№ 280
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110121588 по
описа за 2022 година
„Т. ЕАД е предявило срещу С. М. М. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 584,45 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия през периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от
11.01.2022 г. до изплащане на вземането, 105,32 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 16.12.2021 г., 8,19 лева – главница за дялово разпределение за периода
12.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането
и 1,79 лева – мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. – 16.12.2021 г. за топлоснабден имот
в гр. София, ж. к. .... аб. № 28244.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания преди 11.01.2019 г. Излага, че не е собственик или
ползвател на процесния имот, поради което не е обвързан от ОУ на ищеца. Счита за
неоснователни претенциите на ищеца по отношение на услугата за дялово разпределение.
1
Оспорва и претенцията за законна лихва поради липса на доказателства за изпадането му в
забава. Оспорват се приложените писмени доказателства към исковата молба като
необвързващи ответника.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 25 от 27.10.2017 г., по силата на който С. М. М. е
придобил собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. .... С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия на обект с абонатен № 28244, без да е необходимо изричното им
приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
размерът на главница за топлинна енергия през периода 05.2018 г. – 04.2020 г. е 584,45 лева,
размерът на мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 16.12.2021 г. е 105,32 лева, размерът
на главницата за дялово разпределение за периода 12.2018 г. – 04.2020 г. е 8,19 лева и
размерът на мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. – 16.12.2021 г. е 1,79 лева.
2
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 11.01.2022 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 11.01.2019 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 11.01.2019 г. – 30.04.2020 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.05.2018 г. – 10.01.2019 г. Размерът на уважения иск, определен на основание чл.
162 ГПК, е 182,79 лева, с включена сума за дялово разпределение.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Искът следва да бъде уважен до размера от 33,03 лева с включена мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете от общо
3
направени разноски в размер на 69,98 лева за държавни такси в исковото и заповедното
производства, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното
производства, от които следва да му бъдат присъдени 37 лева. Ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете от общо
направени разноски в размер на 650 лева за адвокатски възнаграждения, които не са
прекомерни с оглед разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, от които
следва да му бъдат присъдени 449,52 лева. Определени по компенсация разноски се дължат
на ответника в размер на 412,52 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. ЕАД, ЕИК *********, срещу
С. М. М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. М. М. дължи на „Т.
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 182,79 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 11.01.2019 г. –
30.04.2020 г., с включена главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
11.01.2022 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 33,03 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 16.12.2021 г. с включена мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение, за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. .... аб. № 2824, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1084/2022 г. на
СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата
над 182,79 лева до пълния претендиран размер от 592,64 лева с включена сума за дялово
разпределение и за периода 01.05.2018 г. – 10.01.2019 г. като погасен по давност и иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 33,03 лева до пълния претендиран размер от
107,11 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА „Т. ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 412,52 лева.
Решението е постановено при участието на „Х.Р.“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4