№ 13897
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110127719 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца Р.И.”ЕООД неговият пълномощник твърди , че
ответникът издал 40 броя дебитни известия към месечни фактури за стойността на
топлинната енергия , доставена в имот, представляващ магазин , находящ се в град София ,
ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г. и изравнителна сметка
за сезон 2021/2022г., за общата сума от 9 917,73 лв , като поискал от ищеца да я плати ,
което било направено от него с преводно нареждане от 28.03.2023г. , за да се предовратят
бъдещи действия на ответника по принудително събиране на тази сума, въпреки че
ищцовата страна категорично отрича нейната дължимост. Ищецът посочва, че тази сума е
платена без основание от него , защото през процесния период имотът е бил ползван от
наемателя „У.Д.К.ЕООД по силата на договор за наем от 01.08.2019г. с ищцовото дружество.
Наемателят е имал сключен договор за доставка на топлоенергия с ответника и партидата
на имота се водела на негово име, затова задълженията за плащане на доставената топлинна
енергия са възникнали за него, а не за ищеца – наемодател, който е разбрал едва през април
2023г. за изтичането на срока на действие на договора за доставка на топлинна енергия
между наемателя и ответника , което е станало на 01.04.2020г. Сочат се доводи и , че
издадените дебитни известия са съставени „в нарушение на ЗДД и Закона за счетоводството
, тъй като не носят изисканите от закона реквизити за дебитно известие , в тях не е посочено
към коя фактура се издават”.
Искането към съда е да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
1
9 917,73 лв като платена без основание след начисляването й от ответното дружество
като стойност на топлинната енергия , доставена в имот, представляващ магазин , находящ
се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2023г. до окончателното плащане и
разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявеният
иск. При устните състезания в заседанието на 17.04.2024г. адвокат на ищцовото дружество е
пледирал за уважаване на иска. Посочените в исковата молба и в хода на съдебния процес
доводи за основателността на иска са обосновани и в представената на 24.04.2024г.
писмена защита от адвоката на ищеца.
Ответникът– „ТЕАД оспорва изцяло предявения иск според изричното изявление на
пълномощника му в представения на 30.06.2023г.отговор на исковата молба. Посочва се, че
през процесния период
от месец април 2020г. до месец януари 2022г. не е имало сключен договор за доставка на
топлинна енергия в процесния имот между ответника и намателя „У.Д.К.ЕООД , поради
което стойността на доставената топлинна енергия през този период се дължи от ищцовото
дружество като негов собственик, който се е обогатил неоснователно по смисъла на чл.59
ЗЗД за сметка на ищеца чрез спестяване на разходите за цената на доставената топлинна
енергия. Посочва се, че с покана П-12477/18.11.2021г. ответникът е уведомил ищеца за
липсата на договор за доставка на топлинна енергия за имота. Изтъква се, че „фактическото
ползване на процесния имот е без правно значение за настоящото производство , долкото
съгласно ЗЕ задължението за плащане на топлинна енергия и за сключване договор при ОУ
е възникнало за собственика на топлоснабдения имот в качеството му на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ във връзка с чл.149 ,ал.1,т.3 ЗЕ”. Обелязва се , че според
чл.232,ал.2, предл.2 ГПК наемаделят дължи плащане на разходите , свързани с ползването на
вещта, но „това негово задължение е към наемодателя и касае плащане или възстановяване
на начислени суми от доставчика към наемодателя”, като „наемното правоотношение не
засяга по какъвто и да е начин доставчика на топлинна енергия , освен ако наемателят сам
пожелае да сключи в това си качество договор за доставка на топлинна енергия и да се
задължи лично по него”, т.е. „вътрешните отношения между собственика и наемателя по
повод плащането на консумативи не са от значение за настоящото производство”, а „на кой
се води партидата има само вътрешносчетоводно значение , но не и правно”.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 17.04.2024г. юрисконсулт
на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на ищците по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният осъдителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
2
Страните по делото не спорят , че ищецът е платил на ответника сумата от 9 917,73 лв
по банков път на 28.03.2023г. , за което е съставено платежно нареждане от 28.03.2023г.,
представено с исковата молба, в което е вписано , че основанието за плащане е „ДИ
**********-6621 м. 03.2023г.” и „Дог. сметка **********”.
Не е спорно по делото, че платената сума от 9 917,73 лв представлява начислената от
ответното дружество стойност на топлинната енергия, доставена в имота, представляващ
магазин , находящ се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец
януари 2022г. Ищецът не оспорва нито доставката на топлинна енергия в процесния имот
през процесния период , нито размерите на начислените от ищеца суми във връзка с тази
доставка на топлинна енергия.
Възражението на ищеца и спорният въпрос по настоящото дело касае субекта , който
е задължен да плати начислената сума за доставената топлинна енергия през посочения
период в процесния имот. Според ищеца задължен да плати цената на доставената топлинна
енергия е ползвателят на имота през този период– наемателят „У.Д.К.ЕООД , който през
този период е имал сключен договор за наем с ищеца, но не и договор за доставка на
топлинна енергия с ответника. Според ответника цената на топлинната енергия следва да
бъде платена от ищеца като собственик на имота , в който е доставена топлоенергията,
доколкото няма сключен договор за доставка на топлонергия с наемателя. Твърдението на
ответника е основателно по следните причини :
В конкретния случай топлоснабденият имот е магазин , т.е. в него се доставя топлинна
енергия за стопански нужди , което се осъществява само чрез сключен съответен писмен
договор при общи условия , какъвто в конкретния случай няма сключен през процесния
период от месец април 2020г. до месец януари 2022г. нито от ищеца – собственик на имота,
нито от наемателя „У.Д.К.ЕООД. Представените по делото договори за продажба на
топлинна енергия № 33524/342063 и № ********** между ответника и наемателя
„У.Д.К.ЕООД, касаят периоди , различни от процесния, което е видно от съдържанието им ,
а и не е спорно по делото. Не се спори между страните , че през процесния период
начислените суми за доставката на топлинна енергия не са плащани нито от ищеца , нито от
наемателя. Следователно ответното дружество е претърпяло имуществени вреди,
представляващи неплатената цена на доставената топлоенергия през този период в имота,
т.е. ответникът е обеднял по смисъла на чл.59 ЗЗД.
Цената на топлинната енергия за стопански нужди, доставена в имот без сключен
писмен договор за такава доставка , е дължима от собственика на имота , който се е
обогатил по смисъла на чл. 59 ЗЗД със спестените разходи за цената на доставената
топлоенергия. По делото няма спор , а и от представения нотариален акт ***. на нотариус
М.И. е видно , че собственик на процесния имот през процесният период е било ищцовото
дружество.
Обогатяването на ищеца е в пряка причинна връзка с обедняването на ответника ,
като по този начин е осъществен правопораждащият фактически състав на вземането по
чл.59 ЗЗД за ответника да получи стойността на това , с което е обеднял , а именно
3
неплатената цена на доставената топлинна енергия в имота, представляващ магазин ,
находящ се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари
2022г. за общата сума от 9 917,73 лв.
Сключеният между ищеца и третото дружество „У.Д.К.ЕООД договор за наем от
01.08.2019г. за процесния имот , който е действал през процесния период , е
правноирелевантен относно възникването за ищеца на задължението за плащането на цената
на доставената в имота през този период топлинна енергия , тъй като , както бе посочено ,
между наемателя „У.Д.К.ЕООД и ответното дружество не е имало сключен договор за
доставка на топлинна енергия през този период.
Основателно е възражението на ответника , че задължението на наемателя за плащане
на консумативни разходи (каквито са тези за топлинна енергия- б.с.) е към наемодателя , а
не към доставчика (на топлинна енергия-б.с.) и касае „вътрешните отношения” между
наемателя и наемодателя, но не и отношенията на всеки от тях с трети субект за
наемното правоотношение , какъвто е доставчикът на услугата. Изключение е само
хипотезата , когато наемателят е сключил в това си качество отделен договор за доставка на
топлинна енергия с доставчика, но в конкретния случай е безспорно, че през процесиня
период не е имало сключен такъв договор между наемателя „У.Д.К.ЕООД и ответника.
Доставчикът на топлинна енергия няма установено задължение да уведомява
собственика на топлоснабдния имот , когато изтече срока на действие на договора за
доставка на топлоенергия , сключен с наемателя на имота. Задължение на наемодателя е
да следи дали наемателя на имота плаща консумативните разходи за него и да предприеме
съответните действия при неизпълнение от наемателя на задължението му по чл.232,ал.2,
предл.2 ЗЗД. Възраженията в обратния смисъл на ищеца са неоснователни.
Титулярът на партидата за имота , както и съдържанието на счетоводните документи –
дебитни известия и по-конкретно тяхното съответствие с изискванията на счетоводното
законодателство, са правноирелавнтни относно осъществените юридически факти и
относно възникналите права и задължения за субектите , свързани с доставката на топлинна
енергия. Това е така , тъй като задълженото лице за плащане на цената на доставена
топлинна енергия не се определя според това кой е формалният титуляр на партидата ,
както и от съдържанието на издадените счетоводни документи (фактури , дебитни известия
и др.) , а от правото на собственост или от правото на ползване върху имота, респективно
от сключването на договор за доставка на топлинна енергия. Възраженията в обратния
смисъл на ищеца са неоснователни.
По гореизложените причини по делото е доказано , че платената от ищеца сума в
размер на 9 917,73 лв е платена с основание и не подлежи на връщане от ответника. Искът
по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.
4
Ответникът е представляван по настоящото дело от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размера на полагащото се на ответника
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено според действащата редакция
на чл.78,ал.8 ГПК - 100 лв , която сума следва да му бъде присъдена.
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като искът е отхвърлен изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от „Р.И.”ЕООД, ЕИК : ***,
село ****” , със съдебен адрес : град София , бул. ***, чрез адв. Г. Т. Д., против „ТЕАД,
ЕИК: *** гр.София, ул. „*** осъдителен иск по чл. 55,ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцовата страна сумата от 9 917,73 лв (девет хиляди
деветстотин и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки) като платена без основание
след начисляването й от ответното дружество като стойност на топлинната енергия,
доставена в имот, представляващ магазин , находящ се в град София , ж.к. „*** през
периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 28.03.2023г. до окончателното плащане и разноските по делото.
ОСЪЖДА „Р.И.”ЕООД, ЕИК : ***, село ****” , със съдебен адрес : град София , бул.
***, чрез адв. Г. Т. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕАД, ЕИК: *** гр.София, ул. „*** на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 100 лв (сто лева), представляваща полагащото се на
ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5