№ 608
гр. П., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20241720106525 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. К.
Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***** чрез адвокат Д. П. А. против М. Р. И.,
ЕГН ********** от гр. ***** с правно основание на иска по чл.23, ал.2 СК за
частична трансформация (преобразуване на лично имущество) при
придобиването на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 127, том
I, per. № 1177, дело № 112/2022 г. по описа на нотариус П. П., per. № 723 на
НК, вписан в СВ - П. под № 21, том 9, дело № 1612/2022 г. както следва: 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.511.8702 с площ от 553
кв. метра, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план
8702, квартал 17, парцел VII, находящ в гр. ****, при съседи на имота: ПИ
55871.511.8701, ПИ 55871.511.941, ПИ 55871.511.940, ПИ 55871.511.8703, ПИ
55871.511.8715, ПИ 5871.511.8686. ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.511.8702.1.2 с площ от 86 кв. метра, с адрес: гр. ****,
ет.2, като самостоятелният обект се намира на етаж втори в сграда с
идентификатор 55871.511.8702.1, с предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.511.8702,
с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта
– едно с площ от 86 кв. м., при съседи: на същия етаж - няма, под обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 55871.511.8702.1.1, над обекта - няма,
заедно с прилежащата му 1/2 идеална част от общите части на сградата и
заедно с изградената в гореописания имот сграда с идентификатор
55871.511.8702.4, съгласно кадастралната карта на гр. П., с адрес на имота
гр.****, разположена в поземлен имот идентификатор 55871.511.8702, със
1
застроена площ от 52 кв.м., брой етажи - един, предназначение -
селскостопанска сграда, която сграда е описана в предходен документ за
собственост като масивен гараж със застроена площ от 18 кв. метра.
Ищцата твърди, че с ответника М. Р. И. са бивши съпрузи. Бракът
им е сключен на *** г. и е прекратен с решение № 6757 от 15.04.2024 г,
постановено по гр. дело № 56019/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
117 състав, влязло в сила в частта за развода на 08.05.2024 г. Поддържа, че на
15.06.2022 г., по време на брака им, страните са придобили недвижим имот
чрез договор за покупко-продажба, описан в нотариален акт (НА) № **** г. по
описа на нотариус П. П., per. № 723 на НК, вписан в СВ - П. под № 21, том 9,
дело № 1612/2022 г. Посочва, че сумата, за която е придобит процесният имот
не е описаната в НА 59 500 лева, а реалната цена е била 67 000 лева, така
както е договорена в предварителен договор от 15.04.2022 г., сключен между
ищцата и продавача по сделката М.М.М.. Посочената в НА продажна цена от
59 500 лева представлявала разликата между реално договорената цена от 67
000 лева и платения от А. К. Р. задатък (капаро) към момента на сключване на
предварителен договор от 15.04.2022 г. в размер на 7 500 лева. Твърди, че е
платила на продавача със свои лични средства сумата от 5 500 лева, като
разликата до 7 500 лева е прихванала срещу предварително платената от нея
на 07.04.2024 г. с лични средства сума от 2 000 лева под формата на стоп-
капаро, дадено на посредника по сделката „Дом Сердика“ ЕООД, ЕИК
*********. Поддържа, че задатъкът в размер на 7 500 лева, представляващ 1/9
част от общата цена на придобиване на процесиия имот от 67 000 лева, бил
платен с лични средства, получени под формата на дарение от баща й.
Ищцата твърди, че поради влагането на лични средства в
придобиването на гореописания имот делът съответстващ на правото й на
собственост е 149/268 идеални части. Твърди се, че по силата на договор за
заем сключен между ответника и майка й - П. А. Р., последната и М. И. са
уговорили, че остатъкът от продажната цена за недвижимия имот в размер на
59 500 лева ще бъде изплатена от П. Р. по сметка на продавача, а за да бъде
осигурена тази сума, майката на ищцата е сключила договор за потребителски
кредит от 13.04.2022 г.
