Решение по дело №282/2019 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №33

 

гр.В**   22.02.2021 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС, гражданска колегия в открито  заседание  на  девети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   В*л В*   

                                                            

при секретаря   ....А* А*... и в присъствието на           прокурора .........................  като разгледа докладваното от

съдия     В* В*   ..........гр.д. №282 по описа за 2019   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правното основание на предявените искове е чл.79 от ЗЗД.

         Делото е образувано по искова молба от В.Н.Ц. ***,ЕГН ********** против И.Г.М. ***, ЕГН **********. Подържа се в исковата молба, че по силата на договор за заем от 26.08.2007г. ищецът е предоставил на ответника в качеството му на заемополучател сумата от 35 077 евро. Падежът на заема бил уговорен за 30.08.2016 г. поради това, че ответникът не върнал заема се иска да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати посочената по-горе сума на ищеца.

          Ответникът оспорва предявения иск като поддържа в представения отговор, че сумата не му е предадена от страна на ищеца. Поддържа се, че от представения документ - договор за заем не става ясно, че заетата сума трябва да се върне до 30.08.2016 г. Поддържа се още че сумата не му е предадена в продължение на дванадесет години.

С оглед на горното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

В договор за заем от 26.08.2007 г. е посочено, че И.Г.М. – ответника по делото е взел заем 35 077 евро за период до 30.08.2016 г. от заемодателя – ищеца по делото. В договора се съдържа текст че в случай че сумата не бъде върната в седмодневен срок заемодателя има право да се снабди с изпълнителен лист против заемателя и че за неуредени в договора въпроси заемодателя може да се възползва от разпоредбите на гражданското законодателство. Самият договор представлява следното: същият се състои от две части, като лист като в горната част е текста който е посочен по-долу, а в долната част на листа са посочени имената на страните по делото и са положени подписи. Двете части са слепени откъм гърба с лента тип тиксо. Върху текста на горната част е налице видимо прикриване на съществуващ отдолу текст с бял коректор. Предвид външния вид на договора съдът в съдебно заседание от 15.12.2020 г. положи усилия да разбере на какво се дължи този вид на договора. На зададените въпроси ищецът даде следното обяснение: След 2015 година когато си влошили отношенията с ответника поставил договора в един атлас. Тъй като искал да скрие договора в книгата се наложило да го отреже с макетен нож, при което срязъл договора за заем погрешка, след което го залепил с тиксо. Ищецът даде обяснения, че двете залепени части са от един лист, като и времето на полагане на мастилото и подписите са от едно и също време. Наличието на коректор върху договора ищецът го обяснява с това, че върху него имало стъпка от обувка и същият искал да прикрие мърсотията от стъпката. Ищецът посочва, че коректорът не прикрива някакъв съществен елемент от договора.

По делото е назначено вещо лице графолог, съгласно заключението на което подписите положени срещу реквизитите „подпис“, разположен на втория ред и „заемателя“ в договора за заем от 26.08.2007г. са изпълнение от И.Г.М.. Съгласно заключението подписа разположен срещу реквизита „подпис“ разположен на втория ред е вариантен, а в подписа положен срещу реквизита „заемателя“ има дописване в горната част на надредовия елемент на буквен знак „в“. Почеркът, с който са попълнени отделните реквизити и почерка отразен в цифровите знаци на документа са изпълнени от ответника.

Представено е и допълнително заключение, съгласно което хартията на двата отрязъка залепени един към друг с тиксо е идентична, използвания коректор е на водна основа и били установени заличени с него буквени и цифрови знаци. Вещото лице е посочило, че при съставянето на текста на документа са използвани различни шрифтове, а така също и различни печатащи устройства – черно-бял лазерен принтер и матричен принтер, установили се и добавки в графичните елементи на буквените знаци при съединяването на двата отрязъка, както и било установено полагане на подпис върху използвания коректор.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че предявеният иск е неоснователен,поради което следва да бъде отхвърлен.На първо място съдът счита,че договорът за заем в този му вид,в който е представен по делото не представлява годно доказателствено средство,което да доказва по несъмнен начин отношенията между страните.Извод за това съдът прави от външния вид на документа,който е от две слепени части.Дадените от ищеца обяснения в съдебно заседание за причините за този вид на документа звучат крайно неубедително.Дори и да се приемат за правдоподобни обясненията на ищеца за вида на документа,то за прикриването и заличаването с коректора на буквени и цифрови знаци няма каквото и да е обяснение.Такова обяснение няма и за използването на различни шрифтове,различни печатащи устройства и добавянето на нови графични елементи.

 Отделно от горното съдът счита,че от посоченото в договора „взех заем“ не може да се направи извод,че посочената сума е получена фактически от ответника и същият дължи нейното връщане.

 С оглед на горното предявения иск следва да бъде отхвърлен.

 Предвид решението по делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150лв.Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъдени ,поради липса на доказателства за извършването им.

           Водим от горното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

Отхвърля  предявения от В.Н.Ц. ***,ЕГН ********** против И.Г.М. ***, ЕГН ********** иск за осъждане да заплати сумата 35 077 евро дължима по договор за  заем от 26.08.2007г.

           Осъжда В.Н.Ц. ***,ЕГН ********** да заплати на  И.Г.М. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150лв.

           Решението може да бъде обжалвано пред С** апелативен съд в 14-дневен срок от връчването на препис  на страните.

 

                   ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: