Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско, ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
Жанета Димитрова
при секретаря анелия докузова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско
дело № 476 по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 56/15.04.2019 г. по гр.
д. № 538/2018 г. Кнежанският районен съд е уважил предявеният от „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца против Община Кнежа иск с
правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 37376.1001.4147.6.46 по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп.
директор на АГКК със застроена площ от 24 кв. м., с предназначение: гараж, построен в сграда с идентификатор
37376.1001.4147.6, находяща се в ПИ с идентификатор 37376.1001.4147, с
административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №*, ет. * при граници,
подробно посочени в решението, като е признал за установено по отношение на
Община Кнежа, че дружеството е собственик на процесния имот и е осъдил Община
Кнежа да предаде на дружеството владението върху имота. Със същото решение КРС
е отменил на основание чл. 537 ал. 2
от ГПК акт за частна общинска собственост № 2151/21.12.2017 г., вписан в АВ при
КРС на 22.12.2017 г., том XI, дв. Вх. per № 4052.
Със същото решение Кнежанският
районен съд е отхвърлил като
неоснователни следните предявени от „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца против Община Кнежа
искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот,
представляващ масивна сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на
АГКК със застроена площ от 54 кв. м.,
находяща се
в ПИ с идентификатор 37376.1001.4147,
с административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №73, ет. 1, ведно с
построените в сградата три самостоятелни обекта: гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.1 и застроена площ 18 кв.м.; гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.2 и застроена площ 18 кв.м.
и гараж с идентификатор
37376.1001.4147.7.3 по КККР на
гр. Кнежа, одобрени със Заповед
РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК;
- иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 37376.1001.4147.3
по КККР на гр. Кнежа, одобрени
със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена
площ от 26 кв. м., находяща се в ПИ с
идентификатор 37376.1001.4147, с
административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“,
- иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 37376.1001.4147.4
по КККР на гр. Кнежа, одобрени
със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена
площ от 26 кв. м., находяща се в ПИ с
идентификатор 37376.1001.4147, с
административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“,
- искове с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на акт за частна
общинска собственост №1798/08.10.2012 г., акт за частна общинска собственост № 1799/08.10.2012
г. и акт за частна общинска собственост № 2151/21.12.2017 г., утвърдени от
кмета на Община Кнежа и вписани в Служба по вписванията при РС гр. Кнежа.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която са уважени
предявените против нея искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2
от ГПК е останала въззивната Община Кнежа, представлявана от кмета И.Л., която
чрез пълномощника си адвокат С.Ч. *** го обжалва в тази му част като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Според въззивника решението е немотивирано и
постановено без обсъждане на събраните по делото доказателства, като от страна
на ищеца в първоинстанционното производство не е доказано наличието на
предпоставките за уважаване на иска, като в жалбата се обсъждат подробно
събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че процесния гараж е
имущество, принадлежало на АФ „***“, гр. Кнежа, която организация е прекратена
през 1992 г. по силата на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като по силата на чл. 27 ал. 1
от ЗСПЗЗ този имот, като част от неразпределеното
имущество е станал съсобствен на правоимащите бивши член – кооператори и по
делото липсват доказателства за надлежно разпореждане с това имущество в полза
на дружеството – ищец в първата инстанция или неговия праводател. Въззивникът
поддържа, че от м. ІV 2006 г. Община Кнежа стопанисва и управлява
неразпределеното имущество на правоимащите лица по смисъла на ЗСПЗЗ, както и че
от м. ІV 2011 г. Община Кнежа е започнала да владее това имущество като
общинска собственост, станало нейна собственост при условията на чл. 30 ал. 2
от ЗСПЗЗ. В заключение въззивникът Община Кнежа моли съда да отмени решението
на КРС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове с предмет имот с идентификатор 37376.1001.4147.6.46 по КККР на гр. Кнежа. С жалбата се претендират
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Недоволно от така постановеното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените от него искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК е останало въззивното дружество „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца,
представлявано от Х.К., която го обжалва в тази му част като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. В жалбата се обсъждат подробно събраните по
делото доказателства, като се поддържа, че от тях безспорно се установява, че
процесните имоти, представляващи четири броя гаражи са част от имуществото,
принадлежало на АФ „***“, гр. Кнежа – организация по §29 от ЗСПЗЗ, както и че
това имущество е надлежно предадено от Съвета на пълномощниците при АФ „***“,
гр. Кнежа на ЗПК „***“, гр. Кнежа през м. ІІ 1997 г., съответно апортирани в
капитала на въззивното дружество – ищец в първата инстанция при учредяването
му. Поддържа се, че от 2014 г. процесните гаражи се владеят без основание от
Община Кнежа, тъй като съставените от нея актове за частна общинска собственост
не са правопораждащи правото на собственост юридически факти, респ. не са
налице основания да се приеме, че Община Кнежа е станала техен собственик чрез
непрекъснато владение в период от пет години. В заключение въззивникът „***“
АД, ЕИК ***, гр. Враца моли съда да отмени решението на КРС в обжалваната от
него част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове с предмет сграда
с идентификатор 37376.1001.4147.7, съставена
от обекти - гаражи с идентификатори 37376.1001.4147.7.1,
37376.1001.4147.7.2 и 37376.1001.4147.7.3, гараж с идентификатор 37376.1001.4147.3 и гараж с
идентификатор 37376.1001.4147.4 по
КККР на гр. Кнежа, одобрени със
Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК, като признае по
отношение на Община Кнежа, че въззивното дружество е собственик на тези гаражи
и осъди Община Кнежа да му предаде владението върху тях. С жалбата се иска отмяна и на актовете за
частна общинска собственост по отношение на всеки от гаражите, предмет на
ревандикационните искове.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната
жалба, подадена от „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца от страна на въззиваемата страна
Община Кнежа чрез процесуалния й представител адвокат С.Ч.. В отговора се
поддържа, че гаражите, предмет на представения от ищеца в първата инстанция
протокол от 27.02.1997 г. не са индивидуализирани, така, както и тези, които са
внесени като апортна вноска в дружеството и липсват доказателства същите да са
идентични с процесните. Поддържа се, че
по отношение на писмените доказателства, представени с исковата молба с
отговора на исковата молба е поискал представяне на оригинали и тъй като не са
представени съдът е следвало да ги изключи от доказателствата по делото.
Поддържа се, че дори да се приеме, че документите касаят процесните гаражи,
които са били материален актив на заличената организация по § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ – АФ „***“, липсват доказателства да е спазена процедурата по прехвърляне
на собственост в полза на ЗПК „***“ гр. Кнежа, тъй като правомощието по
разпределяне на имущество в натура към 27.02.1997 г. съгласно § 28 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ е било на ОС на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ и по делото
липсват доказателства относно статута и състава на Съвета на пълномощниците,
действал към момента на подписване на протокола от 27.02.1997 г.. Излагат се и
възражения във връзка с качеството на ЗПК „***“ гр. Кнежа на правоимащо лице по
смисъла на ЗСПЗЗ, начина на оценката на имуществото, провеждането на търг и др.
с оглед съобразяване с действащите към релевантния момент разпоредби на чл. 27
ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Поддържа се, че Община Кнежа е
собственик на процесните гаражи, тъй като те безспорно са били част от
имуществото на АФ „***“, прекратена 1992 г. по реда на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
което имущество е частично разпределено от действащ до 1995 г. Ликвидационен
съвет, прекратил дейността си по силата на § 28 ал. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, като
процесните гаражи като неразпределено имущество са станали съсобственост на
лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Поддържа се, че с протокол от 10.04.2006 г.
Община Кнежа е оправомощена от ОС на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ да
управлява и стопанисва неразпределеното имущество, а с протокол от 12.04.2011
г. ОС на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ е взело решение да предостави
безвъзмездно на Община Кнежа това имущество. Поддържа се, че от 12.04.2011 г.
Община Кнежа владее процесните гаражи, поради което на основание чл. 30 ал. 2
от ЗСПЗЗ след изтичане на 5 –годишен срок от предаването им същите са станали
частна общинска собственост. В заключение се иска от Плевенския окръжен съд да
отхвърли въззивната жалба на „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца и да потвърди
решението на КРС, в частта, в която исковете за собственост са отхвърлени като
неоснователни. С отговора се претендират направените по делото разноски.
В откритото съдебното заседание, проведено на 06.11.2019 г. по делото
въззивникът „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца чрез представителя си Х.К. поддържа
подадената от дружеството въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната
страна. Уточнява пред съда, че претенцията на дружеството по делото касае
гаражите, които са общо с площ 54 кв.м., описани в схемите като три, а в
исковата молба като два, както и двата гаража, които на схемата на л. 111 от І
– инст. дело са описани като гаражи № 3 и № 4. Уточнява пред съда, че по
отношение на гаража на схемата на л. 114 от І – инст. дело дружеството няма
претенции, тъй като реално това помещение не е гараж, а склад. Въззивникът
представя писмени бележки, претендира разноските по делото и прави възражение
за прекомерност на разноските направени от насрещната страна. В депозираните
писмени бележки се обсъжда подробно заключението на СТЕ, прието пред въззивния
съд и се прави извод, че липсват доказателства процесните гаражи да са неразпределено
имущество на организация по § 12 от ЗСПЗЗ, а представените от въззивника
писмени доказателства са достатъчни за да се приеме, че е налице правно
основание, на което въззивникът е придобил собствеността върху гаражите, които
са част от капитала му като ДМА.
В същото открито съдебно заседание въззивникът Община Кнежа чрез
процесуалния си представител адвокат Ч. поддържа въззивната си жалба и оспорва
жалбата на насрещната страна. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В определения от съда срок въззивникът представя писмени бележки, в които се
поддържа изложеното във въззивнажа жалба и отговора на въззивната жалба на
насрещната страна. Според въззивника от приетото пред въззивния съд заключение
на СТЕ също не се установява идентичност между гаражите, предмет на иска и
тези, предмет на приемо-предавателния протокол от 1997 г. и подробно се обсъжда
заключението на вещото лице.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбите на двете страни, взе предвид направените доводи, прецени
събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани от
съда.
С исковата молба, уточнена пред въззивната инстанция, ищецът „***“ АД, ЕИК ***,
гр. Враца чрез представителя си Х.К. е предявил против ответника Община Кнежа
обективно съединени ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС за признаване за
установено правото му на собственост и осъждане на ответника да отстъпи
собствеността и предаде владението върху следните недвижими имоти:
-
недвижим имот, представляващ масивна сграда с
идентификатор 37376.1001.4147.7 по
КККР на гр. Кнежа, одобрени със
Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена
площ от 54 кв. м., находяща се в ПИ с
идентификатор 37376.1001.4147, с
административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №*, ет. 1, състояща се
съгласно схеми на СГКК- Плевен от 05.12.2018 г. /л. 104,105,106 от І инст.
дело/ от три самостоятелни обекта в сградата: гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.1 и застроена площ 18 кв.м.; гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.2 и застроена площ 18 кв.м.
и гараж с идентификатор
37376.1001.4147.7.3 по КККР на
гр. Кнежа, одобрени със Заповед
РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК, за която сграда е съставен
АЧОбС № 2218/03.12.2018 г. от Община Кнежа, вписан в СВ при РС – Кнежа на
04.12.2018 г., том VІІІ, вх. рег. № 2744;
-
недвижим имот, представляващ съгласно схема на СГКК-
Плевен от 05.12.2018 г. /л. 108 от І инст. дело/ самостоятелен обект с идентификатор
37376.1001.4147.3 по КККР на гр.
Кнежа, одобрени със Заповед
РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК, със застроена
площ от 26 кв. м., бр. етажи 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, находяща се в ПИ с идентификатор 37376.1001.4147, с административен
адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“, за който обект е съставен АЧОбС №
2217/03.12.2018 г. от Община Кнежа, вписан в СВ при РС – Кнежа на 04.12.2018
г., том VІІІ, вх. рег. № 2743;
-
недвижим имот, представляващ съгласно схема на СГКК-
Плевен от 05.12.2018 г. /л. 111 от І инст. дело/ самостоятелен обект с
идентификатор 37376.1001.4147.4 по
КККР на гр. Кнежа, одобрени със
Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК, със застроена
площ от 26 кв. м., бр. етажи 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, находяща се в ПИ с идентификатор 37376.1001.4147, с административен
адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“, за който обект е съставен АЧОбС № 2220/03.12.2018
г. от Община Кнежа, вписан в СВ при РС – Кнежа на 04.12.2018 г., том VІІІ, вх.
рег. № 2745.
С исковата молба ищецът „***“ АД, ЕИК ***, гр.
Враца чрез представителя си Х.К. е предявил против ответника Община Кнежа и
обективно съединени с ревандикационните искове по чл. 108 от ЗС искове по чл.
537 ал. 2 от ГПК за отмяна на актовете за частна общинска собственост, с които
Община Кнежа се легитимира като собственик на процесните имоти.
С решението си Кнежанският районен съд е отхвърлил предявените
ревандикационни искове по отношение на описаните по-горе недвижими имоти, като
е приел, че същите са били част от имуществото на прекратената АФ „***“ гр.
Кнежа и са разпределени на ищеца в първоинстанционното производство през 1997
г., но ответникът е придобил собствеността върху тях въз основа на давностно
владение, в качеството на добросъвестен владелец. Кнежанският районен съд е
приел, че е сезиран и с иск за собственост върху гараж, за който е съставен
представения по делото АЧДС № 2151/21.12.2017 г. от Община Кнежа и е уважил същия,
като е приел, че ищецът е придобил собствеността върху този имот, отдавал го е
под наем, заплащал е данъци за него и същият внесен като апортна вноска в
ищцовото дружество, като по отношение на този имот е намерил за неоснователно възражението
на ответната страна за придобиването му по давност като добросъвестен владелец.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
С оглед отстранената във въззивната инстанция нередовност на исковата молба
чрез уточняване на предмета на предявените искове, въззивният съд приема, че
обжалваното решение на КРС е частично недопустимо като постановено свръхпетутум
в частта, в която е уважен предявен от „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца против
Община Кнежа иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет: недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 37376.1001.4147.6.46 по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед
РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена площ от 24 кв. м., с предназначение: гараж, построен
в сграда с
идентификатор 37376.1001.4147.6,
находяща се в ПИ с идентификатор 37376.1001.4147,
с административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №73, ет. 1 при граници,
подробно посочени в решението, както и съединения с него иск с правно основание
чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на АЧОбС №
2151/21.12.2017 г., вписан в АВ при КРС на 22.12.2017 г., том XI, дв. Вх.
per № 4052. Въззивното дружество „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца чрез представляващата го Х.К. изрично уточнява
пред въззивния съд, че посоченият имот, които е с предназначение склад, а не
гараж не е предмет на предявен иск за собственост по делото. В тази му част решението
на първоинстанционният съд като недопустимо следва да бъде отменено, а
производството по делото по този иск прекратено при условията на чл. 270 ал. 3
изр. 1 от ГПК.
Въззивният съд приема,
че в останалата му част решението на КРС е частично неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения:
Не се спори между страните, а се установява от представените по делото в
първата инстанция актове за частна общинска собственост № № 2218/03.12.2018 г.,
№ 2217/03.12.2018 г. и № 2220/03.12.2018 г., съставени от Община Кнежа и
надлежно вписани в СВ при КРС, че към момента на подаване на исковата молба,
респ. момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
процесните недвижими имоти, първият, от които представлящ масивна сграда с обща
застроена площ 54 кв.м., състояща се от три самостоятени обекта, всеки от които
с площ 18 кв.м. и предназначение гараж, а вторият и третият процесни имоти
представляващи съседни помежду си самостоятелни обекти в друга масивна сграда,
намираща се в същия ПИ в гр. Кнежа, всеки от които с площ 26 кв.м. и
предназначение: гараж, хангар, се владеят от въззивната Община Кнежа, считаща
се за техен собственик. Установява се от представените по делото в първата
инстанция актове за частна общинска собственост № 1799/08.10.2012 г. и №
1798/08.10.2012 г., съставени от Община Кнежа и надлежно вписани в СВ при КРС,
че и трите процесни имота са актувани като частна общинска собственост за първи
път на 08.10.2012 г.. Установява се, че през 2012 г. в АЧОбС процесният първи
недвижим имот е описан като гараж към партерен етаж на сграда НПК с обща
застроена площ 54 кв.м., разделен на три гаражни клетки, всяка от които № 1, №
2 и № 3 с площ 18 кв.м. и номерация от запад на юг, а процесните втори и трети
недвижими имоти са описани като един гараж с обща застроена площ 48 кв.м.,
разделен на две гаражни клетки, всяка от които № 3 и № 4 с площ 24 кв.м. и
номерация от изток на запад, като и двата така актувани гаража се намират се в
гр. Кнежа в кв. 124 по ЗРП на града в УПИ ІІ – 4147.
Не се спори между страните, а видно и от представеното по делото в първата
инстанция удостоверение от 11.10.2018 г., издадено от въззивната Община /л. 85/
и представената скица на л. 53 от І инст. дело, че съгласно в УПИ ІІ – 4147 в стр.кв. 124 по ЗРП на гр.
Кнежа, одобрен със заповед на Кмета на Община Кнежа № 21/15.02.1999 г. са
изградени следните самостоятелни обекти: Административна сграда – Кооперативен
дом, Общински социален комплекс и 9 бр. гаражи.
Не се спори между страните, че процесните имоти, актувани към момента като
частна общинска собственост са бивша собственост на АФ „***“ гр. Кнежа към
момента на прекратяването й през 1992 г. като организация по § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/03.04.1992 г./.
Не се спори между
страните, а видно и от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства - удостоверение от АВ - Враца за актуално съдебно състояние на
въззивното дружество към 22.02.2018 г., декларация по чл. 73 от ТЗ от
21.06.1999 г. с нотариална заверка на подписа на Х.К.,*** през 2006 г. с
оригинал съхраняващ се в съответната СВ съгласно писмо от 15.02.2019 г., заключение
на тройна оценителна експертиза по чл. 72 ал. 2 от ТЗ, протокол от о.с.з. по
ч.гр.д. № 462/1999 г. по описа на ВрОС и решение № 990/22.06.1999 г. по ф.д. №
584/1999 г. на ВрОС, че въззивното АД е регистрирано през м. юни 1999 г. с
капитал в размер на 188 500 000 лв., формиран от стойността на
апортирано имущество в размер на 184 560 196 лв., внесено от учредителя
ЗПК „***“ гр. Кнежа, представляван от Х.К., оценено с посоченото заключение на
тройна СТЕ по ч.гр.д. № 462/1999 г. по описа на ВрОС и 4 000 000 лв.
– парична вноска, като при учредяването му и към момента дружеството се
представлява от председателя на УС Х.К..
Не се спори между страните, а се установява и от представената по делото в
първата инстанция резолюция от 17.10.2017 г. на прокурор в ОП – Плевен по
преписка, образувана по жалба на Х.К., че Прокуратурата е отказала намеса по
реда на чл. 16 ал. 1 т. 1 от АПК по отношение на процесните имоти с довода, че
Община Кнежа е придобила по силата на закона на основание чл. 30 ал. 2 от ЗСПЗЗ
собствеността върху неразпределеното имущество на заличената АФ „***“ гр.
Кнежа, предадено й на 31.05.2006 г. въз основа на решение на ОС на
правоимащите лица по чл. 27 ал. 1 от
ЗСПЗЗ на АФ „***“ гр. Кнежа.
Спори се между страните: прехвърлена
ли е собствеността върху процесните недвижими имоти с предназначение гаражи или върху част от тях
през м. ІІ 1997 г.
от правоимащите лица по чл. 27 ал. 1
от ЗСПЗЗ на прекратената през 1992 г. по силата на закона АФ „***“ гр. Кнежа чрез
упълномощени от тях лица на праводателя на въззивното дружество ЗПК „***“ гр.
Кнежа, респ. ако е така, внесени ли са именно процесните недвижими имоти или
част от тях като апортна вноска в капитала на въззивното акционерно дружество
при учредяването му през 1999 г. и станало ли е АД техен собственик на това
основание или тези имоти са останали част от неразпределеното имущество на АФ „***“
гр. Кнежа към м. Х 1997 г., което е предадено безвъзмездно през 2006 г. за
стопанисване и управление на Община Кнежа и по отношение на което са настъпили
последиците по чл. 30 ал. 2 от ЗСПЗЗ.
В
тежест на въззивното
дружество, ищец в първата инстанция е да докаже по делото, че е
собственик на описаните в ИМ недвижими имот, като докаже, че е придобило собствеността върху имотите на
посоченото придобивно основание. В тежест на въззивната Община е да докаже възраженията си и основанието,
на което осъществява владение върху
спорните имоти.
Установява се от
представеният по делото в първата инстанция приемо-предавателен протокол №
648/27.02.1997 г., че Съвета на пълномощниците по § 29 от ЗСПЗЗ на АФ „***“,
гр. Кнежа, представляван от М.Г. – председател и Р.К. и Л.Х. – членове е предал
на Х.К., в качеството на председател на на ЗПК „***“ гр. Кнежа дълготрайни
активи по опис, сред които по т. І: 1. четири броя гаражи на стойност
64 050 лв., 2. Мазе на стойност 42 513 лв. и 3. Плочник на стойност
64 526 лв., по т. ІІ: машини, съоръжения и оборудване, подробно описани по
14 пункта, на обща стойност 15 420 лв., по т. ІІІ: транспортни средства,
подробно описани по 3 пункта, на обща стойност 18 000 лв., по т. ІV: стопански
инвентар, подробно описани по 95 пункта, на обща стойност 159 497 лв. или общо
имущество на стойност 364 006 лв., подробно описано като стойности по
сметки № 203 сгради, № 204 машини, съоръжения и оборудване, № 205 транспортни
средства и № 206 стопански инвентар. Видно от протокола, представен по делото,
че имуществото е получено от ЗПК „***“ гр. Кнежа с копюри съгласно опис, който
е неразделна част от протокола и с фактура № 21 на стойност 167 001 лв..
Установява се от представената по делото в
първата инстанция сметка за данък сгради за 1998 г. на ЗПК „***“ гр. Кнежа,
внесена в Данъчната служба на гр. Кнежа, че в същата е описано декларирано
имущество на Кооперацията, в това число 4 бр. гаражи със застроена площ /ЗП/ 40
кв.м., мазе със ЗП 500 кв.м. и плочник със ЗП 200 кв.м., с балансови стойности
съответно 64 050 лв., 42 513 лв. и 64 526 лв., съответстващи на
посочените в приемо-предавателен протокол № 648 от 27.02.1997 г..
Установява се от представените по делото в
първата инстанция заключение на тройна оценителна експертиза по чл. 72 ал. 2 от ТЗ и копия от документи по фирмено дело № 584/1999 г. по описа на ВрОС, че сред
внесените от ЗПК „***“ гр. Кнежа при учредяване на въззивното дружество ДМА като апортна вноска недвижими
имоти фигурират гаражи, мазе и плочник в гр. Кнежа, като и че апорната вноска
включва машини, съоръжения, транспортни средства и инвентар, обслужващи
дейността на Кооперацията. Апортираните ДМА са оценени от вещите лица пооделно,
въз основа на което е формирана общата им пазарна стойност в размер на
184 560 196 лв.. Установява се от заключението на тройната СТЕ, че
гаражите, апортирани от ЗПК „***“ гр. Кнежа са посетени от вещите лица през 999
г. и в т.2.3 от заключението са описани като намиращи се в едноетажна сграда,
апликираща към сграда „Кооперативен дом“ гр. Кнежа, технологията на
строителството им е монолитна с железобетонни елементи – греди, плочи, колони и
тухлени стени, като са реализирани общо 4 бр. гаражни клетки с бруто застроена
площ 64,80 кв.м.. Установява се, че със заявлението за учредяване на въззивното
дружество Х.К., в качеството на председател на на ЗПК „***“ гр. Кнежа е
представила като доказателства за апорта решение на ОС на Кооперацията за
апортиране на имущество в АД, извлечение от сметките на Кооперацията, в които
имуществото е заведено счетоводно и копия от нотариални актове, на базата на
които доказателства с посоченото по-горе решение по ф.д. № 584/1999 г. ВрОС е
регистрирал въззивното акционерно дружество.
Установява се от
представените по делото в първата инстанция
договори за наем от 20.02.2001 г., 01.06.2002 г., 01.08.2003 г. и
10.01.2008 г., че през периода 2001 -2008 г. вкл. въззивното дружество е
отдавало под наем на различни търговци гараж или гаражи в гр. Кнежа, описани както
следва: гараж с адрес: гр. Кнежа, ул. „***“ 71, гараж – двоен в Кооперативен
дом, гараж двоен с площ 26 кв.м., гараж с площ 15 кв.м. с адрес: гр. Кнежа, ул.
„***“ 71.
Установява се от представените по делото в първата инстанция протоколи от
10.04.2006 г., 12.04.2011 г., 29.03.2014 г. и 29.03.2014 г. на ОС на ОС на
правоимащи лица по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ на Агрофирма „***“ – Кнежа като
организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че на същите са взимани решения касаещи
наличното и неразпределено имущество на правоимащите лица на прекратената
организация. Установява се, че на 10.04.2006 г. ОС на правоимащите лица е взело
решение Община Кнежа да бъде юридическо лице с правомощия по §29 от ЗСПЗЗ по
отношение на неразпределеното имущество на правоимащите, като на Общината се
предоставят документите на заличената организация. Установява се, че на 12.04.2011
г. ОС на правоимащите лица е обсъждало взети решения от ОС от 10.06.2006 г.,
както и предложение на Кмета на Община Кнежа за безвъзмезно прехвърляне на
Общината на неразпределеното имущество, но това предложение не е прието, като е
взето решение неразпределеното имущество да не се прехвърля до приключване на
съдебните дела, а парични средства от продажба на обект „Мандра“ да се
използват за поддръжка на пенсионерски клуб в ресторанта на бившето НПК. Установява
се, че на 29.03.2014 г. на ОС на правоимащите лица е взело решения за приемане
на отчет на Община Кнежа за управлението и стопанисването на имотите за периода
от 01.04.2011 г. – 31.01.2014 г. и за предоставяне безвъзмездно на
неразпределеното имущество на Община Кнежа с ограничението в срок от 10 години
да не се разпорежда с това имущество.
Установява се от представения по делото в първата инстанция протокол от
31.05.2006 г. за приемане на неразпределени имоти, че същият отразява приемане
и замерване от комисия назначена със заповед на Кмета на Община Кнежа на
неразпределени имоти по 5 пункта, сред които Летище – Кнежа, склад за пестициди
с размери 15,50/48 м., склад № 1 в ляво от входа с размери 18,50/60 м. с четири
метални портала, заключени с катинари, склад № 2 в ляво от централния вход с
размери 49/13 м. с два метални портала и един един метален портал на малката
сграда, административна сграда с размери 12/10 м. с заключена и запечатана
врата.
Установява се от представените по делото в първата инстанция заповед №
614/19.10.2012 г. и протокол от същата дата, че с описаната заповед Кмета на
Община Кнежа е назначил комисията с цел да изземе описаните в АДС №
1799/08.10.2012 г. и № 1798/08.10.2012 г. недвижими имоти, подробно описани и
по-горе и съвпадащи с процесните и същата е извършила принудително изземването
като е премахнала катинарите на имотите и е описала намереното имущество.
Установява се, че в гаражната клетка № 4 са намерени чували с архив на
РП-Кнежа.
Установява се от
представеното по делото в първата инстанция уведомление от Пламен Тодоров, в
качеството на председател на РС – гр. Кнежа изх. № 108/08.02.2013 г., че същият
е уведомил въззивното дружество за това, че предоставеният за безвъзмездно
ползване на съда гараж е запечатан от Община Кнежа и се иска да бъде освободен.
Установява се от становищата на Х.К., в качеството на представляваща въззивното
дружество с вх. № от 11.02.2013 г., че същата е уведомила РС – Кнежа и РП -
Кнежа, че ползваните от тях безвъзмездно гаражи, намиращи се в гр. Кнежа, ул. „***“
71, на паркинга зад сградата са собственост на дружеството, като същите заедно
с още два гаража са придобити от ЗПК „***“ възмездно срещу копюри от Съвета на
пълномощниците по § 29 от ЗСПЗЗ на АФ „***“, гр. Кнежа и в последствие
апортирани в ЗПК „***“ гр. Кнежа.
Установява се от
приложеното към доказателствата по делото в първата инстанция пр.пр. № 91/2002
г. по описа на ОП – Плевен, че през 1997
г. М.А.Г. е
привлечен като обвиняем за извършено през 1996 г. престъпление по чл. 203 ал. 1
вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 2 от НК в качеството му на длъжностно лице „орган по
§ 29 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, като в хода на разследването следственото дело е обединено
с друго следствено дело и в качеството на обвиняеми лица като съучастници са
привлечени Р.Н.К. и Л.Д.Х., както и че следственото дело е прекратено с
постановление на прокурор в ОП – Плевен от 07.12.2009 г., като е прието, че
извършеното от обвиняемите лица не съставлява престъпление по чл. 203 ал. 1 от НК, а друго престъпление, за което възможността за възбуждане на наказателно
преследване е погасена по давност, тъй като престъплението е извършено през
1996 г.. В мотивите на постановлението за прекратяване на досъдебното
наказателно производство е посочено, че през 1996 г. обвиняемите лица, като
членове на Съвета на пълномощниците на АФ „***“, гр. Кнежа са взели решение в
нарушение на ТЗ за отпечатване на конкретни копюри, удостоверяващи
несъществуващ капитал, които копюри в последствие са раздадени на правоимащи
лица от АФ „***“, гр. Кнежа, както и че през същата година М.Г. и други девет
лица са учредили ЗПК „***“ гр. Кнежа, вписана в регистъра при ВрОС по ф.д. №
528/1996 г., на която Кооперация правоимащите лица са предоставили копюрите
описани по-горе, след което срещу тези копюри ЗПК „***“ гр. Кнежа е придобива
собственост върху различни недвижими имоти, собственост на прекратената АФ „***“,
гр. Кнежа.Установява се от следственото дело, че по същото са възбранени
недвижими имоти, предмет на престъплението по чл. 203 от НК, сред които имоти,
предмет на апортната вноска във въззивното дружество предадени с
приемо-предавателен протокол № 13/11 от 02.08.1996 г. в нарушение на § 29 от
ПРЗ на ЗСПЗЗ и чл. 48 от ППЗСПЗЗ, отменен от Областен управител Враца, които
имоти са различни от процесните. Установява се, че в хода на досъдебното
наказателно производство са събрани вкл. чрез претърсване и изземване от
канцеларията на ЗПК „***“ гр. Кнежа голям обем писмени доказателства, за които
с постановлението за прекратяване е разпоредено на бъдат върнати на Кооперацията
– протоколи, договори, копюри, устав на ЗПК „***“ гр. Кнежа, документи по ф.д.
528/1996 г. на ВрОС и др., но липсва приемо-предавателен протокол за връщането
им на Кооперацията. Установява се, че в том ІІ от прокурорската преписка към
момента се намират преписи от значителен брой документи в това число ревизионен
акт, съставен от експерт от ДФК гр. Враца на 29.08.1997 г., в който по т. 3.14
са изложени констатации относно предаването на имущество по описания по-горе
протокол № 648/27.02.1997 г., заверени преписи от приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г.
описан по-горе, с приложен към него опис на копюри, мемориален ордер и фактура
№ 22 без дата за сумата от 167 001 лв., описана в протокола, които
документи имат заверка от лице, представляващо „**** Кнежа - 12“ ООД, регистрирано през 2005 г. по ф.д. №
253/2005 г. на ПОС с цел изпълнение на правомощията по § 29 от ПРЗ на ЗСПЗЗ по
отношение на прекратената АФ „***“, гр. Кнежа. Установява се, че в същия том на
прокурорската преписка се съдържат заповеди на Областен управител – Враца от
11.11.1999 г., с които като се приемат за нищожни на решения за разпределение
на имущество от СП по § 29 от ПРЗ на ЗСПЗЗ на АФ „***“, гр. Кнежа в полза на ЗПК
„***“ гр. Кнежа, извършено по приемо-предавателни протоколи № 14/14.08.1996 г.,
№ 623/02.12.1996 г., № 13/11/02.08.1996 г., № 1/11/02.08.1996 г., №
12/29.11.1996 г., № 629/20.12.1996 г., № 633/20.11.1996 г. и на сключените въз
основа на направеното разпределение сделки и се нарежда изземване по глава ІV
от ЗАП на имуществото, предмет на нищожните сделки. Установява се от наличните
в прокурската преписка решения и определения по адм. Дела № 625/2003 г., №
6872/2001 г., № 3140/2001, № 1308/2003 г., № 1996/2001 г., № 6873/2001 г., №
10288/2002 г. , № 3165/2000 г., № 8218/2001 г.,№ 1306/2003 г., № 3138/2001 г.,
№ 11068/2002 г., № 7498/2003 г. по описа на ВАС, че със същите жалбите на ЗПК „***“ гр. Кнежа против
заповедите на Областен управител – Враца са отхвърлени или оставени без
разглеждане.
Установява се от разпита на свидетеля М.А.Г., разпитан в първата инстанция,
че същият е бил едно от трите физически лица, които са избрани по § 29 от ПЗР
към ЗИД на ЗСПЗЗ да разпределят имуществото на АФ „***“, гр. Кнежа, като бил е
председател на Съвета на пълномощниците. Свидетелят установява, че с
приемо-предавателен протокол на Кооперация „***“ гр. Кнежа са предадени гаражи,
които дълги години след това до 2010 – 2012 г. са стопанисвани от Кооперацията,
ползвани и отдавани под наем. Свидетелят установява, че гаражите са били
разпределени по молба на Кооперацията, като за тях не е имало молби от други
лица. Установява, че гаражите се намират в североизточната част на сградата на
съда, един от имотите е свързан със сградата и представляват две единични
гаражни клетки по 24 кв.м. и една голяма клетка от 54 кв.м., която вътрешно се
дели на три.
Установява се от разпита на свидетеля Н.Г.Г., разпитан в първата инстанция,
че същият е бил кмет на Община Кнежа през 1996 -1999 г., а към момента е член
на УС на въззивното дружество. Свидетелят установява, че гаражите са били
разпределени на кооперациите, поради което не са актувани като общинска
собственост, както и че ЗПК“***“, а в последствие въззивното дружество са ползвали гаражите,
поддържали са ги и и охранявали, като в големия гараж е раздавана рента.
Установява, че гаражите представляват един голям троен гараж и два малки гаража
в северната страна на сградата на съда /КРС/ от 24 кв.м..
Установява се от разпита на свидетеля Симеон Тодоров Шарабански, разпитан в
първата инстанция, че същият е бил кмет на Община Кнежа през 2003 - 2015 г. и е
запознат с местоположението на процесните гаражи. Свидетелят установява, че два
от гаражите са до сградата на съда и един с вход през тунел, както и че е издал
заповед за изземването им, актувал ги е като общинска собственост и счита, че
са били част от неразпределеното имущество на бившата Агрофирма. Установява, че
гаражите са иззети от фирмата, която ги е стопанисвана, представлявана от К.,
която е подавала жалби до полицията за да попречи на Общината да влезе във
владение. Установява, че част от гаражите са били предоставени от въззивното
дружество на прокуратурата, поради което Общината е влязла във владение след
2006 г., но не помни точно кога, като не е присъствал на физическото изземване
на гаражите. Установява, че К. е отказала да присъства при изземването, поради
което са счупени катинарите на вратите и са подменени.
Установява се от разпита на свидетелката А.Г.З., разпитана в първата
инстанция, че от 2001 г. същата работи в Община Кнежа и е била член на
комисията, която е иззела гаражите през
2012 г. и ги е описала. Установява, че гаражите се намират в двора на НПК,
актувани са през 2012 г. и към момента на разпита на свидетелката продължават
да се владеят от Общината. Установява, че според писмо на ОП – Плевен получено
през 2017 г. всички гаражи, включително този в партерния етаж, който е актуван
2017 г. са общинска собственост.
Установява се от заключението на вещото лице инж. С.С., прието във
въззивната инстанция, че от 1997 г. в капитала на ЗПК „***“ гр. Кнежа фигурират
4 бр. гаражи с площ 40 кв.м. и балансова стойност 64 050 неден.лв., които
са апортирани през 2006 г. във въззивното дружество, а през 2012 г. с АЧОбС са
актувани като частна общинска собственост и представляват гараж към партерния
етаж на сградата на НПК д обща застроена площ 54 кв.м., разделен на три гаражни
клетни по 18 кв.м. и гараж със застроена площ 48 кв.м., разделен на 2 гаражни
клетки, всяка от които с площ 24 кв.м.. Вещото лице установява, че през 2017 г.
е актуван гараж на партерния етаж на сградата на НПК с обща застроена площ 24
кв.м., разделен на две гаражни клетки по 12 кв.м.. Вещото лице заключава, че в
УПИ ІІ-4147 в кв. 124 по плана на гр. Кнежа са построени 4 бр. сгради –
пететажна административна сграда, двуетажни сграда – кино, едноетажна сграда –
гаражи с три етажни кленки и едноетажна сграда гаражи с четири етажни клетки,
като общия брой гаражи в УПИ е седем. Вещото лице заключава, че не може да
установи идентичност между гаражите в приемо-предавателния протокол №
648/27.02.1997 г. и изградените в УПИ, тъй като в протокола липсват данни за
площ, вид на конструкция, етажност, местоположение, граници на имота и т.н.. В
т. 4 от заключението вещото лице е описало имотите, за които счита, че са преявени
исковете с идентификатори съответно 37376.1001.4147.6.46,
37376.1001.4147.7.1, 37376.1001.4147.7.2., 37376.1001.4147.7.3.,
37376.1001.4147.3 и 7376.1001.4147.4 по КККР на гр. Кнежа и е описало
същите с площ и граници. Вещото лице е заключило, че в капитала на въззивното
дружество фигурират 4 бр. гаражи с площ 40 кв.м., записани като ДМА, както и че
във въззивното дружество са налични приемо-предавателния протокол №
648/27.02.199 г. на АФ „***“, мемориален ордер 6/6 от м. април 1997 г., сметка
203/1998 г. и сметка №203/2006 г. с осчетоводени сгради, фактура № 21 и
складови разписки, като сметка вх. № 112/02.02.1998 г. е за следващия се данък
сгради за 1998 г.. Вещото лице установява, че в Община Кнежа не се съхраняват
документи, които да сочат, че процесните гаражи са неразпределено имущество на
организация по §12 от ППЗСПЗЗ, като според същото Общината е придобила същите
към датата на съставяне на актовете за частна общинска собственост през 2012 г.
и 2017 г..
Въззивният съд обсъди възраженията във въззивната жалба относно изключване
от доказателствата по делото на част от представените от въззивното дружество с
исковата молба писмени доказателства по реда на чл. 183 от ГПК, но намира
същите за неоснователни, доколкото по делото липсва изрично определение на първоинстанционния
районен съд с указания към ищеца по реда на чл. 183 от ГПК и определяне на срок
за изпълнение на тези указания, след изтичане на който срок да настъпят
последиците на чл. 183 изр. 2 от ГПК. С оглед отдалечеността във времето на
момента на съставяне на документите и факта, че същите са представяни
многократно пред различни институции през периода 1999-2007 г., а са налице и заверени преписи от документите
по прокурорската преписка, описана по-горе и съдържащият се в нея ревизионен
доклад на дейността на Съвета на пълномощниците по § 29 от ЗСПЗЗ на АФ „***“ за
периода м. V 1995 г. – м. ІІІ. 1997 г. следва да се приеме, че се касае за
верни преписи на документите, чиято доказателствената сила следва да бъде
съобразена с оглед данните по делото и разпоредбите на ГПК.
|
Въззивният съд съобрази действащата през периода от 1992 г. до момента
нормативна уредба, касаеща имуществото на прекратените с влизане в сила на §
12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ
бр. 28/03.04.1992 г./ фирми и организации, доколкото е безспорно между
страните, че АФ „***“ гр. Кнежа е една от тях и дейността й е прекратена, считано от 07.04.1992 г. по силата на закона.
Безспорно по делото е също, че след прекратяване на Агрофирмата през 1992 г.
на основание чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ е очертан кръг от лица, които имат право на
дялове от имуществото на посочената организация, т.е. определени физически и/или юридически лица са придобили
правния статут на правоимащи лица по отношение на имуществото на прекратената
фирма. Съгласно разпоредбите
на § 13 ал. 1 – 3
вкл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/03.04.1992 г./ след прекратяване на Агрофирмата по силата
на закона, ликвидацията й е следвало да се извърши от тричленен ликвидационен съвет /ЛС/, който да организира и
управлява дейността на прекратената фирмата, да определи правоимащите лица и
дяловете им, да разпредели имуществото й между тези правоимащи лица, да ликвидира
дейността й и да я заличи в регистъра на съответния окръжен съд. По делото
липсват доказателства и страните не спорят, че процесните имоти не са сред
имуществото на прекратената Агрофирма, разпределено от ЛС между правоимащите
лица по време на дейността му през периода 1992 г. - 1995 г., поради което по
делото следва да се съобрази по-подробно действащата нормативна уредба след
този момент до подаване на исковата молба за периода м.V 1995 г. – м. VІІІ 2018
г.. През 1995 г. с влизане в сила на разпоредбата на ал. 1
на § 28 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/16.05.1995 г./ ЛС на Агрофирмата е прекратил дейността си, а същата е заличена служебно от регистъра на съответния окръжен съд, при което съгласно ал. 2 на същата разпоредба имуществото на Агрофирмата е станало съсобствено между лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ съобразно правата им. Съгласно същата
разпоредба давностният срок за получаване на дяловете
по чл. 27 ал. 1 е 5 години, считано от деня на прекратяване на организацията по § 12, а след изтичането му останалото имущество се
разпределя между останалите лица по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ съобразно правата
им. Съгласно
разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ, чиято редакция не е променяна от 1996
г. до момента собствениците на земи, включени в ТКЗС и ДЗС, членовете на ТКЗС
или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както
и лицата в трудовоправни отношения с тях имат право на дялове от имуществото
на посочените организации, като размерът на дяловете се определя въз основа
на приноса им при придобиването му - внесена земя, трайни насаждения, трудов
стаж и неизплатени инвентарни вноски, а разпределението им се извършва при
условия и по ред, посочени в правилника за прилагането на този закон. Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 27 от ЗСПЗЗ в редакцията й, публикувана в ДВ № 79/96 г. и действала до
изменението й с ДВ бр. 98/28.10.1997 г. лицата по ал. 1 могат
да внесат с писмен договор дяловете си в кооперация или търговско дружество,
в които членуват, а кооперацията или търговското дружество могат да получат
имущество на организацията по § 12 от ПЗР срещу сумата от дяловете, внесени
от членовете им. Съгласно тази разпоредба полученото имущество е собственост
на кооперацията или търговското дружество, а стойността му се записва като
дялове на кооператорите, съответно съдружниците, съобразно правата им, а при
прекратяване на членството в кооперацията или търговското дружество тези дялове
се връщат на кооператора при условията и по реда на Закона за кооперациите и
устава на кооперацията, съответно при условията на Търговския закон и устава
на търговското дружество.Съгласно разпоредбата на ал. 1 на § 29 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ в
редакцията й, публикувана в ДВ № 79/96 г. и действала до изменението й с ДВ
бр. 98/28.10.1997 г., ако лице или група лица по чл. 27 ал. 1 не желаят да получат
определена вещ от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
общото събрание на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ може да упълномощи писмено
лица, които да я продават. Съгласно същата разпоредба продажбата на моторните превозни средства и
недвижимите имоти се е извършвала с писмен договор с нотариална
заверка на подписите на страните, а получената цена е следвало да се разпредели между лицата по чл. 27 ал. 1 съобразно правата им. Съгласно разпоредбите на чл. 48 ал. 8 и ал. 9 от
ППЗСПЗЗ, в сила от 1993 г. и към момента
дълготрайните активи на ТКЗС и другите органиции образувани въз основа
на тях се продават на търг по решение на ликвидационния съвет само, ако
лицата с право на дял от имуществото на тези организации не желаят да получат
дълготрайни активи срещу полагащите им се дялове, като е предвиден ред и срок
за тези лица за заявяване на искания. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в редакцията, действала през периода
27.10.1995 г. – 04.04.1997 г.,
лицата по чл. 27 ал. 1
ЗСПЗЗ имат право да получат своя дял в собственост или
съсобственост, като предоставянето на имуществото се извършва в натура или в
пари по решение на общото събрание на правоимащите лица. Съгласно разпоредбата на §29 ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, в сила от м. ХІ 1997 г. Общото събрание на
лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ може да определи физически или юридически лица, които да разпределят
имуществото на организациите по § 12 от ПРЗ, включително и на средствата им в банките. Съгласно § 29 ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в сила от 27.12.1997 г. общото събрание на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ определя срок на
определените лица за разпределение на имуществото на заличените организации
по § 12 от ПЗР, но не по-късно
от 31 декември 1997 г.. Съгласно § 12 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ в сила от м. VІІ 1998 г. когато разпределението на имуществото на организациите по § 12 от ПЗР не е приключило към този момент, областният
управител свиква общо събрание на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ в двумесечен срок от влизането на този закон в
сила. Съгласно
разпоредбата на чл. 30 изр. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията, публикувана в ДВ бр. 98/28.10.1997
г. имуществото на заличените организации по § 12 от
ПЗР, което лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ не желаят да получат в дял и което
не може дабъде продадено се предоставя безвъзмездно на общината, в която то
се намира. През 1999 г. е приета нова ал. 2 на тази разпоредба /ДВ бр.
68/1999 г./, в сила и към момента, съгласно която след изтичане на 5 –
годишен срок от предаването му от лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ на
съответната Община имуществото по ал. 1 изр. 1 става общинска собственост. При съпоставка на действащата през периода 1995
– 2018 г. нормативна уредба може да се направи обоснован извод относно
съществуването като правни субекти към м. ІІ 1997 г. на правоимащите лица по чл. 27
ЗСПЗЗ по отношение на неразпределеното имущество след прекратяване на
организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сред които безспорно е АФ „***“ гр. Кнежа, както и за
съществуващата за тези лица правна възможност да предоставят правомощията по
§ 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ на физическо или юридическо лице, което да разпредели
имуществото между правоимащите лица като го управлява и стопанисва до
разпределението му. При съобразяване на съдържанието на представените в
първата инстанция протоколи от проведени ОС на правоимащите лица от
10.04.2006 г., 12.04.2011, 29.03.2014 г. и 24.07.2017 г., въззивният съд
приема, че от 10.04.2006 г. Община Кнежа е била редовно упълномощена от ОС на
правоимащите лица по чл. 27 ал. 1 ЗСПЗЗ с управлението, стопанисването и
разпределението на неразпределеното имущество на АФ „***“ гр. Кнежа, но до този момент правомощията по § 29
от ПЗР на ЗСПЗЗ са изпълнявани от други лица, в това число през периода от м.
V.1995 г. до м. ІІІ 1997 г. от Съвет на пълномощниците в състав: М.А.Г., Р.Н.К. и Л.Д.Х., а през периода 2005 -
2006 г. от „****
***“ ООД, гр. Кнежа. При съобразяване на
съдържанието на представените по делото приемо-предавателен протокол №
648/27.02.1997 г., показанията на свидетеля М.Г., които следва да се ценят
при условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост и
писмени доказателства в тази насока, намиращи се в прокурската преписка,
описани по-горе, които кореспондират помежду си, въззивният съд приема, че на
27.02.1997 г. Съветът на пълномощниците по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ на АФ „***“ гр. Кнежа в надлежно избран
състав е извършил разпределение на неразпределено имущество на правоимащите
лица по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ на прекратената АФ като е прехвърлил
собствеността и предал владението върху това имущество при условията на § 29 ал. 1 и ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 48 ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ в редакцията на разпоредбите действащи към този момент на ЗКП „***“ гр. Кнежа, в която група лица от
правоимащите по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ с писмени договори са внесли дяловете
си от прекратената Агроифирма. Съдът приема, че след като при получаване на
имуществото Кооперацията е удостоверила правата си чрез представяне на копюри,
издадени за АФ „***“ гр. Кнежа същата е станала
собственик на разпределеното имуществото, като извършеното парично изравняване на
разликата между стойността на дяловете и стойността на прехвърленото
имущество не представлява покупко-продажба. Въззивният съд приема, че не е
налице нарушение на разпоредбите на чл. 48 от ППЗСПЗ и § 29 ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, тъй като в хипотезата на прехвърляне на имущество на кооперация по чл.
27 ал. 4 от ЗСПЗЗ чрез разпределение на дялове в натура не е необходимо
провеждане на търг, респ. прехвърляне на собствеността имуществото с договор
с нотариална заверка на подписите на страните. По делото липсват
доказателства, въз основа на които съдът да направи извод за пороци при
издаване на конкретните копюри, с които е придобито имуществото по
приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г.. Установи се по делото, че извършени разпределения на имуществото на АФ „***“ гр. Кнежа през периода
1995-1997 г. са били предмет на проверка от комисия, назначена от ДФК –
Враца, в резултат на която е издаден ревизионен акт и въз основа на него са
издадени влезли в сила заповеди на Областен управител Враца от 11.11.1999 г.,
с които с оглед правомощията му по § 29 ал. 9 от ПЗР на ЗСПЗЗ Областния
управител е обявил за нищожни извършени разпределения на имущество в полза на
въззивната кооперация по конкретни
приемо – предавателни протоколи и е постановил изземването му, но също
така, че разпределението на имуществото, извършено с приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г.
не е сред обявените за нищожни, респ. имуществото описано в същото не е след
тези, по отношение на които е постановено изземване. При тези доказателства
съдът приема, че извършеното
разпореждане на 27.02.1997 г. с имущество, съсобствено на правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ от АФ „***“ гр. Кнежа в полза на ЗКП „***“ гр. Кнежа е породило валидно правно
действие, респ. вещнопрехвърлителен ефект и това имущество е престанало да
бъде собственост на правоимащите по
чл. 27 ЗСПЗЗ от прекратената Агрофирма след 27.02.1997
г.. При съпоставка на оценените от вещите лица по чл. 72 ал. 2 от
ТЗ ДМА и тези описани в
приемо-предавателен протокол № 648 от 27.02.1997 г. посочен по-горе по
делото се установява идентичност между голяма част от апортираното от ЗКП „***“ гр. Кнежа във въззивното
дружество имущество, в това число гаражите, мазето и плочника и значителна
част от оценените машини, съоръжения, транспортни средства и стопански
инвентар описани в протокол № 648 от 27.02.1997 г. като предадени ДМА. След като ЗКП „***“ гр.
Кнежа е придобила правото на собственост върху
описаните в протокол № 648/27.02.1997 г. дълготрайни активи, за които
разпределението не е прогласено за нищожно с описаните по-горе заповеди на
Областен управител – Враца и при липса на доказателства лицата внесли
дяловете си в ЗКП „***“ гр. Кнежа да са прекратили членството
си в нея към м. VІ 1999 г., въззивният съд приема, че Кооперацията е имала
правна възможност да апортира тези активи в капитала на
въззивното дружество през 1999 г. при учредяването му по реда на чл. 72 и 73
ТЗ като се разпореди с права, които притежава. При съобразяване наличието на идентичност
между описаните в протокол № 648/27.02.1997 г. 4 бр. гаражи, апортираните в
капитала на въззивното дружество гаражи и процесните гаражи, въззивният съд
приема, че е налице идентичност между разпределените в полза на ЗКП „***“ гр. Кнежа 4 бр. гаражи, апортирани в
последствие в капитала на въззивното дружество и първите три от процесните
гаражи, намиращи се в сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 по КККР на гр. Кнежа с обща застроена площ 54
кв.м., но не и с останалите два
процесни гаража. Процесните гаражи
са самостоятелни обекти на собственост като трите от тях се намират в една
сграда с обща площ 54 кв.м., а другите два са съседни помежду си и се намират
в друга сграда, в която има общо четири гаражни клетки и всички те се намират
в един УПИ в гр. Кнежа, в който се намира и административната сграда на
Кооперативен дом – Кнежа. Доказа се по делото, че всички спорни гаражи са
били във владение на ЗПК „***“, гр. Кнежа през периода м. ІІІ 1997 г. - м. V.1999
г., а след учредяването на въззивното дружество са преминали в негово владение
от м. VІ 1999 г. до принудителното им изземване им през м. Х 2012 г. от
служители на въззивната Община, но това владение не е достатъчно за да се
приеме, че въззивното дружество е собственик на имотите на посоченото в
исковата молба основание – прехвърляне на собствеността от страна на
правоимащите лица по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Като съобрази обаче, че от м. ІІ.
1997 г. до м. VІ 1999 г. праводателят на въззивното дружество - ЗПК „***“,
гр. Кнежа е включила в счетоводния си баланс, владеела, декларирала и
заплащала данъци за 4 бр. гаражи с площ 40 кв.м., основавайки се на протокол № 648/27.02.1997 г., че през 1999 г. Кооперацията е внесла 4 бр.
гаражи с площ 40 кв.м., измерена от вещите лица като бруто площ 64,40 кв.м.,
намиращи се в една сграда като апортна вноска във въззивното дружество отново
основавайки се на протокол № 648/27.02.1997 г. и същите са включени в
капитала на дружеството и в счетоводните му балански и тези именно гаражи са били
във владение на дружеството до изземването им през 2012 г., въззивният съд приема, че е налице идентичност между
гаражите, предадени с протокола от м. ІІ 1997 г. с площ 40 кв.м., гаражите,
предмет на апорта през м. VІ 1999 г. с бруто площ 64,40 кв.м., намиращи се в
една сграда и част от процесните гаражи, намиращи се също в една сграда с
обща площ 54 кв.м.. От съществено значение според съда е обстоятелството, че апортираните
гаражи, собственост на ЗПК „***“,
гр. Кнежа са се намирали през 1999 г. при оценяването им по чл. 72 ал. 2 от ТЗ в
една сграда, апликираща на Кооперативния дом, така както към момента се
намират процесните гаражи в сградата с обща площ 54 кв.м., като следва да се
отчете и обстоятелството, че съгласно представеният приемо-предавателен
протокол на неразпределеното имущество от м. ІV 2006 г. процесните имоти
липсват, в която насока е и заключението на вещото лице инж. С., което в тази
му част се възприема от съда като съобразено с всички доказателства по
делото. Възивният съд приема, че начина на разделяне на гаражните клетки,
начина на ползване на имотите, както и начините на измерване на площта им са се
променяли през периода 1997 г. – 2012 г., поради което идентифицирането им не
би могло да се извърши само по технически характеристики, на основа на които
са направени изводите от вещото лице инж. С. за липса на идентичност между
процесните гаражи и гаражите, предмет на апорта, които изводи съдът не
споделя. Въззивният съд приема, че макар ЗПК „***“, гр. Кнежа да е била във владение и на другите два спорни гаража,
намиращи се в съседна сграда в същия УПИ като ги е предоставяла за възмездно
и безвъзмездно ползване на различни институции, физически и юридически лица, при
липсата по делото на доказателства, тежестта за доказване на което е върху
въззивното дружество, Кооперацията да е придобила собствеността върху тези
имоти, респ. да е прехвърлила собствеността върху тях с апортната вноска при
учредяване на въззивното дружество не може да се направи извод, че същите са
станали собственост на последното. При тези правни изводи следва да се
приеме, че тези два гаража са останали част от неразпределеното имущество на
АФ „***“ гр. Кнежа към м. Х 1997 г. и по отношение тях са настъпили
последиците по чл. 30 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд
обсъди възражението на въззивника Община Кнежа за придобиване на
собствеността върху имотите въз основа на кратката придобивна давност,
уредена в чл. 79 ал. 2 от ЗС, респ. при условията на чл. 30 ал. 2 от ЗСПЗЗ и
намира същото за неоснователно. С оглед изложените и по-горе правни изводи,
че процесния имот, представляващ масивна сграда с
идентификатор 37376.1001.4147.7 по
КККР на гр. Кнежа със застроена площ от 54 кв. м.
не е бил част от неразпределеното имущество на АФ „***“ гр. Кнежа след м. ІІ 1997 г., не е предаван като част от това
имущество на Община Кнежа в качеството на лице, избрано да представлява
правоимащите лица по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ както
през 2006 г., така и през 2011 г. и
безспорно не е владян от Община Кнежа до принудителното му изземване през м.
Х 2012 г., не може да се направи извод, че Община Кнежа е установила
фактическа власт върху този имот преди 19.10.2012 г. и владението й към
момента на подаване на исковата молба е добросъвестно и основано на закона
при условията на чл. 30 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Липсват доказателства по делото
процесния имот да се владее от същата на основание, годно да я направи
собственик, доколкото липсват приемо-предавателни протоколи, с които
конкретните гаражи заедно или поотделно се предават на Община Кнежа като част
от неразпределеното имущество на АФ „***“ гр. Кнежа по реда на чл. 30 ал. 1
от ГПК или по отношение на същите да е налице влязла в сила заповед на
Областен управител – Враца за обявяване за нищожни разпределението на имуществото
и последващите сделки със същото. При тези правни
изводи въззивният съд приема, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим
имот, представляващ масивна сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 по КККР на гр. Кнежа със застроена
площ от 54 кв. м., находяща се в ПИ с
идентификатор 37376.1001.4147, ведно
с построените в сградата три самостоятелни обекта: гараж с
идентификатор 37376.1001.4147.7.1
и застроена площ 18 кв.м.; гараж
с идентификатор 37376.1001.4147.7.2
и застроена площ 18 кв.м. и гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.3 следва да бъде
уважен като основателен и доказан, а исковете
с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижими имоти с идентификатори 37376.1001.4147.3 и 37376.1001.4147.4 по КККР на гр. Кнежа следва да бъдат отхвърлени като недоказани и поради това
неоснователни. Актът за общинска
собственост представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по реда и формата, определени в закона,
в обема на предоставената му компетентност и има обвързваща доказателствена
сила за удостоверените с него факти -
актуването в актовите книги, правното основание за
това, вида на собствеността - частна или публична, описанието на имота, бивши собственици и др., но не
и за самото право на собственост, поради
което при уважаване на иск за собственост, по отношение на който е съставен
акт за общинска собственост съдът е длъжен да постанови отмяна на акта по
реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК. С оглед уважаване на иска по чл. 108 от ЗС по
отношение на сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7
по КККР на гр. Кнежа следва да
бъде уважен и иска с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на АЧОбС
№ 2218/03.12.2018 г. от Община Кнежа, вписан в СВ при РС – Кнежа на
04.12.2018 г., том VІІІ, вх. рег. № 2744, констатиращ правото на собственост
на въззивната Община върху този имот. Исковете с правно основание чл. 537 ал.
2 от ГПК за отмяна на АЧОбС по отношение на имотите, за които исковете с
правно основание чл. 108 от ЗС се отхвърлят от съда следва да бъдат
отхвърлени поради липса на предпоставки за тяхното уважаване. Като е достигнал до други крайни изводи, в частта, в която решението е допустимо и е
отхвърлил посочените по-горе искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК с предмет сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 по КККР на гр. Кнежа, Кнежанският районен съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго,
с което исковете бъдат уважени. В останалата му част, в която решението на
Кнежанският районен съд е допустимо и със същото са отхвърлени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК с предмет недвижими имоти с
идентификатори 37376.1001.4147.3 и
37376.1001.4147.4 по КККР на гр. Кнежа, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на „***“ АД, гр. Враца отхвърлена като неоснователна. Относно разноските пред първата инстанция: В първата инстанция ищецът е направил разноски
в размер на 15 лв. за съдебни удостоверения, 414,36 лв. за държавна такса и
400 лв. за адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 829,36
лв., а отвеникът е направил разноски в размер на 10 лв. за възнаграждение на
свидетел и в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение или общо разноски
в размер на 610 лв.. С оглед уважената, респ. отхвърлената част от исковете
след компенсация Община Кнежа следва да бъде осъдена да заплати на „***“ АД, гр. Враца сумата от 124,07 лв. за разноски по делото. Съдът обсъди направеното
в първата инстанция възражение за прекомерност на направените от Община Кнежа
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК и намира
същото за неоснвателно. С оглед защитавания интерес заплатеното
възнаграждение се явява в по-нисък размер от определения съгласно чл. 7 ал.
2т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 768 лв. и прекомерност не е налице. Относно разноските пред въззивната инстанция: Въззивникът Община Кнежа е направил разноски във връзка с въззивната
си жалба в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 43,34 лв. за
държавна такса и с оглед основателността на жалбата тези разноски в общ
размер от 643,34 лв. се дължат изцяло от въззваемата по тази жалба страна, а
възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно по съображенията изложени по-горе. Въззивникът „***“ АД, гр. Враца е направил разноски във връзка с въззивната си жалба
в размер на 183,75 лв. за държавна такса и в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, като с оглед уважената, респ.
отхвърлената част от тази жалба в полза на въззивника се дължат разноски в
размер на 246,71 лв.. По делото липсват доказателства за направени разноски
от Община
Кнежа за защита по тази жалбата и такива не следва да бъдат съобразявани. При тези изводи въззивният съд приема, че след компенсация „***“ АД, гр. Враца
следва да бъде осъдена да заплати на Община Кнежа сумата
от 396,63 лв. за разноски по делото пред въззивната инстанция. Водим от горното, Окръжният съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА като недопустимо
на основание чл. 270 ал. 3 изр. 1 от ГПК решение № 56/15.04.2019 г. по гр.д.
№ 538/2018 г. на Кнежанския районен съд, в частта, в която Кнежанският
районен съд е признал за установено по отношение на
Община
Кнежа, представлявана от кмета И.Л.,
че недвижим имот, представляващ гараж в сграда със застроена площ от 24 кв.м.
с идентификатор 37376.1001.4147.6.46
по КККР на град Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на и.д. на
АГКК, с местонахождение: област Плевен, община Кнежа, град Кнежа, ул.“***“ № *,
ет.* е собственост на „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца, представлявано от Х.М.К. *** да предаде владението върху имота,
като е отменил на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК акт за частна общинска
собственост № 2151/21.12.2017 г., вписан в АВ при КРС на 22.12.2017 г. том
XI, дв. Вх. per № 4052 и прекратява производството по
делото в тази му част. Отменя решение №
56/15.04.2019 г. по гр. д. № 538/2018 г. на Кнежанския районен съд, в
частта, в която Кнежанският районен съд е отхвърлил предявените от
„***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца,
представлявано от Х.М.К. *** искове
с правно основание 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК с предмет сграда с идентификатор
37376.1001.4147.7 по КККР на гр.
Кнежа, като вместо него постановява: Признава за установено на
основание чл. 108 от ЗС по отношение на Община Кнежа, представлявана от кмета И.Л., а в производството по делото от адвокат С.Ч., че „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, жк. „***“
бл. * вх. * ап. *, представлявано от Х.М.К. е собственик на недвижим имот,
представляващ масивна сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор
на АГКК със застроена площ от 54 кв. м.,
находяща
се в ПИ с идентификатор 37376.1001.4147,
с административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №73, ет. 1, състояща
се съгласно схеми на СГКК- Плевен от 05.12.2018 г. от три самостоятелни
обекта в сградата: гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.1 и застроена площ 18 кв.м.; гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.2 и застроена площ 18 кв.м. и гараж с
идентификатор 37376.1001.4147.7.3 по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед
РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК. Осъжда на основание чл. 108 от ЗС Община Кнежа, представлявана от кмета И.Л., а в производството по делото от адвокат С.Ч. предаде на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, жк. „**“ бл. * вх. *
ап. ** представлявано от Х.М.К. владението върху масивна сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 по КККР на гр.
Кнежа, одобрени със Заповед
РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена площ
от 54 кв. м., находяща се в ПИ с
идентификатор 37376.1001.4147, с
административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №73, ет. 1, състояща се
съгласно схеми на СГКК- Плевен от 05.12.2018 г. от три самостоятелни обекта в
сградата: гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.1
и застроена площ 18 кв.м.; гараж
с идентификатор 37376.1001.4147.7.2
и застроена площ 18 кв.м. и гараж с идентификатор 37376.1001.4147.7.3 по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед
РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК. Отменя на основание чл. 537 ал. 2 от гпк акт за частна общинска собственост № 2218/03.12.2018 г.
от Община Кнежа, вписан в СВ при РС – Кнежа на 04.12.2018 г., том VІІІ, вх.
рег. № 2744. потвърждава
решение
№ 56/15.04.2019 г. по гр. д. № 538/2018 г. на Кнежанския районен съд в останалата обжалвана част. Осъжда на основание чл. 78 от
ГПК след компенсация Община Кнежа,
представлявана от кмета И.Л. да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, жк.
„***“ бл. * вх. * ап. *, представлявано от Х.М.К. сумата от 124,07 лв. за направени в първата инстанция разноски по делото. Осъжда на основание чл. 78 от ГПК след компенсация „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, жк. „**“ бл. * вх. * ап. *, представлявано от Х.М.К. ***,
представлявана
от кмета Илийчо Лачовски сумата от 396,63 лв. за направени във
въззивната инстанция разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал.
3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |
|
|