О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 28.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 7-ми граждански състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2016/2019 г. по описа на
РС Русе, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Б.Ц.В. ЕГН **********,***, лично за
себе си и в качеството си на собственик и представляващ «Транс Агро»ООД, чрез
адв. Р.К. ***, срещу «Уникредит Булбанк»АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Столична община, район Възраждане, пл. Света Неделя №
7, представлявано от Изпълнителните Директори Левон Карекин Хапарцумян и Енрико
Минити да бъде осъдена ответната банка да заплати на ищеца сумата от 7192,79
евро (14067,87 лв.) представляващи сбор от недължимо платени от ищеца лихви и
такса управление. Моли да се извърши прихващане за сметка на дължимата
остатъчна главница от 8736,72 евро,
установена с влязло в сила решение по гр.д. 8135/2017 г. на РРС, с
недължимо платени лихви и такси в общ размер 7192,79 евро.
В срока за отговор на исковата молба
от ответното дружество е подадено възражение за местна
подсъдност, като се сочи, че делото следва да бъде изпратено на надлежния съд
по седалището на ответника в гр.София.
По така направеното възражение, съдът намира следното:
На първо място, съдът счита, че направеното възражение е депозирано в
законоустановения срок по чл. 119 ал. 3 от ГПК и е допустимо.
Съдът счита направеното възражение и за основателно.
Съобразно
разпоредбата на чл.119, ал.3 вр.чл.105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а от
извършената справка в Търговския регистър се установява, че седалището на
ответника е в гр.София.
Съдът счита, че спорът не е и „потребителски“, за да
се ползва ищецът и от изборната подсъдност
по чл.113 от ГПК. Според разпоредбата на
чл.113 от ГПК исковете на потребител могат да бъдат предявени и по неговия
настоящ или постоянен адрес. Легална дефиниция на понятието „потребител“ е
дадена в разпоредбата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност“. Това легално определение е дадено за целите на ЗЗП.
Тълкуването на процесуалната норма следва да се съобрази и с целта на същата в
защита на определен кръг от лица /чрез улесняване достъпа им до правосъдие/,
които ползват услуги, предоставени от корпоративните доставчици при общи
условия и при икономическа неравнопоставеност на субектите. Затова и понятието
„потребител“ се възприема в широк смисъл и особената подсъдност
по чл.113 от ГПК е отнесена към исковете на физически лица по съответните
специални закони – например искове на потребители на застрахователни услуги по
смисъла на §1 от ДР на КЗ, основани на застрахователни договори, искове на
физически лица - потребители на електрическа енергия по смисъла на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ във връзка с договори за доставка на ел.енергия и др. Противоречивата
практика по приложението на чл.113 от ГПК е преодоляна към настоящия момент с
поредица определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК - определение
№95/05,02,2010 г. по ч.т.д. №70/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., определение
№214/15,03,2010 г. по ч.т.д. №173/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., определение
№268/09,04,2010 г. по ч.т.д. №148/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., определение
№477/17,06,2010 г. по ч.т.д. №283/2010 г. на ВКС, І т.о., и др. Със същите е
даден еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на
потребител“ и предпоставките за избор на местна подсъдност
по чл.113 от ГПК в смисъл, че изборната местна подсъдност
по чл.113 от ГПК е приложима само в случаите, когато ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в
това качество въз основа на съответния специален закон. В процесния случай
ищецът е предявил иска си като физическо лице и в качеството
си на собственик и представляващ юридическото лице – кредитополучател, като действа и в рамките на своята търговска и/или
професионална дейност, поради което не би могъл да има качеството на потребител
съгласно легалната дефиниция на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Освен гореизложеното,
следва да се отбележи, че основното правоотношение между страните в случая е
възникнало по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека. Защитата на
правата на потребителите - кредитополучатели по договор за банков кредит, е
регламентирана в Закона за потребителския кредит. Договорите, които са обезпечени с
ипотека обаче, са изрично изключени от приложното поле на този закон съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал.1, т. 2 от ЗПК, и нямат регламентация в друг
нормативен акт; тези договори са изключени и от приложното поле на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, в чл. 3 на която също е дадена
дефиниция на понятието „потребител“, почти идентично с това, дадено и в
българския закон. Поради това и свързаните с договорите за ипотечен кредит
искове нямат характер на потребителски по смисъла на чл.113 от ГПК.
С оглед всичко изложеното съдът
счита, че на основание чл.118, ал.2 от ГПК следва да изпрати делото на местно
компетентния по седалището на ответника районен съд – СРС.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.118, ал.2 от ГПК производството по гр.д. №
2016/2019 г. по описа на РС Русе и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Софийски
районен съд.
Определението може да бъде обжалвано от страните с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :