Решение по дело №436/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260011
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20202110200436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                               05.02.2021г.                           гр.Айтос

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Айтоски Районен съд в публично  заседание на 29.01.2021г /двадесет и девети ЯНУАРИ  две хиляди двадесет и първа / година, в състав:

                                                                                    Районен съдия:Мария Дучева

СЕКРЕТАР:..   Яна Петкова

ПРОКУРОР:.................................

 като разгледа докладваното от съдия Дучева  АНД № 436/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Производството по делото е образувано въз основа на жалба от А.А.А. ЕГН: ********** , адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0237-000239/ 05.11.2020г началник  РУ-Айтос към ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 174 ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; както и на основание Наредба № ю-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки .

Жалбоподателката А.А.А., редовно призована, не се явява. За нея се явява  адв. А. и адв.М.,  с пълномощно по делото. В съдебно заседание адв.А. поддържа жалбата в частта относно искането за пълна отмяна на НП. Не оспорва фактите и обстоятелствата, възприети в НП, но твърди, че АУАН , който са връчили на нарушителката контролните органи е нечетлив и само това е основание за отмяна на атакуваното НП.

            Административно - наказващият орган Началник на  отдел към ОДМВР- Бургас, РУ-Айтос, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

              Районна прокуратура - Айтос, редовно призована, не изпраща представител.

               Жалбата е подадена в седмодневен ,предвидения от закона изискуем преклузивен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

               Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

               На 18.10.2020г свид.Н.Ц. и Н.Д. изпълнявали служебните си задължения в гр.Айтос, на пресечката между улиците „***” и „***”, когато към тях се задал л.а. „***” с рег.№ ***, управляван от жалбоподателката. Св.Ц. подал сигнал със „Стоп-палка” и тествал А.А. с устройство за установяване количеството алкохол в кръвта. Показанията на техническото средство „Алкотест 7510 Дрегер ”, с фабричен №  ARSM-0174, който отчел 0,77 промила алкохол в издишания от жалбоподателката въздух. Поканена да даде кръвна проба А. *** била взета кръвна проба, изследването на която показало 0,81 промила алкохол в кръвта.

              При така описаната фактическа обстановка и след прякото разкриване на извършителят на адм.нарушение, свид.Н.Ц. издал АУАН №239, бланков № 393995 /18.10.20г. против А.А.. Въз основа на изаденият АУАН АНО издал процесното НП, в което изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.

                Възпроизведените с гласни доказателствени средства –разпити  на свидетелите по време на съдебното следствие – показанията им се открояват с последователност, непротиворечивост ,  логическа обоснованост  и с подчертана убедителност , поради което съдът ги кредитира, като достоверни и обективно дадени. С така дадените показания свидетелите изпълниха отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.

                  Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

                 Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи.  Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна првна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

                    Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

                      Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 03.08.2015г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

                          За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на наказанието.

                  Съдът при изпълнение на вменената му служебна проверка на АУАН и НП, установи нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само на това основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество.

                   В хода на съдебното следствие, процесуалният представител на жалбоподателката  представи като писмено доказателства екземпляра от АУАН №239, бланков № 393995 /18.10.20г., връчен на А.. (л.48). Видно от така връчения екземпляр, АУАН е изцяло нечетлив. В тази връзка следва да се има предвид, че още в първоначалната жалба е заявено възражение, че предоставения екземпляр от акта не може да бъде разчетен, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита срещу акта, като това е съществено процесуално нарушение. Така заявеното възражение е основателно и като такова следва да се уважи. В случая безспорно се установи, че връченият на жалбоподателката екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение е абсолютно нечетлив. Връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчване на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение  на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Жалбоподателката, както и съда е лишен от възможността да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, описано в съставеното въз основа на АУАН наказателно постановление. В случая  жалбоподателката е бил изправена пред невъзможността да упражни правото си на защита веднага след съставянето на АУАН, тъй като му е бил връчен нечетлив екземпляр от същия. Това води до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само на това основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество. В този смисъл Решение № 2421/20.12.2018г по КНАД № 3055/2018г по описа на Адм.Съд- Бургас.

          С оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, оспореното наказателно постановление също следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.

               Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Поради изложеното направеното искане от жакбоподателката за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На осн.чл.78, ал.1 ГПК тя следва да бъде възмездена за разноските, които е сторила в производството. Видно от пълномощното на адв.А. в същото е вписано адв.възнаграждение в размер на 300лева, което съдът прецени, че е съразмерно на положения труд и АНО следва да бъде осъден да заплати тази сума. Видно от съдържанието на протокола от с.з. АНО не е направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

          Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът:

Р Е Ш И :

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0237-000239/ 05.11.2020г началник  РУ-Айтос към ОДМВР- Бургас, с което на А.А.А. ЕГН: ********** , адрес: ***, на основание чл. 174 ал.1,т.2 от ЗДвП  е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, както и на основание Наредба № ю-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки .

            ОСЪЖДА Началника на  РУ-Айтос към ОДМВР- Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. ЕГН: ********** , адрес: *** съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева за адв. възнаграждение

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

                                                                                                      Районен съдия:……..