№ 238
гр. Русе, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20244520200557 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Т. Н. Н. от гр.Русве,
срещу НП № 23-1085-003404 от 22.11.2023 год. издадено от Началника Група
в ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция Русе, с което на основание чл. 185 от
ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00
лева, за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00
лева, за нарушение на чл. 139, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е необосновано, незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,а
наложеното наказание било явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна - ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция Русе,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
На 30.10.2023 г. около 21:33 часа свидетелите Ц. С. Ц. и Й. Р. С.
служители при ОДМВР-Русе Сектор „ПП“, изпълнявайки служебните си
1
задължения, преминавайки по улица "Студентска", установили, че пред РУ
„Ангел Кънчев, които били паркирали непарвилно. Един от автомобилите бил
товарен автомобил, марка „Тойота Ярис“ с рег.№ Р6889КВ. На мястото
поставили глоба с фиш и забелязали, че предните странични, ляво и дясно
стъкла били силно затъмнени с допълнително поставено фолио, тъй като не
виждали нищо вътре в автомобила. Преминали напред по улицата, за да
осъществяват контрол. След около15-20 минути описания автомобил минал
покрай тях. Свидетелите го последвали и на ул.“Плевен“ автомобила бил
спрян със звуков и светлинен сигнал. Свидетелите Ц. и С. отишли до
автомобила. Автомобила бил заключен и не се отваряла нито вратата, нито
предното дясно стъкло, направило им впечатление, че се управлява от жена, а
в дясно стояло лице от мъжки пол. Лицето на дясната седалка смъкнало
допълнително поставеното фолио, след което се отворил прозореца на
предната дясна лява врата и лицето упарвляващо автомобила им подало
необходимите документи за извършване на проверката. При проверката
полицейските служители установили, че лицето управлявало автомобила е Т.
Н. Н. и е правоспособен водач, притежава валидно СУМПС, и че автомобилът
който управлявала товарен автомобил, марка „Тойота Ярис“ с рег.№ Р6889КВ
не е нейна собственост, а бил собственост на РАДАНС ООД, с ЕИК:
*********. При проверката не са изискани документ за поставеното фолио и
съответно такъв не бил представен. Полицейските служители не измерили
пропускливостта на стъклото с уред, нито при спиране на автомобила, нито
при първата констатация в тази насока, при оставянето на фиша за
неправилно паркиране. Но въпреки това св. Ц. приел, че водача е извършил
нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и съставил АУАН №
GА1066163/30.10.2023 г., в който отразил, че жалб.Н. управлява товарен
автомобил, марка „Тойота Ярис“ с рег.№ Р6889КВ, собственост на РАДАНС
ООД, с ЕИК: *********, като е ограничена видимостта (намалена
прозрачността) през страничните ляво и дясно стъкла на автомобила
осигуряващи видимостта на водача към пътя. Освен това отразил, че
управлява горепосочения автомобил със значителна техническа неизправност
по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, бук. „б“ от ППЗДвП, тъй като същото не
отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Жалбоподателят подписал лично акта, като в срока по чл. 44 от ЗАНН Т. Н.
подала възражение срещу съставения акта, в което се твърди, че АУАН е бил
2
съставен без да е направено измерване с уред за пропускливостта на стъклото.
Наказващият орган приел, че са налице доказателства за извършено
нарушение и няма основания за прекратяване на административно
наказателното производство. На 22.11.2024г. Началника Група в ОДМВР-
Русе, Сектор „ПП“ издал обжалваното наказателно постановление, в което
възпроизвел съдържанието на АУАН. На основание чл. 185 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.
105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.1 от
ЗДвП. Видно от отбелязаното в обжалваното НП, жалбоподателят е получил
постановлението на 01.03.2024г., а жалбата е входирана в деловодството на
административнонаказващия орган на 13.03.2024г..
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените
по делото писмени доказателства АУАН и гласни доказателствени средства
събрани посредством разпита на свидетелите Ц. С. Ц. и Й. Р. С..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението
и до надлежния съд по место извършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. АУАН
и НП са издадени от компетентни лица, в кръга на предоставените им
правомощия.
По същество съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно както поради недоказаност на факта на
административното нарушение по пункт първи за извършено нарушение на
чл.105, ал.1 от ЗДвП. Не се събраха докозателства относно авторството на
3
деянието. Субект на това нарушение е лицето, нарушило забраната за
намаляване на прозрачността на съответното стъкло. Изпълнителното деяние
на нарушението се изразява в намаляване на прозрачността на стъклото. В
процесния случай контролните органи са ограничили проверката до
установяване на обстоятелствата, че жалбп.Т. Н.. е управлявал процесния
автомобил с намалена прозрачност на съответните стъкла и че автомобилът е
собственост на различно от жалбоподателя лице, а именно на РАДАНС ООД,
с ЕИК: *********. От така установените обстоятелства в хода на проверката
не може да се изведе несъмнен извод, че намаляването на прозрачността на
стъклата на автомобила е извършено от жалбоподателя.
Поради гореизложеното, съдът намира, че не се установи по
безспорен и категоричен начин извършено от жалбоподателя нарушение по
чл. 105, ал. 1 ЗДвП, поради което и процесното НП следва да бъде отменено в
тази му част.
По пункт втори за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Хипотезите на технически неизправно ПМС са разписани в чл. 10,
ал.1 от ППЗДвП. Според чл. 10, ал.1, т.6, б."в" от ППЗДвП моторното
превозно средство е неизправно, когато стъклата му не отговарят на
изисквания на стандартизиращи документи. Законодателят не е посочил кои
са стандартизиращите документи, но те се извеждат от разпоредбата на чл.
105, ал.1 от ЗДвП и чл. 105, ал.3 от ЗДвП. В чл. 105, ал.1 от ЗДвП е
регламентирана общата забрана за намаляване на прозрачността на челното,
задното и страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя. Тази забрана обаче не е абсолютна, тъй като с разпоредбата
на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е допуснато намаляване прозрачността на стъклата
по ал. 1, но само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации,
по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, като законодателят не държи сметка
дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително - чрез
поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената
прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа Европа на Организацията на обединените
нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от чл. 6. 3 "Тълкуване на резултатите" общата
4
светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са
разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може
да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
светлопропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните
граници, е необходимо да се извърши тест, замерване с техническо средство,
което в случая контролните органи не са извършили.
Актосъставителят и свидетеля по акта, са установил визуално чрез
оглед, че предните странични стъкла на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, са затъмнени, но не са извършени съответни измервания с
техническо средство за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е
налице ограничаване на видимостта на водача до степен над допустимата по
закон. В случая, от събраните по делото доказателства не се установи
процентът на намаляване на видимостта на предните странични стъкла на
процесния автомобил да е изследван, което е в доказателствена тежест на
наказващия орган. Свидетелите Ц. С. Ц. и Й. Р. С. са установили нарушението
само визуално, без някакво измерване с техническо средство, респ. не са
направени и снимки на същия.
Поради гореизложеното, съдът намира, че не се установи по
безспорен и категоричен начин извършено от жалбоподателя нарушение по
по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвид изложеното, не може да се приеме, че
констатираното затъмнение на предните странични стъкла на автомобила
/чрез залепване на фолио, ограничаващо видимостта/ е в отклонение на
допустимите ограничения, т.е. че процесният лек автомобил е бил технически
неизправен по смисъла на закона, поради което и процесното НП следва да
бъде отменено и в тази му част.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на разноски,
които се присъждат по реда на чл. 143 от АПК. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, т. к. съдът отмени обжалвания
административен акт разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, следва да се възстановят от бюджета на органа, издал
отменения акт. По делото е представен договор за правна помощ, по който
5
жалбоподателят платил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 200, 00 лева, които съдът следва да възложи в тежест на
въззиваемата страна. Заплатеното възнаграждение към датата на
постановяване на решението на съда е под минималното такова определено в
чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се дължи
произносяне по направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 23-1085-003404 от 22.11.2023 год. издадено от
Началника Група в ОДМВР-Плевен, Сектор Пътна полиция Русе, с което на
Т. Н. Н. от гр.Русе, с ЕГН: **********, на основание л. 185 от ЗДвП, й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева, за
нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП й
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева, за
нарушение на чл. 139, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6