А. К. Р. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че по силата на частична
трансформация на лично имущество тя е собственик на 30/268 идеални части
от недвижим имот, описан в нотариален акт (НА) № **** г. по описа на
нотариус П. П., per. № 723 на НК, вписан в СВ - П. под № 21, том 9, дело №
1612/2022 г. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В откритото съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си
поддържа предявения иск.
Ответникът – М. Р. И., от гр. С., чрез процесуания си представител
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
2
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 07.04.2022 г. е сключено „споразумение за депозит“ между
ищцата А. К. Р. като възложител и „Дом Сердика“ ЕООД като посредник. По
силата на споразумението, възложителят е предал на посредника сумата от
2 000 лева. Последният се е задължил да предаде на собственика (неуточнен)
част от сумата, а именно 1 000 лева като депозит за закупуване на недвижим
имот, находящ се в гр. П., етаж от къща, в ****. Уговорено е, че депозитът ще
бъде съхраняван от посредника и собственика до подписване на
предварителния договор. Изрично е предвидено, че възложителят е изразил
желание за закупи имота описан в т.1 при продажна цена в размер на 67 000
лева.
На 15.04.2022 г. е сключен предварителен договор по чл.19 ЗЗД за
покупко-продажба на процесния недвижим имот между М.М., в качеството й
на продавач и А. К. Р. в качеството й на купувач. Съгласно договора купувачът
се задължава да заплати на продавача договорена продажна цена в размер на
67 000 лв. Уговорено е, че една част от цената в размер на 7 500 лева,
уговорена като задатък, е платима от ищцата на продавача както следва: на
15.04.2022 г. при подписването на договора – 5 500 лева и сумата от 2 000 лева
под формата на стоп капаро, платена на 08.04.2022 г. Страните са се
споразумели останалата част от договорената продажна цена за имота в
размер на 59 500 лева да бъде заплатена на продавача в деня на сключване на
окончателен договор във вид на нотариален акт.
По делото е представена от страна на ищцата разписка от
15.04.2022 г., от която се установява, че на посочената дата М.М.М., е
получила на ръка от А. К. Р. сумата от 5 500 лв. представляваща част от капаро
по чл.2, буква „а“ от договор по чл.19 ЗЗД.
Страните не спорят, че по времето на сключения между тях брак
от *** г., прекратен с решение № 6757 от 15.04.2024 г, постановено по гр.
дело № 56019/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, са
придобили по силата на договор за покупко-продажба следния недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № **** г. по описа на нотариус П. П., per.
№ 723 на НК, вписан в СВ - П. под № 21, том 9, дело № 1612/2022 г.: 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.511.8702 с площ от 553
кв. метра, находящ в гр. ****, при съседи на имота: ПИ 55871.511.8701, ПИ
55871.511.941, ПИ 55871.511.940, ПИ 55871.511.8703, ПИ 55871.511.8715, ПИ
55871.511.8686. ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.511.8702.1.2 с площ от 86 кв. метра, в гр. ****, ет.2, находящ се на втори
етаж в сграда с идентификатор 55871.511.8702.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55871.511.8702, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със
смесено предназначение, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж
- няма, под обекта - СОС 55871.511.8702.1.1, над обекта - няма, заедно с
прилежащата му 1/2 идеална част от общите части на сградата и сграда с
3
идентификатор 55871.511.8702.4 със застроена площ от 52 кв. метра съгласно
кадастралната карта на гр. П., разположена в поземлен имот идентификатор
55871.511.8702, находяща се гр. ****, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.511.8702, брой етажи - един, с предназначение -
селскостопанска сграда, която сграда е описана в предходен документ за
собственост като масивен гараж със застроена площ от 18 кв. метра.
По силата на подписания между страните договор изрично е
предвидено, че продавачът М.М. прехвърля на купувачите М. Р. И. и А. К. Р.-
И.а пълния обем права, които притежава в гореописания недвижим имот за
сумата от 59 500 (петдесет и девет хиляди и петстотин) лева, която ще бъде
изплатена от купувачите на продавача на датата на подписване на нотариалния
акт. Купувачите са заявили, че са съгласни и купуват недвижимите имоти,
подробно описани в точка първа от НА. В договора изрично е предвидено, че в
случай на съдебно отстраняване на купувачите от имота, продавачът ще им
дължи пълния размер на цената по сделката, размера на разноските по
сключването на сделката и неустойка в размер на 7 500 (седем хиляди и
петстотин) лева, ведно със стойността на евентуално направените в имота
подобрения. Продавачът и купувачите са декларирали, че сумата на покупната
цена от 59 500 лева е действително уговорената между страните.
По делото е представен договор за паричен заем от 15.06.2022 г.
По силата на последния майката на ищцата П.А.П.-Р. от една страна като
заемодател и от друга ответникът М. И. като заемател са се споразумели
заемодателят да предостави сумата от 84 000 лева на заемателя. Страните са
уговорили, че заемната сума е дадена към датата на подписване на договора и
с нея ответникът е заплатил цената за придобиване от него на процесния
недвижим имот. Заемателят се е задължил да върне сумата в срок до
30.06.2032 г.
От приложен договор за потребителски кредит № FL1273357 се
установява, че на 13.04.2022 г. „Юробанк България“ АД е предоставила на
родителите на ищцата - П.А.П.-Р. и К.Р.Р. сумата от 60 000 лева.
Съгласно Тълкувателно решение №3/2018 г. по т. д. № 3/2015 г. на
ОСГК на ВКС, допустимо е да се установява частична трансформация, ако в
утвърденото от бракоразводния съд споразумение съпрузите са уговорили, че
придобитият по време на брака имот остава съсобствен, но без да са посочили
изрично обема на правата си в съсобствеността. По делото е представено
решение № 6757 от 15.04.2024 г, постановено по гр. дело № 56019/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 117 състав, влязло в сила в частта за развода
на 08.05.2024 г. Видно от същото, по отношение на имуществените отношения
между страните, съдът се е произнесъл единствено досежно ползването на
семейното жилище в гр. С.. По аргумент за по-силното основание,
предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Според ал. 3 на същия член съвместният принос се предполага до доказване
4
на противното. За брака между страните по делото се прилага законовият
режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са
уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на
разделност.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при
възмездните придобивни основания - чл.21, ал.3 СК. Критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е
изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването
средства. По силата на чл. 23 СК едно имущество или право, което е лично,
запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от
конкретния придобивен способ, законът приема, че щом в придобиването на
имущество по време на брака е вложено лично имущество, то лично
притежание на съпруга става съответната част от придобитото, т. е.
придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на
вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на
единия съпруг, другият няма принос в придобиването изцяло или за
съответната част.
Всяко възражение за трансформация по чл. 23, ал.1 и ал.2 СК от
2009 г., по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване
на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената
тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на
чл. 21, ал.3 СК, а за поддържащия влагането на лични средства, който следва
да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко
влагането на извънсемейни, лични средства в придобиването на конкретна
вещ или вещно право. Константна е практиката на ВКС, според която за да се
признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение
на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в тежест на
ищеца-бивш съпруг е да докаже: 1. придобивната стойност на имота; 2.
размера на вложените средства, които имат личен произход; 3. влагането на
тези средства за придобиване на имуществото.
Само доказаното при условията на пълно и пряко доказване
влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че
презумпцията за съвместен принос е оборена.
С оглед доказване на индивидуалния произход на средствата по
делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
Съгласно чл.225, ал.2 ЗЗД дарението на движими имущества
трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните
или чрез предаване, а на ценни книжа по надлежния начин за прехвърлянето
им. В случая е допустимо дарението от 7 500 лева да се доказва чрез
свидетелски показания, тъй като се твърди да е сключено между роднини по
права линия от първа степен.
Съдът при обсъждане на показанията на свидетелите съобрази
разпоредбата на чл. 172 ГПК. В тази връзка съдът е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетелите и
данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на
5
достоверността на показанията им.
От свидетелските показания на бащата на ищцата – К.Р. се
установява, че свидетелят многократно давал парични суми на своята дъщеря
А. К. Р. като подарък.
Сумата от 7 500 лева, свидетелят заявява, че е дал на своята
дъщеря като подарък, а ищцата я вложила в продажбата на процесния
недвижим имот. А. Р. помолила своя баща да даде от нейно име гореописаната
сума на брокер. Свидетелят заявява, че сумата от 5 500 лева е била предадена
на продавача по сделката за недвижимия имот, а сумата от 2 000 лева, била
задържана от посредника като комисионна по сделката. От разпита на
свидетеля Р. И. – баща на ответника, се потвърждава, че бащата на ищцата
предал на брокер сумата от 7 500 лева при подписване на предварителния
договор. Поради противоречие в показанията по смисъла на чл. 174 ГПК,
съдът е допуснал очна ставка между свидетелите. От последната безспорно се
установява, че сумата от 7 500 лева, е предоставена от бащата на ищцата
преди сключването й на брак с ответника. Този факт, не се оспорва от
страните и се потвърждава от показанията на свидетелите и на двете страни.
Няма основание показанията на свидетеля К.Р. да не бъдат кредитирани,
доколкото съдът не може да игнорира допустимите и относими факти от
спорното право, установени от показанията на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Показанията на
свидетеля са логични, последователни и кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства. (Решение № 159/22.02.2016 г. по т.д.№ 1871/2024 г. на
ВКС).
Спорен е въпросът дали горепосочената сума, послужила за
заплащане на част от цената на процесния недвижим имот, е дадена само в
полза на ищцата. ВКС приема в своята практика, че обичайно намерението на
родителите в подобни хипотези е да надарят само детето си, но не и неговия
съпруг. (Решение№756/22.01.1996 г. на ВКС, I ГО по гр. д. № 809/1995 г.) До
доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия
съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. (Решение № 81 от
15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 172/2010 г., II г. о., ГК). Подобно дарение е
морално и житейски логично в контекста на събраните доказателства – а
именно направено от бащата на ищцата преди сключване на брака между
страните. Едно от съществените условия на дарението е намерението на
дарителя да надари и да изяви воля в тази смисъл. Основанието за дарение е
да се даде нещо безвъзмездно. В съдебно заседание бащата на ищцата заяви,
че сумата от 7 500 лева е дадена от него по отношение само на дъщеря му като
подарък. Поради това без значение е обстоятелство, че майката на ищцата в
по-късен момент е определила сумата като сватбен подарък, тъй като съдът е
длъжен да изследва действителната воля на даряващия - свидетеля К.Р..
Показанията на свидетеля Р. И. във тази връзка, не разколебават горните
изводи на настоящата инстанция. По делото безспорно се установи, че сумата
от 7 500 лева, послужила за заплащане на част от продажната цена на
процесния имот е дадена от бащата на ищцата като подарък за нея преди
6
сключването на брак между страните, поради което настъпва преобразуване
на частично лично имущество.
Представеният предварителен договор, по силата на който А. К. Р.,
в качеството си на купувач се задължава да заплати на продавача договорена
продажна цена на процесния недвижим имот в размер на 67 000 лв. като 7 500
лева са уговорени като задатък, съдът приема за начало на писмено
доказателство относно симулация на сделката по покупко-продажбата на
имота относно действителната му цена. Действително договорът по чл. 19 ЗЗД
поражда единствено облигационни отношения между страните и няма вещно
транслативен ефект досежно правото на собственост. (Решение №3/06.02.2014
г. на ВКС по гр. дело №5459/2013 г.). Задатъкът има доказателствена функция,
тъй като потвърждава постигането на съгласие между страните, тоест
сключването на договора, без това да отменя изискуемата от закона форма за
действителност и за доказване на определени сделки, има обезпечителна
функция, тъй като осигурява и стимулира страните да изпълнят задълженията
си, за да не загубят вече даденото, изпълнява и ролята на обезщетение – чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД предвиждайки, че изправната страна може да задържи задатъка,
респ. да иска връщане на задатъка в двоен размер в случай на неизпълнение на
договора от насрещната страна.(Решение №37/23.03.2021 г. на ВКС по гр.
дело № 2189/2020 г.) По своята същност задатъкът представлява имотно
благо, което едната страна дава на другата в момента на сключване на
договора в потвърждение на това, че договорът е сключен и за осигуряване на
неговото изпълнение. Същият може да бъде калкулиран в цената на сделката,
ако между страните има изрична уговорка за това.
В практиката си ВКС последователно приема, че предварителният
договор създава облигационно правоотношение единствено между страните
по него. Съпругът на купувач по предварителния договор, който не е посочен
в предварителния договор като купувач наред със съпруга си, не е страна в
това облигационно правоотношение, не разполага с правната възможност да
иска обявяването на предварителния договор за окончателен, независимо от
обстоятелството, че при сключването на окончателен договор ще придобие
права върху имота, по силата на сключения граждански брак и режима на
съпружеска имуществена общност. В същата насока, съпруга, който не е
страна по предварителния договор, не разполага и с възможността да се
разпорежда с правата и задълженията по предварителния договор, доколкото
за него такива не се възникнали и в този смисъл да оспорва изявленията на
страните по него. Право на това притежава единствено страната по
облигационното правоотношение. Съпругът, който не е страна по
предварителния договор, придобива правото на собственост въз основа на
окончателния договор. (Решение№197/12.06.2014 г. по гр. дело №123/2014 г.
на ВКС). Сключеният на 15.04.2022 г. предварителен договор се преценява
като документ, съдържащ данни за уговорена и съответно платена цена по
процесния имот, сключен от единия съпруг с продавача преди страните да
встъпят в брак, с който продавач впоследствие двамата съпрузи са сключили
договор за покупко-продажба. И доколкото не съществува пречка началото на
писмено доказателство да съдържа изявлението само на единия съпруг (вкл. с
7
оглед съдържащото се в практиката на ВКС становище досежно правното
значение на предварителния договор, съдържащ данни за цената, на която ще
бъде прехвърлена собствеността), то договорът по чл. 19 ЗЗД, е именно такъв.
В чл.2 от предварителния договор ишцата и продавача са постигнали съгласие,
по силата на което продажната цена на имота е 67 000 лева, а цената ще бъде
изплатена както следва: на 15.04.2022 г. А. Р. да заплати на М.М. капаро
(задатък) в размер на 7 500 лева като от тях: 2 000 лева платими на 08.04.2022
г. под формата на стоп капаро и 5 500 лева платими в деня на подписване на
договора по чл.19 ЗЗД. Уговорено е, че останалата част от продажната цена в
размер на 59 500 лева ще бъде заплатена на продавача в деня на сключване на
окончателния договор. В НА за продажба на процесния недвижим имот
№**** г. по описа на нотариус П. П., per. № 723 на Нотариалната камара,
бившите съпрузи от една страна и купувача от друга, са се договорили, че
процесният имот се прехвърля на ищцата и ответника за сумата от 59 500
лева. В т. 4 от договора е посочено, че в случай на съдебно отстраняване от
имота, продавачът ще дължи на бившите съпрузи неустойка в размер на 7 500
лева. При преценка на горните доказателства се налага извод, че уговорената
неустойка на стойност 7 500 лева е част от придобивната стойност на имота.
Това е така, тъй като нотариалният акт представлява официален документ, но
неговата обвързваща доказателствена сила се простира само върху фактите,
обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на
съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на
сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса -
прочитане, одобряване и подписване на акта, т. е. законната доказателствена
сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до
неговите преки възприятия. Доказателствената сила на нотариалния акт не
обхваща верността на изявленията на лицата, в която част нотариалния акт
има характер на частен документ. Въпросът за верността на изявленията на
страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда
според събраните по делото доказателства. Доказателствената сила на
удостоверените в нотариалния акт изявления на страните относно цената
могат да бъдат оборени при наличието на предпоставките на чл. 162, ал.2 ГПК
аналогична на отм. чл.134,ал.2 ГПК. (В този смисъл решение №231/08.07.2015
г. по гр. дело № 6604/2014 г. на ВКС).
Ирелевантни по делото са представените договор за потребителски
кредит № FL1273357 от 13.04.2022 г. и договор за паричен заем. По силата на
последния майката на ищцата П. Р. и ответникът М. И. са уговорили, че
остатъкът от продажната цена за процесния недвижим имот в размер на 59 500
лева ще бъде изплатена от П. Р. по сметка на продавача. Договорът за заем
между П. А. Р. и ответникът е сключен по време на брака между страните. При
режим на съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака,
чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е
статутът на паричните средства, вложени в придобиването му. Средствата,
получени по договор за заем, за които се твърди, че са послужили за
закупуване на жилище, не са лични, а общи и задължението за тяхното
връщане е на двамата съпрузи, които отговарят солидарно по силата на чл. 32,
8
ал.2 СК.
Твърдението за плащане на останалата част от продажната цена от
59 500 лева от майката на ищцата П. Р. по сметка на продавача, се потвърждава
от представената справка за движение по сметка. От същата е видно, че на
15.06.2022 г. майката на ищцата е превела по банков път сумата от 59 500 лева
на М.М. с посочено основание покупка на имот етаж от къща кв. ****.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на правния спор, претенцията на ищцата за
сторените по делото разноски се явява основателна по арг. чл. 78, ал.1 ГПК.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар следва
да бъде уважено. По делото е представен договор за правна помощ от
08.10.2024 г. и доказателства за заплатен хонорар на стойност 2 522 лева, от
който 2 100 лева за адвокатски хонорар за инстанция, 500 лева
възнаграждение за явявания в две съдебни заседание и 170 лева държавна
такса. С оглед фактическата и правна сложност на делото и осъщественото
процесуално представителство от адвоката на ищцата, претендираното
възнаграждение следва да бъде редуцирано в размер на 1 600 лева.
Воден от изложеното, Районен съд-П., втори граждански състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. К. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. ***** иск с правно основание по чл. 23, ал.2 СК
против М. Р. И., ЕГН ********** от гр. *****, че по силата на частична
трансформация на лични средства А. К. Р. е изключителен собственик на
30/268 идеални части от недвижим имот обективиран в нотариален акт №
**** г. по описа на нотариус П. П., per. № 723 на НК, вписан в СВ - П. под №
21, том 9, дело № 1612/2022 г. както следва: 1/2 идеална част от поземлен имот
с идентификатор 55871.511.8702 с площ от 553 кв. метра, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план 8702, квартал 17,
парце VII, находящ в гр. ****, при съседи на имота: ПИ 55871.511.8701, ПИ
55871.511.941, ПИ 55871.511.940, ПИ 55871.511.8703, ПИ 55871.511.8715, ПИ
5871.511.8686. ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.511.8702.1.2 с площ от 86 кв. метра, с адрес: гр. ****, ет.2, като
самостоятелният обект се намира етаж втори в сграда с идентификатор
55871.511.8702.1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.511.8702, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта
– едно с площ от 86 кв. м., при съседи: на същия етаж - няма, под обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 55871.511.8702.1.1, над обекта - няма,
заедно с прилежащата му 1/2 идеална част от общите части на сградата и
заедно с изградената в гореописания имот сграда с идентификатор
9
55871.511.8702.4, съгласно кадастралната карта на гр. П., с адрес на имота
гр.****, разположена в поземлен имот идентификатор 55871.511.8702, със
застроена площ от 52 кв.м., брой етажи - един, предназначение -
селскостопанска сграда, която сграда е описана в предходен документ за
собственост като масивен гараж със застроена площ от 18 кв. метра.
ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН ********** да заплати на А. К. Р., ЕГН
********** сумата от 1 670 (хиляда шестстотин и седемдесет) лева сторени
по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10