Решение по дело №1206/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 9
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20197170701206
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

9

гр.Плевен, 07.01.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                    

            Председател: Даниела Дилова.

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                              Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1206 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 610 от 13.09.2019 г., постановено по НАХД № 1481 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № РД-И-082 от 27.07.2018г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата – София, с което на „ФАРМАР“ ООД, представлявано и управлявано, заедно и поотделно от Р.П.С. и А.Б.Н., със  седалище и адрес на управление – гр. Плевен, обл. Плевен, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено  нарушение на чл. 23, ал. 3, във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, във вр. с чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „ФАРМАР” ООД, гр. Плевен, чрез адвокат Л.Б. от АК - Русе, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правата на дружеството, както и в нарушение на закона. Счита се, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не е изпълнено нито едно от задължителните указания, дадени с отменителното Решение № 352/25.05.2019 г. по к.а.н.д. № 393/2019 г. на Административен съд – Плевен. Счита се, че не са изпълнени указанията районния съд да даде обоснован и мотивиран отговор на следните въпроси, а именно: на въпроса за материалната компетентност на актосъставителя; за съставомерността на деянието от гледна точка на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗАНН; за съставомерността на деянието от гледна точка съдържанието на разпоредбите на чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ; за значението на липсата на посочени дата и място на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в АУАН и в НП. Счита се, че районният съд не е обсъдил нито един от доводите на касатора  за незаконосъобразност на обжалваното НП, изложени в жалбата на „Фармар“ ООД до съда и нито един от доводите на защитника му, развити в съдебното производство по обжалването, като е развил съображения за съставомерност на деянието, които изцяло следват съображенията на актосъставителя на АНО. Счита се, че изложеният порок на обжалваното решение налага извод, че същото не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, приложима в производството по обжалване на НП пред съд на основание чл. 84 от ЗАНН, съгласно която разпоредба при потвърждаване на НП съдът следва да посочи основанията, въз основа на които е отхвърлил доводите в подкрепа на жалбата. Сочи се, че тези процесуални пропуски съставляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК – липса на мотиви, което води до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на съществени обстоятелства, релевантни за съставомерността на поведението на дружеството-жалбоподател и накърняват правото му да разбере ясно и недвусмислено съображенията, които са дали основание възраженията му да бъдат счетени за неоснователни. Сочи се, че съдът е допуснал и съществени нарушения в процеса на събиране и оценка на доказателства, като се е позовал на процесния АУАН като доказателство за извършеното нарушение. Счита се, че съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на жалбоподателя на защита, съставлява събирането на доказателства чрез разпит на актосъставителя като свидетел и позоваването на обясненията на актосъставителя като на свидетелски показания. Посочва се, че районният съд не е приложил императивната разпоредба на чл. 295, ал. 1 от ЗЛПХМ, в редакцията и към датата на съставяне на процесния АУАН, която установява кръга от длъжностни лица, компетентни да съставят актове за нарушения на посочения закон. Счита се, че процесният АУАН не изхожда от компетентно по степен и материя длъжностно лице, тъй като АУАН от 9.05.2018г., е съставен от С.И.К.С.– на длъжност ст. експерт в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ, а разпоредбата на чл. 295, ал. 1 от ЗЛПХМ, в редакцията й към датата на съставяне на процесния АУАН предвижда, че „нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавни инспектори от ИАЛ, съответно от РЗИ“, като актосъставителят обаче е старши експерт, а не държавен инспектор. Счита се, че  районният съд е пропуснал да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, която гласи, че „деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания се определят със закон или указ“. Счита се, че районният съд не е оценил, че в конкретния случай, към сочените в НП дати на издаване на фактурите за извършване на въпросните продажби, квалифицирани от административно-наказващия орган като административно нарушение, а именно: 16.06.2017 г., 12.07.2017 г., 18.07.2017 г. и 23.08.2017 г. не съществува законова норма, която да забранява на търговец на дребно с лекарствени продукти да продава такива на търговец на едро. Сочи се, че съдът не е съобразил, че актосъставителят и наказващият орган са се позовали на две разпоредби от наредба и четири разпоредби от ЗЛПХМ, нито една от които не съдържа подобна забрана, както и не е отчел, че въпросната разпоредба е приета с изменението на ЗЛПХМ в сила от 12.10.2018 г. /ДВ бр. 84 от 2018 г./,т.е. след извършване на деянието, визирано в НП като нарушение, като тя няма и не може да има обратно действие. Счита се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил посочените от него като нарушени разпоредби на ЗЛПХМ и на наредбата. Твърди се, че в разпоредбата на чл. 218 ЗЛПХМ е предвидено, че търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, като дружеството не е нарушило  посочената разпоредба.  Твърди се още, че в разпоредбата на чл. 219 от ЗЛПХМ е посочено какви дейности се извършват в аптеката като здравно заведение, но не се съдържа забрана търговецът на дребно да снабдява с лекарствени продукти търговец на едро, като не са изрично посочени контрагентите на изброените дейности. Посочва се, че разпоредбата на чл. 294 ЗЛПХМ не визира конкретно съставомерно поведение, и на това основание прави извод, че същата не е и няма как да е нарушена от жалбоподателя. Посочва се още, че в разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ е предвидено какви наказания се налагат на еднолични търговци и юридически лица за нарушение на посочените в нея разпоредби, но твърди, че наказаното дружество не е нарушило  нито една от посочените разпоредби. Твърди се, че адресати на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти са лекарите и лекарите по дентална медицина, а не търговците на дребно с лекарствени продукти, поради което няма как дружеството-жалбоподател да е нарушило въпросната разпоредба. Твърди се още, че разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от цитираната наредба предвижда, че отпускането на лекарствени продукти, предписани по реда на глава трета, раздел ІV от Наредбата, се извършва от магистър-фармацевти в аптеки, работещи по договор с НЗОК с изключение на лекарствените продукти по чл. 30г, които се отпускат от болничните аптеки, като е очевидно, че дружеството-жалбоподател не е нарушило посочената разпоредба. Сочи се, че районният съд не е отчел липсата на реквизити в съставените АУАН и НП по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, - дата и мястото на извършване на нарушението, което е довело до  съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушението. Счита се, че при такова неясно и непълно описание на нарушението, съществено е нарушено правото на защита на касатора, като наказаното лице на практика е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита. Счита се, че е неправилен и необоснован изводът на районния съд за отсъствие критерия маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение, както и издаденото НП.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „ФАРМАР” ООД, гр. Плевен не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция по лекарствата – София не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че на 16.06.2017г., 12.07.2017г., 18.07.2017г. и 23.07.2017г. с фактури за продажба на лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“, подробно изброени,  е продал не за лечение на конкретни пациенти, а на търговец на едро „Ситифарм“ ЕООД 1056 опаковки от лекарствените продукти, с което е нарушил реда за отпускане на лекарствени продукти в режим на отпускане по лекарско предписание директно на населението. Нарушението е квалифицирано по чл.23 ал.3 вр. с чл.46 ал.3 от Наредба №4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти вр. с чл.218 вр. с чл.219 ал.1 вр. с чл.294 вр. с чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентен за това орган, като се е позовал на Заповед №17-0555/08.08.2017г. и нормата на чл.295 ал.1 от ЗЛПХМ и чл.267 ал.3 от ЗЛПХМ. Приел е, че по безспорен начин е установено вмененото на дружеството нарушение. Посочил е, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения. Приел е още, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.

Решението е неправилно. В противоречие със закона, районният съд е приел, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен на  09.05.2018г. от старши експерт в ИАЛ в противоречие с разпоредбата на чл. 295 ал.1 от ЗЛПХМ ( ДВ – бр. 31/2007г., в сила от 13.04.2007г.) в редакцията, относима към момента на съставянето му. Според нея правомощия да съставят актове по този закон имат само държавните инспектори на ИАЛ, каквато длъжност актосъставителят не е заемал и съответно не е имал правомощие да състави акт за констатираното нарушение. С изменението, считано от 01.01.2019г., нормата на чл.295 ал.1 от ЗЛПХМ гласи, че нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица по чл. 267, ал. 3, които са инспектори и експерти, определени със заповеди на председателя на съвета по чл. 258, ал. 1, на директора на ИАЛ или на директора на съответната РЗИ. Но към датата на съставяне на акта тези правомощия са били предоставени само на държавни инспектори, като кръгът на оправомощените лица не може да бъде разширен със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Липсата на материална компетентност на актосъставителя, с оглед заеманата длъжност, е съществено процесуално нарушение, опорочаващо административно-наказателното производство и съставлява достатъчно основание за отмяната на НП, поради което не следва да бъдат коментирани другите възражения в касационната жалба.

Като не е достигнал до същия краен извод за незаконосъобразност на НП на процесуално основание, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде отменено и обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 610 от 13.09.2019 г., постановено по НАХД № 1481 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-И-082 от 27.07.2018г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата – София, с което на „ФАРМАР“ ООД, представлявано и управлявано, заедно и поотделно от Р.П.С. и А.Б.Н., със  седалище и адрес на управление – гр. Плевен, обл. Плевен, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено  нарушение на чл. 23, ал. 3, във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, във вр. с чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.