№ 379
гр. Добрич , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230101430 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на М. Т.
М. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „*** чрез адв. М.Г. с адрес гр. Добрич,
ул. „*** с която против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59, са
предявени искове:
1. за признаване на уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т.
4 от КТ за незаконно и за отмяна на заповед № ЛС-*** за прекратяване на
трудовото правоотношение, издадена от изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД, като незаконосъобразна, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Исковете се основават на следните обстоятелства: ищецът заемал
длъжността *** в район Добрич 2 при ответното дружество по силата на
сключен трудов договор. Със заповед № ЛС-***, издадена от изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД трудовото
правоотношение е пректарено, считано от датата на връчване на заповедта -
1
05.03.2021г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - поради спиране на
работата за повече от 15 работни дни. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от
КТ дава право на работодателя да прекрати трудовите договори на
работниците и служителите в съответното предприятие или отдел при
положение, че работата в това предприятие или отдел е спряла за повече от
15 работни дни. В конкретния случай това изискване не е изпълнено и към
датата на уволнението предпоставките за уволнението не са налице. За да е
законосъобразно уволнението поради спиране на работата е необходимо в
действителност работата в предприятието, в конкретния случай в отдела да е
спряла, а работниците да не изпълняват трудовите си задължения именно
поради тази причина, а не поради някакви други причини или пък изобщо да
не са преустановявали работата си. В дружеството и по-конкретно в отдела, в
който е работил ищецът, изобщо не е имало спиране на работата за повече от
15 работни дни. През целия период от 04.02.2021г. до момента на
прекратяване на трудовия договор, ищецът умишлено не е бил допускан до
работа с оглед изтичането на 15 дни, през които да бъде в престой. Работата,
която е изпълнявал, е била осъществявана от друг работник на
дружеството, заемащ същата длъжност. Отстраняването на възникналите
аварии в повечето случаи не може да се осъществи без наличието на багер и
извършване на съответните дейности. Всички тези изкопни и други дейности
в периода на престоя са реално извършвани, поради което престой не е имало.
Ответникът по делото е злоупотребил с правата си и е извършил спрямо
ищеца дискриминационни действия като е обявил престой само спрямо него и
в последствие му е прекратил трудовия договор на това основание. В заповед
№ *** от 03.02.2021г., с която на ищеца по делото е нареден престой, е
посочено, че същата се издава във връзка със съществуващия епидемичен
риск от разпространение на COVID - 19 на основание чл.120в от КТ и във
връзка с решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020г. за обявяване
на извънредна епидемична обстановка. Работата на ищеца не се различава от
работата на останалите работници в дружеството, заемащи същата длъжност.
На ищеца не му е известно да има друг багерист в дружеството, на когото да е
връчена заповед за престой, или дори и да има, в последствие да му е
прекратен трудовия договор.
В дружеството има много други длъжности (отчетници, измервателни
2
уреди; инспектори, водомайстори, технически организатори, служители по
електронните каси и др), при които работниците осъществяват пряк контакт с
абонатите, но на тези работници не им е обявяван престой. В същото време на
ищеца, който на практика няма никакво взаимодействие с абонатите, му е
нареден престой. Според ищеца на служителите, заемащи изброените по-горе
длъжности не им е обявяван престой. Това означава, че целта на издадената
заповед не е била да предпази служителя от евентуално заразяване с Ковид
19, а само и единствено да бъде поставен в невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения и в последствие да му бъде прекратен трудовия
договор. Чрез прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.
4 от КТ работодателят е третирал ищеца по-неблагоприятно в сравнение с
останалите служителите на дружеството, заемащи длъжността *** при
сравними сходни обстоятелства. Третирането на ищеца е по-неблагоприятно
предвид това, че ответникът в качеството си на работодател е осъществил акт
/действие/, което пряко засяга правата и законните интереси на друго лице - в
случая на М.М.. Според ищеца той е трябвало да бъде уволнен от работа, но
предвид това, че се ползва със закрила по Кодекса на труда поради това, че
страда от заболяване - ***, работодателят е предпочел да се възползва от по-
лесния за него вариант за прекратяване на трудовия договор. Работодателят е
използвал законна възможност за уволнение, чиято цел обаче е единствено
уволнението на ищеца чрез заобикаляне на задължителната за работодателя
процедура при съкращаване на щата например да извършва задължителен
подбор по 329 от КТ - да изисква разрешение от Инспекцията по труда и т.н.
За периода, през който ищецът е бил в „престой“, на същия е начислявано
трудово възнаграждение за реално отработени работни дни, а не като за
период /дни/ на престой.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва
исковете, като допустими, но неоснователни. Твърди, че прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца е законно, съответно издадената заповед
законосъобразна. Към момента на прекратяване на трудовите му
правоотношения с дружеството ищецът е заемал длъжността *** към район
Добрич 2. На 03.02.2021г. със заповед № ***/03.02.2021г. за спиране на
работа и изпълнение на трудовите функции, М.М. е уведомен, че във връзка
със съществуващия епидемичен риск от разпространението на COVID - 19, на
3
основание чл. 120в от КТ и във връзка с решение № 325 на Министерски
съвет от 14.05.2020г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка и
решение № 72 от 26.01.2021г. на Министерски съвет за удължаване на срока
на обявената извънредна епидемична обстановка от 01.02.2021г. до
30.04.2021г., считано от 04.02.2021г. се преустановява/спира работата и
изпълнението на трудовите функции на М. Т. М. на длъжност *** към район
Добрич 2, като за срока на преустановяване/спиране работата и изпълнението
на трудовите му функции следва да бъде начислено и изплатено в
съответните срокове уговореното трудово възнаграждение. Заповедта е
връчена срещу подпис на 03.02.2021г. На основание чл. 326, ал. 2 от КТ, във
връзка с чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ на ищеца е връчено предизвестие с вх. № ЛС
- 14/04.03.2021г. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ на служителя е изплатено
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения
срок на предизвестието. На 04.03.2021г. със заповед № *** на изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД е прекратен
трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, връчена на
05.03.2021г. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца е спиране на работата в дружеството за 15 /петнадесет работни дни/,
съгласно разпоредбите на чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Следователно, единственият
обективен критерий, който трябва да е налице в случая, е престой - спиране
на работата за повече от 15 работни дни, което на практика означава, че на 16
- тия работен ден, работодателят вече има основание за прекратяване на
трудовите правоотношения със съответния служител или работник.
Причините, които са мотивирали работодателя да спре работата в
предприятието или в негово звено, имат автономен характер и не подлежат на
съдебен контрол за целесъобразност. Спирането на работата е обективен
факт, ето защо, ако при прекратяване на трудовия договор със съответния
работник или служител, работата вече е възобновена - в пълен или ограничен
обем, това не влияе върху правото на работодателя, дадено му, съгласно
разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, щом престоят е продължил в
рамките на законоустановения минимум - повече от 15 работни дни. В
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ не се извършва предварителен подбор
по смисъла на чл. 329 от КТ, съответно работодателят не е длъжен да
прекрати договорите с останалите работници и служителите, въпреки престоя
от над 15 дни. Ако все пак упражни правото си на едностранно прекратяване
4
на трудовото правоотношение, с един или повече работници или служители,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, работодателят не е длъжен да уволни
всички работници и служители. В този смисъл неоснователни са твърденията
на ищеца за злоупотреба от страна на работодателя с права и за извършването
спрямо него дискриминационни действия от страна на работодателя с
обявяване на престой само спрямо него и в последствие с прекратяване на
трудовия договор на това основание. Причините, поради които работодателят
е мотивиран да спре работата на предприятието или на звено от него, за
повече от 15 работни дни, имат вътрешнослужебен характер, а взетото
решение в тази насока е автономно и не подлежи на съдебен контрол. В
настоящия случай спирането на работата е наложено от невъзможността за
организиране на трудовия процес по начин, адекватен на причините, довели
до обявяване на извънредното положение, съответно въведената в
последствие епидемична обстановка, което е целесъобразна мярка за
ограничаване рисковете за здравето на работниците. За работодателите са
създадени правата по чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗМДВИП, чл. 1206, чл. 120в, ал. 1 и
чл. 173а, ал. 1 от КТ, като в зависимост от спецификата на производствения
процес им е предоставена преценката дали е необходимо и целесъобразно и
от кои от тези права да се възползват, за да намалят максимално рисковете от
разпространение на заразата. В този смисъл са и указанията на МРРБ.
Спирането на работата по чл. 120в от КТ изпълва единия от елементите на
хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. По време на извънредно положение
работодателят може да обяви престой на отделен работник или служител в
предприятието, без да е нужно да доказва наличието на причини от
организационно - техническо и/или икономическо естество за престоя. В
тежест на ищеца е да докаже, че работодателят е действал недобросъвестно -
с позволени от закона средства, с което е целял единствено уволнението на
ищеца. На основание чл. 8, ал. 2 от КТ работодателят се счита за
добросъвестен до доказване на противното. Със заповед № ***/03.02.2021г.
изпълнителният директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД се
е позовал на промяната в Кодекса на труда, касаеща извънредното положение
- чл. 120в, ал. 1 от КТ, който предвижда възможността работодателят да
преустанови дейността на отделен работник или служител, без да има пълно
преустановяване на работата на неговото предприятие или звеното, където
работи. Работата в звеното действително е спряна за изискуемия от закона
5
срок, което е предпоставка за активиране на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от
КТ, което право при наличието на тези предпоставки е надлежно упражнено
от работодателя, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
неоснователен, съответно неоснователен е и обусловеният от него друг иск.
3а времето на обявено извънредно положение и извънредна епидемична
обстановка трудовите договори могат да бъдат прекратявани на всички
основания уредени в КТ. При сериозни затруднения на работодателя от
икономически характер и при невъзможност същият да получи държавна
помощ по Постановление на № 55 на МС от 30.03.2020г., или по друг ред,
страните по трудовия договор имат възможност да го прекратят при
съобразяване на разпоредбите на КТ. Ето защо, съгласно разпоредбите на чл.
328, ал. 1, т. 4 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор при
спиране на работа за повече от 15 работни дни, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя, които законови изисквания в
настоящия случай са спазени от работодателя. Спирането на работа е
временно преустановяване дейността на предприятието поради
организационно-технически или икономически причини. Т.е. в хипотезата на
чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е определяща невъзможността на работодателя да
генерира продукция, а от там - доходи, с които да заплаща трудовото
възнаграждение на работниците си. Спирането на работа означава престой на
работника или служителя, или състояние, при което същият не работи и не
изпълнява задълженията си по сключения трудов договор. Бездействието
трябва да е в резултат от реални спиране на работата. За да бъдат извършени
уволнения на основание чл. 328, ал.1, т. 4 от КТ, императивно е поставено
условие в рамките на 15 последователни работни дни работниците и
служителите да не са осъществявали трудовите си функции. Преди промяната
в КТ, касаеща извънредното положение, съдебната практика е приемала, че
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е
възможно само ако работодателят обяви временно преустановяване на
дейността на предприятието или на отделно негово звено, но не и на отделен
служител. Чл. 120в, ал. 1 от КТ, обаче предвижда възможността
работодателят да преустанови работата и на отделни работници и служители
по време на извънредното положение. При въведено извънредно положение и
по силата на новата разпоредба на чл. 120в от КТ, работодателят може да
преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да има пълно
6
преустановяване на работата на предприятието или на звеното, където работи.
Следователно престоят по време на извънредно положение може да обхване
не само цялото предприятие или част от него /звено, отдел, засегнат от
мерките, установени при извънредното положение/, но и отделен работник
или служител.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, установява се и от представените писмени
доказателства, че към датата на уволнението ищецът е заемал във „ВиК-
Добрич“ АД длъжността *** към район Добрич 2. Трудовото
правоотношение е възникнало като срочно /по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ/, въз
основа трудов договор *** от 03.04.2015г. /л. 57/, който се е превърнал в
трудов договор за неопределено време при условията на чл. 69, ал. 1 от КТ.
