№ 423
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601483 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.20 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
С решение № 608 от 18.10.2024г., по чнд № 4904/2024г., Софийски градски съд е
признал Акт за налагане на финансова санкция – глоба, по отношение на българския
гражданин С. Й., роден на ********г., с регистриран адрес по местоживеене в гр.***,
ул.“***“ №**, ап.**, за сумата от 150 евро, с левова равностойност от 293,37 лева, наложена
му с Решение № 32/2-03241161179/sie на немските власти, влязло в сила на 26.08.2023г.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба от С. Й. чрез служебния му защитник
адв.Ц. Л.. В жалбата се посочва, че решението на съда е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. По делото липсвали данни, че С. Й. е знаел немски език, поради което не
било изяснено по безспорен и категоричен начин, че той е разбрал какво нарушение е
извършил и в какво точно го обвиняват. Моли се да бъде отменено решението, като бъде
постановено друго, с което да се откаже и да не се допуска изпълнение на наложената
финансова санкция по отношение на засегнатото лице С. Й..
В хода по същество на делото пред въззивната съдебна инстанция, служебният
защитник на засегнатото лице – адв.Цв.Л. моли да бъде отменено решението, постановено
от СГС като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Още веднъж посочва, че не е
било безспорно и категорично установено дали нейният подзащитен е владеел немски език
1
и дали е разбрал какво точно е извършил, в какво го обвиняват и за какво е наложената му
финансова санкция. Уточнява, че не може да представи каквито и да било доказателства в
тази насока.
Представителят на САП счита подадената жалба за неоснователна. Намира, че
първостепенният съд правилно и в съответствие със ЗПИИРКОРНФС е приел и допуснал
изпълнение на наложената санкция. Моли да бъде потвърдено решението, постановено от
Софийски градски съд.
Производството пред апелативния съд се разглежда в отсъствие на засегнатото лице
С. П. Й. /при условията на чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС/, поради което той не взема
становище по депозираната жалба.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в жалбата на
адв.Л., становището на страните от съдебното заседание, материалите по делото и сам
служебно провери изцяло правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт,
намери за установено следното:
По повод постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, изпратено от Централния орган по чл.8 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, в СГС е било
образувано производство за признаване и изпълнение в Република България на решение за
налагане на финансови санкции, постановено в друга държава-член на ЕС – Федерална
република Германия, което производство е приключило с атакуваното съдебно решение,
предмет на настоящия въззивен контрол. В рамките на това производство за съдилищата
съществува задължение да проверят дали е налице влязло в сила решение за налагане на
финансови санкции спрямо български гражданин, издадено от държава член на ЕС и дали то
е придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа. От приложените по делото писмени документи, в това число и Удостоверение по
чл.4 се установява, че спрямо българския гражданин С. П. Й. е била наложена финансова
санкция в размер на 150 евро за това, че на 15.06.2023г., в 11:51ч., като водач на превозно
средство с рег.№ РВ 9564 ТА превишил допустимата скорост в населени места от 50 км/ч - с
22 км/ч и се движел със скорост от 72 км/ч.
За това нарушение бил наказан с Решение № 32/2-03241161179/sie от 09.08.2023г. на
немските власти, влязло в сила на 26.08.2023г. Размерът на санкцията е над 70 евро, а
именно 125 евро, като в негова тежест били възложени и разноските по делото от 25,00 евро.
По делото е приложено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
производството е било писмено, а лицето е било уведомено за правото си да обжалва
решението пред съд и сроковете за това, но не го е обжалвало. Извън това, за това
2
нарушение на разпоредбите на движението по пътищата, не се изисква двойна наказуемост,
какъвто е и настоящия случай.
Представеното удостоверение от 28.09.2022г. по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
преведено на български език, отговаря на изискванията на закона и съдържа всички
необходими реквизити и данни по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС.
Към него е приложени и оригинала на решението на несъдебния орган.
Въззивната съдебна инстанция констатира, че първостепенният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, като по този начин допуснал и съществено процесуално
нарушение, което рефлектира върху правата на засегнатото лице, неотстранимо в тази фаза
на производството, допускайки противоречие между мотиви и диспозитив. Съдът е събрал
изискуемите доказателства съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, от които е видно от
справка от НОИ, че засегнатото лице С. П. Й. няма регистрирани трудови договори на
територията на страната /л.27 от съд.дело/, от справка от МВР, СДВР – отдел „Пътна
полиция“ няма данни за регистрирани в собственост МПС /л.29 от съд.дело/, и от справка от
Агенцията по вписванията /л.31 от съд.дело/, че за лицето не е установена имотна партида.
По отношение на засегнатото лице има единствено справка от НБД „Население“ от
09.08.2024г./л.19 от съд.дело/, че има постоянен и настоящ адрес на територията на страната.
При така събраната доказателствена съвкупност, на втората страница от мотивите на
решението на първия съд е написано, че засегнатото лице /без да се споменава име/
притежава недвижими имоти, МПС на територията на страната и има сключен трудов
договор. От това, съдът е направил извод, че са налице предпоставки на чл.30 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС за признаване на решението на „австрийските власти“ за налагане на
финансова санкция на българския гражданин и е признал обсъжданото решение на
„немските власти“ за налагане на финансова санкция.
Констатираното противоречие между диспозитива и мотивите на решението на СГС
представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на обжалвания
съдебен акт. За пълнота следва да се посочи, че съдът не е дал отговор и на възражението на
служебният защитник относно знанието на немски език от засегнатото лице.
По изложените съображения, атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено и
делото следва да се върне на същия съд за разглеждане от друг състав на съда. При новото
разглеждане следва съдът да съобрази изискуемите от закона предпоставки за правилно
приложение на закона.
Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 608 от 18.10.2024г., по чнд № 4904/2024г., Софийски градски съд е
признал Акт за налагане на финансова санкция – глоба, по отношение на българския
гражданин С. П. Й., роден на ********г., с регистриран адрес по местоживеене в гр.***,
ул.“***“ №**, ап.**, за сумата от 150 евро, с левова равностойност от 293,37 лева, наложена
му с Решение № 32/2-03241161179/sie на немските власти, влязло в сила на 26.08.2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4