след това оградата били
изместена навътре в имота на ищеца.
Свидетелката Ив. сочи, че след 2011 година, след смъртта на майката на
страните, била съборена външна тоалетна, построена от родителите на
страните и разположена в парцела на ответника, в близост до оградата,
разделяща процесните имоти. Свидетелката, сочи, че не е очевидец на
събарянето на тоалетната, както и че от ответника научила, че ищецът е
премахнал тоалетната, тъй като искал да ползва мястото, върху което била
изградена. Свидетелката сочи, че от 70-те години на миналия век помни, че
границата между двата имота представлява очертана с грамади, цимент,
колове и мрежа ограда, която ограда преди 4-5 години била преместена
навътре в имота на ответника, и до момента тази част, с която е разширен
парцела на ищеца се ползва от последния.
Свидетелката Н. сочи, че от 2006 година живее в съседство на процесния
имот и има лични непосредствени впечатления относно границата, разделяща
имотите на страните. Сочи, че от майката на страните знае, че границата
между имотите на страните, представляваща ограда е изградена от бащата на
страните. Сочи, че преди около осем години ищецът съборил външната
тоалетна, намираща се в парцела на ответника, отрязал намиращите се в
близост овощни дръвчета и преместил оградата между двата имота навътре в
парцела на ответника, с четири метра. Оттогава да момента ищецът ползва
тази оградена част. Свидетелката сочи, че до смъртта на майката на страните,
последните не спорели относно разположението на оградата, респективно
относно това къде минава границата между имотите им. След смъртта на
майката, между братята възникнали спорове относно мястото, оградено от Б.
преди няколко години, за което последният претендирал да е собственик.
С протоколно определение съдът е обявил за безспорно е ненуждаещо се от
доказване, че преместването на процесната ограда между имотите на страните
е било осъществено преди пет години.
Съдът не кредитира с доверие гласните доказателства, в които се сочи, че
след преместването на оградата, служеща за граница между двата процесни
имота, имотът на ищеца Б. е с по-голяма площ, респ. че имотът на ответника е
с по-малка площ, тъй като тези твърдения се опровергават от съдебно-
8
техническото заключение - същото установява по несъмнен начин, че към
момента на огледа, който експертът е извършил, оградата между двата имота е
разположена не на регулационната линия между двата имота, а навътре в
имота на ищеца, както и от изявленията на страните в хода на процеса - които
не спорят относно обстоятелството, че след преместването на оградата преди
пет години имотът на ищеца е с по-малка площ. Не на последно място съдът
съобрази останалите гласни доказателства, в които също се сочи на
обстоятелствата, удостоверени в заключението на вещото лице. Ето защо
съдът не кредитира с доверие и гласните доказателства, в които се сочи, че
защрихованата в съдебно-техническото заключение с жълт цвят на
Приложение № 5, е била винаги част от имота на ответника и последният я е
владял преди преместването на оградата.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По отношение предявения с правно основание чл.124 ГПК вещноправен
положителен установителен иск с предмет поземлен имот с идентификатор
03294.500.608 по КККР на с. Б., общ. П., с адрес на поземления имот: обл. Бл.,
общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с площ на имота от 516 квадратни метра:
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
03294.500.608 по КККР на с. Б., общ. П., с адрес на поземления имот: обл. Бл.,
общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с площ на имота от 516 квадратни метра, номер по
предходен план – имот пл. 117 в квартал 21, парцел - III /трети/, ведно с
жилищната сграда, построена в парцела, на основание договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 156, том I, дело № 221/1982 г. на ПРС.
Твърди, че от 4-5 години ответникът по делото / съсед на имота от
североизток/ започнал да предявява претенции към част от собствения /на
ищеца/ поземлен имот като свалил част от оградата на имота от север и
навлязъл в неговото /на ищеца/ дворно място като го ползва и до момента.
Твърди, че всеки опит да се разреши въпроса между страните завършвал със
скандал. Ответникът релевира общо оспорване на установителния иск,
същевременно заявява признание, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 03294.500.614 с адрес на имота село Б., ул.“Б.“, с площ на
имота 505 кв.м., с номер по предходен план парцел IV, имот пл. № 117 в
квартал 21 по плана на село Б., община П., с площ на имота 500 кв.м., при
9
съседи: улица, Б. Т. К. М. См. М. и Ил. Б., на основание давностно владение.
Страните не спорят, че от около пет години оградата, разделяща двата
процесни имота е преместена навътре в имота на ищеца и тази именно реална
част – разположена между оградата, разделяща имота на ищеца и този на
ответника към момента, и мястото, където се е намирала в същата част
оградата преди преместването й /преди около 5 години/, се владее от
ответника. Т.е. страните по делото не спорят, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор 03294.500.608 по КККР на с. Б., общ. П., с
адрес на поземления имот: обл. Бл., общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с площ на
имота от 516 квадратни метра, а ответникът е съсобственик с трето на спора
лице на поземлен имот с идентификатор 03294.500.614 с адрес на имота село
Б., ул.“Б.“, с площ на имота 505 кв.м. В тази връзка съдът съобрази, че в
практиката на ВКС, като напр. т.2, т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 8 от
23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 100 от
03.10.2018 г. по гр.д. № 4334/2017 г. на ВКС, II г.о. на ГК, решение №
92/03.07.2014 г. по г.д. № 1001/2014 г. на ВКС, II г.о. на ГК, се приема, че
предмет на защита с ревандикационнен иск може да бъде и само реална част
от имот /тоест че е допустим иск за собственост само за реална част от имот/,
и че когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно
посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за
предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между
ищеца и ответника няма спор за собственост. В същия смисъл е и решение
решение № 110/20.06.2018 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 3890/2018 г. I г.о.
на ГК, ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпроса: Може ли, когато
спорът е за реална част от недвижим имот, предмет на иска по чл.108 ЗС в
установителната му част да не е целия имот, а само тази спорна реална част от
него и съответно допустима ли е претентция само за реалната част от имота. В
същото решение е прието, че предмет на защита с ревандикационен иск може
да бъде и само реална част от имот и когато страните спорят за правото на
собственост само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от
имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост за
останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор за
собствеността.
Предвид на гореизложеното съдът намира за недопустима установителната
претенцията на ищеца в частта с предмет предявеното за защита право на
10
собственост относно поземлен имот с идентификатор 03294.500.608 по КККР
на с. Б., общ. П., с адрес на поземления имот: обл. Бл., общ. П., с. Б., улица
„Б." 60, с площ на имота от 516 квадратни метра, извън спорната реалната част
– предмет на предявения ревандикационен иск.
Доколкото несъмнено е по делото, че спорът между страните е само относно
реалната част, разположена между оградата, разделяща имота на ищеца и този
на ответника към момента, и мястото, където се е намирала в същата част
оградата на имота на ищеца преди преместването й преди около 5 години, т.е.
страните нямат спор за собственост с предмет останалата част от поземлен
имот с идентификатор 03294.500.608 по КККР на с. Б., общ. П., с адрес на
поземления имот: обл. Бл., общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с площ на имота от 516
квадратни метра, то за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
установителен положителен вещноправен иск с предмет посочената площ от
имота /различна от спорната реална част/ срещу ответника.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на установителните искове за собственост, за
която съдът следи служебно, като той винаги произтича от конкретните
обстоятелства, очертали предмета на спора и се изразява в обоснованото
твърдение че е засегната правната сфера на ищеца. В случая нито в исковата
молба, нито в хода на съдебното дирене ищецът релевира твърдения, че
ответникът оспорва правото му на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 03294.500.608 по КККР на с. Б., общ. П., извън тази на
отнетата му реална част от 45 кв.м. чрез преместване на оградата между двата
имота навътре в неговия /на ищеца/ имот преди около 5 години. По делото
няма твърдения за конкретни действия на ответника, с които той реално да
смущава правото на собственост на ищеца върху останалата /различна от
процесната реална част, предмет на ревадикационната претенция/ част от
имота. Ответникът оспорва предявеният установителен иск като
противопоставя единствено възражения и твърдения, че оградата, разделяща
двата имота не навлиза в имота на ищеца. Т.е. ответникът не заявява
вещноправна претенция относно площта от поземлен имот с идентификатор
03294.500.608 по КККР на с. Б., общ. П., различна от реалната част –обект на
претенцията по чл.108 ЗС, поради което в тази част искът по чл.124 ГПК е
предявен при липса на правен интерес, т.е. е недопустим и като такъв следва
да бъде оставен без разглеждане, а делото в тази част следва да бъде
11
прекратено.
Относно иска по чл.108 ЗС:
Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладенещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания: да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
имота. За уважаването на този иск, според трайно установената съдебна
практика, ищецът следва да докаже предвидените в закона при условията на
кумулативност три предпоставки: 1. че е собственик на вещта-предмет на
иска; 2.че вещта се намира във владение или държане на ответника; 3. Че
ответникът владее или държи без основание. По предявения иск в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на процесните реални части от поземлен имот, както и че
ответникът ги владее. В тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че владее съответните реални части на правно
основание.
С оглед на конкретните обстоятелства, с които е обоснована претенцията по
чл.108 ЗС и защитната теза на ответника, в настоящия процес следва да се
установи, че ответникът владее реална част с площ от 45 кв.м., оградена в
оранжев цвят на комбинирана скица към исковата молба /на лист 5/. По
отношение на тази реална част ищецът твърди, че тя е площ от собствения му,
придобит на основание договор за дарение, с дарители –родителите на
страните, обективиран в нотариален акт № 156/1982 г., поземлен имот с
идентификатор 03294.500.608 с площ на целия имот от 516 кв.м. и която
реална част неоснователно се владее от ответника, след преместване на
оградата между двата съседни поземлени имоти / с идентификатор
02394.500.608-собствен на ищеца и имот с идентификатор 02394.500.614 –
съсобствен на ответника и трето на спора лице / навътре в имота на ищеца. В
отговора на исковата молба ответникът оспорва ищцовото твърдение за
преместване на оградата между двата процесни имота, но в хода на съдебното
дирене заявява признание на това обстоятелство, поради което съдът го обяви
за безспорен и ненуждаещ се от доказване релевантен факт. Същевременно
ответникът твърди, че владее целия имот с идентификатор 02394.500.614, от
12
който част е и площта, претендирана от ищеца, т.е. ответникът не оспорва, че
владее претендираната от ищеца реална част.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че :
Ищецът е придобил на основание договор за дарение от 1982 година,
правото на собственост върху парцел III, имот пл.№ 117 в кв.21 по
регулационния план на село Б., община П., целият с площ от 540 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда, който поземлен имот съгласно КККР на
село Б., община П. представлява имот с идентификатор 03294.500.608 с адрес
на имота село Б., ул.“Б.“ № 60, с площ на имота 516 кв.м. ;
Ответникът е придобил в съсобственост с трето на спора лице, на основание
давностно владение, дворно урегулирано място, представляващо парцел IV,
имот пл. № 117 в квартал 21 по плана на село Б., община П., с площ на имота
500 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, който
поземлен имот съгласно КККР на село Б., община П. представлява поземлен
имот с идентификатор 03294.500.614 с адрес на имота село Б., ул.“Б.“, с площ
на имота 505 кв.м.;
Установената на място при извършване на оглед от вещото лице ограда
между двата процесни имота – представляваща оградна мрежа, монтирана на
бетонови и дървени колове, е разположена не на регулационната линия между
двата имота, а навътре в имота, собственост на ищеца, като площта,
заключена между оградата / ограждаща целия собствен на ищеца имот в
частта, разделяща имота от този на ответника с идентификатор 02394.500.614,
в зелен цвят/ и регулационната линия по плана на село Б., община П. от 1968
година /в син цвят/ между двата имота, е 38 кв.м. и е защрихована в жълт цвят
на Приложение № 6 към СТЕ. Т.е. установи се по несъмнен начин, че
ответникът не владее на правно основание така посочената като защрихована
в жълт цвят на Приложение № 6 към СТЕ реална част с площ от 38 кв.м. от
имот с идентификатор 02394.500.608, собствен на ищеца, поради което
предявеният от последния иск с правно основание чл.108 ЗС относно тази
реална част следва да се уважи като доказан и основателен. В останалата част
искът по чл.108 от ЗС – за разликата над уважената част до претендираната от
ищеца реална част от имота /на ищеца/ с площ до 45 кв.м. следва да се
отхвърли като недоказан и неоснователен.
В подкрепа на извода следва да се посочи:
13
ЗУТ въвежда правилото, че урегулирането на поземлените имоти става
съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото
на собственост /чл.17, ал.1 ЗУТ/. Регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот /§ 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР/. Затова в
производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като
се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни.
Постоянната практиката на ВКС, съгласно която площта на един имот не е
негов решаващ индивидуализиращ белег - решение № 33/26.02.2021 година на
ВКС по гр.д. № 1878/2020 г. 1-во г.о ГК; решение № 206/14.09.2009 г. на ВКС
по гр.д. № 1092/2007 г. на 1-во г.о. ГК; решение № 1171/22.12.2008 г. на ВКС
по гр.д. № 4521/2007 г. 1-во г.о. ГК; решение № 389/10.05.2010 г. на ВКС по
гр.д. 364/2009 г. на 1-во г.о. ВКС; решение № 1/31.01.2014 г. на ВКС по гр.д. №
4495/2013 г., 1-во г.о. ГК и др. Решаващи за индивидуализацията на един имот
или част от имот са неговите граници / в случая това са границите на реалната
част, означени в Приложение № 6 към съдебно-техническото заключение,
което Приложение представлява неразделна част от настоящото решение/.
За да бъде разграничен един поземлен имот от друг, не е нужно границите
му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други
гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в
кадастрална карта. Достатъчно е един юридически акт да ти посочва така, че
те да могат да бъдат определени.
Предвид сбъдването на процесуалното условие, съдът следва да разгледа
въведеното от ответника възражение за придобиване на спорната реална част
по давност.
По делото се събраха категорични доказателства, че процесната реална част
е собствена на ищеца и като такава същият я е владял допреди пет години,
когато оградата между двата процесни имота е била преместена навътре в
имота на ищеца. Установи се по несъмнен начин, че предявяването на иска е
последица от нерешаването по доброволен начин на този спор. Т.е. по делото
не се установиха визираните в чл.79 ЗС материално правни предпоставки на
придобивната давност, поради което въведеното от ответника възражение, че
14
е собственик на процесната реална част е недоказано и неоснователно и като
такова следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода от спора, страните си дължат разноски съразмерно с
резултата.
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 ГПК, като съобрази частичното
прекратяване на делото поради недопустимост на иска, също представения от
ищеца списък по чл.80 ГПК и доказателствата за сторени от страната
разноски, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1 266 лева съдебни разноски съразмерно на уважената част от предявения
ревандикационен иск.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, като обсъди и представения от
ответника списък по чл.80 ГПК и доказателство за сторени от страната
разноски в размер на 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съдът
следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 750 лева съразмерно
на отхвърлената част от претенциите, респ. прекратяване на делото поради
недопустимост на предявения установителен иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМ предявения от Б. К. Т.,
ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № **, действащ чрез адв. В. П.,
срещу Н. К. Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № ** иск да се
признае за установено по отношение на ответника Н. К. Т., ЕГН **********,
че ищецът Б. К. Т., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с
идентификатор 03294.500.608 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири,
точка, петстотин, точка, шестстотин и осем/ по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени със Заповед № РД -18-13 от
21.01.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК - Бл., последно изменение
на със заповед - няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на
поземления имот: обл. Бл., общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с площ на имота от 516
/петстотин и шестнадесет/ квадратни метра, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване -
15
до 10 м, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план - 117 /сто и
седемнадесет/, квартал 21 /двадесет и първи, парцел - III /трети/, при съседи:
03294.500.120; 03294.500.609; 03294.500.119; 03294.500.610; 03294.500.117;
03294.500.61 и 03294.500.701, В ЧАСТТА относно площта на същия поземлен
имот извън реалната част от него с площ от 45 /четиридесет и пет/ квадратни
метра, обособена в северозападната част от имота и оцветена в оранжево на
представената с исковата молба комбинирана скица от геодезическо заснемане
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. К. Т., ЕГН
**********, че ищецът Б. К. Т., ЕГН ********** е собственик на площ от 38
/тридесет и осем/ кв.м., които съдът индивидуализира като защрихованата с
жълт цвят на Приложение № 6 /на лист 88 в делото/, представляващо
неразделна част от съдебно-техническа експертиза с вх. № 5840/01.07.2025
година, което Приложение е неразделна част от настоящото решение, и която
площ е реална част от Поземлен имот с идентификатор 03294.500.608 /нула
три хиляди двеста деветдесет и четири, точка, петстотин, точка, шестстотин и
осем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П.,
одобрени със Заповед № РД -18-13 от 21.01.2022г. на Изпълнителния директор
на АГКК - Бл., последно изменение на със заповед - няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на поземления имот: обл. Бл., общ. П., с. Б., улица
„Б." 60, с площ на имота от 516 /петстотин и шестнадесет/ квадратни метра,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване - до 10 м, предишен идентификатор-няма, номер
по предходен план - 117 /сто и седемнадесет/, квартал 21 /двадесет и първи,
парцел - III /трети/, при съседи: 03294.500.120; 03294.500.609; 03294.500.119;
03294.500.610; 03294.500.117; 03294.500.61 и 03294.500.701.
ОСЪЖДА ответника Н. К. Т., ЕГН ********** да предаде на ищеца Б. К. Т.,
ЕГН ********** владението на площ от 38 /тридесет и осем/ кв.м., които
съдът индивидуализира като защрихованата с жълт цвят на Приложение № 6
/на лист 88 в делото/, представляващо неразделна част от съдебно-техническа
експертиза с вх. № 5840/01.07.2025 година, което Приложение е неразделна
част от настоящото решение, и която площ е реална част от поземлен имот с
идентификатор 03294.500.608 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири,
точка, петстотин, точка, шестстотин и осем/ по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени със Заповед № РД -18-13 от
16
21.01.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК - Бл., последно изменение
на със заповед - няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на
поземления имот: обл. Бл., общ. П., с. Б., улица „Б." 60, с площ на имота от 516
/петстотин и шестнадесет/ квадратни метра, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване -
до 10 м, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план - 117 /сто и
седемнадесет/, квартал 21 /двадесет и първи, парцел - III /трети/, при съседи:
03294.500.120; 03294.500.609; 03294.500.119; 03294.500.610; 03294.500.117;
03294.500.61 и 03294.500.701 като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС за
разликата над уважената част - площ от 38 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 03294.500.608 до претендираната от 45 кв.м. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ответника Н. К. Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ №
** да заплати на ищеца Б. К. Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ №
** съдебни разноски по делото в размер на 1 266 /хиляда двеста шестдесет и
шест/ лева съразмерно на уважената част от предявения ревандикационен иск.
ОСЪЖДА Б. К. Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № ** да
заплати на Н. К. Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № ** съдебни
разноски по делото в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева съразмерно
на отхвърлената част от предявения иск, респ. оставяне без разглеждане на
предявения иск и прекратяване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Бл. както следва: в
прекратителната му част - с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните; в останалата му част - с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
17