№ 1759
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110213886 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 23-2300382 от 17.08.2023 година директора на
ДИТ- София област, е наложил на “*** БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *** имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на осн. чл.414, ал.1 от КТ за извършено
нарушение по чл.12, ал. 6, вр. ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, като се изтъква, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението, като доколкото
нарушението е свързано с незаплащане на допълнително трудово възнаграждение за
професионален стаж и опит за месец декември 2021г., и същото е дължимо до 30- то число
на съответния месец, то и процесното деяние се явява реализирано на 31.12.2021г., предвид,
на което са изтекли сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото неправилно нарушението
е определено като продължено такова. На следващо място се изтъква, че нарушение,
изразило се неизплащане на допълнително трудово възнаграждение не е допуснато,
доколкото същото въобще не е било уговорено допълнително трудово възнаграждение в
индивидуалния трудов договор, респективно едва след определянето му може да възникне
задължение за изплащането му. В тази връзка се сочи, че за неизпълнение на задължението
за начисляване на възнаграждението, дружеството вече е било санкционирано с Наказателно
постановление № 23-003411/17.08.2023г., което влиза в противоречие с атакуваното такова.
Също така се изтъква, че наказващия орган неточно се позовава на текст от Вътрешните
правила за организацията и структурата на работната заплата в дружеството. в заключение
се излагат оплаквания за нарушено правото на защита, предвид липсата на обсъждане от
страна на АНО на направените възражения срещу АУАН, което противоречи на чл.52, ал.4
ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез управителя си,
представлява се от адв. Ангелова, която поддържа искането за отмяна по изложените в
жалбата съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Аврамова, която моли НП да бъде потвърдено доколкото нарушението е
безспорно установено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
допълнение са представени подробни писмени бележки, в които най-напред се изтъква, че
нарушението е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в частност се подчертава факта, че от съдържанието на трудовата книжка на служителя
Марйика Кръстева на работодателя са били известни нейния продължителността на
трудовия й стаж и заеманата длъжност. При това се сочи, че по силата на чл.12, ал.4, т.1
Наредбата, работодателят е длъжен да зачита и придобития в друго предприятие трудов
стаж, като се изтъква, че към момента на нарушението- декември 2021г. посоченото лице
има повече от една година стаж в предприятието на жалбоподателя, съответно са изпълнени
изискванията на чл.12, ал.9 Наредбата и дружеството е следвало да начисли и изплати
допълнително трудово възнаграждение. В допълнение се сочи, че не са допуснати
процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят “*** България” ЕООД, с ЕИК *** е търговско дружество със
седалище в град София, представлявано от всеки от управителите си поотделно.
На 14.06.2019г. дружеството- жалбоподател “*** България” ЕООД, в качеството си
на работодател, сключило трудов договор с *** с който последната била назначена на
длъжност „главен счетоводител“ при осемчасов работен ден. Съгласно сключения трудов
договор, трудовото възнаграждение на работника/служителя следвало да се изплаща по
банкова сметка на 30-то число на месеца, като в същия не е уговорен размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на
служителя. От справка в регистъра на трудовите договори, било установено, че *** е
работила и има трудов стаж, в т.ч. в „КА ТЕ"; „Евромар Ком" „Либра", МБАЛ „Доверие“,
МЦ „Доверие“ и „ИНО". Посоченият трудов стаж е установен и чрез вписаните
обстоятелства в трудовата книжка на служителя, представена пред работодателя от *** към
момента сключване на трудовия договор с дружеството "*** България" ЕООД. В трудовия
договор не било отразено обстоятелството, че лицето разполагало с трудов стаж в друго
предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
Поради спор относно изплащане на суми за допълнително трудово възнаграждение,
на 25.04.2023г. *** сезирал ИА ГИТ с подаден сигнал вх. № 20081660. В тази връзка на
16.05.2023 г., в административна сграда – офис на “*** България” ЕООД, служители на
Дирекция “Инспекция по труда”- София област, включително свидетеля К. Н., извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на “*** България” ЕООД, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
В хода на проверката били представени Вътрешни правила за работната заплата в
дружеството, като съгласно чл.13 от същите размерът на допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определен на 0,6% от
индивидуалната основна месечна работна заплата за всяка година трудов стаж след първата,
прослужена в дружеството. От представените фишове за начислено трудово възнаграждение
на лицето *** както и извлечения от банковата сметка на дружеството за заплащане на
същото по банкова сметка, е установено, че на служител Кръстева не е било начислено и
определено допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна
заплата, определена с индивидуалния трудов договор за придобит трудов стаж и
2
професионален опит за месец декември 2021г., макар към посочената дата, същата да е
имала стаж при работодателя "*** България" ЕООД повече от една година.
Резултатът от проверката бил обективиран в Протокол № ПР 2319421/30.06.2023г.
В тази връзка, на 30.06.2023 година, от страна на свидетеля Н. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение номер 23-2300382, с който срещу "***
България" ЕООД било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че за
месец декемви 2021г. не е изплатило допълнително трудово възнаграждение за придобит
стаж и професионален опит на служителя ***, квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл.12, ал.1, вр. чл.12, ал.6 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Актът бил съставен в присъствието на Поля И., посочена като представител на
дружеството, без да се цитира основанието, от което произтича представителната й власт.
Срещу така съставения АУАН са депозирани писмени възражения от управител на
дружеството, с искане за прекратяване на административно-наказателното производство.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 23- 003436 от 13.11.2020 година, с което директора на ДИТ- София
област, е наложил на “*** България” ЕООД, с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева на осн. чл.414, ал.1 от КТ за извършено нарушение по чл. 12,
ал. 1, вр. ал.6 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля К. Н., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 23-2300382/30.06.2023 година;
наказателно постановление (НП) № 23-2300382 от 17.08.2023 година, Заповеди за
материална компетентност на административнонаказващия орган, Протокол за извършена
проверка изх. № ПР 2319421/30.06.2023г., трудов договор и анекси към трудов договор,
справка от Национална агенция за приходите за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ, справка за изплатените трудови възнаграждения, възражение срещу съставения
АУАН, Вътрешни правила за работната заплата в "*** България" ЕООД, подаден сигнал до
Дирекция „Инспекция по труда“ и останалите приложени по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля К. Н., тъй
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението и кореспондират със събраните писмени доказателства. Съдът възприема в
цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но
разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка
на обжалваното наказателно постановление, се явява неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 23-
2300382/30.06.2023 година, който е съставен от компетентен орган- старши юрисконсулт
при ДИТ-София област, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят
от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал.1 от КТ се
3
числи и ИА ГИТ съответно нейните подразделения и служители, като видно от приложената
длъжностна характеристика за заеманата от страна на свидетеля Н. в правомощията на
същата изрично е включено съставянате на актове при констатиране на административни
нарушения. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т.5 на Заповед № 3-0864 от 17.10.2022г. и Заповед № 367/20.04.2022г., на
изпълнителния директор на ИА ГИТ. Следва изрично да се отбележи, че териториалната
компетентност на актосъставителя и наказващи орган произтича от изричната разпоредба на
чл.21, ал.4 от Устроствения правилник на ИА ГИТ.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление формално са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН. При това обаче
действително неправилно е определена датата на извършване на нарушението, от което пък
е произтекло и неправилно приложение на давностните срокове по чл.34, ал.1 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, “*** България” ЕООД е нарушило
разпоредбите на чл. 12, ал. 6, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като в качеството си на работодател не е изплатило на служителя
*** допълнителното трудово възнаграждение определено процент върху основната работна
заплата, за месец декември 2021г. Допълнителното трудово възнаграждение за натрупан
стаж и професионален опит е част от работната заплата видно и от текста на чл.3, т.2 от
Наредбата, при това доколкото няма специални правила за изплащането му, то важат
общите норми на чл.128, т.2 КТ, като макар да се касае за нарушение извършено чрез
бездействие, то съдебната практика по приложението на текста е еднопосочна и
недвусмислена в разбирането, че нарушението е довършено в деня следващ изтичането на
срока за изплащане на трудовото възнаграждение. в настоящия случай съгласно уговорените
с трудовия договор срокове това е 30-то число на месеца, за който същото е дължимо, т.е. до
30.12.2021г. за трудово възнаграждение, основно или допълнително, дължимо за месец
декември 2021г. При това с неизплащането в посочения срок, на който и да е елемент от
работната заплата, нарушението свързано с този пропуск се явява довършено, респективно
датата на деянието се явява датата следваща тази на изтичане на срок, в настоящия случай-
31.12.2021г.
От този момент започват да текат и сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на
АУАН, а именно три месеца от откриване на нарушението, но не повече от една година от
извършването му, като нарушенията по КТ и нормативните актове по прилагането му не
попадат сред хипотезите на нарушения, за които са установени по-дълги срокове. С оглед на
това за нарушението изразило се в незаплащане на допълнително трудово възнаграждение, с
дата на извършване 31.12.2021г., този срок е изтекъл на 31.12.2022г. Липсват данни за
каквито и да е действия на наказващата администрация в рамките на този период, още по-
малко такива, които да са основание за спиране и прекъсване на давността. С изтичането му
е изключена възможността на държавата да започне производство за налагане на
административно наказание за посоченото нарушение.
При това доколкото АУАН № 23- 2300382 е съставен едва на 30.06.2023г., то
административно-наказателното производство е образувано в нарушение на чл.34, ал.1
ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление,
без да се налага обсъждане на нарушението по същество.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят „*** България“ ЕООД е бил
4
представляван от надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор
за правна помощ и представено преводно нареждане е заплатена сумата от 600 лева с ДДС.
Така претендираното възнаграждение е почти равно на на минималното такова, определено,
съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения- 540 лева с ДДС, поради което, както и предвид
липсата на възражение от насрещната страна, не се налага извършване на преценка за
прекомерност. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на администрацията, към
която се числи наказващия орган, а именно - ДИТ- София област.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-2300382 от 17.08.2023 година
директора на ДИТ- София област, е наложил на “*** БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК ***
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на осн. чл.414, ал.1 от КТ
за извършено нарушение по чл.12, ал. 6, вр. ал. 1 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата..
ОСЪЖДА ДИТ София област да заплати на “*** БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК ***
сумата от 600/шестстотин/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5