Разпореждане по дело №48589/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 118301
Дата: 21 август 2024 г. (в сила от 21 август 2024 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110148589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 118301
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110148589 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
262882/15.08.2024 г., подадена по пощата на 15.08.2024 г. от *********, със
седалище в ************* срещу С. Г. М., с адрес: **********, с която е
предявен положителен установителен иско за съществуване на вземане по
издадена заповед за изпълнение с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 вр. чл.35, ал.6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 117.34 лв. -
главница, начислена по фактура № ********** от 12.09.2022 г. със срок
на плащане от 12.09.2022 до 12.10.2022 г. и период на фактуриране от
29.07.2021 г. до 29.07.2022 г., издадена на основание чл. 37, ал. 1 и
формирана по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4, представляваща
изразходвани, отведени и пречистени количества вода за едногодишен
период от време, считано от датата на констатираното в Контролен лист
№ НПРД 025831 - 29.07.2022 г. на основание, че имотът е незаконно
присъединен към ВиК мрежата ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (19.10.2023 г.) до окончателното
изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед № 36016 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.12.2023 г. по ч.
гр. д. № 57710/2023 г. по описа на СРС
1
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на имот,
нохадущ се в ********. Твърди се, че имотът е посетен от служители на
ищцовото дружество и е извършило проверка, за което е съставен Контролен
лист № НПРД 025831/29.07.2022 г. Проверката установила, че имотът е реално
водоснабден и се ползва вода без същата да се измерва, отчита и заплаща.
Твърди, че имотът е незаконно присъединен към ВиК мрежата и липсва
водомер. Твърди, че на проверката присъствал ответникът, който се е разписал
в този контролен лист. Излагат се твърдения, че Във връзка с резултата от
извършената проверка, ответникът е поканен на среща с представители на
дружеството. Сочи че на проведената на 24.08.2022 г. среща между
представители на ********** и С. Г. М., последният не е представил
горепосочените документи, като не е представил и такива установяващи
период на незаконосъобразно ползване на вода. Във връзка с проведената
среща е съставен Протокол № КНВ 0017181/24.08.2022 г., подписан от двама
представители на ********** и от ответника С. Г. М., в който са отразени
направените по време на същата констатации. Твърди, че с оглед
констатираното е начислена процесната сума на ответника на основание чл.37,
ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4 (незаконон присъединяване) и трайно
прекъсване на незаконосъобразното сградно водопроводно отклонение.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски – държавна такси и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли
делото да се гледа в негово отсъствие. Прави искането по чл.239 ГПК. Моли
да се изпращат книжа на електронната поща.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1./ Контролен лист № НПРД 025831/29.07.2022г.; 2./ Протокол № КНВ 0017181/24.08.2022
г.; 3./ Фактура № ********** от 12.09.2022 г.; 4./ Платежно нареждане за внесена
държавна такса.
Моли съда да допусне изслушването на комплексна техническа и
счетоводна експертиза (КТЕСчЕ), при която, след като вещите лица -
специалисти направят необходимите проверки, както и оглед на имота, да
дадат отговор на следните въпроси: 1. Водоснабден ли е имотът, посочен в исковата
молба, доставяло ли е дружеството ВиК услуги до този имот и какво е тяхното
количество за исковия период? 2. Каква е стойността на предоставените за исковия
период услуги и в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР
цени ли е определена от дружеството тя? 3./ Как са измервани, определени и начислени
доставяните до процесния имот ВиК услуги и какъв е техния обем за процесния период
(29.07.2021 г. – 29.07.2022 г.)? 4./ Какъв е размерът на задълженията за предоставени ВиК
услуги по клиентския номер на ответника за спорния период и в съответствие с
начислените количества и одобрените от КЕВР цени ли са фактурирани същите от
ищцовото дружество?
Моли да се задължи ответника, на основание чл.190 ГПК, да представи
нотариалния акт на имота.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
2
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 57710/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 36016/01.12.2023 г. Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК. Указанията
за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
16.07.2024 г. (л.39 от заповедното дело), поради което едномесечният срок за
предявяване на иска изтича на 16.08.2024 г. Исковата молба е подадена в съда
на 15.08.2024 г. и на същата дата се представени доказателства за това, поради
което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е
допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32,
т.3 ГПК.
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В тази хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесният случай цената на иска е над 1250 лева (включваща сумите
от 4117.34). Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно
държавната такса е в размер на 164.69 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 82.35 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.9,19 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 82.34 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК (л.13 от делото).
По редовността на ИМ и чл. 131 ГПК
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК, освен приложения по чл.129, т.3 ГПК.
Ответникът не е задължителен субект по чл.50, ал.5 ГПК, поради което трябва
да има хартиен препис за него.
Ето защо искова молба с вх. № 262882/15.08.2024 г. следва да бъде
3
оставена без движение, като нередовна на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128,
т.3 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение следва да представи на хартиен
носител исковата молба и приложенията към нея за ответника, на основание
чл.128, т.3 ГПК или да внесе държавна такса в размер на 1.50 лева (един лев
и петдесет стотинки) за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, както и в
същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на
указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3
ГПК. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски
и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01,
BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се
осъществява без начисляване на банкови такси.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства/искания,
ответникът, че е собственик на процесния имот, че има лицензия като ВиК
оператор за процесната територия и период, както и че е извършена проверка
и че имотът е бил свързан към ВиК мрежата, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
4
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 262882/15.08.2024 г.
като нередовна на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.3 ГПК, като УКАЗВА
на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
определение следва да представи на хартиен носител исковата молба и
приложенията към нея за ответника, на основание чл.128, т.3 ГПК или да
внесе държавна такса в размер на 1.50 лева (един лев и петдесет стотинки) за
преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, както и в същия срок да представи
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1.
банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби –
"Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в
касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се
осъществява без начисляване на банкови такси.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства/искания, ответникът, че е
собственик на процесния имот, че има лицензия като ВиК оператор за
процесната територия и период, както и че е извършена проверка и че имотът
е бил свързан към ВиК мрежата, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне
на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
5
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ********** на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
6
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7