Р Е Ш Е Н И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Елка
Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1036 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 24735/03.04.2019 г. на „Водоснабдяване
и канализация Варна” ООД срещу Решение № 1111/15.03.2019 г. по гр.д. № 13499/18г по описа на ВРС,
16 с-в, с което е бил отхвърлен иска му за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
„Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД не
дължи на ответника И.К.З., ЕГН: ********** с адрес: ***, парична сума в
размер от 376 лева, представляваща разноски по въззивно гражданско дело №
1591/2018 г. по описа на ВОС, съгласно изпълнителен лист № 349 от 31.07.2018
г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 532/2018 г. по описа
на ЧСИ Захари Димитров, на основания чл.439, ал.1 от ГПК.
Иска
се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Намира, че
първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на развилите се
отношения между страните като не е приел, че с плащането по сметка на ЧСИ
Людмил Станев по изп.д. № 354/2018 г. ищцовото дружество, имащо качество на
взискател по това дело не е погасило задължението си към длъжника. Настоява, че
запор на вземане може да се налага, както за вземането на длъжника към трети
лица, така и към вземания на длъжника от взискателя като не са налице
ограничения в закона за това. Сочи, че извършеното плащане не се оспорва от
ответника, поради което и плащането предхожда образуваното изпълнително дело
срещу ищеца за тази сума.
Претендира разноски.
В съдебно
заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна И.З., чрез адв. П., в която се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Намира,
че заявените оплаквания са неоснователни, тъй като взискателят няма качество на
трето лице по образуваното от него изпълнително дело и нормата на чл. 450 ал. 3
от ГПК е неприложима. Настоява, че съдебният изпълнител не осъществява
правораздавателни функции и не може да извършва прихващане на вземането по
представен пред него изпълнителен лист. Намира, че в случая не е извършено
надлежно плащане, тъй като със самото плащане в срока за доброволно изпълнение
изпълнителното производство се е прекратило по право и всички действия след
това са лишени от основание. Подчертава, че не е налице плащане преди образуване
на изпълнителното дело, поради което моли за потвърждаване на решението
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата по
делото и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на посочената
разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност
на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна
инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.
Защитата на длъжник при оспорване на
удостоверено с изпълнително основание материално право се осъществява извън
изпълнителния процес, като законът признава в полза на длъжника правото да
оспорва чрез иск изпълнението - чл. 439 ал. 1 от ГПК. Предмет на отрицателния
установителен иск по чл. 439 ал. 1 е изпълняемо право и следователно, за да
бъде уважен той, респективно да бъде отменено обжалваното Решение № 1111/15.03.2019
г. по гражданско дело № 13499/18г по
описа на ВРС, следва да се установи, че такова не съществува.
Страните не спорят, а и от
приложения по делото заверен препис от изпълнително производство № 354/2018 по
описа на ЧСИ Людмил Станев е видно, че последното е образувано по повод
депозирана молба и изпълнителен лист № 12696/12.01.2016 на ВРС, с който И.З. е
осъден да заплати на въззивника по настоящото дело задължения произтичащи от
консумирана и незаплатена вода.
Страните не спорят, а и от представеното
по делото решение по въззивно гражданско дело № 1591/2018 на ВОС е видно, че в
полза на въззиваемия по настоящото дело - И.З. е възникнало вземане в размер от
376 лева срещу въззивника, представляващо направени по въззивно гражданско дело
№ 1591/2018 на ВОС, разноски. Страните не спорят и че въз основа на
представения по делото изпълнителен лист № 340/31.07.2018 на ВОС за това
вземане за разноски на И.З. е образувано изпълнително дело № 532/2018 по описа
на ЧСИ Захари Димитров, за което на въззивника е изпратена покана за доброволно
изпълнение – получена на 30.08.2018 г. Не се спори, а и от представеното по
делото платежно нареждане от 27.07.2018 е видно, че въззивника е направил
превод по сметка на ЧСИ Людмил Станев, с основание на превода - изпълнително
дело № 354/2018 и вписано като информация за получателя името на И.К.З..
Видно от изложеното е, че спорът
между страните е изцяло правен и разрешаването му предполага даване отговор, от
настоящата инстанция, на въпроса превода извършен от въззивника с платежно
нареждане от 27.07.2018, представлява ли надлежно изпълнение на задължението му
за разноски към И.З..
Разпоредбата на чл. 75 ал. 1 от ЗЗД
посочва, че изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора
или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е
действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него. Изпълнението
на задължението да бъде направено на кредитора означава предметът на изпълнението
да стане част от патримониума му, респективно задължението да бъде изпълнено по
изпълнително дело, по което кредиторът е взискател, след което съдебният
изпълнител да приобщава предмета на изпълнението към пътримониума на кредитора.
В конкретния случай кредитор по вземането за разноски е И.З., а длъжник –
въззивника. Въззивникът е превел сума в размер 376 лева по сметка на ЧСИ Станев
по изпълнително дело № 354/2018, по което той самият е взискател. Този превод
не може да бъде окачествен като изпълнение на задължение към кредитора – И.З.,
защото не е довел, нито в по-късен момент ще доведе до неговото
удовлетворяване, каквато е една от целите на изпълнението. От друга страна
съдебния изпълнител, който осъществява движението на изпълнително дело №
354/2018, разполагайки само с компетентност по принудително изпълнение на вече
установеното по основание и размер вземане, не разполага с правомощия да
извърши прихващане на вземането на И.З. с вземането на въззивника по повод, на
което е образувано изпълнително дело № 354/2018, каквато теза се поддържа във
въззивната жалба. Следователно след като няма данни да е извършено плащане по изпълнително
дело № 532/2018 по описа на ЧСИ Захари Димитров, по което И.З. е взискател за
процесното вземане за разноски, а длъжник е въззивника, няма данни да е извтршено
плащане – касово или безкасово, към И.З. или овластено от него, от съда или от
закона лице, нито последния да е потвърдил изпълнение на задължението за
разноски или да се е възползвал от него, то следва изводът, че процесното
вземане за разноски на И.З. не е погасено и следователно изпълняемото право,
предмет на настоящия спор съществува.
Поставения с въззивната жалба въпрос
относно законосъобразността на наложен, по искане на взискателя, запор върху
вземане, което длъжника по изпълнителното дело има към самия взискател, излиза
извън предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъде
обсъждан.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, на въззиваемия – И.З. следва да бъде
присъдена сума в размер 300 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1111/15.03.2019 г. по гражданско дело № 13499/2018 г. по описа
на ВРС, 16 с-в, с което е отхвърлен искът по чл. 439 ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване
и канализация Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, за
признаване за установено, че „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД не дължи
на И.К.З., ЕГН: ********** с адрес: ***, сума в размер от 376 лева,
представляваща разноски по въззивно гражданско дело № 1591/2018 г. по описа на
ВОС, съгласно изпълнителен лист № 349 от 31.07.2018 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 532/2018 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 да заплати на И.К.З., ЕГН: **********
с адрес: ***, сума в размер от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:……………..………..
Членове:
1….……..……………;
2………….…………..