МОТИВИ към Присъда №26/20.06.2019г.,
постановена по НОХД №153/2019г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение срещу П.П.А. ЕГН ********** за
това, че на 16.06.2017г. в гр.Стара Загора на ул.“Хан Аспарух“ при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ модел “***“
с рег.№ ***в посока към изток нарушил правилата за движение, визирани в Закона
за движение по пътищата / ЗДвП/, а именно:
чл. 20 ал.1 от ЗДвП –
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват;
чл. 21 ал.1 от ЗДвП – При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство
от категория „В“ в населено място – 50
км./ч.;
и
по непредпазливост причинил смъртта на П. Г. Н.с ЕГН ********** от гр.Стара
Загора , като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол
в кръвта на водача 1,6 на хиляда установено по надлежния ред – с протокол за
химическа експертиза № 251 от 16.06.2017г. на сектор БНТЛ към ОД на МВР Стара
Загора - престъпление по чл. 343 ал.3 пр. „І“ б.“б.“
пр.І вр. с ал.1 б.“в“ вр. с чл. 342 ал.1пр. ІІІ от НК.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава Двадесет и седма НПК при
условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият П.П.А. призна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и даде съгласие съдът
да не събира доказателства за тях. На основание чл.372 ал.4 НПК съдът обяви, че
ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства
за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната изцяло от подсъдимия А.. Счита,
че наказанието следва да бъде в минималния, предвиден от закона размер, но след
прилагане на чл.58а НК, като се позовава на чистото съдебно минало и добри
характеристични данни на подсъдимия. Пледира изпълнението на наказанието да
бъде отложено в рамките на най-големия изпитателен срок от пет години. С оглед
изискванията на чл.343г НК, моли на подсъдимия да се наложи и наказание
лишаване от правото да управлява моторно превозно средство, което да бъде
съобразено по размер с наказанието лишаване от свобода.
В настоящото
производство бяха конституирани като частни обвинители родителите на
пострадалата П.Г.Н.Г.К.Н. и Р.Я.Н.. Повереникът на частните обвинители - адв. Е.Е. *** - изразява становище,
че на подсъдимия следва да се наложи ефективно наказание в размер на пет години
лишаване от свобода, както и лишаване от правото да управлява моторно превозно
средство за не по-малък срок. Развива доводи, че в обясненията си П.А. е
изградил своя защитна теза – досежно положението, в което е пътувала
пострадалата П.Н., както и досежно употребеното количество алкохол, поради
което дава вяра на тези обяснения единствено в частта относно обстоятелството,
че на Н. е бил поставен колан. Намира, че деянието е извършено при престъпна
самонадеяност като форма на непредпазливост. Моли в тежест на подсъдимия да
бъдат присъдени направените от доверителите му разноски за адвокатско
възнаграждение.
Частният обвинител Н.Г.Н. поддържа изложеното от
повереника си.
Частният обвинител Р.Я.Н. също поддържа изложеното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия П.П.А. – адв. Е.Н. счита, че при постановяване на присъдата
съдът следва да вземе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействието, което подзащитният ѝ е
оказал за разкриване на обективната истина и да се вземе предвид чистото му
съдебно минало и добрите му характеристични данни. По отношение на наказанието моли
да бъде приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, а лишаването от правоуправление
да бъде съобразено с наказанието, което ще му бъде наложено. Счита, че за
постигане целите на наказанието не следва то да се изтърпява ефективно, за да
има възможност подсъдимият да обезщети частните обвинители.
Подсъдимият П.П.А. поддържа изложените от защитника си
доводи. Заявява, че безкрайно съжалява за случилото се и изказва съболезнования
на близките на пострадалата. Споделя, че деянието не е извършено с умисъл, а с
цел да помогне на своята колежка и приятелка.
В последната си
дума подсъдимият П.П.А. още веднъж заявява, че съжалява и моли наказанието му
да не е ефективно, за да има възможност по някакъв начин да възстанови щетите,
които са нанесени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият
П.П.А. е правоспособен водач от 2015г., като към 2017г. имал придобити
категории „В“ и „М“. През 2017г. А. работел в магазин „***“ в гр.Стара Загора
като заместник – началник склад. На 15.06.2017г. управителят на магазина
организирал неформално празненство за сплотяване на колектива в ресторант „***“
в гр.Стара Загора, който се намира до езерото, южно от ул.“Братя Жекови“.
Празненството започнало около 20.00 часа. Сред присъстващите били подсъдимият А.,
както и починалата П.Г.Н.. В ресторанта подсъдимият
А. консумирал алкохол – около 400 мл ракия. Около полунощ няколко души – свидетелят
Т. И., подсъдимият А., П.Н., свидетелят Т. Т.и други отишли пеша до
друго заведение в гр.Стара Загора – „***“. Там седнали всички на една
маса, като си поръчали различен алкохол. Подсъдимият А. пиел шотове с ром,
а П.Н. - джин. В заведението стояли до
02.30- 02.45 часа на 16.06.2017г. А. и Н.
предложили компанията да се разходи до парк „Аязмото“, но останалите не
споделили тази идея. Свидетелят И.си тръгнал пеша, а подсъдимият А., заедно с П.Н.
и свидетелят Т. тръгнали към централната пиаца за таксита. Подсъдимият А. отново
предложил да се разходят до парк
„Аязмото“ да изпият по бира, за да изтрезнеят, но свидетелят Т. отказал.
Подсъдимият А. заедно с П.Н. взели такси и се отправили в посока
„Аязмото“. В парка двамата се разхождали
до 04.00-04.30 часа, след което пеша отишли до автомобила на подсъдимия А. марка
„***“ модел “*** 1,8“ с рег.№ ***, сив на цвят, който бил паркиран до дома му
на бул.“Руски“ №67. Седнали в автомобила, слушали музика и разговаряли. По
някое време на П.Н., която била седнала на предна дясна седалка, ѝ станало
лошо и тя дръпнала облегалката на седалката си, за да може да полегне. След
известно време помолила подсъдимия А. да я закара до тях. Н. живеела недалеч
оттам - близо до „МОЛ Галерия“ в гр.Стара Загора. Подсъдимият А., въпреки че
бил употребил алкохол, запалил двигателя на автомобила и тръгнал към дома на Н..***,
като на кръстовището с ул. „Августа
Траяна“ спрял на „Стоп“, тъй като светофарът не работел /поради късния час/ и с
десен завой подсъдимият А. *** в посока „МОЛ Галерия“ /от запад на изток/.
Времето било топло, настилката - суха, неизносена, асфалтова. Автомобилът се
движил равноускорително, като след десния завой от бул.“Руски“ по ул.“Августа
Траяна“ за разстоянието от около 59,15 м.
ускорил от 7,5 км./ч. до скорост 65,95 км./ч. В зоната на кръстовището
между ул.“Августа Траяна“ и ул.“Хан Аспарух“, за да продължи по последната
улица, подсъдимият А. следвало да извърши ляв завой с автомобила си. В зоната
на завоя поради високата скорост той изгубил контрол над системите за
управление, като усетил поднасянето на
автомобила и навлязъл в насрещната лента
за движение, а автомобилът продължавал да ускорява скоростта си, като от гумите
му останали протривни следи с начало
насрещната лента за движение, продължаващи в посока североизток – подсъдимият А. извършил т.нар.“дрифт“. Вследствие на това
автомобилът равноускорително в условията на приплъзване на колелата достигнал скорост до 85,60
км./ч., след което се качил върху
тротоара и се ударил с предна дясна част в електрически стълб, намиращ се на
източния тротоар на ул.“Хан Аспарух“. В резултат на ударния импулс превозното средство ротирало по посока на
часовниковата стрелка, като продължило движението си, описвайки дъга, и се
установило с предната си челна част, сочеща на североизток, в лявата лента за
движение. От удара въздушните възглавници на таблото на автомобила се
отворили. Подсъдимият А. по някое
време извикал Н. по име, тъй като от
отворените въздушни възглавници не виждал какво се случва около него, но не
получил отговор. След това той излязъл от автомобила и отишъл до предна дясна
врата. Не могъл да я отвори, затова се
върнал до задна лява врата, минал на задната седалка и се пресегнал да откопчае
колана на Н., като видял, че тя не реагира. Започнал да й оказва първа помощ -
вдишване и сърдечен масаж, но тя пак не реагирала. Подсъдимият А. се обадил на
тел.112 и съобщил за произшествието. След това отново се помъчил да окаже помощ
на Н.. След известно време дошъл екип на
Първо РУ Стара Загора, като служителите го тествали с техническо средство за
наличие на алкохол, което отчело 1,56 на хиляда. По-късно пристигнала и
линейка, като лекарите само констатирали смъртта на П.Н.. Дошъл и екип на
Сектор “Пътна полиция“ Стара Загора.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по предвидения процесуален ред доказателства в хода на досъдебното
производство: от самопризнанията на подсъдимия П.А., които се подкрепят и от протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, от показанията на
свидетелите Т. И., Т. Ц. Т., Д. Н. Д./колеги
към този момент на подсъдимия/ и от показанията на полицейските служители Х. Н. Х., Т. Р. Т. , А. С. К., Д. С. Г. и К. В. К. ..
Относно количеството ракия, което подсъдимият е консумирал в
ресторанта, съдът установи, че св. Т., който е седял на една маса с П.А. –
срещу него – в депозираните показания сочи, че последният е изпил четири – пет
кайсиеви ракии по 100 мл. Самият подсъдим сочи като количество 300 мл. Съдът
прие за доказано по безспорен начин, че А. е консумирал 400 мл ракия, тъй като
при така заявеното от св. Т. „четири –пет ракии“ прие, че същият е категоричен
за четири ракии от 100мл, но липсва същата сигурност и за пет питиета.
Направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят и
от заключенията на назначените и изготвени експертизи от различен характер:
1. Съдебномедицинска
експертиза - от заключението на същата се установяват следните
травматични увреждания множествена травма - гръдна травма – счупване на ребра
по няколко линии в дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около
тях; хемоторакс / свободно изляла се кръв в гръдната кухина около 1400 мл/; контузия
на белите дробове; коремна травма – пропуквания по капсулата и тъканта на
черния дроб със свободен излив на кръв в коремната кухина около 250 мл; Оток на
мозъка; анемия на вътрешните органи; закрито счупване на дясна бедрена кост;
счупване в областта на глезенната става на левия долен крайник; кръвонасядане и
кръвопропиване на меките тъкани около счупванията; охлузване и кръвонасядане по
меките черепни обвивки в теменната област на главата; лентовидни охлузвания по
шията вдясно; охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по десния
горен крайник и по десния долен крайник; охлузвания и кръвонасядане по
вътрешния глезен на левия долен крайник. В заключението е отразено, че причината
за смъртта на П.Н. е тежката гръдна травма
и травма в дясната коремна област. В конкретния случай е налице тежка
травма в дясната повърхност на тялото,което съответства на силен удар в дясната
половина на автомобила, в който е била пострадалата. Смъртта е настъпила
сравнително бързо в рамките на няколко минути и е била неизбежна.
2. Допълнителна
автотехническа експертиза – същата е изследвала посочения от подсъдимия
маршрут, по който се е движил лекият автомобил
по бул.“Руски“ – ул.“Августа Траяна“ – ул. „Хан
Аспарух“. Съдът възприема заключението
на тази експертиза, изследвало заявения от подсъдимия маршрут, доколкото
показанията на св. Т. подкрепят категорично обясненията на П.А., че той и
пострадалата Н. са се придвижили с такси от централна пиаца до парк „Аязмото“,
а първоначалната АТЕ е изследвала маршрут, който не е доказан – от парк
„Аязмото“ по ул. „Августа Траяна“ и след това по ул. „Хан Аспарух“. Заключението на допълнителната АТЕ установява,
че при тръгване от бул.„Руски“ със завой наляво по ул.„Августа Траяна“ управляваният
от подсъдимия лек автомобил равноускорително е достигнал скорост от 7,5 км./ ч.
до 66,95 км./ ч. в зоната на левия завой за включване в ул.“Хан Аспарух“, след
което е продължил ускорението на скоростта до 85,60 км./ч. до настъпване на
удара в електрическия стълб, като автомобилът е извършил т.нар.“дрифт“, от
което приплъзване гумите му са оставили четирите дъговидни следи. Изложеното категорично сочи, че следите от
„дрифт“ са оставени поради навлизането с висока скорост в завоя и изключва
извършването на т.нар. „дрифтиране“ като маневра за забавление, каквито доводи
наведе повереникът на частните обвинители.
3. Химическа експертиза – от
протокол за химическа експертиза № 251/16.06.2017г. е видно, че в
кръвта на подсъдимия А. е отчетено наличие на 1,6 промила алкохол.
Като подчертава, че признатите от
подсъдимия факти, намерили отражение в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът намира, че направените възражения по същите от повереника
на частните обвинители в хода на съдебните прения се явяват изцяло
несъстоятелни.
Първото възражение е във връзка със
заявеното относно употребения алкохол при вземане на кръвна проба. Действително
пред лекаря в ЦСМП Стара Загора, взел пробата и изготвил протокол за медицинско
изследване /л.52 ДП/, подсъдимият е заявил, че е употребил 800 мл алкохол. Това
обстоятелство обаче не е достатъчно, за да дискредитира дадените от него
обяснения. При втория си разпит /л.74-л.75 ДП/ около двадесет дни след
повдигане на обвинението и след инцидента А. е дал подробни обяснения, като е
описал къде какъв вид и количество алкохол е употребил. Впрочем, заявеното в
тази връзка кореспондира с изнесеното при вземане на кръвната проба.
Обясненията му за тези обстоятелства, както и за начина на придвижване на
подсъдимия и пострадалата, се подкрепят от показанията на свидетелите Т. и И.,
поради което съдът изцяло им дава вяра. Ето защо за обстоятелствата, в какво
положение е била седалката на пострадалата при потеглянето на автомобила, както
и какво е наложило да приведе в движение превозното средство, съдът също
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия А.. Впрочем, цялото му поведение
в инкриминираната нощ – оставянето на автомобила да домува и придвижването му пеша
или с такси, категорично сочи, че подсъдимият, посвещавайки се на почерпката,
включително и с алкохол, не е възнамерявал да го управлява.
Липсва поискан и изготвен експертен
анализ, който да установява, че отразените травматични увреждания на
пострадалата в СМЕ на труп не биха могли да се получат, ако същата е била в
легнало положение. Впрочем, установеното в това заключение, както и в
заключението на АТЕ, както и в протокола за оглед, придружен с фотоалбум, сочи,
че в областта на предна дясна седалка автомобилът е бил силно смачкан, поради
високата скорост, с която се е ударил в електрическия стълб – до степен да се
наложи рязане на ламарините от служители на ПАБ. Вещото лице – съдебен медик
лично е присъствало на тези действия, следователно е възприело позицията, в
която е намерена пострадалата и деформациите в тази част на автомобила.
Описвайки детайлно причинените й увреждания, д-р Т. Пасев не е счел, че същите
не биха могли да се получат в положението, в което П.Н. е открита от
разследващите. Съответно липсва и забележка в този смисъл в изготвеното
заключение.
Несъстоятелни са възраженията във
връзка с посоченото в обвинението съдържание на алкохол в кръвта – 1,6 на
хиляда. Това съдържание се основава на извършения експертен анализ на взетата
кръвна проба от подсъдимия. Произшествието се е случило около 05.08ч. На
подсъдимия е връчен талон за медицинско изследване в 07.25ч. с указания да се
яви за вземане на кръвна проба до 08.00ч. Кръвната проба е взета в 07.40ч. и
при химическото ѝ изследване е установено заявеното в обвинението
съдържание на алкохол – 1,6 на хиляда. Не е поискан и изготвен експертен
анализ, който да установи какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимия към 05.08 часа и при това е недопустимо да се правят изводи в тази посока, основани на
заявената от адв. Е. „специална формула – 15 процента елиминация на един час“.
Повереникът на частните обвинители е бил ангажиран още в хода на досъдебното
производство и без съмнение е могъл да направи искане за преизчисляване на
установения резултат от експерт. Както органите на ДП, така и съдът, са длъжни
да се съобразят с параметъра, установен при изготвеното химическо изследване, с
надлежния протокол за това.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИEТО
С деянието си подсъдимият П.П.А.
е осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал.3 пр.І б.“б“ пр.І вр. с
ал.1 б.“в“ вр. с чл. 342 ал.1 пр.ІІІ от НК, като на 16.06.2017г. в
гр.Стара Загора на ул.“Хан Аспарух“ при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „***“ модел “***“ с рег.№ ***в посока към изток нарушил
правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата / ЗДвП/, а
именно чл. 21 ал.1 от ЗДвП – При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място – 50 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на П. Г.
Н.с ЕГН ********** от гр.Стара Загора, като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта на водача 1,6 на хиляда установено
по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 251 от 16.06.2017г. на
сектор БНТЛ към ОД на МВР Стара Загора.
Съдът намери, че от обективна страна допуснатото
от подсъдимия П.А. нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в
пряка причинна връзка с тежкия съставомерен резултат, е само нарушението на
чл.21 ал.1 ЗДвП. От заключението на допълнителната АТЕ л.161 – л.170 ДП/ се
установява, че лекият автомобил е навлязъл в завоя /ляв/ от ул. „Августа
Траяна“ към ул. „Хан Аспарух“ с около 66,95 км/ч, като при разстояние от около
59,15м. /от кръстовището с бул. “Руски“/ е ускорил от 7,5 км/ч. Експертът е
установил още, че от началото на прохлузните следи по ул. „Хан Аспарух“, което
е вече в самия ляв завой по същата улица, преди мястото на удара в
електрическия стълб А. е ускорил допълнително – от 66,95 км/ч до 85,60 км/ч.
При тази висока скорост лекият автомобил е поднесъл на завоя вдясно, оставяйки
протривни следи като при „дрифт“ и А. е реагирал неправилно, завъртайки волана
в обратна посока – наляво, което допълнително повишило неустойчивостта на
превозното средство. Следователно, още при навлизането в завоя с ул. „Хан
Аспарух“ подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП, установяваща
забрана в населено място да се превишават 50 км/ч. Вещото лице – автоексперт –
сочи в заключението на допълнителната АТЕ, че лекият автомобил не би загубил
устойчивост при преминаването му през завоя при скорост от 51,03 км/ч. Това означава,
че, ако е спазил законовата забрана за превишаване на скорост от 50 км/ч., А.
би преминал безпроблемно с лекия автомобил през завоя. Изложеното сочи още, че
загубата на управление върху моторното превозно средство е пряка последица
единствено от навлизането в завоя с превишена скорост и то при параметри,
значително надхвърлящи установения от закона праг, както и на допълнително
допуснатото ускоряване вече в самия завой. Съдебната практика е категорична, че
нарушението на чл.20 ал.1 ЗДвП следва да се вмени във вина на водача, когато се
дължи на обективни странични фактори, различни от управлението с повишена или
несъобразена скорост – отвличане на вниманието, заспиване на водача и др.
Ето защо съдът призна подсъдимия П.А. за невинен в
това да е извършил деянието и при нарушаване на чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, като го оправда в тази част от повдигнатото обвинение.
Несъмнено, установеното количество на алкохол в кръвта
на А. – 1,6 промила, видно от протокол за химическа експертиза №
251/16.06.2017г., обуславя наличието на квалифициращия признак, че деянието е
извършено в пияно състояние, доколкото това количество надхвърля визирания в
чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП праг от 0,5промила.
Съдебният
състав прие, че деянието е извършено от подсъдимия виновно по непредпазливост,
като счете, че в случая тази форма на вина е изявена като небрежност, т.е. А.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Установените по делото факти сочат, че подсъдимият не е
привел в движение автомобила непосредствено след приема на твърд алкохол. Нещо
повече, той дори не е ползвал лекия автомобил през цялата празнична вечер, като
го е оставил паркиран пред дома си на бул. „Руски“ 67. На отиване в ресторанта
го е взела с такси пострадалата Н.. До второто заведение са се придвижили пеша.
До парк „Аязмото“ с Н. са взели такси. От парка до паркирания автомобил са се
придвижили пеша и, най-сетне, двамата са влезли в автомобила, за да разговарят
и да слушат музика като приятен завършек на вечерта, а не, за да се отправят
към следващо място. Следователно, от самото начало до края на празничната
вечер, преминала в утро, П.А. не е ползвал и не е възнамерявал да ползва лекия
си автомобил. Ето защо си е позволил да употреби различно количество и различен
вид алкохол, отдавайки се на веселбата с колегите си. Единствената причина да
приведе в движение автомобила е фактът, че пострадалата в един момент се
почувствала зле и го помолила да я откара до дома й, който бил недалеч /до МОЛ
„Галерия“/. А. й предложил отново да вземат такси, на което Н. отказала.
Считайки, че, придвижвайки се с неговия автомобил, където вече била полегнала
при спусната предна дясна седалка, ще ѝ бъде осигурен по-голям комфорт
след изявлението ѝ, че се чувства зле, А. решил да удовлетвори молбата
ѝ. Несъмнено, като водач същият е бил длъжен да предвиди, че, с оглед на
консумирания преди това алкохол, би могъл да не прецени адекватно реакциите си
при управление на превозното средство и да причини пътно-транспортно произшествие.
Освен това, подсъдимият е могъл да предвиди, че при управление на автомобила
след употреба на алкохол е възможно настъпването на ПТП. Изложеното във връзка
с внезапно възникналата необходимост да откара колежката си до дома й мотивира
съда да приеме, че П.А. не е предвиждал настъпването на инцидента, още по-малко
трагичния съставомерен резултат. Поведението му в този момент е било насочено и
подчинено на желанието да помогне на П.и то по поискания от нея самата начин.
Обстоятелството, че се е разхождал продължително из парка, очевидно е окуражило
подсъдимия да изпълни желанието на пострадалата, считайки, че е преминало
въздействието на алкохола. Допълнително, краткото разстояние от дома му до дома
на пострадалата, също го е окуражило да се съгласи с молбата й.
По
изложените съображения съдът счете наведените доводи от повереника на частните
обвинители за това, че деянието е извършено при престъпна самонадеяност, за
несъстоятелни.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три
до петнадесет години.
При
определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
следните обстоятелства: на първо място съдът взе предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия. На следващо място беше съобразено критичното му отношение към
извършеното. То е изявено, както в хода на досъдебното производство, така и в
настоящето такова. Съдът прецени, че А. е дълбоко разтърсен от случилото се,
доколкото в резултат на неправомерното си поведение е причинил смъртта на своя
колежка и приятелка. Сам подсъдимият заявява, че не може да си го прости и това не са само думи.
Подсъдимият е напуснал колектива, където са работили заедно с Пламена, и дори
се е преместил да работи в София. Съдът взе предвид още обстоятелството, че не
е преставал да бъде трудово ангажиран. Бяха отчетени и добрите характеристични
данни за него – св. Димитров, който е бил негов началник /управител на магазин
„***“/, го определя като дисциплиниран и отговорен служител, който от
откриването на магазина е заемал ръководна длъжност – заместник-началник склад.
Св. Димитров твърди, че никога не го е виждал пиян и го описва като човек,
който умее да забавлява компанията. Съдът отчете в полза на подсъдимия и
поведението му непосредствено след инцидента – незабавно звъннал на тел.112,
търсейки помощ, а междувременно и сам се опитал да окаже такава, макар и без
резултат. Беше отчетено и обстоятелството, че не е наказван за други допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, като се изключи наложена глоба
с фиш. Не е бил наказван за превишена или несъобразена скорост или за
управление на МПС след употреба на алкохол, нито за причиняване на ПТП.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени високото съдържание на
алкохол в кръвта в рамките на квалифициращия признак „в пияно състояние“, както
и обстоятелството, че пострадалата е млада жена, в разцвета на силите и живота
си. Същата е оставила родители и брат, както и баба, животът на които несъмнено
е завинаги трагично белязан от загубата ѝ.
По
изложените съображения съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и определи на подсъдимия П.А. наказание четири
години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК съдът намали същото с една трета и наложи на подсъдимия наказание три години
лишаване от свобода.
Съдебният
състав прие, че са налице всички изисквания на чл.66 ал.1 НК и отложи
изпълнението на наказанието, като определи максималния изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. Освен че А. не е осъждан и
размерът на наложеното наказание позволява да се приложи институтът на
условното осъждане, въз основа на изложените по-горе факти във връзка с
личността на подсъдимия и битието му като водач на МПС, съдът прецени, че за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното наказание да бъде
ефективно изтърпяно. Само по себе си високото съдържание на алкохол в кръвта не
е достатъчно, за да се постанови ефективно изпълнение на наказанието. Всеки
казус се отличава със собствена специфика, касаеща поведението на водача –
подсъдим. В конкретния случай сме изправени пред инцидентното решение на един
млад човек, съвестен работник и дисциплиниран водач, да наруши забраната за
шофиране след употреба на алкохол, за да помогне на своята колежка и приятелка
и лично да я откара до дома ѝ – така, както тя е настояла. Несъмнено,
въпреки изминалите часове и освежителна разходка, високото количество на
приетия алкохол, е попречило на подсъдимия да прецени реално скоростта, с която
управлява автомобила, както и е причина рязко да ускори тази скорост и то точно
преди и в завоя. Този казус обаче е различен от случаите, при които виновният
водач сяда зад волана след приключване на съответната почерпка, на която е
употребил алкохол, като допуска ПТП. Изразеното дълбоко разкаяние от подсъдимия
свидетелства, че поправителният процес у
същия е реален. Ето защо съдът счете, че за постигане целите, визирани в чл.36 НК, не се налага наложеното наказание да бъде ефективно изтърпяно от П.П.А..
Съдът
прецени, че високото съдържание на алкохол в кръвта следва да намери адекватно
отражение и при определяне размера на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 НК, като на
основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК лиши подсъдимия П.А. от правото
да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият беше осъден
да заплати по приходната сметка на ОД на МВР Стара Загора направените по делото
разноски за експертизи в размер на 927,47
лева /деветстотин двадесет и седем лева и 47 стотинки/.
В тежест на подсъдимия П.А.
бяха възложени и направените от всеки
от частните обвинители Г.К.Н. и Р.Я.Н. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер по на 960 лв.
Съдът постанови вещественото доказателство - лек
автомобил „***“ модел „***” с рег. ***, намиращ се на съхранение в Тилова база
при ОД на МВР Стара Загора да се върне на подсъдимия П.П.А. или на упълномощено
от него лице след влизане на присъдата в законна сила.
Водим от
горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: