№ 2245
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110168359 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от К. В. К., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ срещу М. Д. Л., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик, на основание осъществено непрекъснато давностно владение,
продължило повече от 5 години през периода от 2012 г. до 30.11.2021 г., на следната
движима вещ: лек автомобил марка „Ford“, модел „Probe“, произведен през 1995 г., червен
на цвят, с рег. № ********, двигател № ********, шаси № *****************.
В исковата молба и последващи уточнителни молби ищецът твърди, че през 2012 г.
закупил от лице, на което не си спомня името, лек автомобил марка „Ford“, модел „Probe“,
произведен през 1995 г., червен на цвят, с рег. № ********, двигател № ********, шаси №
*****************, за който заплатил цена в размер на 1500 лв., като сделката не била
оформена в писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите.
Поддържа, че впоследствие научил, че това лице не е било собственик на вещта, а
действителен такъв била ответницата М. Д. Л.. Посочва, че от 2012 г., когато е установил
фактическа власт върху вещта, до момента на подаване на исковата молба, владее процесния
автомобил добросъвестно, непрекъснато, постоянно, явно и необезпокоявано, като поддържа
същия, ремонтира го и редовно сключва договори за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че автомобилът не може да му бъде
прехвърлен по надлежния ред, тъй като за същия са налице неплатени данъци, които
собственикът отказва да погаси и дори изисква от ищеца да бъдат платени, като условие за
официалното оформяне на сделката. Предвид изложеното, ищецът счита, че е придобил
собствеността върху процесното МПС на основание чл. 80 ЗС, поради осъществено
давностно владение повече от 5 години през периода от 2012 г. до датата на подаване на
исковата молба - 30.11.2021 г., с оглед на което моли искът да бъде уважен.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Твърди, че при установяване на фактическата власт върху процесния автомобил ищецът е
бил недобросъвестен, тъй като веднага е получил талоните, от които е можел да узнае, че
1
праводателят му не е собственик. Посочва, че се е свързвала по телефон многократно с
бащата на ищеца, за да се разберат за официалното оформяне на сделката, но до такова така
и не се стигнало. Развива доводи, че ищецът не е владелец, а държател на процесното МПС.
Моли се за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, е предявен насрещен иск от М. Д. Л., ЕГН: **********,
с адрес: /адрес/, срещу К. В. К., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание покупко-
продажба, на следната движима вещ: лек автомобил марка „Ford“, модел „Probe“,
произведен през 1995 г., червен на цвят, с рег. № ********, двигател № ********, шаси №
*****************, и за осъждане на ответника да предаде владението върху описаната
вещ.
Претендират се разноски.
Ищецът по насрещния иск М. Д. Л. твърди, че е собственик на процесния автомобил
на основание договор за покупко-продажба и че същият се владее без основание от
ответника К. В. К.. Поради тази причина иска владението на тази вещ да й бъде предадено.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск К. В. К. е депозирал отговор,
в който излага подробни аргументи за неоснователност на претенцията и оспорва всички
твърдения на ищцата. Счита, че е ирелевантно за придобиването по давност на движима вещ
дали владението му е добросъвестно. Моли за отхвърляне на насрещния иск.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. М., който поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи.
Ответника, редовно призован, се явява лично. Поддържа предявения насрещен иск и
моли съда да го уважи. По делото е постъпила писмена защита.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Видно от свидетелство за регистрация на МПС №*********/19.02.2009г., ответника е
собственик на лек автомобил марка „Форд“, модел „Пробе“, с рег. № ********,, с рама №
*****************, двигател № ********, цвят: червен.
Представено е удостоверение за раждане на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Валентин
Михайлов К., баща на ищеца, който посочва, че автомобила е при сина му от 2012г. Ищеца
купил автомобила от лице, което не било истинския собственик и което не познава. Взел
бърз кредит от 1500 лв. и с него го закупил. Не подписали договор. Ползвал го до преди 2-3
г., докато можел да минава технически преглед, без да е платен данъка на автомобила. След
като въвели това изискване, свидетеля закарал автомобила в имота си и от тогава е там.
Ищеца бил съобщил на ответницата, че владее автомобила за себе си през 2013г. От тогава
започнали опитите колата да бъде прехвърлена, но понеже не била регистрирана в общината
и не й били плащани данъците, не могли да я прехвърлят.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с първоначално предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и с насрещен иск
по чл. 108 ЗС.
По първоначално предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК, който има за предмет установяване
съществуването на едно право - в случая правото на собственост на ищеца върху процесния
автомобил. Претендираното от ищеца придобивно основание е давностно владение през
периода от 2012 г. до датата на подаване на исковата молба - 30.11.2021 г.
За да може да се придобие собственост на основание давностно владение, на каквото
се позовава ищеца, то трябва да има следните характеристики: да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗС, движима вещ се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Ищеца твърди, че е осъществявал
давностно владение за периода от 2012г. до 30.11.2021 г., който факт се установява, както от
разпитания по делото свидетел, така и факта, че ответника не оспорва това обстоятелство.
Ответника не оспорва, че в периода от 2012г. до 30.11.2021 г., автомобила се е намирал във
владение на ищеца, в който период от повече от 5г., той е осъществявал непрекъсната
фактическа власт с намерение за своене. Ответникът не е провел и насрещно доказване за
наличието на действия, с които е прекъснал или оспорил осъществяваното от ищеца
владение след 2012г. Следователно ищецът се легитимира като титуляр на правото на
собственост по отношение на процесния лек автомобил, на твърдяното придобивно
основание, с оглед на което и предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС, е
основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС.
За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът по насрещния иск (ответника) да е собственик
на вещта, предмет на иска, вещта да се намира във владение или държане на ответника и
ответникът да владее или държи вещта без основание. По делото беше установено, че ищеца
по първоначалния иск е собственик на процесния автомобил, на основание осъществено
давностно владение за периода от 2012г. до 30.11.2021 г. От друга страна не бяха ангажирани
от ищеца по насрещни иск доказателства, че същия е собственик, на основание сключен
договор за покупко-продажба. С оглед това не се не се доказа първата предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск, а именно че ищеца по него е собственик на процесната
вещ, поради което иска се явява неоснователен и като такъв следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, но доколкото такива не
са претендирани, съдът не дължи произнасяне в тази част.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. Л., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, че К. В. К., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, е собственик на лек
автомобил марка „ФОРД“, модел „ПРОБЕ“, с рег. № ********, с рама №
*****************, двигател № ********, цвят: червен, регистриран на 28.09.1995г.,
придобит на основание давностно владение, упражнявано за периода от 31.12.2012 г. до
30.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на М. Д. Л., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за
признаване за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на К. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, че ищеца по насрещния иск, е собственик, на основание
покупко-продажба на лек автомобил марка „ФОРД“, модел „ПРОБЕ“, с рег. № ********, с
рама № *****************, двигател № ********, цвят: червен, регистриран на 28.09.1995г.
и осъждане на ответника да предаде владението върху автомобила.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3