М О Т И В И
към Присъда № 260038/29.11.2021 г. по НЧХД № 117/2020 г. по описа
на ДРС
Производството по делото е образувано по частна тъжба
от И.Т.И. ЕГН ********** ***, с която против И.М.М. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за това, че:
1. На 16.01.2020 г., около 17.00-17.30 часа в с.
Одърци, обл. Добрич причинила лека телесна повреда на
И.Т.И. ЕГН **********, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно - кръвонасядания
на клепачите на дясното око и лявата лопатка на гърба - престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
2. На 16.01.2020 г., около 17.00-17.30 часа в с. Одърци, обл. Добрич e казала нещо унизително за честта и достойнството
на И.Т.И. ЕГН ********** в нейно присъствие, като я нарекла с думите „К*, к*,
долна мръсница.” - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
На основание чл. 84 и сл. от
НПК е предявен от частния тъжител и приет от съда
за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от И.Т.И. ЕГН **********
граждански иск срещу подсъдимата И.М.М.
ЕГН ********** в размер на 3 000 лева,
представляващи обезщетение за причинените в резултат на описаното
в тъжбата деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на извършване
на деянието - 16.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. И.Т.И. е конституирана в качеството на граждански ищец.
На основание чл. 84 и сл. от
НПК е предявен от частния тъжител и приет от съда
за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от И.Т.И. ЕГН **********
граждански иск срещу подсъдимата И.М.М.
ЕГН ********** в размер на 1 000 лева,
представляващи обезщетение за причинените в резултат на описаното
в тъжбата деянието по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на извършване
на деянието - 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. И.Т.И. е конституирана в качеството
на граждански ищец.
В хода на съдебните прения,
повереникът на частния тъжител поддържа двете повдигнати обвинения, като
заявява, че от събраните по делото доказателства категорично се установява
вината на подсъдимата в извършване на престъпните деяния, за които й е
повдигнато обвинение с частната тъжба. Пледира подсъдимата да бъде осъдена по
повдигнатите й обвинения.
По отношение на гражданските
искове, процесуалният представител на частния тъжител счита, че същите са
доказани по основание и размер и моли да бъдат уважени изцяло.
Пледира се подсъдимата да заплати съдебно-деловодните разноски.
Частната тъжителка се придържа
изцяло към казаното от процесуалния й представител.
В хода на съдебните прения, служебният
защитик на подсъдимата намира, че повдигнатите с
тъжбата обвинения се явяват недоказани и моли съда да оправдае подсъдимата,
като алтернативно пледира приложение на института на реторсията
по отношение на подсъдимата. По отношение на гражданските искове не взема
отношение.
Подсъдимата се придържа към
казаното от адвоката си, а в последната си дума сочи, че всичко е лъжа.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, съдът приема
за установено следното:
Подс. И.М. е сестра на мъжа на пострадалата и частен тъжител И.И., катo от известно време двете жени не се разбирали по между си.
На 16.01.2020
г. частният тъжител И.Т.И. била пред магазина в центъра на с. Одърци. Заедно с
нея била и магазинерката - св. И.С..
По същото време подс. М. заедно със сина си – св.
Д.М.М., и снаха си минавали покрай магазина с колата. След като подс. М. и
синът й слезли, подсъдимата спряла И. и я попитала какво има против нея и защо
я мрази.
Поводът за
този разговор било обстоятелството, че по-рано И. отказала да запише
подсъдимата за участие в празненство, организирано по повод Бабин ден в
заведението, където И. работела.
Пострадалата
И. отговорила на подс. М., че не е виновна тя за
това, а че жените от селото не я искали на празника.
След това
между двете възникнал конфликт, при който подсъдимата притиснала частната
тъжителка до стената на магазина, зашлевила я през лицето, след което в
последвалата кратка схватка подсъдимата оскубала частната тъжителка И. и я
нарекла „к*“. След това двете били разтървани от св. М..
В резултат на гореописаното
тъжителката е получила следните увреждания: кръвонасядане
на клепачите на дясното око и лявата лопатка на гърба, както и ограничен
участък от скалпа с липсваща коса, които увреждания в своята съвкупност са
обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Силно афектирана от случилото се, И.
разказала на сина си – св. Д. М. за станалото, след което се обадила и на
сестра си св. Г.Д. и й разказала какво й се е случило.
В хода на производството и с оглед
доказване на изложената в частната тъжба фактическа
обстановка бяха ангажирани от двете страни гласни доказателства,
обективирани в показанията на
свидетелите Г.Д., Д. М., Д.М., И.С., както и назначена, изготвена и
приета бе от съда
СМЕ относно урежданията, получени от пострадалата, както и бяха приложени по делото
свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства, справка
съдържаща характеристични данни на подсъдимата и медицинска документация,
отразяваща здравословното състояние на тъжителката, включително и на
инкриминираната дата. Като подробно описващи
емоционалното състояние на И., съдът изцяло кредитира показанията на св. М. и
св. Д..
Настоящият състав при
постановяване на присъдата си кредитира събраните гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели,
тъй като са обективни, непротивирочиви,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като св. Д.М. и св. И.С. възпроизвеждат
факти, на които пряко са били свидетели, а св. Г.Д. и св. Д. М. са видели
пострадалата след случилото се.
С показанията си всички
свидетели, по безспорен начин установяват времето и мястото на възникналия
инцидент - 16.01.2020 г. в с. Одърци, обл. Добрич, а с показанията си
св. М. и св. С. сочат и за участието на подсъдимата в престъплението срещу
личността на тъжителката.
Съдът кредитира и
изготвената от компетентно вещо лице пълна и обективна СМЕ, която кореспондира
с останалите събрани доказателства по делото и представлява доказателство за
получените в резултат на нанесения й побой телесни увреждания.
От показанията на св. Д.
и на св. М. се установява физическото и психическото състояние на пострадалата
след нанесените й физическа травма и обида.
Не на псоледно място, съдът подложи на анализ и обясненията на
подсъдимата, която на практика признава, че на процесната
дата и място е възникнал скандал между мея и частната
тъжителка, в резултат на което между двете е последвало спречкване, в хода на
което подс. М. е ударила шамар на И., оскубала я е и
я е нарекла „к*“. Тези самопризнания на подс. М.
кореспондират с останалите събрани гласни и писмени доказателства и с оглед на
това съдът ги приема за достоверни и обективни.
С оглед установената фактическа обстановка
от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира
следното:
При изложените фактически
констатации и съображения, съдът намира за доказано, че като на 16.01.2020 г.,
около 17.00-17.30 часа в с. Одърци, обл. Добрич е
причинила лека телесна повреда на И.Т.И. ЕГН **********, изразяваща се в болка
и страдание без разстройство на здравето, а именно - кръвонасядания
на клепачите на дясното око и лявата лопатка на гърба, подс.
И.М. е осъществила от обективна страна престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като
я оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
Подсъдимата
е годен субект на вмененото й престъпление като пълнолетно физическо лице,
разбиращо свойството и значението на извършеното и можещо да ръководи
постъпките си.
Безспорно и по
категоричен начин се доказа, че именно подсъдимата е нанесла гореописаните
увреждания на пострадалата чрез действия – нанасяне на удар с ръка /шамар/ по
лицето и притискане на тялото на пострадалата у стена. Налице е и пряката
причинно-следствена връзка между нанаените удари и
престъпния резултат, като видно от заключението на вещото лице по СМЕ
установените увреждания по тялото на И. биха могли да се получат по установения
по делото начин.
Подсъдимата е действала
при форма на вината пряк умисъл - съзнавала е общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните
му последици и е искала настъпването им.
От обективна страна, подсъдимата с
действията си е причинила на И. телесни увреждания, обуславящ болка и страдание
без разстройство на здравето – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
2 от НК. От субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата, е съзнавала общественоопасния
характер на постъпката си, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е искала настъпването им.
2. При изложените
фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че на 16.01.2020 г.,
около 17.00-17.30 часа в с. Одърци, обл. Добрич подсъдимата e казала нещо унизително за честта
и достойнството на И.Т.И. ЕГН ********** в нейно присъствие, като я нарекла с
думата „к*” - престъпление по чл. 146, ал.
1 от НК, като я оправда за първоначално повдигнатото обвинение за думите „долна мръсница“, доколкото в тази
част повдигнатото частно обвинение не се доказа.
Видно от събраните
гласни доказателства, обективирани в показанията на
св. Д.М. и св. С., на посочената дата по време на възникналия скандал между
двете жени, подсъдимата е нарекла пострадалата „к*“. В подкрепа на този правен
извод се явява и самопризнанието на самата подсъдима, обективирано
пред съдебния състав при даване на обяснения по делото. Събраните доказателства
сочат безусловно, че подсъдимата е изрекла думата „к*”, адресирайки я именно до
пострадалата И., която пък я е възприела лично.
Субектът и на това
престъпление е пълнолетно и вменяемо лице, което е
било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си. В тази връзка съдът н амира
за безспорно установено, че М. е годен субект на наказателна отговорност.
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на
човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и
обществена ценност.
От обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е извършено
чрез действие – подсъдимата е казала на частната тъжителка „к*”.
Налице са и останалите
признаци, необходими за съставомерността на деянието
от обективна страна – деянието е извършено в присъствието на физическото лице -
И., което е чуло обидните и оскърбителни изрази, адресирани до него.
От субективна страна престъпното
деяние по чл. 146, ал. 1 от НК е извършено от подсъдимата с пряк умисъл
съзнавала е общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им.
За да определи НАКАЗАНИЕТО
на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на всяко
конкретно извършено от нея деяние и данните за личността й и констатира
следните обстоятелства, от значение за отговорността й:
Подсъдимата И.М.М.
е родена на *** *** ***, ЕГН **********.
При индивидуализация на наказанията,
съдът съобрази, че деянията са извършени от подсъдимата при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало, липса на неприключили наказателни производства, водени срещу й и добри
характеристични данни.
1. За деянието,
наказуемо по чл. 130, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода до шест месеца или пробация или глоба от
100 до 300 лв.
Съдът, след като взе предвид горното и на основание чл.
130, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК
наложи на подсъдимата наказание „ПРОБАЦИЯ” като съвкупност от следните
пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок
от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от шест месеца.
2. За престъплението по чл.
146, ал. 1 от НК наказателният закон предвижда наказание „глоба” в размер от 1
000 лева до 3 000 лева, като съдът може да наложи и наказание „Обществено
порицание”.
За
извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, на основание чл. 54, ал. 1 от НК и съобразявайки отново данните за личността на подсъдимата, съдът й наложи
наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лева.
Според настоящия състав,
така определени наказанията биха осъществили успешно индивидуалната и генерална
превенция, която предвижда идеята на закона.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията на
реална съвкупност, т. е. преди да има влязла в сила присъда за което и да е от
тях, съдът след като определи наказанието за всяко едно престъпление, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а
именно „ПРОБАЦИЯ” като съвкупност от следните пробационни
мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок
от шест месеца;
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
По отношение на гражданския иск:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По
силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял
неимуществени вреди, които са несъизмерими с пари и затова размерът на
следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането.
За неимуществени вреди следва да бъде обезщетяван пострадалият, след като се
установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед
гореизложеното се установи недвусмислено по делото. Следва да се отбележи, че
болките са физически, докато страданията са психически.
Телесната
повреда, съставомерна по чл. 130, ал.
2 от НК, както и обидата, съставомерна по чл. 146, ал. 1 от
НК, извършени от подсъдимата са оказали влияние на психиката на тъжителката, т.
е., същата ги е изживяла психически. В тази насока са изцяло показанията на св. Г.Д., която сочи, че
същия ден сестра й –пострадалата И., й звъннала по
телефона, като плачела и й разказала, че на центъра на с. Одърци е била бита.
На другия сен Д. я е посетила и видяла, че била с
изподрано лице и дясното й око било посинено и вътре червено. Липсвала й част
от косата, защото много я боляла главата, плачела, гърбът й бил син. В
последствие сестра й също била в много лошо състояние, не спирала да плаче и
цялата треперела, тресяла се. Посетили психиатър, който я прегледал и й
изписали лекарства. Това състояние продължило поне 2-3 месеца.
Синът на
пострадалата – св. М., също посочил, че състоянието на майка му след инцидента
било лошо, била уплашена, стресирана. Дясното й око било посинено и лявата
лопатка.
С оглед тези обстоятелства, предявените
граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на гореописаните престъпления се явяват доказани по основание, но завишени по
размер, поради което с присъдата съдът осъди подсъдимата да заплати на пострадалата
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК в размер на съответно 1 000 лева и по чл. 146, ал. 1 от НК
в размер на съответно 500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.01.2020 г. до пълното изплащане на дължимата сума, като отхвърли
гражданските искове за разликите до претендираните суми.
С присъдата, съдът осъди подсъдимата И.М.М., да заплати по сметка на Районен съд - гр. Добрич сумата
от 50 лв., представляваща 4 % държавната такса (но не по-малко от 50 лева)
върху уважения размер на гражданския иск за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и сумата от 50 лв., представляваща 4 % държавната такса (но не по-малко от
50 лева) върху уважения размер на гражданския иск за престъплението по чл. 146,
ал. 1 от НК.
С оглед признаването на подсъдимата за
виновна, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК осъди И.М.М. да заплати на И.Т.И. ЕГН ********** сумата от 515 лева,
представляваща сторените по делото разноски /в т. ч. 500 лева адвокатско възнаграждение,
15 лева държавна такса и банкови такси/, както
и да аплати по сметка на Районен съд – Добрич сумата
от 200 лева, представляваща сторените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице за Съдебно-медицинска експертиза.
Съдът постанови приобщеното
по делото с Писмо рег. № 13016/27.07.2016 г. ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО компакт
диск /л. 76-77 от делото/ след влизане в сила на присъдата да се унищожи по
надлежния ред.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
28.01.2022
г. Съдия:
/Галя Митева/