Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3901/12.10.2011г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, Тридесет и пети състав , в публично заседание на
трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО КОЙЧЕВ
при участието на секретаря О.Ж., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10953 по описа на ВРС за 2011г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 143 ал.2 от СК като в ИМ се твърди че
ищцата е живяла на семейни начала с ответника, като от това съжителство имат
родено дете – ****** З., роден на ***г. и че майката сама полага грижи за
детето, а бащата се е дезентересирал от него; твърди се че ответника е изпратил
на два пъти сума от 100.00л. и 200.00лв. и че от 2002г. не е подържал отношения
с детето и не е заплащал съответната издръжка; твърди че детето често боледува
и че са се увеличили нуждите му – детето ходи на училище и на извънучилищни
занимания. Моли съда да постанови решение по силата на което да се осъди
ответника да заплаща издръжка в размер на 200лв., платими до 5-то число на
месеца за който се дължи, считано една година назад от завеждане на ИМ, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. В с.з.
се прави изменение на исковите претенции в смисъл : предявяваме иск в размер на 120
лева месечно, платими до 15- то число на месеца, за който се дължи, както и че
бащата ще заплати издръжка за 1 година, считано от подаване на исковата молба
назад в размер на 1440 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от ответника, в който оспорва иска по размер, като твърди че
е пренебрегнал бащиният си дълг и се е дистанцирал от детето, но счита че
размера следва да се съобрази с доходите които получава. В с.з. е депозирал нотариално заверено
споразумение с което признава исковите претенции.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства установява следното от фактическа страна :
Видно от приложеното по делото
удостоверение за раждане от ***г. се установява че детето ****** Г.З. е роден
на ***г*** и негова майка е ищцата, а ответника негов баща. Установява се че
детето страда от хронично заболяване, както и че страните са подписали
нотариално заверено споразумение в което са уредили отношенията си спрямо
детето – същото се получава от бащата месечна издръжка в размер на 120лв. И
ответника ще му заплати чрез неговата майка и законен представител сума в
размер на 1 440лв. Издръжка за минало време – за една година назад от
предявяване на иска.
Съдът въз основа на установеното от
фактическа страна и доводите и възраженията на страните, прави следните правни
изводи : Предявен е иск с правно основание чл. 143 ал.2 от СК. Разпоредбата
гласи че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като законодателят е предвидил че издръжка може да се търси една година
назад от предявяване на иска.
Разгледан по съществото си иска и е
основателен, поради следното : Ответника е този който следва да установи
доходите които притежава за да изплаща издръжка на детето, което се отглежда и
възпитава от ищцата.
Разпоредбата на чл. 237 ал.2 от ГПК дава
възможност при признаване на иска, съдът в мотивите си само да укаже че то си
основава на признание на иска. Такова е направено с депозираното в с.з.
нотариално заверено споразумение. При признание на иска се касае за изявление
за знание, което се отнася както до обстоятелствата, на които ищецът основава
иска си в тяхната съвкупност, така и до обоснования от тях петитум, поради
което води до съвпадане на становищата на страните относно съществуването на
спорното право, като същевременно включва и отказ от защита срещу иска. С оглед направеното признание на иска от
страна на ответникът, съдът счита че последния е доказан, предвид наличния по
делото доказателствен материал.
На основание чл. 78 ал.2 от ГПК не следва
да се възлагат разноските по делото върху ответното дружество, тъй като е
налице признание на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.З.С., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето ******
Г.З., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Ж.П., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 120.00лв. /сто и двадесет/ считано от септември
2001г., до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването и,
като издръжката ще се изплаща ежемесечно до 15-то число на месеца за който се
дължи, на основание чл. 143 ал.2 от СК.
ОСЪЖДА Г.З.С., ЕГН **********
да заплати в полза на детето ****** Г.З., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител М.Ж.П., ЕГН ********** сума в размер на 1 440лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет/ представляваща издръжка за минало време за периода 09.07.2010г. до 09.07.2011г., като
сумата се изплати на 24 равни вноски, ежемесечно до 15-то число на месеца за
който се дължат, на основание чл. 149 от СК.
ОСЪЖДА Г.З.С., ЕГН **********
да заплати държавна такса по исковете в размер на 115.20лв. /сто и петнадесет и
0.20/ по сметка на ВРС и 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист, на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВОС в двуседмичен срок от обявяването му
на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ :