Определение по дело №677/2021 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№239

гр. Враца, 26.05.2022 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в закрито заседание на  26.05.2022г. /двадесет и шести май, две хиляди  двадесет и втора  година/, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 677 по описа  на  АдмС – Враца  за  2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.248  ГПК вр. чл.144  АПК.

           Образувано е по МОЛБА вх.№ 1259/26.04.2022г., депозирана от Директора на Дирекция “ОДОП“-Велико Търново /ответник по делото/, Б.М.Н., с направено искане за изменение в частта на разноските на Решение № 137/11.04.2022г., постановено по АД № 677/2021г.  на  АдмС-Враца. Посочва се, че с оглед изхода на делото на приходната администрация на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Въпреки наличието на законова разпоредба, в полза на НАП са присъдени разноски само в размер на 980.38 лева, вместо поисканите 1233 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Сочи се, че разноските не са определени, съгласно материалния интерес на делото 23 447.43 лв. и не са съобразени по размер с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е налице прекомерност на същите и при това положение следва да бъдат присъдени в поискания размер. С оглед на така посоченото в молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят такива  до пълния претендиран размер – сумата от 1233 лв.   

          Ответникът по молбата – „Е.“ ЕООД-Враца /жалбоподател по делото/,  не  ангажира  становище по  депозираната  молба.

          Молбата е предявена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.144 АПК и от страна, която по принцип  има  право  да иска изменение на акта, в частта му за разноските, поради което е ДОПУСТИМА. Същата  е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение  № 137/11.04.2022г., постановено по АД № 677/2021г. на АдмС-Враца е отхвърлена жалбата на „Е.“ ЕООД-Враца срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000621002209‑091-001/27.08.2021г. издаден от И.А. - Началник на Сектор и Н.Т. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 135/17.11.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, Б.Н., с който по отношение „Е.“ ЕООД са установени /допълнителни/ задължения за ДДС в размер на общо 15 012.76 лв., в т.ч. главница и лихви.

  С решението е осъдено „Е.“ ЕООД-Враца да  заплати на НАП –София  разноски по делото в размер на 980.38 лева и е отхвърлено искането над тази сума до пълния претендиран  размер  за  юрисконсултско  възнаграждение /от 1233 лв./. В решението съдът се е мотивирал защо отхвърля искането за заплащане на  юрисконсултско възнаграждение над  сумата от 980.38 лева до пълния претендиран  размер от 1233 лв., съгласно представения списък. 

  Съдът, след като се запозна с депозираната молба  намира, че не са налице основания за изменение на решението, в  частта му за разноските. Така  определения  с решението  размер  от  980.38 лева  за  юрисконсултско възнаграждение на ответника е правилно определен от съда. За частично основателно е прието искането на процесуалния представител на ответника пред съда ю.к. М.Н. за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно  чл.161, ал.1 от ДОПК  и Наредба № 1/09.07.2004г.  за минималните размери за адвокатските възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото /чл.8/. Съгласно представен списък от процесуалния представител на ответника е претендирано пред съда  ю.к. възнаграждение в размер на 1233 лева, определено с оглед материалния интерес по делото. Съдът е приел, че материалния интерес  не е сумата от 24 256.48 лв., както сочи ответника, каквато сума няма посочена в обжалвания РА, а сумата от  15 012.76 лв. допълнително дължимата сума по ДДС, която именно се обжалва. При този материален интерес и съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата, съдът е приел, че минималното възнаграждението е 980.38 лв. Над тази сума до  претендирания размер /1233 лв./, съгласно представен списък искането е отхвърлено, като неоснователно. Съдът намира, че няма основания да измени решението в частта за разноските. Присъдените разноски са съобразени с материалния интерес по делото, за което съдът се е мотивирал и няма основания да променя становището си за разноските.   

      Освен това с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-2016г., в които Съдът на ЕС /СЕС/ приема, че чл.101 § 1 от ДФЕС, във вр. с чл.4 § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен от Наредба, приета от професионалната организация на адвокатите, като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 § 1 от ДФЕС. Следователно, след постановяване на горното решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101 §1 от ДФЕС пред националното законодателство, следва по всяко дело националния съд задължително, наред с величината на защитавания интерес, трябва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като съдът не следва и не е длъжен да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на конкретните видове правна дейност.

           Преценявайки материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените дейности от процесуалния представител на ответника пред настоящата инстанция, съдът намира, че няма основания да се измени присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 980.38  лв.

         Представянето на списък за разноските в с.з. не е достатъчно да се присъдят същите в размера в който се претендират.

         Предвид на изложеното съдът приема, че не са  налице основания за изменение на решението  в частта му за разноските, в каквато насока са възраженията и искането на молителя, поради което и молбата следва да се отхвърли, като неоснователна. 

        Водим от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТХВЪРЛЯ молбата на Директора на Дирекция “ОДОП“- Велико Търново, вх.№ 1259/26.04.2022г. с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 137/11.04.2022г., постановено по адм.дело № 677/2021г. по описа на  Административен Съд – Враца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване, чрез  Административен съд – Враца,  пред  ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – София, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщението  до страните.  

      

 

АДМ.СЪДИЯ: