Р Е Ш Е Н И Е №367
гр.Пловдив, 25.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№1782 по описа за 2018г., намира за установено
следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба на „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК *********, с адрес: ***
против М.И.И. – С., ЕГН ********** и Л.П.С., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че с влязло в сила
решение, постановено по гр.д.№1812/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд, І
гр.с. С.Д.К.и М.И.И. – С. са били осъдени да му заплатят солидарно сумата
28 000 евро с левова равностойност 54763,24 лева, съставляваща обезщетение
за вреди, причинени от ответниците чрез длъжностно присвояване на средства, за
което престъпление са били признати за виновни с присъда по НОХД №519/2010г. по
описа на ПРС. Твърди се, че за присъдените суми ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист от 01.10.2014г. и въз основа на него е образувано
изпълнително производство.
Твърди
се, че с нотариален акт №**, т.**, н.д.№*** от ** длъжникът М.И.И. – С. и ** П.Л.С.са
дарили на ** Л.П.С. следния свой недвижим имот, представляващ съпружеска
имуществена общност: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**по
кадастралната карта и кадастралните регистри на **, с административен адрес: **,
който обект се намира в сграда №**, разположена в поземлен имот с идентификатор
№**, с предназначение на самостоятелния обект ателие за творческа дейност, брой
нива на обекта – 1, с площ 83.25 кв.м., ведно с изба №** с площ от 7.95 кв.м. и
4.828% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при
граници: на същия етаж - №**, №**, под обекта - №**, №**, над обекта - №** и
ВЕДНО с 6.189% от 2/3 ид.части от поземлен имот с идентификатор №** с площ от
319 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м/.
Ищецът настоява, че с описаната
разпоредителна сделка М.И.И. – С. уврежда неговия интерес като кредитор, поради
което от съда се иска да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителна спрямо ищеца сделката - дарение до размер на 1 / 2 ид.част от
прехвърленото имущество. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата М.И.И.
– С. е подала писмен отговор, с който: заявява, че искът е неоснователен и тя не е длъжник на
ищеца, тъй като е погасила дълга си към него чрез престиране на труд –
представяне на проекти по програма „**“ и програма „**“ в периода 2003г. –
2014г. и участие в управлението и отчитането на тези проекти; посочва какви са
мотивите за извършване на атакуваната сделка и твърди, че ** не е знаела за
задълженията към ищеца; счита, че не следва да носи отговорност за това, че
ищецът в продължение на пет години не е предприел действия за удовлетворяване
на вземането си, избирайки кой да е от имотите й, всеки от които сам по себе си
многократно надвишава като стойност дължимата сума; посочва, че от 2010г. до
настоящия момент продължава да увеличава имуществото на ищеца по отношение на
първия възбранен от него имот, като изплаща ипотеката си към „**“; счита, че
като е погасила задължението си, ищецът няма правен интерес от предявения иск,
тъй като понастоящем няма качеството на кредитор. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата Л.П.С. е подала писмен отговор, с който твърди,
че не е знаела за задълженията на ** към ищеца, нито че срещу нея са се водили
дела; счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№1812/2012г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, І гр.с., М.И.И. – С. и С. Д. К. са осъдени солидарно да заплатят
на „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК *********, с адрес: ***,
сумата 28 000,00 евро, с левова равностойност 54 763,24 лева,
съставляваща обезщетение за вреди, причинени чрез длъжностно присвояване на
средства, за което престъпление М.И.И. – С. и С. Д. К. са осъдени с влязла в
сила присъда по НОХД №5838/2010г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 11.06.2012г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за
забавено плащане, представляващо законната лихва върху сумата 54 763,24
лева за периода от 11.06.2009г. до 11.06.2012г. М.И.И. – С. е осъдена да заплати и обезщетение
за забава в изплащането на сумата 54 763,24 лева за периода от
16.05.2007г. до 11.06.2009г., както и разноски по делото в размер на
6 123,00 лева. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от
01.10.2014г., който е послужил за образуването на изпълнително дело
№20147580400907/2012г. по описа на ** М.О. Прието е като безспорно между
страните, че сумите по изпълнителния лист не са изплатени.
