Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  02.09.2020 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К. районен съд                                      II  граждански състав

На седемнадесети август                                      Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2033 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Р. Д. твърди, че доверителят ѝ „К." ООД, с ЕИК ***, е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. З от Закона за кредитните институции. Дружеството притежава удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с, както и удостоверение №  за Администратор на личните данни, воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни.

            Заявява, че основната дейност на "К." ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите  (ЗЗД)  и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. - Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.

            Сочи, че с оглед изложеното Г.И.Х., ЕГН ********** е кандидатствал/а за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg като е предоставил личните си данни, чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Г.И.Х. данни, техен служител се е свързал с него/нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 700.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К." ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Е." № *** г. и желаната сума му/й е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия/същата на каса на партньорски офис на „И." АД, срещу представена от Г.И.Х. лична карта.

С настоящата молба представят копие от заявката, изпратена до дружеството им от Г.И.Х., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. З, ал. 1 от ЗЕДЕУУ).

Заявява, че електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Сочи, че видно от данните, посочени в заявката на ответника, в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с Г.И.Х., който/която лично е предоставил/а на дружеството при кандидатстването и следователно ответникът, с попълване на данните си в заявката за кредит, автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал. З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящият случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК).

В настоящия случай представят договора, сключен между страните в писмен вид, като заявява, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на доверителите ѝ, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор, чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документа. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република Б., четвърто гражданско отделение, гр.д. № 868/ 2012 г.

            Твърди, че съгласно формата за кандидатстване Г.И.Х. е имал/а възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което Кредитодателят имал сключен договор. С оглед формата за кандидатстване била избрал/а опция да му/й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К." ООД, с което на основание т. 4 от договора сключен между страните, се е задължил/а към ежемесечната му/й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Г." за предоставената услуга.

Заявява, че „К." ООД имал сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити *** г. с „Б." ООД, рег. номер г., съгласно който „Б." ООД, в качеството на дружество гарант се задължавало да гарантира вземанията на Кредитодателя по отпуснати потребителски кредита, съгласно сключени Договори за потребителски кредити между Кредитодателя и Кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния Кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредита, Кредитодателят се задължавал да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от Кредитополучателя. В чл.1, ал. З било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения, във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредита на Кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Сочи, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е била предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредита". Съгласно условията на сключения Договор, „К." ООД, е поело задължение да предостави на Кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а Кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението – 1 470.00 лв. е платимо, ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 04.07.2018, 04.08.2018, 04.09.2018, 04.10.2018, 04.11.2018, 04.12.2018, 04.01.2019, 04.02.2019, 04.04.2019, 04.05.2019.

Първата вноска по кредита с падеж, настъпила на 04.06.2018г. била изцяло погасена от страна на длъжника. Моли съда да има предвид, че съгласно трайната съдебна практика, извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че процесното правоотношение е породило правното си действие.

Твърди, че към дата 03.10.2018г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 04.07.2018, 04.08.2018, 04.09.2018. Служители на дружеството няколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били осъществени телефони обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дата, но Г.И.Х. не е осъществил/а никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Сочи, че съгласно чл. 86 ЗЗД Г.И.Х. дължи на „К." ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 5.40 лв.

Заявява, че предвид разпоредбата на т. 6 от договора, сключен между страните, Кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че Кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант" и разноски. С настоящата молба представят извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за К.личен адрес на електронна поща, с който на 05.08.2018г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на Кредитополучателя, посочени при сключване на Договора.

Моли съда да има предвид, че към датата на предявяване на настоящата искова молба е изтекъл и крайният срок за погасяване на кредита, който съгласно приложения погасителен план към процесния договор за кредит, е бил 04.05.2019г.

Заявява, че неизпълнението на задължението на ответника за погасяване на вноските по кредита е виновно, тъй като по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина съгласно чл. 81 ЗЗД, а същевременно няма и данни задълженията да са изпълнени чрез някой от способите за погасяване. Съгл. т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/1013 г. на ОСГТК на ВКС с настъпване до приключване на устните състезания и на допълнителния юридически факт от категорията на юридическите събития - крайният срок на издължаване на кредита 04.05.2019 г., считано от който кредита става изискуем, но извън хипотезата на предсрочност - следва извода, че сумите се дължат на основание падежиране на всички месечни вноски по кредита.

Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че доверителят ѝ е потърсил начин да защити интересите си, като на 03.10.2018 г. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС К. е образувал ч.гр.дело 2960/2018 г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която било подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

Заявява, че общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Г.И.Х., ЕГН**********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 1 352.93 /хиляда триста петдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/, от които 641.70 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и седемдесет стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски К.„Е.'' № *** г., 231.00 лв. /двеста тридесет и един лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 04.05.2018 г. - 03.10.2018 г., 474.83 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 04.05.2018 г. - 03.10.2018 г. и 5.40 лв. /пет лева и четиридесет стотинки/ законна лихва за забава за периода 05.06.2018 г.- 03.10.2018 г. Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 327.06 лв. /триста двадесет и седем лева и шест стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 327.06лв. /триста двадесет и седем лева и шест стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

Моли съда да постанови решение, с което да установите със сила на присъдено нещо и да признаете за установено по отношение на ответника Г.И.Х., ЕГН **********, че дължи на „К." ООД: сумата от 641.70 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и седемдесет стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски К.„Е." № *** г.; сумата от 231.00 лв. /двеста тридесет и един лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 04.05.2018 г.-03.10.2018г.; сумата от 474.83лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 04.05.2018г. - 03.10.2018г.; сумата  от  5.40  лв.  /пет  лева  и  четиридесет  стотинки/  законна лихва  за забава за периода 05.06.2018г. - 03.10.2018г., законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. С оглед изложеното моли съда да осъдите ответника Г.И.Х., ЕГН ********** да заплати на Кредит И. ООД разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 327.06 лв. /триста двадесет и седем и шест/, както и разноски за образуване на настоящото производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Моли, в случай, че техен представител не успее да се яви на първото съдебно заседание по делото, да се даде ход на същото в тяхно отсъствие. В случай, че ответникът претендира съдебни разноски прави възражение за прекомерност на същите. Посочва банкова сметка, ***ните суми: При банка: У. АД IBAN: ***,  BIC: ***. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че намира иска за процесуално допустим и частично неоснователен, поради, което оспорва иска по размер. Счита, че не се дължи 474,83 лв. такса „Гарант", 231,00 лв. договорна лихва, както и претендираните от ищеца разноски. Заявява, че претенцията по отношение на този елемент от твърдения дълг е неоснователна.

Не отрича, че е сключен договор между него като - физическо лице, в качеството му на кредитополучател и ищеца - „К.И." ООД, в качеството на кредитор, като и че по силата на договора е отпуснат кредит в размер на 700,00 лв.

Сочи, че е получил съобщение, с което ищецът го уведомявал, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Заявява, че предсрочната изискуемост на задължението поражда задължение за връщане на предоставената в заем сума, представляваща главница и изключва допълнителните възнаградителни лихви, както и такса „Гарант".

На второ място счита, че годишният процент на разходите не би могъл да надвишава 50 процента, което е граница, предвидена в актуалната нормативна уредба. Формираният дълг и претенцията на ищеца водят към нарушаване на императивна правна норма.

На следващо място твърди, че в договора за кредит се съдържат неравноправии клаузи по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП, които представляват некоректни и заблуждаващи търговски практики по смисъла на чл. 686 и сл., вр. с чл. 148, т.18 ЗЗП. В тази връзка посочва съдебна практика – Решение № 45, гр. Бяла, 4.02.2019г. Районен съд Б., втори граждански състав, Решение от 06.03.2018 г, Районен съд Л., 4-и състав.

Моли съда да признае за установено, че се дължи главницата, ведно със законната лихва и съразмерната част от претендираните разноски и да отхвърли останалите елементи от претенцията, като неоснователни.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

            Видно от приложеното частно гражданско дело № 2960/2019 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение № 1750/21.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение за сумите  : 641.70 лева  главница, 231 лева договорна лихва от 04.05.2018г. до 03.10.2018г., 474.83 лева договорна такса „Гранит“ от 04.05.2018 до 03.10.2018г., 5.40 лихва за забава от 05.06.2018г. до 03.10.2018г. и законната лихва върху главницата от 03.10.2018г. до изплащане на вземането, както и 327.06 лева разноски по делото за държавна такса.

 

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника  Г.И.х., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2960/2019 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.  

 

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: заявка № 77145 от 03.05.2018 г. с посочени данни за ответника, искана сума: 700 лева, краен срок на връщане 03.05.2019 г., сума за връщане – 1 470 лева. Представен е и договор за потребителски кредит "Е." № 77145 от 04.05.2018 г., в който е отразено, че ищецът, като кредитодател, предоставя на ответника, като кредитополучател, кредит от 700 лева за срок от 12 месеца, с месечна погасителна вноска, включваща главница, лихва и такса гарант в размер на 122.50 лева.

Видно от разписка от 04.05.2018, издадена от "И." АД, на 04.05.2018 г. е изплатена в брой на ответника сума в размер на 700 лева с посочено основание - договор 77145 от 04.05.2018  г.

 

Ищецът признава по делото, че ответникът му е платил сумата от 700 лева на 04.05.2019 г. (видно и от разписка от 04.05.2019 г.). В писмения си отговор заявява, че признава претендираната от ищеца главница по размер и законната лихва.

По делото са представени Общите условия на "К. И." ООД.

В чл. 8. 1 е посочено с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя последният следва да представи лично или по пощата с препоръчано писмо оригинал на банкова гаранция покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до 3 (три) дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички законови изисквания кредитодателят ще предостави в полза на кредитополучателя одобрената сума. Кредитодателят не е длъжен да приеме представената от кредитополучателя банкова гаранция, ако същата отговаря на изискванията на закона, като съгласно т. 2 на същия член предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита.

Съгласно чл. 8. 4 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да предостави посочено обезпечения, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В този случай, кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант, като същият урежда отношенията си с дружеството гарант съгласно условията на договор сключен помежду им.

Съгласно чл. 8. 4 в случай, че кредитополучателят, не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, дружеството гарант ще заплати на кредитодателя всички дължими от кредитополучателя суми след получаване на писмено искане от страна на кредитодателя, като дружеството гарант може да встъпи в правата на кредитодателя и да търси сумата от кредитополучателя по съдебен ред.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че сумата в размер на 700 лева е усвоена от кредитополучателя Г.И.Х., чрез системата за електронни плащания "И.". Договора е сключен при следните параметри : брой погасителни вноски 12, размер на погасителната вноска 122.50 лева, дата на плащане – 4-то число на месеца, дата на първо плащане – 04.06.2018г., дата на последно плащане – 04.05.2019г., обща стойност на плащанията 1 470 лева, годишен процент на разходите – 49.7%, лихвен  процент – 36 %. Установено е, че ответника е погасил чрез плащане първата вноска по договора  в размер на 122.50 лева на 04.06.2018г. Посочено е, че общия размер на задължението по договор за потребителски кредит "Е." № 77145 от 04.05.2018 г.  е 1470.04 лева, включващ отделните елементи на дълга главница 671.70 лева, договорна лихва 231, гаранция /такса „Гарант/ 474.83, лихва за забава 5.40 лева.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

В случая се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, поради което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

 

Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл. 410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между "Кредит И." ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 700 лева срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва, лихва за забава, както и задължението за заплащане на такса Гарант в размер на 474.83 лева, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на заемателя.

 Не е спорно, че ответника е получил от кредитополучателят заемната сума, а това се установява и от  представената по делото разписка от И.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Годишният процент на разходите, посочен в процесния договор се равнява на 49, 70 %. Съгласно погасителния план към сключения договор кредитополучателят се е задължил да заплати на ищеца и сумата от 518 лева, представляваща такса "Гарант". Никъде в самия договор обаче не е посочено какъв е нейният размер и за извършването на каква точно услуга се сключва. В общите условия на дружеството е посочено, че тази такса се събира от дружеството кредитополучател със задължение да бъде предадена на дружеството гарант, на основание сключен между двете дружества договор. Не става ясно обаче на какво основание самият кредитополучател се е задължил да заплаща такава такса на дружеството – гарант чрез ищеца, доколкото той реално няма сключен договор с дружеството – гарант, нито е изразил изрично съгласие именно соченото от ищеца дружество да е дружество-гарант. Така не е ясно какви са точно услугите, за които кредитополучателят е следвало да заплати сумата от 518 лева, нито какви са правата и задълженията на страните по този договор. Така или иначе, не се доказа такъв договор изобщо да е бил сключван. Дружеството "Гарант", от чието име ищецът твърди, че събира сумите не се легитимира като титуляр на процесното вземане от 518 лева по никакъв начин.

 

Отделно от гореизложеното в общите условия на ищеца е посочено, че кредитополучателят следва да представи банкова гаранция в тридневен срок след одобрение на кредита, или вместо гаранцията да е предоставена към момента на одобряване на кредита и да е предпоставка за отпускането му, същата следва да бъде предоставена впоследствие и то при неясни последици при непредставянето й, доколкото исканата сума е отпусната вече към този момент, тъй като съгласно чл. 7.4.1 от същите общи условия тя се предоставя в рамките на 24 часа от одобряване на кредита. Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитор да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно тази клауза  прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т. е. клаузата противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Така таксата "Гарант" добавена към задължението за лихва по договора води до надхвърляне на законноустановения максимум от 50% на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

 

В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, съгласно т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно т. 20 договорът следва да съдържа и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. В процесния договор се съдържа информация единствено по отношение на размера на отпусканата сума, но няма размер на нито на възнаградителната лихва, лихва за забава, нито на такса "Гарант", нито лихвения процент на ден.

 

Тъй като, както бе изложено по-горе, общият процент на разходите по кредита е неправилно определен, като при неговото определяне не е включена сумата, дължима такса "Гарант", същият не е посочен в точния си размер, т. е. договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 20 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, така на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен. По такъв договор, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита (или в случая получената сума от 700, 00 лева), без да дължи лихва. По делото не е спорно, че на 04.06.2018г. ответникът  е извършил плащане в размер на 122.50 лева.

 

Доколкото в конкретния случай договорът се приема за недействителен, то не следва да бъде изследван въпроса за настъпването на предсрочна изискуемост на същия, респ. размера на падежиралите вноски., тъй като връщането на заемната сума се дължи на осн. чл. 23 от ЗПК, а не на общо основание – чл. 240 от ЗЗД.

 

На основание изложеното по-горе съдът счита, че договор за потребителски кредит "Е." № 77145 от 04.05.2018 г. сключен между „К.“ ООД и Г.И.Х. се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради което ответникът дължи единствено получената главница по този договор в размер. Следва да се вземе предвид извършеното от страна на ответника плащане в размер на 122.50 лева, с което е погасена част от главницата. Или предявеният от ищеца иск следва да се уважи за сумата от 577.50 представляваща главница по договора, а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност.  Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключването но договора за правна помощ. Съгласно т. 3 на ТР  № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита по дела с определен материален интерес от 1000 до 5 000 лева, каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е – 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева или минималният размер на адвокатското възнаграждение е 324.71 лева. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. По изложените  съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 139.12 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 258.22 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за един адвокат.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „К.“ АД, ЕИК *** /правоприемник а „К.“ ООД/, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Г.А. сумата от 577.50 лева  по договор за потребителски кредит "Е." №  от г., ведно със законната лихва  върху главницата считано от 03.10.2018г. до изплащане на вземането, като отхвърля претенцията за  главница в частта й до претендирания размер от 641.70 лева, като неоснователна,  за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410  от ГПК №1750/21.11.2018г. по частно гражданско дело №2960/2018г. по описа на Районен съд – К..

.

ОТХВЪРЛЯ  на основание чл.422 предявеният иск  от „К.“ АД, ЕИК *** /правоприемник на „К.“ ООД/, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Г.А. против Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** иск за  установяване съществуването на вземане за  сумата : 231 лева договорна лихва от 04.05.2018г. до 03.10.2018г., 474.83 лева договорна такса „Гранит“ от 04.05.2018 до 03.10.2018г., 5.40 лихва за забава от 05.06.2018г. до 03.10.2018г., за изпълнението на което парично задължение  е издадена заповед №1297/24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от ГПК №1750/21.11.2018г. по частно гражданско дело №2960/2018г. по описа на Районен съд – К..

 

 

ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „К.“ АД, ЕИК *** /правоприемник на „К.“ ООД/, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Г.А., сумата от 139.12 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №2960/2018г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „К.“ АД, ЕИК *** /правоприемник на „К.“ ООД/, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Г.А., сумата от 258.22 лева, представляваща разноски по настоящото дело.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***  по посочената от ищеца банкова сметка „У." АД IBAN: ***,  BIC: *** пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

       Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд – с. с  въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                           

                                                   

                                                                Районен съдия :