№ 87
гр. Свиленград, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100852 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. С. Х. срещу „Комфортъбъл“
ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК – за признаване за установено в отношенията на страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата 4500,00 лева, представляваща продажна цена на стоки по сключен между
страните Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект № 050924/1М-1002
от 05.09.2024 г., поради отказ от сключен договор, направен от ищцата в предвидения 14 -
дневен срок в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Ищцата твърди, че на 05.09.2024 година, в 12.00 часа, в конферентната зала на хотел
„Свилена“ в град Свиленград, присъствала на „презентация“ на домашни електроуреди за
здраве и на „здравна беседа“, за които била поканена по телефона от служител на ответното
дружество. На това място й били представени продукти на дружеството: ел. домашни уреди
за пречистване на водата, за почистване на въздуха, за почистване на храните и
прахосмукачка, безжична. Тези уреди й били представени като внос от Япония, с много
високо качество, и ищцата била убедена да си ги закупи, като подписала с представител на
дружеството – ответник Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект №
050924/1М-1002 от 05.09.2024 г. По силата на договора ищцата се задължила да заплати
сумата 4500,00 лева за закупените от нея вещи, а именно: прахосмукачка безжична, канген -
машина за вода, пречиствател за въздух и пречиствател за хранителни продукти. Тъй като
при подписване на договора ищцата не разполагала в себе си с продажната цена, страните се
договорили сумата да се заплати на вноски, разсрочено, до изплащането на пълния й размер.
След приключване на презентацията, един от служителите на ответното дружество
придружил ищцата до дома й в град Свиленград, където монтирал канген - машината и
разопаковал йонизатора за въздух. За закупените от ищцата ел. уреди не й били издавани
никакви фискални бонове, а само гаранционна карта за всички уреди. След като
представителя на дружеството напуснал дома на ищцата, тя съвсем внимателно и на
спокойствие разгледала закупените уреди и едва тогава разбрала, че всъщност те били
китайски и й били продадени на много висока цена, като за японски.
След като ищцата разбрала, че била излъгана, предприела действия за отказ от
1
договора, като уведомила за това по ел. поща ответното дружество още на датата на
сключване на договора - 05.09.2024 г. Отделно от това, ищцата сезирала Комисията за защита
на потребителите и по нейна препоръка, на 16.09.2024 г. изпратила стоките и формуляра на
адреса на ответното дружеството. От куриерската фирма „Спиди“ й съобщили, че
дружеството не потърсило пратката, поради което й върнали стоките в гр. Свиленград.
Ищцата счита, че е спазила всички законови изисквания при упражняване правото си
на разваляне на договора и че дружеството, без основание не е приело стоките. Счита, че е
упражнила правото си по чл. 50 от ЗЗП да се откаже от договора от разстояние или от
договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, в 14 - дневен срок, считано от датата на
приемане на стоката (05.09.2024 г.). Ответното дружество обаче не считало договора за
развален.
Поради изложеното, ищцата иска от съда да уважи предявения иск и да й присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен.
Ответникът не спори, че на посочената в исковата молба дата - 05.09.2024 г., в
конферентната зала на хотел „Свилена“ в гр. Свиленград, била проведена презентация на
продуктите, които дружеството предлагало. Твърди, че по време на презентацията, на
ищцата били обяснени подробно всички качества на предлаганите продукти, за които имало
всички необходими международни сертификати. Твърди, че след презентацията страните
пристъпили към сключване на процесния Договор за покупко-продажба на стоки извън
търговски обект №050924 от 05.09.2024 г., като след сключването му бил извършен и
монтаж от страна на представители на дружеството в имота на купувача, съгласно
указанията на последния, респ. уредът за пречистване на вода бил монтиран към
водопреносната система на ищцата.
Ответникът посочва, че на купувача многократно било обърнато внимание на
обстоятелството, че след свързване на уреда към водопреносната система, той губил правото
си на отказ от договора - на основание чл.57, т.4 и т.5 от ЗЗП. Посочва, че подобна клауза
изрично била залегнала и в сключения между страните договор, а именно - чл.12, т.3 от
договора, както и в Приложение № 1 и Приложение № 3 към договора. Твърди, че в случая,
правото на отказ при покупки на стоки и услуги било ограничено по хигиенни и
здравословни съображения, които подробно разяснява в отговора. Освен това посочва, че
конструкцията на устройството не позволявала водата да може да бъде напълно „изцедена“
от него, след като веднъж била влезла. Това означавало, че дори да бъде върнат продуктът,
същият не можело да бъде препродаден на друг потребител, тъй като докато стоял в склад
или в търговско помещение застоялата вода и влагата в него щели да създадат среда за
развитие на бактерии, гъбички, плесен и микроорганизми.
По тези съображения, ответникът счита, че продуктът попада в приложното поле на
чл. 57, т. 4 и т. 5 от ЗЗП, респ. аналогичната норма на чл. 16, б. „д“ от Директива 2011/83/ЕС
и предвид обстоятелството, че некачествената питейна вода от водопреносната мрежа
винаги носи потенциален риск за здравето на потребителите. Именно поради тази причина в
сключения между страните договор била предвидена подобна клауза, която се явявала и
съществено договорно съдържание.
Въз основа на гореизложеното, ответникът иска от съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и да осъди ищцата да му заплати сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Видно от представения Договор за покупко-продажба извън търговски обект №
050924/1М-1002, същият е сключен на 05.09.2024 г. в гр. Свиленград между „Комфортъбъл“
ООД, като „Продавач“, и Е. С. Х., като „Купувач“, с предмет на договора: стоки по
2
спецификация, а именно: 1 бр. уред за алкализация и йонизация на вода Genkei модел
Kaiteki, с цена 8800 лева с ДДС; 1 бр. безкабелна прахосмукачка 4 в 1, с цена 2350 лева с
ДДС; 1 бр. уред за пречистване на въздух Airflow 3000, с цена 2150 лева с ДДС; 1 бр. уред за
пречистване на храна Ozone Pur, с цена от 1470 лева с ДДС. Договорена е „обща сума за
заплащане след отстъпка от цените на стоките“- 4500,00 лева. Договорено е тази продажна
цена да бъде заплатена съгласно чл.4, ал.1, т.2 – по банков път, чрез потребителски кредит,
отпуснат от банка или небанкова институция. Продавачът се е задължил да достави на
купувача договорената стока, която да отговоря на разгледаната от купувача мостра, в срок
от 14 работни дни от сключването на договора и заплащане на цената, на посочен от
купувача адрес (чл.6, ал.1). Договорено е за предаването на стоката да се подписва приемо-
предавателен протокол – Приложение № 1 към договора (чл.6, ал.2).
Съгласно чл.11, ал.1 от договора, купувачът има право да се откаже от договора извън
търговски обект по реда на ЗЗП, чрез използване на приложената към договора бланка за
отказ, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоката, при условията на чл.12.
Съгласно чл.12, т.3 от договора, купувачът губи правото си на отказ от договора за уреди за
алкализация и йонизация на вода, след свързване на уреда към водопреносната система, на
основание чл.57, т.4 и т.5 от ЗЗП, тъй като „продавачът не знае и не би могъл да знае дали са
били спазени всички инструкции за експлоатация на уреда, както и какво е било
състоянието на водопреносната среда, към която е бил свързан.“.
Ищцата е представила Приложение № 1 приемо-предавателен протокол за предаване
на стоките от датата на сключване на договора, видно от който е приела стоките, предмет на
договора, ведно с допълнителни документи: потвърждение за търговска гаранция, ведно с
нейните условия; упътване за ползване; фактура; касов бон. Съгласно протокола купувачът е
разопаковал, прегледал и приел стоките без забележки. Ищцата е представила и Приложение
№ 3 приемо-предавателен протокол за монтаж на уред за алкализация и йонизация на вода,
също от датата на сключване на договора, в който е посочено, че „Купувачът е бил
предварително информиран и е бил наясно, че след извършване на монтажа на уреда за
алкализация и йонизация на вода към водопреносната система, същото автоматично води до
изгубване на правото му на отказ от договора за покупко-продажба, поради причини,
изложени в чл.12, т.3“.
От показанията на разпитаните по делото свидетелите М.Н.П. и Х.С.С., ангажирани
от ищцата, се установява, че двете свидетелки и ищцата били заедно на презентацията на
05.09.2024г. в хотел „Свилена“ в гр. Свиленград, на която представители на ответното
дружество показали канген машина за пречистване на вода, която представили за японска и
с много високо качество, както и други уреди. Всички уреди били на „нереални цени“. След
презентацията последвала томбола, при която били изтеглени имената на свидетелките и на
ищцата, като било съобщено, че те трите са печеливши и като такива могат да закупят
канген машината на половин цена – не за 8800,00 лв., а за 4400,00 лв., а в комплект с нея
получавали други уреди, за които първо им казали, че са подарък, а по-късно – че и тях
трябва да платят на половин цена. Свидетелките и ищцата подписали договори за
закупуване на канген машината и уредите, които вървели комплект с нея, и още на същия
ден ги получили, като представители на дружеството – ответник ги придружили до
домовете им, за да ги монтират. Свидетелките посочват, че след подписване на договорите и
на трите жени било казано от представители на ответното дружество, че трябва веднага да
дойдат да монтират закупения от тях уред – машина за пречистване на водата. След
монтажа, извършен веднага след презентацията, още на същия ден свидетелките и ищцата се
чули помежду си по телефона, за да споделят една с друга, че установили, че машината не е
японска, а китайска, и че продажната цена е много по-висока, в сравнение с предлаганото в
интернет. След това свидетелките и ищцата, по предложение на последната, изпратили
съобщения за отказ от договора по електронната поща на ответното дружество. След около 5
дни получили отговор от ответника, че не могат да върнат уредите. След като получили
отговора от ответника по електронната поща, трите жени отишли в куриерска фирма
„Спиди“, където изпратили уредите за връщане в 14-дневния срок от приемането им.
3
Жените подали жалби в Комисия за защита на потребителите, както и в Икономическа
полиция.
По делото са ангажирани свидетели и от ответната страна - свидетелят Й.А.Ч. и
Е.М.Ц. – служители на ответното дружество.
Свидетелят Ч. сочи, че е присъствал на проведената на 05.09.2024 г. презентация на
уреди в хотел „Свилена“ в гр. Свиленград. Обяснява в показанията си какво представлява
уреда за пречистване на вода, като уред – алкализатор за вода, който се прикрепял към
чешма за вода и я правил годна за пиене, посредством процеса на електролиза. Сочи, че в
качеството си на монтажист, монтирал уредите към водопреносната система на клиентите,
както и извършил монтажа на машината, закупена от ищцата. Сочи, че след монтажа на
машината, при евентуален демонтаж, няма начин как на 100 % да се премахне водата от нея.
Сочи, че произходът на машините, които монтира, е китайски.
Свидетелят Ц. сочи, че също е присъствала на проведената на 05.09.2024 г.
презентация на уреди в хотел „Свилена“ в гр. Свиленград и лично тя е сключила от името на
ответното дружество договор с ищцата. Твърди, че е обяснила договора на ищцата
„страница по страница“, в това число възможността за плащане на продажната цена на
вноски. В тази връзка, при сключването на процесния договор бил сключен и договор за
кредит – между ищцата и свидетелят Ц., в качеството й на търговски представител на „Ти
Би Ай Банк“, с който било договорено разсрочено плащане на продажната цена за срок от 48
месеца.
Във връзка с показанията на последния свидетел ответникът е представил Договор за
кредитно посредничество от 04.10.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД („Банката“)
и „Комфортъбъл“ ООД („Кредитен посредник“), по силата на който банката възлага, а
кредитният посредник се задължава да извършва от името и за сметка на банката договори
за потребителски кредит, при условията на този договор.
Представен е и Договор за потребителски кредит, сключен на 05.09.2024г. между „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД и Е. С. Х., с предмет предоставяне на потребителски кредит за закупуване
на стока – система за пречистване на вода, в размер на 4500,00 лв., със срок на погасяването
му: 05.09.2028г. Договорено е в чл.7 от договора, че средствата по кредита се превеждат от
кредитора в срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора, по
разплащателна сметка на потребителя, разкрита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а кредиторът
превежда съответна част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В договора за кредит е
обективиран погасителен план, видно от който сумата по кредита е дължима на 48 месечни
погасителни вноски, като са посочени размера на вноската и падежните дати, в това число
крайна падежна дата 05.09.2028г.
Ищцата е представила като доказателство изходящо от нея писмо до ответника от
05.09.2024 г., изпратено по електронната поща в 16.23 часа, с което заявява отказ от
сключения договор. Представила е и получен по електронната поща отговор от 11.09.2024 г.,
с който ответникът я уведомява, че тъй като закупеният от нея уред за алкализация и
йонизация на вода вече е монтиран към водопреносната мрежа, тя е загубила правото на
отказ сключения между страните договор, на основание чл.12, т.3 от същия договор.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
С оглед установените по делото обстоятелства, съдът приема, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, с който продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати. В случая се касае за продажба на
движими вещи на изплащане по смисъла на чл.205 от ЗЗД, при която продавачът не е
запазил собствеността на продадените вещи.
В деня на сключване на договора е бил подписан между страните и премо-
предавателен протокол за преглед на стоките и приемане на същите без забележка
(Приложение № 1). Също в деня на сключване на договора е бил подписан между страните и
4
премо-предавателен протокол за монтаж на една от стоките – уред за алкализация и
йонизация на вода (Приложение № 3), в който е отразено извършването на монтажа и
предоставената на купувача предварителна информация, че след монтажа на уреда губи
правото си на отказ от договора.
Претенцията на ищцата се основава на твърдението й, че надлежно е упражнила
правото си на отказ от договора за покупко-продажба, поради което не дължи на ответника
продажната цена на стоките, предмет на същия договор.
В случая, ищцата безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП. Възможността на потребителя да упражни правото си на отказ от договора
от разстояние или от договора извън търговски обект, какъвто е процесния договор, е
регламентирана в разпоредбите на чл. 50-56 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЗП предвижда правото на потребителя да се откаже от
договора извън търговски обект без да посочва причина, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в
чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, който тече от различни моменти, в случая от приемане
на стоките от потребителя (чл.50, ал.1, т.2 от ЗЗП).
Съгласно чл.52, ал.5 от ЗЗП тежестта на доказване за упражняване правото на отказ
от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.
В конкретния случай следва да се приеме, че ищцата - потребител доказа, че е
упражнила правото си на отказ от договора по отношение на стоките, които е приела, в
законния 14-дневен срок от приемането им.
От правото на отказ за потребителя са предвидени изключения в чл.57 от ЗЗП.
Ответникът се позовава на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗЗП, обуславящи
възможността за договаряне загубване на правото на отказ от договора, което е залегнало в
чл.12, т.3 от процесния договор.
Съгласно чл.57, ал.1, т.4 от ЗЗП правото на отказ не се прилага за договори за
доставка на стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството си или имат
кратък срок на годност. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗЗП правото на отказ не се прилага за
договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не
могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защитата на
здравето.
Съдът счита, че процесните стоки, включително уредът за алкализация и йонизация
на вода, не попадат в изключенията на чл. 57, т.4 и т. 5 от ЗЗП.
В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C681/17,
според което член 16, буква „д“ от Директива 2011/83/ЕС, следва да се тълкува, че понятието
"запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със
защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им"
не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след
доставката им. В т. 40 от посоченото решение на СЕС са изложени принципните
съображения, че изключението от правото на отказ по член 16, буква „д“ от Директива
2011/83/ЕС е приложимо само ако с разпечатването на опаковката, съдържащата се в нея
стока става окончателно негодна за продажба, поради съображения, свързани със защитата
на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за
търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я
пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. Следвайки
задължителните разяснения, дадени в решението на СЕС, след като се приема, че
разопакован матрак би могъл да бъде върнат в 14- дневен срок, т.е. да се упражни валидно
право на отказ от договора, то на още по-голямо основание същото се отнася и за уред,
който е разопакован. Процесният уред за пречистване на вода не представлява вещ, която
след еднократно ползване става окончателно негодна за продажба поради съображения,
свързани със защитата на здравето или по хигиенни причини. От друга страна, процесният
уред е бил разопакован и монтиран от служител на ответното дружество, а не от ищцата.
5
Тоест, отказвайки впоследствие да приеме уреда по съображения, че е разопакован и
ползван, ответникът се стреми да черпи права от недобросъвестното си поведение.
Отделно от това, в конкретния случай съдът намира клаузите на чл.12 от договора, в
това число относимата към процесните стоки клауза на чл.12, т.3, за неравноправни,
съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Разпоредбата чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално
опредЕ., а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност
да влияе върху съдържанието ; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност
– честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и
изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност.
Процесният договор за покупко-продажба е сключен при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението – продавачът. Видно е, че представеният
договор и приложенията към него са бланкови, поради което не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ищцата не е имала възможност да влияе
върху съдържанието им, като не се установява клаузата на чл.12, т.3 да е била индивидуално
договорена, а и липсват такива твърдения и събрани доказателства по делото.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. В случая, с оглед начина на попълване на празните полета в
договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ответното
дружество, се налага изводът, че ищцата не е имала възможност да изрази воля и съгласие
по отношение на клаузата за невъзможност за отказ от договора – чл.12, т.3.
Освен това, клаузата на чл.12, т.3 е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Подобно необосновано ограничаване на правото на потребителя да се откаже от
договора от разстояние в 14- дневен срок от сключването му, следва да се окачестви и като
нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики). Видно
от свидетелските показания, уредът за пречистване на вода се монтира от представител на
продавача. Не може да се очаква от потребителя да знае какво е състоянието на
водопреносната система. Проверката на това би следвало да е задължение на продавача, ако
същото е съществено за работата на уреда, а не да се вменява в задължение на купувача,
който очевидно не е длъжен да има такива познания, за да закупи уреда, а след това и той да
носи санкцията на това.
Отделно от изложеното, т. 37 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета посочва, че "тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види
стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По
същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките,
които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и
6
доброто функциониране на стоките. Що се отнася до договорите извън търговския обект,
потребителят следва да има право на отказ от договора поради потенциалния елемент на
изненада и/или психологически натиск. Упражняването на правото на отказ от договора
следва да прекрати задълженията на страните по договора за изпълнение на договора". А
според т. 47 от преамбюла "Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са
използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството,
характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят
следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално
намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто
функционирането на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва
така, както това би му било разрешено в магазин. Например, потребителят следва само да
пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се
откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага
необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва
да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора". Съгласно т. 47 от
Директива 2011/83, по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят
следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Според чл.
55, ал. 4 от ЗЗП потребителят би могъл да носи отговорност само за намалената стойност на
стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи
естеството, характеристиките и доброто им функциониране.
Обстоятелството, че процесните вещи се намират у ищцата към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не променя изводите за
основателност на предявения иск. В хода на процеса безспорно се изясни, че в рамките на
14-дневния срок ищцата - потребител е заявила желанието си да се откаже от договора. След
като самият ответник е проявил недобросъвестност и е отказал да получи уредите, то
впоследствие не би могло да се твърди, че потребителят не е изпълнил задължението си по
чл. 55, ал. 1 ЗЗП.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и направеното от ищцата искане за присъждане на разноски,
същото следва да се уважи, като й се присъдят направените по делото разноски в размер на
180,00 лева - за заплатена държавна такса.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.09.2024 г. за
осъществяване на процесуално представителство на ищцата, при договорено
възнаграждение безплатно – на основание по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. С оглед изхода на спора,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът на ищцата, осъществил безплатното
представителство по делото, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА /Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Касае се за специална норма – чл.38, ал.2, изр.2 от ЗАдв., така че съобразно нея и с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, дължимият адвокатски
хонорар следва да е не по-нисък от 750,00 лв. - предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
изчислен върху интерес от 4500,00 лв.
Ответникът своевременно е направил възражение за намаляване поради прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на другата страна
може да присъди и по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
При формиране на преценката си относно конкретния размер на дължимото
възнаграждение в настоящия процес, съдът взе предвид извършените действия с цел защита
интересите на ищцата от страна на процесуалния й представител, ангажирането на
7
доказателства и други процесуални действия, които безспорно свидетелстват за проявена
процесуална активност. Затова, с оглед обема на осъществените процесуални действия и
предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение от 750,00 лв. за исковия процес не се явява прекомерно, с оглед нормата на
чл.78, ал.5 ГПК и не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че Е. С. Х., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ************, не дължи на „Комфортъбъл“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Любата“
№ 4-6, сумата 4500,00 лева, представляваща продажна цена на стоки по сключен между тях
Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект № 050924/1М-1002 от
05.09.2024 г., поради отказ от сключен договор, направен от Е. С. Х., с ЕГН: **********, в
предвидения 14 - дневен срок в Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА на „Комфортъбъл“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Любата“ № 4-6, да заплати на Е. С. Х., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ************, сумата 180,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на „Комфортъбъл“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Любата“ № 4-6, да заплати на адвокат Е. Г. М.
от АК – Разград, с л.н. **********, сумата 750,00 лева - възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8