С нотариален акт №**, т.**, н.д.№** от 09.08.2013г. М.И.И. – С. и ** П.Л.С.са
дарили на ** Л.П.С. притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена
общност и описан в исковата молба недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №** заедно с 6.189% от 2/3 ид.части от правото
на собственост върху поземлен имот №**.
За уважаването на Павловия иск е необходимо да са налице следните
кумулативни предпоставки: ищецът да притежава качеството “кредитор” по
отношение на ответника, който се е разпоредил с имуществото си, атакуваната
сделка да е увреждаща за кредитора /с нея да е намалено имуществото на
длъжника/, длъжникът и лицето, с което той е договарял /когато действието на
разпореждане е възмездно/ трябва да са знаели, че с извършената сделка
длъжникът уврежда кредитора си.
В настоящия случай се установява не само твърдението, че ищецът притежава
качеството на кредитор по отношение на ответницата М.И.И. – С., но са представени
и доказателства за това, че паричното вземане на „Център за развитие на
човешките ресурси“ е безспорно установено с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът приема за установен по безспорен начин и факта, че с атакуваната безвъзмедна
сделка М.И.И. – С. е отчуждила правото си на собственост по отношение на
недвижим имот, в резулат на което имуществото й е било намалено, респективно
затруднено е удовлетворяването на ищеца като кредитор, поради невъзможността да
се удовлетвори за вземането си от стойността на 1 / 2 ид.части от дарения имот.
Към момента на слючване на сделката длъжникът М.И.И. – С. е била наясно със
съществуването на задължението й към кредитора, т.е. знаела е, че с действията
си го уврежда.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че втората от тях – Л.С. не е
знаела за увреждането, тъй като съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД знанието на
приобретателя е предпоставка за уважаване на иска само когато сделката е
възмездна. В настоящия случай сделката е безвъзмездна и знанието на надарения
за увреждащия й характер е ирелевантно за решаването на спора.
Неоснователно е и възражението на М.И.И. – С., че ищецът няма качеството на
кредитор, тъй като вземането му е погасено чрез престиран от нея труд. Това
възражение касае облигационните отношения между страните и с него С. като
длъжник е можела да се защивата само в производството по гр.д. №1812/2012г., но
не и по предявения Павлов иск.
Неоснователно е възражението на М.И.И. – С., че е налично и друго
имущество, което може да послужи за удовлетворяване на ищеца, доколкото
съгласно чл.133 ЗЗД длъжникът отговаря спрямо кредитора с цялото си имущество.
Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за
обявяване на относителната недействителност на атакуваната сделка до размер на
1 / 2 идеална част от прехвърления имот, поради което исковите претенции ще се
уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците общо следва да заплатят на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2 955,15 лева, от които: 444,36 лева
– платена държавна такса; 88,80 лева – платена държавна такса за вписване на
исковата молба; 2 421,99 лева – платено адвокатско възнаграждение.
След като делото е обявено за решаване, с молба от 07.03.2019г., М.И.И. – С.
е заявила възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Тъй като не е направено до приключване на устните състезания,
възражението не подлежи на разглеждане и по същото съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителна спрямо „Център за развитие на
човешките ресурси“, ЕИК *********, с адрес: ***, сделката, извършена с
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, т.**, рег. №**, н.дело №** от ***.
на ** М. С. с район на действие района на ПРС, с която М.И.И. – С., ЕГН **********
и ** П. Л. С., ЕГН ********** са дарили на ** Л.П.С., ЕГН ********** *** следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**по кадастралната
карта и кадастралните регистри на **, с административен адрес: **, който обект
се намира в сграда №**, разположена в поземлен имот с идентификатор №**, с
предназначение на самостоятелния обект ателие за творческа дейност, брой нива
на обекта – 1, с площ 83.25 кв.м., ведно с изба №12 с площ от 7.95 кв.м. и
4.828% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при
граници: на същия етаж - №**, №**, под обекта - №**, №**, над обекта - №** и
ВЕДНО с 6.189% от 2/3 ид.части от поземлен имот с идентификатор №** с площ от
319 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м/, до
размер на 1 / 2 ид.част от описания имот.
ОСЪЖДА М.И.И. – С., ЕГН ********** и Л.П.С., ЕГН ********** *** общо да
заплатят на „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК *********, с адрес: **
сумата 2 955,15 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: