Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 25.08.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на първи
октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил П., като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 61/2015 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 284, ал.1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържане
под стража (ЗИНЗС), във връзка с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, във връзка с чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (ЕКПЧОС).
Образувано е по искова молба от М.С.С., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора Ловеч срещу
Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” (ГДИН) с цена на иска шестдесет хиляди лева като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх и безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойнство, които са пряк причинно
следствен резултат от бездействието
на длъжностните лица към
ГДИН. Ищецът претендира сумата
за периода от 02.07.1993 г. до момента на завеждане
на исковата молба (04.03.2015 г.) ведно със законната лихва, считано от датата, която съдът ще приеме за
установено нарушението до момента на изплащане на сумата в пълния й размер. Освен това прави искане за присъждане на лихва
съобразно чл. 86 от ЗЗД в размер на 17 160 лв. за периода 03.08.2011 г.(датата, на която е заменен режима му от специален на
строг) до момента на завеждане на исковата молба.
Ищецът е посочил, че за периода от 02.07.1993 г. до
13.07.1999 г. е пребивавал в Затвора Бургас, а след това до момента на подаване
на исковата молба - в Затвора Ловеч. Първоначално е бил осъден на „смърт чрез разстрел”, а по-късно
наказанието му е било заменено на „доживотен затвор без право на замяна” и определен
режим на изтърпяване на наказанието „специален”. На 03.08.2011 г. режима на
изтърпяване на наказанието е бил променен от „специален” на „строг” от
комисията на Затвора Ловеч по чл. 73 и чл. 74 от ЗИНЗС. Ищецът твърди, че е бил
изолиран от останалите затворници в постоянно заключено помещение, при твърде
суров ограничителен изолационен режим. Въпреки изменения режим, той твърди, че
на практика е останал постоянно заключен в килията си и изолиран от останалите
затворници, с много ограничени
възможности да осъществява социални контакти или да работи. Посочва, че
въпреки, че е имал спечелени дела в насока строгия режим, при който пребивава,
администрацията на Затвора Ловеч и в частност комисията по чл. 73 от ЗИНЗС не е
предприела никакви мерки за облекчаване на режима и състоянието му. Изложени са
твърдения, че длъжностните лица, назначени от ГДИН не са зачели решенията по
спечелените от него дела – гр. дело № 612/2004 г. по описа на Ловешкия окръжен
съд и Решение на ЕСПЧ-Страсбург от 28.05.2013 г. по негова жалба № 27887/2006
г., които били влезли в сила и на които той нееднократно се позовавал и
цитирал.Унизителното и нечовешко отношение към него е в резултат на
еднообразния режим, съчетан с незадоволителни материални условия, пълна
изолация от всякакъв социален живот, невъзможност да пребивава за по-дълъг
период на открито, липса на време за физически упражнения, на някакви занимания
и дейности, които да осмислят пребиваването му в затвора, липса на подходяща
форма за физическо и умствено стимулиране, липса на индивидуална или групова корекционна работа с него. Счита, че по този начин е
нарушен чл. 3 от ЕКПЧОС и чл. 31, ал.5 от Конституцията на Република България,
чл. 2, ал.3, чл. 40, чл. 75 от ЗИНЗС от бездействието на длъжностните лица от
Затвора Ловеч, които не са предприели действия по осигуряване на едно нормално
и човешко изтърпяване на наложеното му наказание. Изтъква още, че решенията на
комисията по чл. 74 от ЗИНЗС трябва да са сериозно мотивирани, а по отношение
на него липсват всякакви мотиви за неговата изолация в продължени на близо 22
г., считано от 02.07.1993 г.
Първоначално исковата
молба е подадена в Административен съд София-град, който с Определение № 1146 от 09.03.2015 г. е прекратил образуваното пред него адм. дело № 1931/2015 г. и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч на основание чл. 135, ал.2 от АПК.
Исковата молба
е оставена няколко пъти без движение,
поради констатирани нередовности и са давани конкретни указания за отстраняването им.
Назначеният от съдът
процесуален представител на ищеца е
представил две уточняващи молби.
В първата е посочил, че С. ***
на 15 юли 1999 г. и е настаняван в различни килии за различни периоди от време, всеки път
с двама или трима други затворници. В килията
му, която е споделял с трима други лишени от свобода е била с площ от около десет кв.м. Лишените от свобода са допускани да отидат до тоалетна и да се измият три пъти на ден за по десет-петнадесет минути всеки път, а през
останалото време е трябвало да се облекчават в пластмасова кофа, тъй като килията
не е била оборудвана с мивка
или тоалетни съоръжения. Сервираната в затвора
храна е била с лошо
качество, в която ищецът е намирал насекоми и други неща. Не е имал достъп до вестници или книги и не му се разрешавало да
посети параклиса на затвора, да ходи на концерти или да посещава курсове за реабилитация. Не е имал
достъп до столовата на затвора и храната му се сервирала в неговата килия. За известен период от време в килията му нямало
чист въздух или естествена
светлина. През по-голямата част от времето
в Затвора Ловеч е бил задържан
в килия № 18, която била с
размер 4 на 3,15 м. и имала два прозореца.
Първоначално затворниците имали достъп до тоалетна и течаща вода три пъти на ден, а след октомври 2005 г. четири път на ден в съответствие
със съставен график. Чак през есента
на 2008 г. в килиите на всички
затворници с доживотна присъда са монтирани
санитарни възли с течаща вода, а дограмата на прозорците била подменена с ПВЦ. В
уточняващата молба на процесуалния представител на ищеца е посочено още, че Началникът на Затвора не
е направил необходимото С. да излиза на открито веднъж на ден в продължение на час. Бил е лишен от право да посещава библиотеката и да участва в литературни състезания и състезания по настолни игри. За да може да рисува се е принуждавал със съобствени средства да закупува
четки, бои, картон. Не е получавал адекватна медицинска помощ и достъп до нея.
Отразено е, че било допуснато
от администрацията на затвора лишените
от свобода със специален режим и тези със строг такъв да бъдат
държани в едни и същи килии до преди
преместването на ищеца. Изложени са доводи, че ищецът не пушил, но факта, че е изтърпявал
наказанието си с лица с друг режим, които обаче имали
право да пушат, ведно с лишаването
да има право на полагаемите
се по закон разходки на свеж въздух,
достатъчна вентилация на помещенията, да спортува, битови и хигиенни условия, били довели до трайни, необратими заболявания вследствие
действия или бездействия на администрацията на затвора. Посочено е, че по времето, когато ищецът е бил в Затвора Ловеч, в
Затвора София и в Затвора Бургас, въпреки направените от него искания, не му е била осигурявана подходяща работа, с което освен нарушаване на едно негово право е бил лишен и
от минимални средства да закупи храна,
от която е имал нужда. Отразено е, че
от 12.02.2014 г. С. е бил държан в килия с лице с психически отклонения – л.с. С.Б.Б., нееднократно освидетелстван, дори по времето, когато са били в една килия. Нямал е възможност да спи
спокойно, бил е под непрекъснат страх от посегателство върху живота и здравето му. Отправял
е искания до администрацията за среща
с психолог, но нямал положителен отговор. Кореспонденцията
на ищеца е била нееднократно
разпечатвана предварително,
когато я получавал и отварял в присъствие на длъжностни лица, служители в администрацията.
Изложено е, че неизпълнението на произтичащо
от закона задължение на административния
орган за процесния претендиран
период от 02.07.1993 г. до датата на завеждане на исковата молба – 04.03.2015 г. е довело до
системно унижение и накърняване на човешкото достойнство на ищеца. Той е бил подложен на третиране, способно да породи у него чувства на унижение и уронване на човешкото му достойнство, на страх и безспокойство от физическа саморазправа и реална увреда на здравето, лишаван е от сън, което за него представлявало изтезание.
С втората
уточнителна молба процесуалният представител на ищеца е посочил, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконни
бездействия на администрациите в
Затвора Бургас, Затвора Ловеч
и Затвора София. Конкретно причинените вреди се изразяват в това, че ищецът в Затвора
Бургас е споделял с трима други затворници килия с площ не повече от десет квадратни метра. Затворниците са били допускани да отидат до тоалетната и да се измият три пъти на ден за по десет-петнадесет
минути всеки път. През останалото
време е трябвало да се облекчават в пластмасова кофа, тъй като
килията не е била оборудвана
с мивка или тоалетни съоръжения. Претендираният период
за обезщетение е от 8 юли 1999 г. до 8 юли 1999 г., когато е преместен в Затвора Ловеч. Посочено е също, че вторият претендиран период е от 8
юли 1999 г. до датата на завеждане
на исковата молба. С преместването му в Затвора Ловеч и периодично в Затвора София при
определения му режим на изтърпяване
на наказанието ищеца е бил
подложен на изолация. Сервираната
в затвора храна е била с лошо
качество, в която ищецът се
натъквал на умрели насекоми и други предмети с неясен производ и затова претендира
обезщетение за увреда на здравето му, за това, че не е била осигурявана здравословна храна и предвид естествените му нужди е бил принуждаван да закупува такава от определеното в Затвора място с лични средства или да
приема от близки и приятели
при свиждане, което го карало да се чувства унизително.
Претендираното обезщетение
било и за това, че през различни периоди от пребиваването му нямал достъп
до вестници или книги, не му се разрешавало да посещава параклика на затвора, да
ходи на концерти или да посещава
курсове за реабилитация, многократно е искал среща с психолог, но подаваните молби са били оставене
без уважение. Не му е давана нито една
възможност да полага труд
или да бъде социално ангажиран, да има достъп до книги, информация, обучение, да се развива физически и интелектуално.
Друга претенция на ищеца е
за вреди, произтичащи от неосигуряване
на достъп до столовата на
затвора, за което храната му е била сервирана в неговата килия.
За известен период от време в килията му нямало
чист въздух или естествена
светлина. През по-голяма част от времето
ищецът пребивавал в Затвора
Ловеч в килия № 18, която е с размер 4 на 3.15 м. и имала
два прозореца. Твърденията
на процесуалния представител
на ищеца в двете молби са с почти идентично съдържание. С тях се навеждат едни и същи доводи.
Препис от исковата
молба, както и от допълнително представените писмени молби и становища
са изпратени на ответната страна – ГДИН за отговор в
едномесечен срок.
В рамките на този срок е постъпил писмен отговор от
ответника. В него се твърди, че на първо място искът е недопустим, защото
съгласно чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС (в сила от
01.06.2009 г.), ГДИН е юридическо лице към
министъра на правосъдието, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради
което за периода от 02.07.1993 г. до 01.06.2009 г. ГДИН не е надлежен ответник
по предявения иск. Освен това в отговора е отразено, че ищецът не е посочил
конкретни незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията
на затвора, от които претендира да са произлезли вреди за него. Посочено е още,
че въпроса за изолацията, на която е подложен М.С., поради режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и за условията, при които
изтърпява наказанието в периода от август 1999 г. до есента на 2008 г. е решен
с влезли в сила решения на националните съдилища и с Решение на ЕСПЧ по делото С.
срещу България. В този смисъл ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.
299, ал.1 от ГПК, която регламентира, че спор, който е разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. Ответникът е посочил в отговора, че с Решение от 28.03.2013
г. на Европейския съд по правата на човека по дело С. срещу България по жалба №
27887/2006 г. на М.С. за условията и режима на задържане на жалбоподателя в
Затвора Ловеч, в т. 98 съдът е намерил, че по отношение на С. е нарушен чл. 3
от Конвенцията на защита правата на човека и основните свободи, подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отношение за периода от август 1999 г.,
когато С. *** и продължил най-малко до неуточнена дата през есента на 2008 г. В
Решението на ЕСПЧ по това дело са изброени исковете за обезщетения и вреди,
предявени от С. пред националните съдилища и приключили с влезли в сила решения
– в т. 19, т.23 – иск за обезщетение за вреди във връзка с лошите условия в
затвора Ловеч в периода между август 1999 г. и октомври 2004 г.; в т. 25 – т.30
– иск за обезщетение за вреди във връзка с изолацията му и условията на живот в
Затвора в периода между октомври 1993 г. и септември 2004 г.; в т. 34-т.39 - иск за обезщетение за вреди във връзка с
лошите условия в затвора в периода между октомври 2004 г. и април 2006 г.
С влязло в сила Решение № 10166/11.07.2012 г. на Върховния
административен съд по адм. дело № 15508/2011 г. е осъдена ГДИН да заплати на С.
обезщетение за неимуществени вреди по субективно съединени искове с правно
основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за периода от 12.04.2000 г. до 31.03.2008 г.,
причинени от условията на живот и по-конкретно от незаконосъобразно бездействие
на администрацията на затвора да оборудва килиите със санитарен възел.
Ответникът е отразил в отговора и обстоятелството, че
с Решение № 15/20.02.2016 г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 267/2014 г.
е отхвърлен иска на М.С. срещу ГДИН с правно основание чл. 74, ал.2 от
Закона за защита от дискриминация във връзка с ч. 1, ал.1 от ЗОДОВ с цена на
иска тридесет хиляди лева. С този иск ищецът е претендирал, че в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Ловеч е
дискриминиран в сравнение с другите лишени от свобода в Затвора Ловеч през
периода от 01.06.2009 г. до 03.04.2014 г. Твърденията на ищеца са били, че е
бил държан в изолация, въпреки, че му е бил сменен режима, че е разместван
необосновано в различни килии, че са му извършвани неоснователни обиски, че са
му налагани безпричинно дисциплинарни наказания. Част от предмета на делото е
бил изолацията на М.С. в периода от 01.06.2009 г. до 03.04.2014 г., който е
част от предмета и от исковия спор и по настоящото дело. Ответникът счита, че
по този начин С. е упражнил правото си на ефективна защита и същото
действие/бездействие на администрацията не може да се оспорва втори път, защото
ефекта от търсената защита вече е настъпил.
В случай, че съдът приеме иска за допустим, ответникът
счита, че той е неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен,
защото не е налице фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Прави възражение
за изтекла погасителна давност и счита правото на иск за периода преди 04.03.2010
г. за погасено по давност, тъй като се претендира обезщетение за вреди,
причинени извън предвидената в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) петгодишна
давност. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ГДИН .
Изложени са доводи са неоснователност и недоказаност
на иска, поради което се прави искане да бъде отхвърлен.
Постъпил е писмен отговор и от другия ответник –
Министерството на правосъдието. В него се твърди, че предявения иск е
недопустим, тъй като има постановени съдебни актове на националните съдилища и
на ЕСПЧ във връзка с твърденията на С. за условията, при които изтърпява
наказанието. На следващо място е посочено, че искът е неоснователен и
недоказан, поради което се иска да бъде отхвърлен, тъй като не са налице
елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност и се посочва, че правото на
иск е погасено по давност преди 04.03.2010 г. на основание чл. 110 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В първото по делото заседание ищецът уточнява, че иска
му е насочен срещу двама ответници – Министерство на
правосъдието (МП) и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), както следва :
1.Срещу Министерството на правосъдието (МП) за периода от
02.07.1993 г. до 08.07.1999 г. в размер на двадесет хиляди лева претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се
в неосигуряване на нормално изтърпяване на наказанието, недобри битови и
хигиенни условия.
2.Срещу Министерството на правосъдието (МП) за периода от 08.07.1999 г. до 01.09.2008 г. в размер
на двадесет хиляди лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия, изразяващи се в неосигуряване на нормално изтърпяване
на наказанието, недобри битови и хигиенни условия.
3. Срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за
периода от 2009 г. до подаване на исковата молба (04.03.2015г.)
за сумата от двадесет хиляди лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се
в неосигуряване на нормално изтърпяване на наказанието, недобри битови и
хигиенни условия.
Ищецът изрично е посочил, че претендира само неимуществени
вреди, настъпили от действия и бездействия на длъжностни лица от ГДИН.
В последното съдебно заседание, когато е даден ход по
същество ищецът лично и чрез назначения му процесуален представител поддържат
предявените искове. Представил е допълнително писмени бележки по същество на
правния спор. В пледоарията си е посочил, че е бил лишен от достатъчно храна
през целия период по калориен и химически състав, както и от облекло, обувки,
спални принадлежности, чаршафи, калъфки и съответните препарати за миене и
поддържане на хигиената, от отопление и осветление. Твърди, че е в
продължителна изолация от 21 години, без двигателна активност, без участие в
никакви активни мероприятия, без умствени дейности. Не е било осигурявано
медицинско обслужване през този период. Позовава се на решението на ЕСПЧ по
делото „Нешков и други срещу Р.България“, на делото „С. срещу Р.България“ по
негова жалба № 27887/2006 г., на Решения на Комитета на министрите на Съвета на
Европа, на Препоръка от 2006 г., която е издадена към Европейските правила на
затворите, както и на Наредба № 12 от 15.04.1993 г. за положението на
обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода, издадена на
основание чл. 10, ал.2 от ЗИНЗС, в сила от 01.05.1993 г. – необнародвана.
Ищецът твърди, че фактически не е осъден, а продължава да пребивава в затвора
26 години, без влязла в сила присъда от компетентен съд и излага доводи в тази
насока.
Ответникът ГДИН в съдебно заседание чрез пълномощник
изразява становище за недопустимост на предявения иск, а в случай, че бъде
приет за допустим, счита същия за неоснователен и недоказан, поради което моли
да бъде отхвърлен. Поддържа изцяло изразеното становище в отговора на исковата
молба, включително за погасяване на правото на иск по давност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на триста лева.
Ответникът Министерство на правосъдието в съдебно
заседание чрез пълномощник изразява становище за недопустимост на предявения
иск, съответно за неоснователност и недоказаност на същия. Поддържа изцяло
доводите, изразени в отговора на исковата молба. Счита, че е погасено по
давност правото на иск на ищеца. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч счита, че
иска следва да се остави без уважение с оглед наличие на решения на ЕС, където
се интерпретират всички заведени искове, които са с идентично основание и
искане като мотиви. В случай на преценка от съдът за наличие на основание и
доказателства относно условията, при
които ищецът е изтърпявал наказанието си, следва да бъде присъдено обезщетение,
но не в претендирания от ищеца размер.
Настоящият съдебен състав намира за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът М.С.С. е постъпил на
04.10.1993 г. в Затвора Бургас в качеството на обвиняем по сл. дело № 1442/1993
г. по описа на РСС Бургас и спрямо него е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
С прокурорско нареждане с изх. № Пр.28/1999г. Окръжна
прокуратура Бургас е привела в изпълнение Присъда № 41/25.07.1995 г.,
постановена по НОХД № 155/1994 г. по описа на Окръжен съд Бургас, Наказателен
състав. За извършените на 16 юни 1993 г. престъпления от подсъдимия М.С., съдът
го е осъдил на основание чл. 150 от НК на три години лишаване от свобода и на
основание чл. 199, ал.2, т.2 от НК на „смърт чрез разстрел“. На основание чл.
23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия най-тежкото от така определените
му наказания - „смърт чрез разстрел“. Присъдата е влязла в законна сила на
25.01.1999 г.
Вицепрезидентът на Република България с Указ № 4 от
25.01.1999 г. на основание чл. 98, т.11 от Конституцията на Република България
във връзка с чл. 74 от НК е заменил смъртното наказание на М.С. с „доживотен
затвор без замяна“.
Началото на наказанието е 02.07.1993 г. Преведен е от
Затвора Бургас в Затвора Ловеч на 14.07.1999 г.
С. е изтърпявал наложеното му наказание при следните режими: Усилено строг режим от 20.08.1999 г;
Специален режим от 15.07.1999 г.; Строг режим от 01.08.2011 г., заменен на
основание чл. 74, ал.1, т.1 от ЗИНЗС с
Протокол № 7/01.08.2011 г. на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС към Затвора Ловеч.
В Затвора Ловеч ищеца е бил настанен в XI група в корпуса на Затвора Ловеч, в зоната с повишена
сигурност, в която се настаняват лишените от свобода, които са осъдени на
„доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ на основание чл. 197 от ЗИНЗС.
На 12.08.2015 г. е преведен в Затвора Плевен за
изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“.
От приложената медицинска справка от 22.06.2015 г.,
изготвена от Директор МЦ към Затвора Ловеч д-р Ц.Т. е видно, че М.С. е клинично
здрав с придружаващи заболявания фарингитис хроника, блефароконюктивитис хроника окули
утриускве и хроничен бронхит. Отразено е, че в
момента няма оплаквания и не се провежда лечение, както и че не е ползвал
прекъсване на наказанието по чл. 447, т.3 от НПК.
По искане на ищеца са допуснати до разпит свидетели.
Свидетелят И.Й.Г. изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора Ловеч. В съдебно заседание заявява, че познава ищеца от много
години. В Затвора Ловеч са се засекли с него през 2006 г, но не са били в една
килия. Свидетелят не може да каже дали С. е бил сам през цялото време. Знае
само, че през един период от време е бил сам. Когато ищецът е изтърпявал
наказанието, свидетелят не е влизал в неговата килия. Посочва, че има
впечатления от тези килии, защото е хранил осъдените на смърт през 1988 г.
Твърди, че условията през 2006 г. не са променени. През 2008 -2009 г. килиите
са били оборудвани със санитарен възел. Храната е била бедна на витамини и
по-малка по грамаж, отколкото на хората, които се хранят по отрядите. Доживотно
осъдените са се хранили там, където ходят по физиологични нужди.
Свидетелят Х.А.Х. *** наказание „доживотен затвор“ и е
постъпил там на 17.01.2000 г. Заявява, че е бил през различни периоди в Затвора
Плевен и в Затвора Варна. В Затвора Ловеч е бил през периода 2009 – 2012 г. Посочва, че когато през 2009 г.
е пристигнал в Затвора Ловеч, е бил настанен в килията на М.С., където е
прекарал около два месеца, след което са го преместили в друго помещение. С.
също е бил преместен. Периодически са били местени на всеки месец-два. Единия път
при тях е бил настанен и психично болен лишен от свобода - Д., който си говорел
сам и поради това не могли да заспят. Това било за около 2 месеца през 2010 г.
Свидетелят посочва, че до 2008 или до 2009 г. не е имало санитарни възли в
килиите. От 2009 до 2012 г. М.С. си е имал свой личен телевизор. В Затвора
Ловеч е имало библиотека и лишените от свобода са имали достъп до нея, като са
ги водили по график. Престоят на открито е бил по 2 часа на ден. Един час преди
обяд и 1 час след обяд. На мястото за престой е имало щанги и успоредки за
физически упражнения, а преди 2006 г. е нямало такива. Всяка група е излизала
на открито по отделен график. Групата, в която е бил свидетелят е излизала по отделен
график и в това време се е разхождала само тази група, без да е имало възможност за комуникация с другите групи.
Всички спални помещения в Затвора Ловеч, 11-та група, където са били настанени
лишените от свобода на доживотен затвор са били еднотипни и с еднаква площ от
около 12 кв.м.
Свидетелят заявява, че е бил в Затвора Бургас с М.С. през 1994 г. М.С. е бил настанен
в спално помещение заедно с още един лишен от свобода. В помещението е нямало
прозорци, като вместо тях е имало плътна ламарина с много ситни дупки. Не е
имало никаква светлина. Килията е била широка около 2 метра и дълга около 2,5
метра. С. и други осъдени на смърт са били извеждани на престой на открито през
ден и са били къпани веднъж в месеца. В спалното помещение на С. не е имало
радиатор и той се е оплаквал на длъжностните лица, че е било студено. Идвал е
доктор да ги прегледа. Свидетелят твърди, че е бил свидетел на случай, когато С.
се е оплакал от зъбобол и зъболекарят на
Затвора Бургас е отказал да му излекува зъба, а направо го е извадил. Свидетелят
казва, че не е видял изваждането на зъба, но е чувал виковете на С.. Освен това
посочва, че С. и осъдените на смърт не са имали достъп до библиотека.
Свижданията при него са били на 6 месеца веднъж и то само с прокурорско
нареждане. При излизане от спалното помещение са ги изкарвали по един. Чувал е
как длъжностни лица от Затвора Бургас са употребявали физическа лица спрямо М.С..
Чувал е как го бият и му повтарят да признае престъплението, за което са го
обвинили. Този побой е продължил около месец, а след това е бил прекратен, тъй
като ищецът е писал до министерството и Народното събрание, и е била изпратена
комисия за проверка. Свидетелят посочва, че на осъдените на смърт в Затвора
Бургас се е давало по един сапун на месец. Осъдените на смърт са се хранели в
спалното помещение, като лъжиците им са били дървени. В Затвора Ловеч в зоната
за повишена сигурност лишените от свобода са се хранели вътре в спалното
помещение. Нямало е ред. Те са си ядяли храната,
когато пожелаят. Свидетелят посочва, че М.С. е бил инициирал дело заради
храната, защото е намирал в нея сезал, камъни в боба,
фас от цигара. Храната е била занижена като грамаж и калории. В Затвора Бургас
килиите на осъдените на смърт не са имали санитарен възел. Отваряли са ги само
сутрин, на обяд и вечер да си напълнят шише с вода и да изхвърлят кофата с
физиологични нужди. В спалното на ищеца не е имало отоплително тяло. Според
свидетеля до 2015 г. във всички затвори, където е бил – Бургас, Ловеч, Плевен и
Варна кореспонденцията на лишените от свобода се е четяла, независимо дали е
лична или служебна, и до къде се изпраща. Превъзпитателната работа е била
единствено осигуряването на допълнителен един час време за престой на открито в
Затвора Ловеч за периода от 2009 до 2012 г. Не са провеждани културно-масови
мероприятия с лишените от свобода. Свидетелят посочва, че в Затвора Бургас през
1994 г. не е имало възможност лишените от свобода да изповядват религията си.
През 2004-2005 г. в местата за лишаване от свобода са направени параклиси и то
само за православни християни. Докато свидетелят е бил в Затвора Ловеч никой от
11-та група не е имал достъп до параклиса в Затвора, тъй като са били в
постоянно заключени помещения. Свидетелят твърди, че знае за случай, когато
ищецът устно и писмено е заявил, че иска да отиде до параклисо,
но не му е осигурен достъп. След 2009 г. в Затвора Ловеч е виждал поне един път
С. да ходи до параклиса. Посочва, че когато през 1994 г. е видял ищеца в
Затвора Бургас, същият е бил отслабнал драстично и е имал кожни проблеми по
тялото и главата. В Затвора Ловеч през 2000 г., когато са били в едно спално
помещение, терзанията на ищеца са били,
че не му осигуряват дрехи, обувки, че храната е била нискокалорийна
и с лошо качество, че кореспонденцията се отваря. Освен това свидетелят
заявява, че М.С. не е пушил, а в помещението често са настанявани лица, които
са пушачи, което е било предпоставка за конфликтни ситуации. В спалното
помещение на ищеца са били настанявани психично болни лица- Д., С., А.И.Д. и се
е стигало до конфликти, дори до физическа саморазправа. Според свидетеля в
Затвора Ловеч и Затвора Бургас никога при него и при С. не е идвал психолог,
нито ИСД с някаква програма за ресоциализация, а те
са търсели такъв контакт, но им отговаряли, че те са в постоянно заключени
помещения и нямат право на групови занимания.
Свидетелят П.Т.Р. заявява в съдебно заседание, че се
познава с ищеца от 2000 г., когато е постъпил в Затвора Ловеч и е бил настанен
в XI –та група, в която е бил и С.. От 2000 до 2008 г. са
били заедно с ищеца в тази група. През този период килиите, в които са
настанени, са били без санитарен възел и физиологичните нужди са се
удовлетворявали в пластмасова домакинска кофа, която е била в килията, в която
се яде и спи. През 2008 г. са направени
санитарни възли в килиите в Затвора Ловеч. Свидетелят посочва, че с
ищеца са били в една килия за около една година, но няма спомен от кога до
кога, тъй като администрацията на затвора е имала практика постоянно да прави
размествания от килия в килия за различни периоди от време. Според свидетеля по
този начин администрацията на затвора е използвала тези размествания, за да
създава дискомфорт на лишените от свобода. Храната е
била недостатъчна по калориен и качествен състав, и с чужди предмети в нея,
включително насекоми, камъчета, кламери и др. Свидетелят заявява, че ищецът е
намирал многократно хлебарки или стоножки в храната, дори е ходил да повръща в
кофата, която се използва за физиологични нужди. Проветряването през летните
месеци е било крайно недостатъчно, както и отоплението през зимата. Не е имало
достатъчно дневна светлина в килиите. Престоят на открито е бил всеки ден по
един час – от 9 до 10 часа сутринта на площадка, предназначена за престойна открито, без спортни уреди, без обезпечена
възможност да се упражнява физическа активност. При дъжд е нямало покрив или
стряха, под която да се подслонят и са се намокряли. Според свидетеля това е
довело до това, че ищецът е развил фарингит и ларингит, за което е ходил на
прегледи. Не е имало през този период от време обособяване на килии за пушачи и
непушачи. По време на престоя на открито са излизали лишените от свобода само
от тази група и не са поддържали връзки с други лишени от свобода. В групата е
имало лишени от свобода с видими психични отклонения. Ищеца е бил настаняван с
такива – Д. С.П., който е освидетелстван, както и със С. и Д.. Входящата и
изходящата кореспонденция е подлежала на контрол и се е давала на лишените от
свобода в отворени пликове. Не е предлагана работа на ищеца, въпреки че е
правил искания. Не са провеждани културни мероприятия, разговори, терапия с лищените от свобода от тази група. Раздавани са рядко
сапуни и перилни препарати. Не е бил уреден начин за удовлетворяване на
религиозните потребности. Не е имало достъп до библиотеката. Отношението на
администрацията на Затвора Ловеч е било негативно към ищеца затова, че той пише
жалби и завежда дела.
Свидетелят Г.Д.О.
заявява в съдебно заседание, че е в Затвора Бургас от 1997 г. с доживотна
присъда. Когато е постъпил в Затвора, ищецът вече е бил там. Били са в съседни
килии, както и в една килия. Килията е била с размери 3.4 на 2.2 м., като е
имало решетка, която е заемала 1-20 м. навътре. В килията е имало само легло и
една пътечка за разминаване. Не е имало шкафче, маса, стол. Ищецът е бил сам в
килията, а по едно време са ги събрали заедно в една килия, като двете легла са
били едно върху друго. Свидетелят твърди, че е бил заедно с ищеца в Затвора
Бургас в два периода. Единият е от 1993 г. до 1995 г., а другият – от 1997 г.
до 1999 г. Бил е забранен контакта на един лишен от свобода с друг лишен от
свобода. Свидетелят е влизал в килията на ищеца, за да поправя врата, да смени
стъкло и т.н., тъй като е работил в мебелен цех. Нямало е постоянно течаща вода
и тоалетна в килията. За физиологични нужди е използвана кофа. Къпането е било
веднъж месечно. Храната е била с много лошо качество. Проветряването е било
слабо. Не е влизала слънчева светлина. Медицинското обслужване е било под
всякаква критика. Писмата са били давани отворени, отпечатани, незалепени и са
били четени. Не е имало контакти в килиите. Не са имали право на библиотека и
църковни мероприятия. Параклиса е изграден по-късно. Имало е проблеми с
даването на перилни препарати. Парното е работело много слабо. Престоят на
открито е бил около един час. Не е имало обособени килии за пушачи и непушачи.
Осветлението е било слабо. Не е влизала достатъчно слънчева светлина. На лишените
от свобода не е предлагана работа. Свидетелят твърди, че е имало физическа и
психическа репресия към ищеца.
В чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС е предвидена възможността
съдът да задължи специализираните органи по изпълнение на наказанията да
представят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. С Определение от 31.08.2018 г. съдът е задължил ГДИН да изготви и
представи писмени справки по поставените от ищеца и неговия процесуален
представител въпроси и доказателствени искания.
В справката от Началника на Затвора Ловеч с вх. №
2700/27.09.2018 г. е отразено, че М.С. е изтърпявал наказание „доживотен затвор
без замяна“ в Затвора Ловеч в XI група от
14.07.1999 г. до 12.08.2015 г., когато е преведен в Затвора Плевен. За този
период не може да бъде изготвена справка в коя килия е настанен и за условията,
при които е живял, тъй като такава информация администрацията на затвора няма
задължение да съхранява и в случая не съхранява. Освен това е посочено, че
справка за средствата, които се полагат на лишен от свобода за храна, облекло,
лечение, вода и отопление не е възможно да бъде изготвена, тъй като няма
предварително определени и утвърдени средства, които да се полагат на лишен от
свобода за храна, лечение, перилни, миещи препарати, за вода и отопление.
Такива разчети в затвора не се правят.
В справката от Началника на Затвора Бургас с изх. №
2122 от 27.08.2018 г. е посочено, че лишеният от свобода М.С. е постъпил в
Затвора Бургар на 04.10.1993 г., за изтърпяване на
наказание доживотен затвор без замяна с присъда № 41/25.07.1995 г. по НОХД №
155/1994 г. на Окръжен съд Бургас. На 12.07.1999 г. е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора Ловеч. От
постъпването си в групата за осъдени на доживотен затвор М.С. е било възможно
да е бил настаняван в различни помещения с размери от 5.36 кв.м. до 5.92 кв.м.
Вентилация и проветрение на помещението се е
осигурявала на гравитационен принцип чрез двукрил прозорец с две отваряеми крила и размер на всеки прозорец 125 на 65 см.
Прозорците са били разположени в горната част на стената с цел по-добро
проникване на дневна светлина и въздушни маси. Отоплението на спалното
помещение се е осигурявало от отоплителен уред, присъединен към парната
инсталация на затвора. Спалното помещение, в което е бил настанен е било
оборудвано с легло, маса, малък и голям шкаф за съхранение на лични вещи. В
спалното помещение е имало и стенен контакт. През зимния период отоплението на
спалното помещение се е осъществява с чугунен радиатор, захранван от парната
инсталация на затвора. В тъмната част на денонощието осветлението в спалните
помещения се е осъществявало от електрическо осветително тяло, монтирано на
тавана. Осветлението е било включено през тъмната част на денонощието, за да
могат да се изпълняват разпоредбите на чл. 56, г.1 от ППЗИН (ДВ, бр. 57 от 04.12.1990 г.) за лишените от свобода на специален режим, свързани
със „засилен надзор и охрана“.
В коридора на групата е имало изграден санитарен възел
с отделни баня и тоалетна. За удовлетворяване на физиологични нужди във
времето, когато спалните помещения са били заключени, е имало кофа с капак.
През деня е бил осигурен достъп до тоалетна и течаща вода три пъти по време на
личния тоалет. Къпането на лишените от свобода се е осъществявало по отделен
график два пъти седмично. В Затвора Бургас не се съхраняват данни за размер и
конструктивни особености на помещенията на ареста. През периода на л.св. М.С. в
ареста в гр. Бургас, той не се е намирал на територията на затвора и не е бил
негово поделение.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на ищеца е допусната съдебно-медицинска експертиза и е назначено вещо лице
лекар с мед. специалност „хранене и диететика“, който
се запознае с наличните по делото писмени доказателства – таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти за един лишен от
свобода „възрастен“, надбавка „А“ и надбавка „Б“ към таблица № 1 и заменителната таблица за продуктите в съответствие с
посочените грамажи, които следва да получи един лишен от свобода възрастен мъж
за един храноден, да даде заключение по следните въпроси:1.Дали с отпуснатите средства по
бюджет за перо „храна“ могат да се закупят продуктите, посочени в таблиците, за
да се осигурят полагаемите се по периоди необходими калории за един храноден на лишен от свобода възрастен, както следва: - за
периода от 04.10.1993 г. до 13.07.1999 г. за затвора Бургас, като съответно
полагащите се за този период калории за един храноден
на един лишен от свобода възрастен са две хиляди деветстотин и две ккал? – За периода от 13-07.1999 г- до 21.02.2007 г. за
затвора Ловеч, като съответно полагащите се за този период калории за един храноден на един лишен от свобода възрастен да две хидяди деветстотин и две ккал? –
За периода от 21.02.2007 г. до 11.03.2015 г. за затвора Ловеч като съответно
полагащите се за този период калории за един храноден
на един лишен от свобода възрастен са две хиляди шестотин
двадесет и две ккал?
Назначеното вещо лице, след като се е запознало с
наличните по делото писмени доказателства – Таблици № 1 за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен
за различни периоди, надбавки „А“ и „Б“ към Таблици № 1 за различни периоди, Заменителни таблици, използвани при липса на полагащите се
по таблиците продукти е отговорило, че зададения въпрос не е от компетентността
на вещо лице – лекар с медицинска специалност „Хранене и диететика“.
Този въпрос не е от компетентност на нито един лекар.
В съдебно заседание вещото лице в отговор на въпрос,
зададен от пълномощника на двамата ответници е заявило,
че е направил изчисление върху храноден и върху менютата, при което е установил, че 2900
калории са осигурени по написаното меню. Посочило е, че калорийния прием за
всеки лишен от свобода е бил осигурен по документи и е бил балансиран.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
С измененията на ЗИНЗС(ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от
17.02.2017 г.) е създадена нова глава седма – „Отговорност за дейност на
специализираните орган по изпълнение на наказанията, в която се съдържат
специални процесуални правила - чл. 284
-286 от закона, на които с § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС е дадено обратно
действие, което означава, че тези норми се прилагат и по отношение на
подадените до влизане в сила на този закон искове за вреди, причинени на
лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или задържаните под стража.
В чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се предявява срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите и се разглежда по реда на
глава
XI от АПК.
Съгласно чл. 205 от АПК, приложим по силата на
препратката от чл. 285,ал.1 във връзка с чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
В случая са предявени три обективно съединени иска
срещу двама ответници. Срещу единия ответник МП са
предявени два иска за различни периоди. Единият е за обезщетение в размер на
двадесет хиляди лева за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия
на длъжностни лица на ответника за периода от 02.07.1993 г. до 08.07.1999 г.
Съдът намира този иск за недопустим.
От приложеното гр. дело № 612/2004 г. на Ловешкия окръжен
съд е видно, че с Решение № 27/14.04.2005 г., постановено по гражданско дело № 612/2004
г. съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 1 от ЗОДВПГ иск от М.С. *** против Министерството
на правосъдието за претърпени неимуществени вреди в размер на двадесет хиляди
лева, вследствие наложената му продължителна и строга изолация, унижение на
човешкото му достойнство, психически тормоз, физическо и психическо изтезание,
причинени от действия и бездействия на длъжностни лица за периода от 04.10.1993
г. до датата на исковата молба – 20.09.2004 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 04.10.1993 г. до окончателното
плащане. Това решение е обжалвано от М.С. пред Великотърновския апелативен съд,
който с Решение № 359/14.11.2005 г., постановено по В.гр. д. № 360 по описа на съда
за 2005 г. е отменил обжалваното пред него решение на Ловешкия окръжен съд в
частта, с която този иск е отхвърлен до размер на сумата две хиляди лева
неимуществени вреди и вместо него е постановил, че осъжда Министерството на
правосъдието да заплати на М.С.С., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Ловеч сумата от две хиляди
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания в резултат на унижение на неговото човешко достойнство, и
изтезание, причинени от действия и
бездействия на длъжностни лица за периода от 04.10.1993 г. до датата на
исковата молба – 20.09.2004 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.01.1999 г., а в останалата част е оставил в сила
обжалваното решение. Решението на Великотърновския апелативен съд е било
обжалвано пред Върховният касационен съд, който с Решение № 330/07г. от
07.08.2007 г., постановено по гр. дело № 92/2006 г. е оставил в сила
обжалваното пред него въззивно решение, като
законната лихва се счита дължима от 14 ноември 2005 г. Решението на Върховния
касационен съд е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което решението
на Великотърновския апелативен съд е влязло в сила от датата на неговото
постановяване – 07.08.2007 г.
Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, приложим по силата на
чл. 144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а в ал.2 е
регламентирано, че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съдът.
В случая има вляло в сила решение на Великотърновския
апелативен съд, с който е разрешен спор между М.С. и Министерство на
правосъдието относно претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания в резултат на унижение на неговото човешко достойнство и изтезание,
причинени от действия и бездействия на длъжностни лица за периода от 04.10.1993
г. до датата на исковата молба – 20.09.2004 г. По настоящото дело М.С. е
предявил иск срещу Министерството на правосъдието за обезщетение в размер на
двадесет хиляди лева за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия
на длъжностни лица на ответника за периода от 02.07.1993 г. до 08.07.1999 г. изразяващи
се в негативни изживявания в резултат на
неосигуряване на нормално изтърпяване на
наказанието, недобри битови и хигиенни условия, унижение на неговото човешко
достойнство и изтезание.
Това налага предявения иск от М.С. срещу
Министерството на правосъдието за обезщетение в размер на двадесет хиляди лева
за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на ответника за периода от 02.07.1993
г. до 08.07.1999 г., когато ответникът е бил в Затвора Бургас, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на
неосигуряване на нормално изтърпяване на наказанието, недобри битови и
хигиенни условия, унижение на неговото човешко достойнство да бъде оставен без
разглеждане, да бъде върната исковата молба в тази част, а делото да бъде прекратено в тази част.
Настоящият съдебен състав намира за недопустим и втория предявен иск от М.С. срещу
Министерството на правосъдието за обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица
на ответника за периода от 08.07.1999 г. до 01.09.2008г., когато ищецът е бил в
Затвора Ловеч, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на
неосигуряване на нормално изтърпяване на наказанието, недобри битови и
хигиенни условия, унижение на неговото човешко достойнство.
От Решение от 28/08/2013 г. на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ), четвърто отделение по делото „С. срещу България“ по
жалба № 27887/06 г. е видно, че делото е образувано по жалба на М.С. срещу
Република България. В нея жалбоподателят е твърдял, че поради режима му на
задържане, той е подложен на изолация. Килията му, която е споделял с трима
други затворници е била с площ от десет кв.м. Лишените от свобода са били
допускани да отидат до тоалетната и да се измият три пъти на ден за по
десет-петнадесет минути всеки път. През останалото време те е трябвало да се
облекчават в пластмасова кофа, тъй като килията не е била оборудвана с тоалетни
съоръжения или мивка. Жалбоподателят твърди, че сервираната в затвора храна е
била с лошо качество и че е намирал насекоми, както и други неща в нея.
Свидетели твърдели, че през определени неуточнени периоди от време
жалбоподателят е нямал достъп до вестници или книги, не му се разрешавало да
посещава параклиса на затвора, да ходи на концерти или да посещава курсове за
реабилитация. Нямал е достъп до столовата на затвора и храната му била сервира
в неговата килия. За определен период от време в килията на жалбоподателя е нямало чист въздух или естествена светлина
Той е имал достъп до тоалетна и до течаща вода три пъти на ден, а през
останалата част от времето е трябвало да използва пластмасова кофа.
Като е взел предвид кумулативния ефект на тези условия,
ЕСПЧ е счел, че страданията и трудностите, понесени от жалбоподателя
превишават неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането и преминават над минималния праг на тежест,
изискван по силата на чл.3 от Конвенцията, затова съдът не е намерил за
необходимо да се изследва дали както е твърдял жалбоподателят храната,
предоставена в Затвора Ловеч е с лошо качество и дали в съответния момент
килията на жалбоподателя е била пренаселена.
ЕСПЧ със своето решение е приел, че е налице нарушение
на чл. 3 от конвенцията за периода от август 1999 г., когато жалбоподателят е
преместен в Затвора Ловеч и продължава най-малко до неуточнена дата през есента
на 2008 г., т.е. около девет години. През това време жалбоподателя е поставен
под така наречения „специален режим“, изискващ той да бъде държан непрекъснато
в заключено помещение при засилен надзор. ЕСПЧ по-специално е приел, че режима,
който изолира осъденото на доживотен затвор лице за по-дълъг период от време в
дългосрочен план е вероятно да има вредни последици, водещи до влошаване на
умствените способности и социалните умения, както и че този режим не може да се
разглежда като оправдан, освен ако не е основан на подходящи съображения за
сигурност и не трябва да продължава след като опасността е отминала.
Със своето решение ЕСПЧ е постановил, че е налице
нарушение на чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията
и ответната държава (България) трябва да заплати на М.С. шест хиляди евро
обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с всички данъци, които могат да бъдат дължими върху тази сума.
Съгласно чл. 126, ал.1
от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК,
когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между
същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело
се прекратява служебно от съда. Настоящият съд счита, че решението на ЕСПЧ е
между същите страни, доколкото Министерството на правосъдието по настоящето
дело е само процесуален представител на държавата, а основанието - нарушаване
на чл. 3 от ЕКПЧОС е същото. Същото е и искането - присъждане на обезщетение за
претърпени от С. неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ответника.
Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, приложим по силата на
чл. 144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а в ал.2 е регламентирано,
че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съдът.
В случая има вляло в сила решение на ЕСПЧ, с който е
разрешен спор между М.С. и Министерство на правосъдието относно претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на
унижение на неговото човешко достойнство и изтезание, причинени от действия и
бездействия на длъжностни лица за периода от август 1999 г., когато жалбоподателят е
преместен в Затвора Ловеч до най-малко
неуточнена дата през есента на 2008 г., т.е. около девет години.
По настоящото дело е предявен иск от М.С. срещу
Министерството на правосъдието за обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица на ответника за периода от 08.07.1999 г. до 01.09.2008г.,
когато ищецът е бил в Затвора Ловеч, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на
неосигуряване на нормално изтърпяване на наказанието, недобри битови и
хигиенни условия, унижение на неговото човешко достойнство.
Това налага предявения иск от М.С. срещу
Министерството на правосъдието за обезщетение в размер на двадесет хиляди лева
за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на ответника за периода от 08.07.1999
г. до 01.09.2008г., когато ищецът е бил в Затвора Ловеч, изразяващи се в
негативни изживявания в резултат на неосигуряване на нормално изтърпяване на
наказанието, недобри битови и хигиенни условия, унижение на неговото човешко
достойнство да бъде оставен без разглеждане, да се върне исковата молба в тази
част, а делото да бъде прекратено в тази част.
По отношение на иска на М.С. срещу ГДИН за периода от 2009 г. до подаване на исковата молба (04.03.2015г.) за
сумата от двадесет хиляди лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия, изразяващи се в неосигуряване на нормално изтърпяване на
наказанието, недобри битови и хигиенни условия, съдът намира следното:
ГДИН е обособена като самостоятелно юридическо лице,
считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС- чл. 12, ал.2
от ЗИНЗС, регламентиращ, че ГДИН е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.
Исковата молба срещу ГДИН за периода от 2009 г. до подаване на исковата молба (04.03.2015г.) е
подадена от надлежна легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 31, ал.5 от Конституцията на Република
България, на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на
основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.
В чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е
обективна.
Фактическият състав на обезвредата
включва три кумулативни елемента: 1. Нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Настъпили
вреди за ищеца; 3 Пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението. Доказването на първият елемент (фактическите основания, причинили
вредите) е в тежест на ищеца съобразно изискванията на общия исков процес, а за
останалите два съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия,
при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във
вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размера на неимуществените вреди
се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.
От разпитаните свидетели, посочени от ищеца единствено
Х.А.Х. *** в третия посочен исков период от ищеца срещу ГДИН след 2009 г. Той е
изтърпявал наказанието си в този затвор от 2009 до 2012 г. Свидетеля е бил
осъден на доживотен затвор и е изтърпявал наказанието при определен за него
специален режим. С ищеца са били в една група, както и в една килия(219) за около два
месеца, защото периодически е имало разместване на лишените от свобода.
Свидетелят твърди, че преместването на лишени от свобода се е извършвало, без
да бъдат питани дали има съвместимост между тях. Когато е бил в едно спално помещение с ищеца,
при тях е бил настанен психично болен
лишен от свобода – Д.. Идвали са от психоболницата да
му дават медикаменти и да му слагат инжекции. Тогава свидетелят и ищеца не са
могли да спят, защото психично болния лишен от свобода е будувал цяла нощ и си
е говорил сам. Свидетелят твърди в съдебно заседание, че превъзпитателната
работа в Затвора Ловеч за посочения период не се е извършвала по никакъв начин.
Нямало е никакви такива програми или културно-масови мероприятия. Единствената
превъзпитателна дейност е била осигуряването на допълнителен един час време за
престой на открито в Затвора Ловеч за периода 2009-2012 г. Според свидетеля
ищецът често е писал молби, докато са били в Затвора Ловеч и е искал писмено и
устно от администрацията на Затвора Ловеч да спазва разпоредбите на чл. 152 от ЗИНЗС. Често пъти е искал от
Инспектора по социални дейности (ИСД) в Затвора Ловеч да спазва разпоредбите на чл. 150 или
чл.151 от ППЗИНЗС, където е регламентирано, че с лишените от свобода, които се
държат в постоянно заключени помещения, ежедневно в рамките на час и половина
се извършват възпитателни работи от ИСД, диспути, беседи, лекции. Свидетелят
заявява още, че в Затвора Ловеч от 2009 до 2012 г. не се е изпълнявало
изискването на чл. 151, ал.5 от ППЗИНЗС на всички лишени от свобода ежедневно
освен престой на открито да се осигурява и допълнителен един час време за
спортни дейности. Свидетелят посочва, че ищеца са го водили на престой на
открито през ден, а не всеки ден. По време на този престой ищецът е трябвало
задължително да бъде с ръцете отзад и наведена глава, не е имал право да се
оглежда. Ако реши на вдигне глава и да погледне, надзирателят му е правил
забележка да гледа надолу към земята. Свидетелят твърди, че през периода
2009-2012 г. в Затвора Ловеч ищецът е бил през различни периоди в едно спално
помещение с лишени от свобода, които са
били психично болни. С тях често се е стигало до конфликти, тъй като не са
могли да спят, ходели са из килията, говорели са си сами. Стигало се е дори до
саморазправа между лишените от свобода. Един от лишените от свобода се е
заканвал на ищеца. Свидетелят посочва, че при М.С. *** никога не е идвал нито
психолог, нито ИСД с някаква програма за ресоциализация.
Той е търсел контакт, но са му отговаряли, че понеже са в постоянно заключени
помещения, нямат право на групови занимания.
Съдът няма основания да не кредитира показанията на
свидетеля Х.А.Х., тъй като същият е бил в Затвора Ловеч в една група, а за
определен период от време и в една килия с ищеца, поради което има преки и
непосредствени впечатления от действията и бездействията на администрацията на
Затвора Ловеч към М.С. за периода от 2009 до 2012 г.
В чл. 197, ал.2
от ЗИНЗС е регламентирано, че доколкото в тази глава не е предвидено друго, при
изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се
прилагат общите разпоредби.
Съгласно чл. 152, ал.1 от ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация
на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. Според ал.2, социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода включват: 1. Диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за
намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода: 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. В ал.3 е предвидено, че с лишените се осъществява групова
и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
Според чл. 148 от ППЗИНЗС в редакцията към ДВ, бр.9 от
02.02.2010 г., на лишените от свобода се осигурява
възможност за упражняване на творчески дейности и участие в културни, спортни и
религиозни мероприятия за осмисляне на свободното време. Според чл. 150, ал.1
от ППЗИНЗС, ежедневно в рамките на час и половина във всяка група на лишени от
свобода, които не са ангажирани в трудов процес, се провеждат
културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии,
диспути. В чл. 151, ал.5 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на всеки лишен от
свобода освен престоя на открито се осигурява по един час дневно възможност за
физическа или спортна дейност.
В чл. 120 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в местата за
лишаване от свобода се извършва индивидуална и групова диагностична дейност,
която включва:1.изследване на отделен случай и оценка на риска от рецидив и
вреди;2.прихологическо изследване;3.социално-прихологическо проучване и анализиране на
затворнически групи и общности. Тази дейност съгласно ал.2 се осъществява от
инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, инспекторите по пробация, инспекторите психолози и педагози по утвърдени
методики и във взаимодействие с останалите служители на затвора.
Според чл. 121, ал.1 от ППЗИНЗС, индивидуалната корекционна работа с осъдените е насочена към информирането
им относно техния правен и социален статус и условията за изтърпяване на
наказанията.
Съгласно чл. 123 от ППЗИНЗС, социалната дейност с
лишените от свобода е насочена към индивидуално и групово професионално
консултиране по възникнали проблеми от
личен, семеен, здравен, имуществен или друг характер, свързани с третирането и
пребиваването в пенитенциарното заведение. Социалната
дейност има за цел подпомагане на осъдените за решаване на различни проблемни
ситуации и изграждане на умения за справяне с трудностите.
От показанията на свидетеля Х.А.Х. е видно, че за
периода от 2009г. до 2012 г.
администрацията на Затвора Ловеч не е извършвала спрямо ищеца М.С. предвидените
в посочените разпоредби на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС дейности и мерки, представляващи част от социалната дейност и възпитателната
работа с лишените от свобода.
В чл. 73 от ЗИНЗС в редакцията към ДВ, бр. 25 от
03.04.2009 г. е предвидено, че към всеки затвор се създава комисия по
изпълнение на наказанията в състав: председател – началникът на затвора,
членове – представител на наблюдателната комисия, заместник-началникът на
затвора по режимно-охранителната дейност, ръководителят на направлението за
социална и възпитателна дейност. В ал.4 е регламентирано, че на заседанието на
комисията присъства прокурорът от окръжната прокуратура, осъществяващ надзор за
законност в съответния затвор.
В чл. 74, ал.1 от ЗИНЗС са посочени правомощията на
комисията, сред които в т.1 – заменя режима на изтърпяване на наказанието в
по-лек.
Според чл. 130, ал.4 от ППЗИНЗС в редакцията към ДВ,
бр.9 от 02.02.2010 г., предложенията за отделни
осъдени пред комисията по изпълнение на наказанията се аргументират въз основа
на тещущ пенитенциарен
доклад, включващ преценка на настъпилите промени в поведението. Съгласно чл.
131 от ППЗИНЗС, аргументираните предложения пред комисията по изпълнение на
наказанията за или против едно или повече основания по чл. 74, ал.1 от ЗИНЗС се
изготвят от инспекторите по социални дейности и възпитателна работа и
психологът на затвора.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че
Комисията по чл. 73 не е предприела никакви мерки за облекчаване на режима и
състоянието му. Както самият ищец е посочил в исковата молба тази комисия към
Затвора Ловеч на 03.08.2011 г. е променила режима на изтърпяване на наказанието
му от „специален” на „строг”. Правомощията на комисията са регламентирани в чл.
74, ал.1 от ЗИНЗС и сред тях не фигурира вземане на мерки за облекчаване на
режима и състоянието на лишения от свобода. Това по-скоро е правомощие на
затворническата администрация след постановяване на решението на комисията за
промяна на режима в по-лек.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затвор ническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според ЕСПЧ ( решение от
10.02.2012 г. по делото Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция, като се разглежда
всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен
въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността
на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква ЕКЗПЧОС. Според ЕСПЧ такъв подход лесно би могъл да доведе до
заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се
счете, че общото въздействие върху конкретния лишен от свобода, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл. 3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2
от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (в редакцията ДВ, бр. 25 от
Тази разпоредба е еманация на установените в практиката
на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение
по смисъла на ЕКЗПЧОС. В тази връзка, разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал.
2, ал. 4 и ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание "лишаване от свобода".
Относима към спора е и материалноправната
разпоредба на чл. 3 от ЕКПЧОС, която е ратифицирана от България през
В пилотното решение на ЕСПЧ от 27 януари
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците
МП и ГДИН чрез пълномощник за изтекла погасителна давност и в тази връзка
твърденията им, че правото на иск на ищеца за периода преди 04.03.2010 г. е
погасено за давност, тъй като се претендира обезщетение за вреди, причинени
извън предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност са неоснователни.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК 4, началния момент на погасителната
давност за незаконни действия или бездействия на административните органи е
момента на тяхното прекратяване. В случая няма прекратяване на
незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация на
Затвора Бургас и Затвора Ловеч преди 2010 г., защото ищеца М.С. е преместен за
изтърпяване на наказанието от Затвора Бургас в Затвора Ловеч, но това не
означава прекратяване на незаконосъобразните действия и бездействия на
затворническата администрация.
Посоченото от ответникът ГДИН
чрез пълномощник Решение на Административен съд Ловеч № 15/20.02.2016 г. по адм. дело №
267/2014 г. е било отменено от Върховния административен съд и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда, т.е. не е влязло в сила, а за
приложение на чл. 299 от ГПК се изисква наличие на влязло в сила съдебно
решение..
Искането на
пълномощника на ответника ГДИН в писмения отговор за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да
се остави без уважение, тъй като производството по делото е по специалния ред, регламентиран в чл.284 от ЗИНЗС. В ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 АПК.Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи.
По отношение на
иска на М.С. срещу ГДИН за периода от
2009 г. до подаване на исковата молба (04.03.2015г.) за сумата от двадесет
хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в неосигуряване на
нормално изтърпяване на наказанието, недобри битови и хигиенни условия, пълна
изолация от всякакъв социален живот, на някакви занимания и дейности, които да
осмислят пребиваването му в затвора, липса на подходяща форма за физическо и
умствено стимулиране, липса на индивидуална или групова корекционна
работа с него, съдът намира че администрацията на Затвора Ловеч не е спазила разпоредбите на чл. 152, ал.1 и 2 от ЗИНЗС,
чл. 120, чл.148, чл. 150, ал.1 и чл. 151, ал.5 от ППЗИНЗС. Длъжностните лица от
администрацията на Затвора Ловеч не са
предприели действия по осигуряване на едно нормално и човешко изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от ищеца М.С.. По този начин е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, от което ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в чувства на унижение и уронване на човешкото му достойнство, на
страх и безпокойство.
Съдът намира този иск на М.С. за основателен и доказан
за периода от 01.06.2009 г. (датата,
от която ГДИН е юридическо лице) до 2012 г.,
поради което трябва да бъде уважен за този период, като се присъди обезщетение .При
определяне на неговия размер, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
регламентираща, че размера на обезщетението се определя по справедливост. Съдът
имайки предвид характера на
незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника ГДИН,
тяхното времетраене, мястото на извършване/допускане на незаконосъобразните
действия и бездействия, претърпените от ищеца неимуществени вреди, техния
интензитет и времетраене, намира, че справедливия размер на обезщетението,
което следва да се присъди на ищеца е в размер на 4 200 лв,
а за останалата част от иска до пълния претендиран
размер от 20 000 лв. за периода от 2013 г. до датата на подаване на исковата
молба, иска следва да бъде отхвърлен.
Ищецът М.С. първоначално е предявил един иск срещу
ГДИН и е внесъл държавна такса за един иск в размер на десет лева. След това е уточнил, че предявява три иска – два
срещу МП и един срещу ГДИН. За всеки предявен иск се дължи държавна такса в
размер на десет лева, поради което следва да бъде осъден ищеца да заплати по
сметката на Административен съд Ловеч сумата от двадесет лева, представляваща
държавна такса за образуване на административно дело по предявените още два
иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ВРЪЩА исковата молба на основание
чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК на М.С.С.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Плевен срещу
Министерството на правосъдието за обезщетение в размер на двадесет хиляди лева
за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на ответника за периода от 02.07.1993 г. до
08.07.1999 г., когато ишецът е изтърпявал наказанието
в Затвора Бургас и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част.
ВРЪЩА исковата молба на основание
чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
на М.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора Плевен срещу Министерството на правосъдието за
обезщетение в размер на двадесет хиляди лева за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на ответника за периода от 08.07.1999
г. до 01.09.2008г., когато ищецът е изтърпявал наказанието в Затвора Ловеч и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази
част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на М.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора Плевен сумата от 4 200 (четири хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Ловеч,
вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
ответника за периода от 01.06.2009 г. до 31.12.2012 г., когато ищецът е
изтърпявал наказанието в Затвора Ловеч, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба (04.03.2015г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на М.С.С.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Плевен сумата от
631.59 (шестотин тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава по чл.
86 от ЗЗД (мораторна лихва) върху
главницата за периода от 03.08.2011 г., (датата,
на която е заменен режима му от специален на строг) до 31.12.2012
г.(крайната дата на периода, за който е уважен иска му
срещу ГДИН).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск
от М.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без
замяна“ в Затвора Плевен в частта до пълния претендиран
размер от двадесет хиляди лева за периода от 2013 г. до 04.03.2015 г., когато е
изтърпявал наказанието в Затвора Ловеч.
ОСЪЖДА М.С.С., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Плевен да заплати по сметката
на Административен съд Ловеч за заплащане на държавни такси в Банка: Централна
Кооперативна Банка, Банков код: CECBBGSF, Банкова сметка: ***, сумата от 20(двадесет)
лева, представляваща дължимата държавна такса за образуване на административно
дело за предявените от него още два иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министерството на
правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез пълномощник за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с
която е осъдена ГДИН да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди и е отхвърлен
частично иска срещу този ответник може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд Ловеч.
Решението
в частта, в която е постановено
връщането на исковата молба срещу МП на
ищеца (имаща характер на определение) може да бъде обжалвана с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд Ловеч.
Препис
от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура Ловеч.