Прекратено е със заповед № ЛС-*** на изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, гр.Добрич на основание чл.328,
ал.1, т.4 от КТ – при спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Заповедта е връчена на ищеца на 05.03.2021г., заедно с предизвестие за
прекратяване на правоотношението. Със заповед № ***/03.02.2021г. на
изпълнителния директор, на основание чл. 120в от КТ във връзка с решение
№ 325 на МС от 14.05.2020г. за обявяване на извънредна епидемична
обстановка и решение № 72 от 26.01.2021г. на МС за удължаване на срока на
извънредната епидемична обстановка от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., е
разпоредено спиране на работата и изпълнение на трудовите функции на М.
Т. М. на длъжност *** в район Добрич 2, считано от 04.02.2021г., без посочен
краен момент. Формално в периода от 04.02.2021г. до 05.03.2021г. има повече
от 15 работни дни, като по делото няма спор, че в периода след издаването на
заповед № ***/03.02.2021г. до прекратяване на правоотношението на ищеца
той не се е явявал на работа.
Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда предпоставя
обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни – временно
преустановяване на дейността на предприятието или на отделно негово звено,
продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило престой на
7
работниците или служителите, т. е. състоянието на престой е следствие от
спирането на работата в предприятието. Престоят или спирането на работа
отразяват състояние на неактивност на трудовото правоотношение, на
временно преустановяване дейността на предприятието, което може да се
отнася както за цялата дейност, така и за дейността на отделно поделение или
звено. Причините за това по правило са без значение. Важното, с оглед
правното значение на престоя, е тази причина да е довела до спиране
дейността в предприятието, което води до престой на работниците и
служителите, заети в осъществяването на тези дейности. Вследствие
настъпилите неблагоприятни причини, работодателят взема решение за
спиране на работата. Това е въпрос на управленско решение по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Законът дава възможност
на работодателя при спиране дейността в отделно поделение, звено и др., да
прекратява трудовото правоотношение със служителите, чиято работна сила
не може да се ползва. Необходимо е спирането да е реално и срокът да е не по
- малък от 15 дни, да е изтекъл и служителят да е бил в престой. Според
приетото в решение № 92 от 14.04.2016г. по гр. д. № 4515/2015г. на ВКС, IV
г. о., ГК, спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ
означава пълното преустановяване дейността в съответния цех, поделение
или друго обособено звено на предприятието при пълно преустановяване на
извършваната дейност за съответния период на предприятието поради
вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини. В този
смисъл е и решение № 51 от 3.06.2019г. на ВКС по гр. д. № 1798/2018 г., III г.
о., ГК, в което е прието, че ако дейността е продължила да се изпълнява от
други звена, няма фактическо спиране на същата. За разлика от разпоредбата
на чл. 120в, ал. 1 от КТ, съгласно която може да бъде преустановена
дейността и на конкретен работник, съгласно цитираната съдебна практика
спирането на работата по реда по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ следва да обхваща
цялостната работа на звеното. Ако работата не е била изцяло спряна, а е
продължила да се изпълнява в намален обем, то е налице намаляване обема
на работа, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а не пълно спиране по чл.
328, ал. 2, т. 4 от КТ. Ето защо при тази хипотеза би било необходимо да се
извърши подбор в съответствие с разпоредбата на чл. 329 от КТ. Ответникът
не е доказал, че е имало спиране работата на звеното, в което ищецът е бил
назначен, а още по - малко на цялото предприятие. Не се установява спиране
8
дейността на ответното дружество по текущо отстраняване на аварии, на
течове, напротив – множество такива са регистрирани в район Добрич 2;
почти ежедневно са издавани пътни листи за пътно-строителните и монтажни
машини на дружеството, като това е видно от представените от ответника
справки. Друга справка - относно броя на служителите със сходни задължения
като длъжността на ищеца, установява, че в ответното дружество са
продължили да работят 1 шофьор, 1 водопроводчик-шофьор, 3 шофьор-
водопроводчик. Това означава липса на пълно преустановяване дейността,
съставляваща съдържание на трудовите функции на ищеца, и поемане на
неговите задължения от други служители в предприятието.
Ищецът не е работил повече от 15 работни дни, но само по себе си това
не осъществява предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, защото "спиране на работата" по
смисъла на разпоредбата означава по разпореждане на работодателя временно
да се преустанови дейността – на цялото предприятие или на отделна негова
част, а в хипотезата на чл. 120в ал. 1 от КТ и на отделен работник или
служител. В случая спорното правоотношение се е развило при обявена
извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят
да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или
служители. Под преустановяване на работата обаче се има предвид
преустановяване на самата работа, а не работенето на конкретния служител и
същевременно продължаване осъществяването на неговите трудови функции
от друг работник. Със заповед № ***/03.02.2021г. на изпълнителния директор
не е преустановена самата дейност, възложена на ищеца, а е преустановено
изпълнението й именно от него. В този смисъл, макар по разпореждане на
работодателя ищецът фактически да не е работил повече от 15 работни дни,
не е налице предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Освен това, при обявената в страната извънредна епидемична
обстановка работодателят има правото по чл. 120в, ал. 1 от КТ по своя
преценка да разпореди спиране на работата на предприятието, на част от него
или на отделен работник и служител, но в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ
това свое право той трябва да упражнява добросъвестно. Смисълът на
предвидената в закона възможност за преустановяване на цялата или на част
9
от дейността на предприятието в ситуацията на риск от разпространение на
зараза е за справяне с породените от извънредната епидемична обстановка
затруднения за осъществяване на работата /цялостната на предприятието, на
част от него, на отделен служител/, както и за намаляване разпространението
на заразата. Установява се от събраните писмени доказателства, че работата,
извършвана от ищеца по длъжностна характеристика изобщо не е спряна –
възниквали са аварии, издавани са пътни листи за управлявани от ищеца
машини; спрян е само ищецът да я изпълнява. Възложената по длъжностна
характеристика работа на ищеца не е от естество да се засяга от
обстоятелствата при извънредна епидемична обстановка и не е рискова за
разпространяване на заразата. Вярно е, че причините, които са мотивирали
работодателя да спре работата в предприятието или в негово звено, имат
автономен характер и не подлежат на съдебен контрол за целесъобразност, но
те подлежат на преценка във връзка с наведените от ищеца твърдения за
недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя. Като се
има предвид характера на работата на ищеца /нерискова за разпространение
на заразата/ и това, че нейното извършване всъщност не е спряно,
работодателят е допуснал нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ при издаване на
заповед № ***/03.02.2021г., съответно при едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца. Доводът на ищеца за проява на
дискриминационно отношение спрямо него, предвид прекратяването на
трудовото правоотношение само с него, не се подкрепя от събраните по
делото доказателства – видно е от представена от ответника справка, че на
същото основание са уволнени с още четирима работника /справка на л. 147/.
Следователно прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е
незаконосъобразно. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а издадената заповед на
изпълнителния директор на ответното дружество, като незаконосъобразна,
следва да бъде отменена. Като последица от това на уважаване подлежи и
обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на заеманата от ищеца до уволнението длъжност – „***”.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд – Добрич държавна такса в общ размер от 100 лева.
10
На основание чл. 78, ал. 1 от КТ ищецът има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 780 лева, с вкл. ДДС. Възражението на ответника
за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението е в размер на минимална работна
заплата с ДДС /780 лева с ДДС/. Уговореното и платено от ищеца
възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
както и с обема на извършените от упълномощения адвокат действия.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Т. М. ЕГН
********** от гр. Добрич, ул. „***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
4 от КТ и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ЛС-*** за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД с ЕИК *********,
град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Т. М. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „***, на
заеманата от него преди уволнението длъжност „***и“ във „Водоснабдяване
и канализация - Добрич" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети
март” № 59.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич" АД АД с ЕИК
*********, град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59, да заплати на М. Т. М. ЕГН
********** от гр. Добрич, ул. „***, сумата от 780 лева – платено адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич" АД АД с ЕИК
*********, град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Добрич дължимата
държавна такса в размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок, който тече от датата на обявяването му - 31.08.2021г., на
11
основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
На страните да се връчи препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12