РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000182 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 39 от 14.12.2021г., постановено по т.д. № 103
по описа за 2021г. на Окръжен съд П., с което е уважен предявеният от Н.
гр.С. иск да бъде обявен за относителено недействителен спрямо ищеца
договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 29.06.2016г.
обективиран в НА № ** от 29.06.2016г., том *, рег. № ***, дело № **/****г.
по описа на Н.И., рег. № *** от НК, вписан в СВ с вх. Рег. № **** от
29.06.2016г. дв. вх. № ****, акт № ***, том **, н.д. № ****/****г. на СВ към
АВ П., сключен между «Л.А.Т.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. П., ****, в качеството му на продавач и «Г.» ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление **** в качеството му на
купувач за следния недвмижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* по
1
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., на шестия етаж с
предназначение: ЗА ОФИС със застроена площ от 105.55 кв.м., ведно с 14.31
кв.м. ид.ч. от общите части на и правото на строеж, при съседи: на същия
етаж: няма; под обекта: ****.***.*.****.*.*, *****.***.****.*.*; над обекта:
няма, ведно с 23/324 ид.ч. от имота с идентификатор № *****.***.****с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана с начин на трайно
ползване: средно застрояване /10-15 м./, целия с площ от 324 кв.м., при
граници: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** и *****.***.**** с
номер по предходен план: ****, кв.***, парцел ** и като последица в полза на
ищеца са присъдени разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на О.С.П. дължимата за производството държавна такса.
Решението е обжалвано от „Г.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление **** с твърдения за неправилност, поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост. Оспорен е направеният от съда извод за това, че
длъжника е сключил оспорения договор с намерение да увреди кредитора –
публичния взискател, а искането, отправено до въззивния съд е решението да
бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Изложени са подробни
съображения и досежно неоснователността на съединения при условията на
евентуалност иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – Н.А.П., представлявана от Изпълнителния
директор Р.С., чрез гл. юрисконсулт Т.С. в ТД на Н. гр.П., Офис П. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва същата и настоява атакувания
съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искове,
съединени при условията на евентуалност, предявени от Н.А.П. срещу
«Л.А.Т.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П.,
**** и «Г.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****,
главният, от които с правно основание чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК, а
евентуалния с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК. Твърденията в
исковата молба се свеждат до следното: ищеца е публичен взискател на
вземане в размер на сумата от 40 308.82 лв., от които 33 914.49 лв.,
2
представляващи задължения за данък по ЗДДС и 6394.33лв. лихви,
установени с ревизионен акт № **************-***-*** от 05.10.2016г.,
стабилизиран след проведен съдебен контрол на 10.10.2018г.. Ищецът сочи,
че заповедта за възлагане на ревизия от 31.03.2016г е връчена на
проверяваното дружество по електронен път на 01.04.2016г., след която дата
същото дружеството се е разпоредило възмездно с недвижим имот, за което е
сключен договор за продажба, обективиран в НА № ** от 29.06.2016г., том *,
рег. № ***, н.д. № ** от ****г. на нотариус Н.И.. Твърди, че продажната цена
е в размер на 55 866.90 лв. или същата съвпада с данъчната оценка на имота и
тази цена е значително по – ниска от пазарната цена на имота, поради което и
с извършеното разпореждане дружеството е сключило сделка, по която
даденото значително надхвърля по стойност полученото. Освен изложеното,
според ищеца, сключената сделка е с намерение да се увреди публичния
взискател, тъй като е извършена след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, за цена, равностойна на данъчната оценка на имота, която не е
реалната стойност на имота и при отчитане на факта, че са декларирани
неверни данни в декларацията по чл. *** ДОПК от прехвърлителя. Като
твърди, че всяко разпореждане, всъщност обективно уврежда интереса на
кредитора, тъй като води до намаляване имуществото на длъжника, както и че
не е открито друго имущество, от което да се удовлетвори вземането на
публичния взискател, настоява съда да обяви сделката за относително
недействителна по отношение на ответниците, като извършена с намерение да
бъде увреден интереса на публичния взискател, евентуално като такава, при
която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Ответникът – „Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ****, представляван от адв. Я. Н. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Оспорва твърдението, че цената на сделката, макар и
идентична с данъчната оценка на имота не е реална, като твърди, че към
датата на сключване на договора за продажба и плащане на цената по него
купувача не е имал задължение да преведе стойността й по сметка на
публичния взискател, тъй като към този момент ревизионния акт не е бил
издаден. Оспорва и факта, че с извършеното разпореждане е намаляло
имуществото му, като твърди, че срещу прехвърленото право на собственост
длъжника – продавач е получил реално уговорената между страните цена.
Навежда възражение за погасяване по давност на публичните задължения,
3
чиито обезпечаване и удовлетворяване се цели с предявения иск.
В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
По главния иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК.
Основателността на иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК
предполага наличието на следните кумулативно дадени предпоставки:
действително публично вземане, действие от страна на длъжника, с което
уврежда кредитора, което действие да е извършено след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения и намерение да се увреди публичния взискател.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-************-***-*** от
31.03.2016г. на началник сектор в ТД на Н. - П., на основание чл. 112 и чл. 113
от ДОПК, е възложена ревизия на ответника „Л.А.Т.“ ЕООД за периода
09.06.2014 - 29.02.2016 г.. Заповедта е връчена на проверяваното лице по
електронен път на 01.04.2016г.. След извършената проверка е издаден
Ревизионен акт № Р- **************-***-***/05.10.2016 г., установяващ
публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК в
размер на 28 916.49 лева, представляващи ДДС за довнасяне за периода от
м.06.2014г. до м.02.2018г. и 6 464.30 лева - просрочени лихви, или общо 35
380.79 лева, който ревизионен акт след проведен инстанционен контрол е
стабилизиран – вж. решение № 12149 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. дело №
2583/2018 г., VIII отд., с което е оставено в сила решение № 5 от 04.01.2018 г.
на Административен съд - П. - II отд., VII с-в, с което е отхвърлена жалбата на
„Л.А.Т.“ ЕООД против РА. Видно от справка, издадена от ищеца,
задълженията по издадения РА от 05.10.2016 г., към 29.06.2021 г., са в размер
на 21 218.15 лева.
Установените в резултат на ревизията задължения са за ДДС и
следващи се лихви, поради което представляват публични вземания по
смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК или налична е първата от
предвидените в чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК предпоставки – действително
публично вземане. Същите подлежат на доброволно плащане в 14 дневен
срок от връчването на акта, а след този срок на принудително изпълнение,
като видно от приложената справка няма данни те да са погасени. Въз основа
на изложеното до тук съдът приема, че е налице първата от предпоставките
по чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК.
От приложената по делото преписка на нотариално дело № **/**** г. на
нотариус Н.И., рег. № *** от НК е видно, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № /29.06.2016 г., том *, рег. № ***, дело №
**/**** г., респ. вх. рег. № ****/29.06.2016 г., дв. вх. № ****, акт № ***, том
**, дело ****/**** г. по описа на Служба по вписванията - П., „Л.А.Т.“ ЕООД
4
е продал на „Г.“ ЕООД имот, находящ се в гр. П., ****, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
*****.***.****.*.* по КККР на града, на шести етаж, с предназначение: ЗА
ОФИС, със застроена площ от 105.55 кв. м., ведно с 14.31 кв. м. идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия
етаж: няма, под обекта: ****.***.*.****.*.*, *****.***.****.*.*, над обекта:
няма, ведно с 23/324 идеални части от имота с идентификатор №
*****.***.****, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с
начин на трайно ползване: средно застрояване /10-15 м./, целият с площ от
324 кв. м., при граници: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** и
*****.***.****, с номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел **, срещу
продажна цена от 55 866.90 лева (съвпадаща с данъчната оценка на имота, от
която 55 391.60 лева е за офиса и 475.30 лева за ид. части от земята).
Коментираният имот длъжника е придобил на 14.06.2016г. като е
сключил възмездна сделка покупко – продажба за сумата от 43 000 лв. или
под данъчната оценка за същия, видно от съставения НА № **, том ***, рег.
№ ****, н.д. № ***/****г. на нотариус В. Г..
С извършеното правно действие след връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, длъжника „Л.А.Т.“ ЕООД е затруднил реализацията на
публичното вземане на взискателя, но според настоящия състав на съда е
основателно възражението на жалбоподателя, че не е налице намерение за
увреждане. Намерението за увреждане следва да е част от целта, за чието
осъществяване е сключена сделката, а като субективно отношение предполага
съзнателно насочване към причиняване на съответното увреждане, което като
резултат би довело до намаляване на имуществото на длъжника и създаване
на затруднения за взискателя да удовлетвори публичното си вземане. След
като имота, с който длъжника се е разпоредил е придобит от него след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, т.е. същия имот не е бил
собственост на длъжника към датата на връчването й, то не би могло да се
говори за намерение за увреждане при извършеното разпореждане, още
повече, че същия е сключил исканата да бъде обявена за относително
недействителна разпоредителна сделка на цена, по – висока от тази, която е
платил при придобиването му. Установеното намерение за увреждане у
длъжника би означавало да не придобива въобще права върху имущество,
стойността на което да послужи за удовлетворяване на кредитора, а
придобиването на такова, след като вече е получил заповедта за започване на
ревизията и последващото разпореждане със същото това имущество не може
да се приеме, че установява този факт. Намерението за увреждане следва да
5
бъде доказано, при условията на пълно доказване в т.ч. и чрез косвени
доказателства, а не да се предполага, като тежестта за установяването му е за
ищеца. В конкретният случай невярното деклариране на обстоятелства в
попълнената от продавача – длъжник декларация и факта, че цената, за която
е продаден собствения на длъжника имот е около данъчната оценка или под
пазарната стойност на същия не са факти и обстоятелства, които да обоснован
извод за установява такова намерение. Затова и съдът приема, че не е налице
един от елементите на фактическия състав на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, а
именно намерението на длъжника да увреди публичния взискател.
Не до този правен извод е достигнал решаващия първоинстанционен
съд, поради което и решението, с което е уважен предявения главен иск с
правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК следва да бъде отменено, а този иск
отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск следва да се разгледа
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 216,
ал.1, т.2 ДОПК, тъй като е настъпило условието за разглеждането му.
Съгласно чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК недействителни по отношение на
държавата, съответно общините, са сключените след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения,
възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото
значително надхвърля по стойност полученото.
Налице са първите два елемента от коментирания фактически състав –
сделката е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизията,
при която са установени публични задължения на „Л.А.Т.“ ЕООД и тя е
възмездна.
Според настоящият състав на съда е налице и другата, от предвидените
във фактическия състав на чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК предпоставки, а именно
даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Тук от значение е
приетата от първостепенния съд съдебно икономическа експертиза на в.л. Л.
Ц., която настоящия състав на съда кредитира като компетентно изготвена и
макар да е оспорена от ответника – преобретател не е опровергана като
изводи. Неоснователни са възраженията на ответника за това, че експертизата
е изготвена от некомпетентно лице, тъй като не е независим оценител. Няма
пречка експертизата да бъде възложена на специалист от списъка на вещите
6
лица към съответния съд, което притежава съответната квалификация, част от
която не е качеството независим оценител. Следва да се има предвид, че
експерта носи наказателна отговорност за неверни данни по чл. 291 НК, а
право на страна останала недоволна от заключението е да го оспори и да
поиска евентуално приложение на последиците по чл. 200, ал.3 вр. с чл. 201
ГПК. В конкретният случай, макар и да е изразил несъгласие с експертизата
ответникът не е оборил изводите на същата с предвидените в процесуалния
закон средства. Според експертът пазарната цена на процесния имот е в
размер на 122 860.20 лв.. Вярно е, че процесния имот е придобит на цена, по –
ниска, от тази, за която е продаден от длъжника, но това не означава, че
именно това е действителната пазарна цена на същия. Следва да се има
предвид, че страните не са ограничени при извършваните от тях стопански
операции да определят конкретни параметри на сключваните от тях сделки –
чл. 9 ЗЗД, но това не означава, че именно цената посочена в нотариалния акт е
действителната пазарна стойност на отчужденото, предвид данните, изнесени
от вещото лице, които съдът кредитира.
Съгласно разясненията дадени в Решение № 107/14.11.2011 г. по т.д.№
742/2010 г. на ВКС, І т.о. неравностойността на престациите следва да се
преценява във всеки конкретен случай, с оглед всички данни по делото, като
единен критерий и цифрово изражение на използвания термин "значително"
не може да бъде даден, в който смисъл и в конкретиката на случая стойността
на имуществото надвишава получената за него цена като насрещна престация
с над 100 %, което несъответствие според съда покрива критерия за
значителност по смисъла на разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК.
Изводът е, че съединения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК е основателен и следва да бъде уважен, а
като последица разноските, присъдени с първоинстанционното решението
следва да останат разпределени, така както е сторено с него.
При този изход на спора разноски се дължат на ответника по жалбата –
Н., които представляват юристконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция и които съдът определи в размер на 100 лв., съгласно Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима съгласно чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39 от 14.12.2021г., постановено по т.д. №
103/2020г. по описа на О.С.П. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.П. гр. С. срещу «Л.А.Т.» ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П., **** и «Г.» ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** иск да бъде
признат за относително недействителен по отношение на държавата
сключения на 29.06.2016г. обективиран в НА № ** от 29.06.2016г., том *,
рег. № ***, дело № **/****г. по описа на Н.И., рег. № *** от НК, вписан в СВ
с вх. Рег. № **** от 29.06.2016г. дв. вх. № ****, акт № ***, том **, н.д. №
****/****г. на СВ към АВ П., сключен между «Л.А.Т.» ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П., ****, в качеството му
на продавач и «Г.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** в качеството му на купувач за следния недвижим имот, а
именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., на шестия етаж с
предназначение: ЗА ОФИС със застроена площ от 105.55 кв.м., ведно с 14.31
кв.м. ид.ч. от общите части на и правото на строеж, при съседи: на същия
етаж: няма; под обекта: ****.***.*.****.*.*, *****.***.****.*.*; над обекта:
няма, ведно с 23/324 ид.ч. от имота с идентификатор № *****.***.****с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана с начин на трайно
ползване: средно застрояване /10-15 м./, целия с площ от 324 кв.м., при
граници: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** и *****.***.**** с
номер по предходен план: ****, кв.***, парцел **, като сключен след датата
на връчване на заповедта за възлагане на ревизия с намерение за увреждане
на публичния взискател.
ОБЯВАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на държавата сключения на 29.06.2016г. обективиран в НА № **
от 29.06.2016г., том *, рег. № ***, дело № **/****г. по описа на Н.И., рег. №
*** от НК, вписан в СВ с вх. Рег. № **** от 29.06.2016г. дв. вх. № ****, акт
№ ***, том **, н.д. № ****/****г. на СВ към АВ П., сключен между «Л.А.Т.»
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ****, в
8
качеството му на продавач и «Г.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление **** в качеството му на купувач за следния недвижим
имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., на шестия етаж с
предназначение: ЗА ОФИС със застроена площ от 105.55 кв.м., ведно с 14.31
кв.м. ид.ч. от общите части на и правото на строеж, при съседи: на същия
етаж: няма; под обекта: ****.***.*.****.*.*, *****.***.****.*.*; над обекта:
няма, ведно с 23/324 ид.ч. от имота с идентификатор № *****.***.****с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана с начин на трайно
ползване: средно застрояване /10-15 м./, целия с площ от 324 кв.м., при
граници: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** и *****.***.**** с
номер по предходен план: ****, кв.***, парцел **, като сделка, при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото.
ОСЪЖДА «Л.А.Т.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. П., **** и «Г.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление **** да заплатят на Н.А.П. гр. С. сума в размер на 100 лв.,
представляващи разноски пред въззивната инстанция за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9