Р Е
Ш Е Н
И Е № …..
гр. София, 05.05.2022 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл. съдия : Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13670 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение № 20221953 от 12.10.2020 г. на СРС, 156
с-в, по гр. д. № 15610/2020 г. З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ******** е осъдено да заплати ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, ЕИК: ********, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 812, 31 лв., регресно
вземане по застрахователна преписка (именувана „щета") №
0020-200-0263-2015 за ПТП, настъпило на 04.12.2015 г., ведно със
законната лихва от 10.04.2020 г. (подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, както и сумата от 234, 67 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 08.05.2016 г. до 12.03.2020 г., като исковете са
отхвърлени съответно - за главницата над 812, 31 лв. до пълния предявен
размер от 939, 36 лв., а за
лихвата за забава - над 234, 67 лв. до пълния предявен размер от 286, 27 лв.
и за периода от 08.04.2016 г. до 07.05.2016 г. и от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „ОЗК – З.“ АД срещу решението, в което
СРС се е произнесъл по същество по исковете за сумата над 797, 31 лв. за
главницата и за сумата над 242, 98 лв., за лихвата за забава. В жалбата се
поддържа, че в последното съдебно заседание пред СРС, проведено на 28.09.2020
г., ищецът е направил изявление, че намалява исковете до размер от 797, 31 лв.
за главницата и пропорционално, до размер от 242, 98 лв., за лихвите за забава,
като за разликата до пълните първоначално предявени размери оттегля исковете -
съответно до 939, 36 лв. за главницата и 286, 27 лв. за лихвите за забава. СРС
е постановил нарочно определение, с което е прекратил делото в частта по
оттеглените искове. Поддържа, че като се е произнесъл с атакуваното решение по
пълните размери на исковете, СРС е нарушил диспозитивното начало в процеса и произнасянето
е свръхпетитум. Излага още доводи, че лихвата за забава се претендира за
периода 08.04.2017 г. – 08.04.2020 г., тъй като преди тази дата вземането за
лихва е погасено по давност, по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД. Не е ясно защо
съдът е приел, че лихвата се претендира от 18.04.2016 г. и е отхвърлил искът от
този момент. Сочи, че в противоречие с диспозитивното начало СРС е приел, че
лихвата за забава се претендира една година по - рано от заявения момент, като
по този начин отново е налице произнасяне свръхпетитум. По изложените
съображения моли да се обезсили като недопустимо постановено решението на СРС в частите, в които се е
произнесъл недопустимо, а именно - над размер от 797, 31 лв. за главницата и
над предявения размер от 242, 98 лв. до този, за който се е произнесъл СРС,
включително за непредявения период по исковете за лихви за забава. Претендира
разноски, съгласно списък.
Въззиваемата страна - ответник „З.Б.И.“
АД не е взело становище по жалбата в срока по реда на чл. 263 ГПК и в съдебното
производство.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на
страната по въззивната жалба. Съдът следи и без довод от страните за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Районният съд е сезиран и се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (понастоящем отменен,
но действащ към датата на ПТП) за заплащане на застрахователно обезщетение
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на
вредата и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за лихви за забава върху това обезщетение.
Тъй като спорът касае допустимостта
на произнасянето на СРС и е процесуален, съдът ще се произнесе само по този
въпрос, без да обсъжда по същество основателността на исковете, които са били
уважени.
В случая въззивният съд констатира, че в исковата
молба са заявени претенции по чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) - за непогасена от ответника сума по регресна претенция в размер на 939, 36 лв. -
застрахователно обезщетение и за сумата от 286, 27 лв., лихва за забава за
периода от 08.04.2017 г. до 08.04.2020 г.
В последното по делото заседание пред СРС, проведено
на 28.09.2020 г., ищецът е направил изрично искане за намаляване на двете
претенции по реда на чл. 214 ГПК, както следва : за главницата до размер от
797, 31 лв., а за лихвата за забава - за размер до 242, 98 лв., в рамките на
заявения първоначално период, като за разликата до пълните предявени размери
двете претенции са били оттеглени. По това искане СРС се е произнесъл в
съдебното заседание, като на основание чл. 214 ГПК е допуснал поисканото
изменение и е прекратил производството
до пълните предявени размери на претенциите, съответно - над 797, 31 лв. до 939,
36 лв. за главницата и над 242, 98 лв. до 286, 27 лв. за лихвите за забава.
Определението за прекратяване на делото не е оспорвано и е влязло в сила.
Предвид изложеното, въззивният състав намира, че в
нарушение на диспозитивното начало и на процесуалния закон СРС е разгледал по
същество и се е произнесъл по първоначално предявените размери на двете
претенции по чл. 213, ал. 1 КТ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В нарушение на
съдопроизводствените правила СРС е постановил решението си без да съобрази валидно извършеното от ищеца
намаляване размерите на предявените искове, в съответствие с нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене в тази инстанция, което означава,
че решаващият съд е бил десезиран относно частта, с която са намалени претенциите.
Налице е трайна съдебна
практика, съгласно която ако съдът се е произнесъл свръхпетитум, съдебното
решение в тази част е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Приема се непротиворечиво, че в този
случай, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по
предмет, по който не е бил сезиран, поради което съдебния акт е
недопустим в
съответната част. Това разрешение се отнася до всички случаи, при
които съдът, след като установи съществуването на заявеното за защита право,
даде тази защита в повече от това, което правоимащата страна е претендирала с
исковата молба. (в този
смисъл - решение № 177 от 03.01.2019 г. по гр. д. №
4487/2017 г., ГК, ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 102 от 02.11.2020 г. по т. д. №
1538/2019 г., ТК, І ТО на ВКС)
Поради изложеното въззивният състав намира жалбата за
основателна. Решението следва да се обезсили в частите, в които СРС се е
произнесъл свръх петитум, както следва - над размер от 797, 31 лв. за
главницата до уважения размер от 812, 31 лв., както и над този размер до
отхвърления размер от 939, 36 лв. Решението следва да се обезсили и в частта, в
която е отхвърлен иска за лихви за забава над размер от 242, 98 лв. до 286, 27
лв. и за непредявените периоди от 08.04.2016
г., 07 и 08.05.2016 г. до 07.04.2017 г., като недопустимо постановено. Претенцията за лихва следва да се приеме
за уважена за заявения период от 08.04.2017 г. (съгласно исковата молба) до
12.03.2020 г. В останалата отхвърлена част - за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г., претенцията съответства със заявения в производството
период.
Тъй като производството вече е
било прекратено в посочените части от СРС, с определение от съдебно заседание
на 28.09.2020 г., въззивният състав намира, че не следва повторно да го прекратява
в недопустимите части на решението. Производството следва да се прекрати само в
частите, касаещи незаявените в исковата молба периода на претенцията за лихви
за забава.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода на спора, право на
разноски има ищеца, в чиято полза следва да се присъдят разноски за държавна
такса от 25 лв. и 360 лв. (с ДДС) адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.
270, ал. 3 ГПК, решение № 20221953 от 12.10.2020 г. на СРС, 156 с - в, по гр. д. №
15610/2020 г., по исковете по чл. 213, ал. 1 КТ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ******** срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ********, както
следва :
- за главницата - над размер от 797, 31 лв. до уважения размер от 812,
31 лв., както и в частта, в която е
отхвърлен иска за главницата над размер от 812, 31 лв. до размер от 939, 36
лв., представляващо регресно вземане по
застрахователна преписка (именувана „щета") № 0020-200-0263-2015 за ПТП,
настъпило на 04.12.2015 г.;
- за лихви за забава, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над
размер от 242, 98 лв. до 286, 27 лв. и за непредявените периоди от 08.04.2016 г., 07 и 08.05.2016 г. до
07.04.2017 г. и прекратява производството за тези периоди.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в необжалваната част.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД,
ЕИК: ********, с адрес: *** да заплати
на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК: ********, с адрес по делото : гр. София, ул.
„*********, ет. 1, адв. С., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски пред СГС, както следва : адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. и 25 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.