РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Девня, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200263 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***, срещу НП №
492296 – F – 528907 / 28. 01. 2020 г. на Началник О – ОД – Варна – ЦУ –
НАП. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.
12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на шестстотин лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното НП, а в условията на
евентуалност да намали размера на наложеното, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
1
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е
законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона
и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна :
На 22. 11. 2019 г. свид. С. С. Т. - служител при ТД – НАП – Варна
извършил проверка в търговски обект, находящ се в гр. Девня, обл. Варна,
стопанисван от възз. „Ш.“ ЕООД. Била установена фактическа наличност на
оборотни парични средства в размер на 205. 89 лв. Бил отпечатан междинен
финансов отчет, според който разчетния оборот от продажби бил в размер на
133. 45 лв. Работният ден бил започнат с налична сума в касата от 0. 00 лв., не
било отразено въвеждане и извеждане на парични средства. След
съпоставката им проверяващият установил, че има промяна в касовата
наличност в размер на 72. 44 лв., за която въззивникът не е изпълнил
задължението си да я отбележи във фискалното устройство. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото.
2
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда :
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в
АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното.
Задължение на лицето е извън случаите на продажби, да отбелязва във
фискалния апарат всяка промяна на касовата наличност / начална сума,
въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/. Доколкото при извършване
на проверката е констатирано различие между касовата наличност и тази
въведена във фискалното устройство, респективно налице е промяна, която не
е била отразена, е и осъществен състава на визираното нарушение. Съдът
намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата чл. 83, ал. 1 ЗАНН която сочи, че в предвидените от съответния
закон случаи на юридически лица или еднолични търговци се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Именно такова
неизпълнение е констатирано в случая. Предвид гореизложеното съдът
намира за напълно доказано от обективна страна нарушението по посочената
норма. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени материали.
Доколкото санкционираното лице е юридическо съдът не следва да
разглежда въпроса относно субективна страна.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота на пари и
документи съдът намира, че формират сравнително висока обществена
опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните
3
случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че размера на наложеното е явно
несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното
нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид
следното: при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в
границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест
на нарушението, доколкото касае оборота на пари и документи и ниска такава
при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността
обстоятелства - липса на вредни последици, съдействие за установяване на
обективната истина, неналичие на други наказания, което доказва формирано
трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха,
имотно състояние – видно от доказателствата по делото, налице е индиция за
наличие на доходи, доколкото въззивникът упражнява търговска дейност, но
няма доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок
такъв на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да
измени размера на наложеното наказание, с оглед постигане на целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: въпрос на фирмена и лична организация е начина, по който
се организира промяна на касовата наличност, но безспорно това следва да
бъде осъществявано и то своевременно. Следва да бъде уточнено, че самото
нарушение се състои в това, че промяна в касовата наличност не е отразена
във фискалния апарат, като без значение се явява дали в касова книга е
вписана определена сума. В тази връзка следва да се отбележи, че е налице и
разлика между вписаната в касовата книга сума и установената разлика, т. е.
извода на защитата в тази насока не кореспондира с доказателствения
материал, а се търси припокриване на две различни суми. Нещо повече, видно
от изготвения по време на проверката опис, лицето обслужващо търговския
4
обект е обяснило, че констатираната разлика се дължи на оборот до момента
за този ден, а не на друга причина, т. е. се оборва защитната линия.
Обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат описание на нарушението
в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява,
респективно да организира защитата си. АУАН и НП съдържат и относимите
към конкретния случай правни норми. АУАН и НП съответно са съставени и
издадени от лица, разполагащи с необходимите правомощия за това. Не
подлежи на съмнение, че допуснатото е довело до неотразяване на приходи,
което няма пряко отношение към конкретното нарушение /по – горе бе
посочено в какво точно се състои то/, но това също следва да бъде отчетено
предвид конкретиката на случая. Относно маловажност съдът изложи мотиви
по – горе, поради което не следва да ги повтаря, само единствено следва да се
добави, че без значение за отговорността е дали е настъпила или не вреда за
фиска. Относно инцидентност и несъразмерност съдът споделя наведеното,
съобрази го при намаляне размера на наложеното, но само по себе си това не
следва да води до ненаказаност.
Предвид чл. 63 Д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
изменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 492296 – F – 528907 / 28. 01. 2020 г. на Началник О –
ОД – Варна – ЦУ – НАП, с което на „Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***:
за нарушаване разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.
12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на шестстотин лева, като вместо това:
5
НАЛАГА на „Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***:
за нарушаване разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.
12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
петстотин лева.
ОСЪЖДА „Ш.“ ЕООД, ЕИК: *** да заплати на ТД – НАП – Варна
сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6