РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен, 14.06.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети юни , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА
ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието на прокурора ………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 354 по описа за 2019 год.
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно
обжалване.
С решение №
625/03.04.2018г. постановено по гр.д.№ 8803/2018г. Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., район “Т. “, пл.“П. “, №5 против ОБЩИНА Г. , ИСК с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.49, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 321,51лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№ 5С082100861/01.07.2017г. и щета № 50-06000-0170/2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3
от ГПК ЗАД „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., район “Т. “, пл.“П. “, №5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОБЩИНА Г. , Булстат ******,
с адрес: гр.Г. , ул.“В.Л. “, №3 сумата от 360лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Това решение е било
връчено на ЗАД „*********“ АД на 09.04.2019г.
Постъпила е на 22.04.2019г. въззивна жалба
от ЗАД „*********“ АД,чрез пълномощника
му адв.Пл.А. срещу решение №
625/03.04.2018г. постановено по гр.д.№ 8803/2018г. на Плевенски районен съд. Жалбата се явява
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т. Жалбата има необходимото съдържание, посочено в
чл. 260 от ГПК. Поради това съдът е приел ,че въззивната жалба е допустима и следва да
бъде разгледана по реда на чл. 268 от ГПК .В нея не са направени нови искания за събиране на доказателства пред ПлОС.
Представен е бил
препис от въззивната жалба ,който е връчен на въззиваемата страна по делото.Постъпил е писмен отговор от ОБЩИНА Г. ,според който
въззивната жалба е неоснователна.В него също така не се правят искания за
събиране на нови доказателства.
При това положение, въззивната инстанция
следва да направи своите изводи относно фактическата обстановка и следващите от
нея правни изводи въз основа на същите доказателства ,които са били приети и
обсъдени от РС-Плевен. При преценката на събраните пред първоинстанционният съд
доказателства се налага извод ,че РС-Плевен всъщност правилно е възприел
фактическата обстановка по делото , но въз основа на нея е направил грешни
правни изводи , поради което обжалваното решение се явява неправилно по
съществото на спора и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззивната инстанция напълно споделя
следните констатации на РС-Плевен относно фактическата обстановка , които
изцяло кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства
:
1.че е налице застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество, в качеството му на
застраховател и ЧЕЗ „Р.Б. “ по застрахователна полица № 5С082100861 от
01.07.2017г., по което правоотношение е бил застрахован товарен автомобил марка
“И.”, модел “Д-Макс”, рег.№ ******със срок на действие на застраховката за
периода 01.07.2017г. до 01.07.2018г.
2.че в срока на действие на застраховката – на 08.02.2018г.,
застрахованото лице е претърпяло щети по автомобила си, изразили се в увреждане
на задна дясна гума, вследствие попадане на метален предмет в гумата при
преминаване през наводнен участък от улица в с.Б. ,Община Г. , която представлява път - публична общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3
от Закона за пътищата.
3.че е налице изплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя на увреденото лице в размер на 321,51лв.
Въззивната
инстанция , обаче не споделя извода на РС-Плевен ,че не се доказала материално-правната легитимация на ответника
да отговаря за репариране на платеното от застрахователя обезщетение.
Както беше посочено
по-горе процесното ПТП е настъпило
на път публична общинска собственост,
съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата , а съгласно нормата на чл. 31 от ЗП, в тежест именно на общините е изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища. Поддържането
им е свързано със задължението по чл.167, ал.1 от ЗДвП да се осигури изправност
в състоянието на пътя, незабавно сигнализиране на препятствията по него и
отстраняването им в най-кратък срок. Според
въззивната инстанция установеното конкретно
състояние на пътния участък в който е настъпило ПТП , представлява
именно препятствие на пътя по смисъла на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП . Според него
„препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества и други подобни, които
се намират на пътя, и създават опасност за движението.В конкретния случай е
категорично установено от показанията на разпитаните по делото свидетели ,както
и потвърдено от експертното заключение ,че в тази част от пътя се събира и
трайно остава там вода,поради това , че е разположена на по-ниско ниво от страничните
пътища.Наводняването на една част от пътя и образуването на локви със
значителни размери / около 10 м. според показанията на свидетеля / в никакъв
случай не може да се възприеме като негово нормално и обичайно състояние ,което
да не представлява опасност за
движението на автомобилите през този участък .Подобно наводняване на участъка
от пътя безспорно пречи на водачите на МПС да възприемат какво е действителното
състояние на пътното покритие в наводнения участък ,както и дали в този
наводнен участък не се намират някакви предмети
,които биха могли да представляват опасност за движението, а оттам пречи на
водачите да избегнат и съприкосновението
на управляваните от тях МПС с такива опасни предмети. В т.см. наводнения
участък от пътя ,ведно с намиращия се там метален предмет съвместно
формират препятствие на пътя по
смисъла на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП,което
създава опасност за движението по него.Задължението за отстраняване на тази
опасност пада именно върху ответната Община Г. и това задължение ,както е очевидно от
събраните по делото доказателства изобщо не е било изпълнено,тъй като е
безспорно установено ,че образуването на такава локва в този участък на пътя
поради неговото местоположение и изграждане не е инцидентно явление и е имало достатъчно
време за да бъде констатирано и да се
предприемат мерки за неговото отстраняване.
Въззивната
инстанция счита ,че изтъкнатите от РС-Плевен обстоятелства,каквито са
големината на засегналия гумата метален предмет, обстоятелствата при които и времето, когато е попаднал там нямат
решаващо значение за правилното решаване
на спора.От значение е установеният механизъм на причиняване на вредата,който е
свързан именно с наличието на въпросния метален предмет в наводнения участък от
пътя ,където не е могъл да бъда възприет от водача на МПС и да бъде избегнат
именно поради състоянието на пътния участък. Тези два елемента от установената
фактическа обстановка – наводнения участък от пътя и попадането в него на
въпросния метален предмет заедно съставляват
препятствие на пътя по смисъла на
разпоредбата на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП,
което собственика и стопанисващия
пътя е бил задължен да отстрани в
съответствие със задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП.
В т.вр.
следва да се посочи ,че според въззивната инстанция правилната правна
квалификация на предявения иск е по чл. 410 ,ал.1 т. 3 от КЗ във вр. с чл. 50
от ЗЗД ,тъй като се касае за отговорност на собственика на вещта –пътя ,който е
публична общинска собственост и на когото също така съгласно чл. 31 от ЗП е възложено упражняването на грижата и
надзора за безопасното състояние на тези общински пътища/ грижите за тяхното
изграждане ,ремонт и поддържане /,която грижа съгласно чл. 167,ал.1 от ЗДвП изисква
да се осигури изправност в състоянието на пътя , незабавно сигнализиране на
препятствията по него и отстраняването им в
най-кратък срок. В действителност ,РС-Плевен е разгледал именно
предявеният иск съобразно твърдените в исковата молба фактически обстоятелства
и е събирал и обсъждал именно относимите към този иск доказателства.
Поради
тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че предявеният иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен. С оглед този изход на делото следва Община
Г. да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него деловодни разноски пред първата инстанция ,които според
представените доказателства и съобразно списъка по чл. 80 от ГПК са в общ
размер на 555 лв., а така също следва да заплати и деловодните разноски за
въззивната инстанция ,които са в размер на 325 лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
обжалваното решение №
625/03.04.2018г., постановено по гр.д.№ 8803/2018г. Плевенски районен съд,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл.
410, ал.1 т. 3 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД ОБЩИНА Г. , Булстат ******, с адрес:
гр.Г. , ул.“В.Л. “, №3 да заплати на ЗАД „*********“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район “Т. “, пл.“П. “, №5 сумата 321,51 лв./триста двадесет и пет
лева, и петдесет и една стотинки / , представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
5С082100861/01.07.2017г. и щета № 50-06000-0170/2018г.,ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска- 05.12.2018г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА Г. , Булстат ******, с адрес: гр.Г. , ул.“В.Л. “, №3 да заплати на ЗАД „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “Т. “, пл.“П. “, №5 направените от ищеца деловодни разноски пред РС-Плевен в размер на 555лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Г. , Булстат ******, с адрес: гр.Г. ,
ул.“В.Л. “, №3 да заплати на ЗАД „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район “Т. “, пл.“П. “, №5 сумата 325
лв.,представляваща направени от
въззивника деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :