РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103562 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.240,ал.1и 2 от ЗЗД, чл. и чл.86 от ЗЗД
Ищецът «Търговска банка Д« АД, гр.София, чрез пълномощник юк Т.
сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1115/21 г. на ВТРС , връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи сумата от 551,16 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
3421/25.05.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Твърди, че по ч.гр.д.№ 1115/21 г.
на ВТРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумите 632,64 лева главница, 18,34
лева договорна лихва, 15,17 лева наказателна лихва. Признава, че след
издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист
длъжникът платил доброволно разноските по заповедта , договорната и
наказателната лихва и част от главницата. Заявява, че вземането му произтича
от договор за кредит, сключен между банката и ответника на 25.05.2018 г., с
1
който е отпуснат кредит от 3000 лева с краен срок на издължаване не по-
късно от 25.06.2021 г. Поради неизпълнение задълженията по договора
кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, за което е уведомил
кредитополучателя с изпращане на нотариална покана , връчена на 25.02.2021
г. Сочи неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което
предявява претенциите си по съдебен ред. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа иска.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, не е взел становище по иска. В съдебно заседание редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба;
в първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни
причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил
предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в
съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От
приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че иска е
вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен така, както е
предявен, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
551,16 / петстотин петдесет и един лева и 16 ст./ , представляваща непогасена
част от главница по договор за потребителски кредит № CL03421/25.05.2018
г. , ведно със законна лихва върху нея считано от 13.04.2021 г. до
окончателното изплащане , за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1115/21 г. на ВТРС. / В останалата си част
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени с Разпореждане
№ 949/2.03.2022 г./ по ч.гр.д.№ 1115/21 г. на ВТРС.
2
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Видно от изявленията на банката –ищец с извършените
доброволни плащания от длъжника след издаването на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист присъдените в заповедното производство
разноски са погасени чрез плащане. Що се отнася до разноските в исковото
производство, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 25 лева
заплатена държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ,ал.1 от
НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240,ал.1 и 2 от ЗЗД, чл. и чл.86 от ЗЗД, че
ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д.*****, ул. “Б.****** дължи на
"ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „ Красно село“, бул.“ Ген Тотлебен“ № 8, сумата
от 551,16 / петстотин петдесет и един лева и 16 ст./ , представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит №
CL03421/25.05.2018 г. , ведно със законна лихва върху нея считано от
13.04.2021 г. до окончателното изплащане , за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1115/21 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д.**** да заплати
на "ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „ Красно село“, бул.“ Ген Тотлебен“ № 8 сумата
от 225 /двеста двадесет и пет/ лева направени разноски в исковото
производство.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
3
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4