Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І-во
Гражданско отделение, 11-ти състав, в публично съдебно заседание
на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана
Борисова, като разгледа докладваното от съдия гражданско дело № 13939 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът
Е.П.К. твърди в исковата си молба, че е кредитор по отношение на ответниците Н.Ц.И.
и В.Н.И.. По силата на договор за заем с нотариална заверка на
подписите, рег. №7202/11.12.2009 г. на Нотариус С.К.– рег №526 в регистъра на
НК, твърди че е предоставила в заем парична сума в размер на 70 000 евро
на ответника Н.Ц.И., срещу задължението сумата да бъде възстановена в
двумесечен срок – най-късно до 11.02.2010 г., заедно с уговорената лихва.
Сумата не била възстановена, поради което ищцата твърди че се е наложило да
инициара заповедно производство по реда на чл.417 ГПК, в резултат от което й бил
издаден изпълнителен лист за сумата от 70 000 евро, ведно със законната
лихва върху нея за периода от 06.04.2012 г. до окончателното и изплащане, както
и 2800 евро лихва за периода 11.12.2009 г. – 11.02.2010 г. Посочва че въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №5719/2012
г. пред ЧСИ М.Б., като към момента задължението на ответника е в размер на
200 916,53 лева. След извършена справка в имотния регистър, ищцата е
установила, че на 14.11.2011 г. ответникът Н.Ц.И. е подписал Брачен договор, по
силата на който неговата съпруга и втори ответник по делото В.Н.И. става
изключителен собственик на придобитото
от тях през време на брака имущество, както следва:
1.Чрез
покупко-продажба в режим на СИО, жилище представляващо АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр.София, район Овча Купел, ул. „********ет.*****кв.м.,
състоящ се от дневна-столова, две стаи и сервизни помещения, съставляващо
съгласно кадастрална карта и регистри на АГКК-София самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.4337.2097.1.7,
при съседи на същия етаж № 68134.4337.2097.1.1, № 68134.4337.2097.1.8., под
обекта № 68134.4337.2097.1.3., над обекта № 68134.4337.2097.1.11, а по
нотариален акт при съседи: стълбище, апартамент №6 и асансьорна шахта, двор,
апартамент №8 и двор, заедно с Избено
помещение №3, с площ 1,74 кв.м., при съседи – проход към подземни гаражи,
мазе №5, мазе №6, коридор, заедно с 3.989% идеална части от общите на сградата,
както и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 68134.4337.2097,
целият с площ от 1480 кв.м.
2.Гараж №
1, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4337.2097.1.21,, находящ се на партиен етаж
на сградата, с площ от 20.66 кв.м., при съседи на същия № 68134.4337.2097.1.22,
№ 68134.4337.2097.1.26, под обекта- няма, над обекта № 68134.4337.2097.1.2, а
съгласно нотариален акт при съседи, магазин №1, гараж №2, стълбище и двор,
заедно с 0.737% идеални части от общите на сградата и правото на строеж описано
по-горе.
В заключение ищцата излага доводи че ответника Н.И. не
разполага с друго имущество, и чрез описаното по-горе разпореждане безвъзмездно
е прехвърлил цялото си имущество, като по този начин е увредил интересите и в
качеството на кредитор, след като е знаел че е бил длъжен да възстанови
процесните суми, следователно същия е действал съзнателно и със знанието че
намалява своята платежоспособност. Моли да бъде уважен настоящия иск, като бъде
обявен за недействителен спрямо нея, Брачен договор сключен на 14.11.2011 г., заверен с вх.рег №
6204,том 3, акт 100 от 11.11.2011 г., на нотариус А. Д.– рег. № 404 в НК,
вписан в Службата по вписвания, с вх.рег. №49399, том XIV, акт 11, по
силата на който ответника Н.И. бевъзмездно се е разпоредил със своето имущество
Препис от исковата молба е връчен на ответниците по реда
на чл.47, ал.2 и ал.3 от ГПК. Назначен е особен представител – адв. А., който в
срок е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск по
основание и размер. Сочи че липсват доказателства за предаване на сумата от
70 000 евро, представляващи предмет на договор за заем от 11.12.2009 г.
Излага доводи че процесото жилище, с което ответника Н.И. се е разпоредил, се
явява единствено и като такова се ползва от защитата на чл.444, ал.1 т.7 от ГПК.
Моли да бъде отхвърлен така предявения иск като неоснователен
Съдът, като взе превид становището на ищеца по делото,
събраните в производството доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От брачен договор от 14.10.2011 г. / на л.9/ се
установява, че ответникът И. е прехвърлил на ответницата И. , негова съпруга, с
дарствена цел правото си на собственост върху описаните по-горе имоти-
апартамент № 7 и гараж № 1. Ответницата И. е станала изключителен собственик на
имотите.
От договор за заем, сключен на 11.12.2009 г., се
установява ищцата е предоставила на
ответника И. паричен заем в размер на 70 000 евро, срещу задължението на последния да върне
сумата в двумесечен срок, заедно с уговорената в договора лихва за периода от
11.02.2010 г. Освен това е уговорена и лихва за забава в размер на 0.1% дневно
върху дължимата сума за плащане, както и задължение за ищцата да предостави заемните
средства изцяло в брой в деня на на сключване на договора.
Видно е от заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ от 30.05.2012 г. и изпълнителен лист от 30.05.2012 г., е че ответника Н.И. е осъден да заплати
сумата от 70 000 евро, представляващ подлежаща на връщане сума по договор
за заем от 11.12.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 06.04.2012 г.
до окончателното изплащане на вземането, лихва в размер на 2800 евро за периода
от 11.12.2009 г. до 11.2.2010 г. и 6145,38 разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист от 30.05.2012 г. издаден по гр.д. №17376/2012 г.
срещу ответника И. е образувано изпълнително дело №20128380405719 при ЧСИ М.Б..
Актуалният размер на задължението към 08.11.2016 г. е бил 200 916,53 лева.
, а към 11.02.2019 г. - 233 037,16 лева. След 23.09.2014г.
плащания от длъжника по изпълнението не са постъпвали.
Предвид така установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
За да бъде уважен искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва
да са осъществени кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1.Ищецът да е кредитор на единия ответник - длъжник;
2.Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка; 3.Да е налице
увреждане на кредитора, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 4.Да е налице знание за увреждането от страна на
длъжника; 5.Ако сделката е възмездна – лицето, с което длъжникът е договарял,
също трябва да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг на длъжника.
В случая безспорно се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищцата е кредитор на ответника
Н.Ц.И., както и че към момента
на сключване на процесния Брачен договор, ищцата все още има качеството на кредитор,
тъй като ответникът не е изпълнил поетото по процесния договор за заем
задължение.
Момента на
възникване на задължението
е 11.02.2010 г., т.е. преди датата на сключване на атакувания брачен
договор – 14.10.2011 г. Във връзка с направените от процесуалния представител на
ответниците възражения следва да се отбележи,
че за успешното провеждане на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД не е
необходимо вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, да е изискуемо и/или
ликвидно, както и да е установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия
иск не може да проверява съществува ли вземането, освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение, каквото в случая по делото не е представено.
Увреждането, като елемент от фактическия
състав е обективна предпоставка и е налице винаги, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, като при това затруднява удовлетворяването на кредиторите
си. Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД
е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора.
В случая
атакуваната сделка е безвъзмездна, поради което увреждане по смисъла на чл.135
от ЗЗД безспорно е налице - имуществото на длъжника е намаляло предвид липсата
на насрещна престация.
Налице е и
последното в случая условие за уважаване на
предявения Павлов иск – знанието за увреждане на ответниците. Ответника Н.И. е бил
лично задължен по договора за заем, задължение което не е изпълнил към датата
на сключване на Брачния договор, по силата на който той е трансформирал своя
дял от СИО в изключителна собственост безвъзмездно – с дарствена цел , поради
което съдът приема, че към момента на сключването на този договор - 14.10.2011г.
ответниците са знаели, не само че ищецът е кредитор в резултат от сключен
договор за заем, но и че с действията си ще го увредят.
Предвид
безвъзмездността на сключение Брачен договора извършен с дарствена цел, както и
качеството на съпруга на втория ответник, знание на надарения не се изисква.
По отношение довода
на особения представител на ответниците че не са представени доказателства от
които да бъде установено, че ищцата- кредитор по процесния договор за заем е
предала уговорената парична сума, съда го намира за неоснователно, поради
причината че от молбата на л.87 и извлечението от сметка, се установява плащане
от страна на ответника, което по своето естество е извънсъдебно признание на
дълг на посоченото основание.
С оглед изложеното
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора в тежест на
ответниците е заплащането на направените от ищеца разноски по водене на делото
съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, в общ размер на 6849,70 лв.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Е.П.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** по предявения иск
с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, сключения между Н.Ц.И., с ЕГН ********** и В.Н.И.,
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** Брачен договор сключен на 14.10.2011 г., заверен с вх.рег №
6204, том 3, акт 100 от 14.11.2011 г., на нотариус А. Д.– рег. № 404 в НК,
вписан в Службата по вписвания, с вх.рег. №49399, том XIV, акт 11, по
силата на който Н.Ц.И., трансформира с дарствено намерение своя дял от СИО, чрез
прехвърляне на съпругата му В.Н.И. на следните
недвижими имоти - АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр.София, район Овча Купел, ул. „********ет.*****кв.м.,
състоящ се от дневна-столова, две стаи и сервизни помещения, съставляващо
съгласно кадастрална карта и регистри на АГКК-София самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.4337.2097.1.7, при съседи на същия етаж №
68134.4337.2097.1.1, № 68134.4337.2097.1.8., под обекта № 68134.4337.2097.1.3.,
над обекта № 68134.4337.2097.1.11, а по нотариален акт при съседи: стълбище,
апартамент №6 и асансьорна шахта, двор, апартамент №8 и двор, заедно с Избено
помещение №3, с площ 1,74 кв.м., при съседи – проход към подземни гаражи, мазе
№5, мазе №6, коридор, заедно с 3.989% идеална части от общите на сградата,
както и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
68134.4337.2097, целият с площ от 1480 кв.м.; и Гараж № 1,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.4337.2097.1.21,, находящ се на партиен етаж на сградата, с площ от 20.66
кв.м., при съседи на същия № 68134.4337.2097.1.22, № 68134.4337.2097.1.26, под
обекта- няма, над обекта № 68134.4337.2097.1.2, а съгласно нотариален акт при
съседи, магазин №1, гараж №2, стълбище и двор, заедно с 0.737% идеални части от
общите на сградата и правото на строеж описано по-горе.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Ц.И., с ЕГН ********** и В.Н.И.,
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Е.П.К. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** сумата 6849,70
лева, представляваща разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: