ПРОТОКОЛ
№ 254
гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Виктор Ас. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600268 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Исканото лице А. Р. Г. се явява лично с адв. Г. С.-Ц. – служебен
защитник.
Адв. Г. С.-Ц.: Относно имената ми за протокола, както ви е по-удобно,
може и само с второто име да ме запишете. Не държа да бъда в протокола с
пълното ми име, може и само Ц..
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Виктор Янков.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.
Адв. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля да дадете ход на делото.
Считам, че няма пречка.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ А. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частната
жалба на адв. Ц. - служебен защитник на исканото лице А. Р. Г., срещу
1
определението на Окръжен съд - Пазарджик, постановено по ЧНД №
430/2024 г. по описа на същия съд, с което спрямо исканото лице А. Г. е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се атакува
като неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне
на по-лека мярка за неотклонение по отношение на исканото лице.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания нито за отводи, нито за доказателства.
Адв. Ц.: Поддържам жалбата, така както е подадена пред Апелативен
съд - Пловдив по съображения, подробно посочени в жалбата. Нямам искания
за отводи и доказателствени искания.
Исканото лице А. Г.: Поддържам жалбата на защитника ми. Нямам
искания за отводи. Нямам възражения. Доказателствени искания няма да
правя.
Съдът, след съвещание, с оглед изявлението на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на същото по
същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ви предлагам да
потвърдите определението на Окръжен съд - Пазарджик като обосновано и
законосъобразно и с което спрямо Г. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. По този начин ще се обезпечи и предаването му на
германските съдебни власти. Опасността от укриване може да се извлече от
тежестта на престъплението, за което той е обвинен в Г.. Ето защо, най-
адекватната мярка за неотклонение в случая би следвало да бъде „Задържане
под стража“, благодаря.
Адв. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, уважаема госпожо председател,
аз няма как да се съглася с така направеното изявление от представителя на
Апелативна прокуратура - П..
Считам, че определението на Окръжен съд – Пазарджик е явно
незаконосъобразно и немотивирано, като в същото е посочено така, както
подробни съображения съм посочила в жалбата пред вас, изключително
2
постно само и единствено, че би могло да се направи обоснован извод, че
подзащитния ми могъл да се укрие.
Няма как да се съглася с това, тъй като от събраните по делото до този
момент доказателства А. Г. постоянно живее само и единствено в село И.. Той
никога не е променял адресната си регистрация. Същият е с чисто съдебно
минало. До момента няма каквито и да било осъждания и криминалистични
прояви.
В характеристичната му справка са посочено изключително
положителни данни, а именно, че същият не се ползва с лошо име в селото,
където живее, не дружи с други хора от криминалния контингент, не е
конфликтна личност и не е участвал в противообществени прояви.
Отделно от това, аз смятам, че така издадената Европейска заповед за
арест дори от външна страна не съответства на законовите разпоредби, тъй
като в чл. 36, ал. 3, т. 14 ЗЕЕЗА е посочено, че съдът може да откаже
предаването на лицето, ако искането е за извършване на престъпление, което
не е в този списък на т. 14 в ал. 3 на чл. 36 от Закона е посочено: „убийство,
тежка телесна повреда“.
От така издадената Европейска заповед за арест реално не става ясно в
какво престъпление е обвинен, че е извършил подзащитният ми. Не става
ясно дали се касае за тежка телесна повреда или за средна телесна такава.
Посочена е разпоредбата на § 223, ал.1 от Наказателния кодекс на Г., който
при превод става ясно, че се отнася за лица: „който физически посегне или
увреди здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или
глоба“.
Посочено е, че е относима и разпоредбата на § 224, ал. 1, т. 5 от
Наказателния кодекс на Г., където се казва, че: „който причини телесна
повреда - конкретно в т. 5 – „чрез използване на методи, които представляват
опасност за живота, се наказва с лишаване от свобода за срок от 6 месеца до
10 години, а в по-леки случаи – лишаване от свобода за срок от 3 месеца до 5
години“. Тоест, реално не става ясно за деянието, което смята немският съд,
че е извършил подзащитният ми, какво наказание се предвижда съобразно
описанието.
Така, както е посочено, извършеното на 06.06.2023 г. при тълкуване
3
съобразно българското законодателство би могло да се приеме, че става
въпрос за извършване и нанасяне на средна телесна повреда, но не и на тежка
такава.
В Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС ясно е
посочено какви са критериите при определяне дали едно увреждане е лека
телесна повреда, средна телесна повреда или тежка телесна повреда. Тоест, от
постановлението може да се направи само един-единствен категоричен извод,
че евентуално се касае за обвинение за извършване на средна телесна
повреда, от което аз смятам, че не би следвало да се приеме така посоченото
в издадената Европейска заповед за арест, че се касае за извършване на тежка
телесна повреда и смятам, че не са налице въобще основанията за предаване
на подзащитния ми на немските власти.
Тези съображения бяха изложени от мен в проведеното съдебно
заседание на 05.06.2024 г. по ЧНД № 431/2024 г., в което беше разгледана по
същество издадената Европейска заповед за арест. В това проведено съдебно
заседание съдебният състав на Окръжен съд - Пазарджик се съобрази с
направените от мен възражения, като съответно беше постановено да бъдат
изискани допълнителни документи и доказателства какво е извършил
подзащитният ми, какво смятат, че е извършил подзащитният ми, в
извършването на каква телесна повреда и повече данни, факти и
обстоятелства около случилото се на 06.06.2023 г. – така, както е описано в
Европейската заповед за арест.
Отделно от това, Окръжен съд – Пазарджик прецени, че дори и от
външна страна, издадената и предоставена Европейска заповед за арест не
отговаря на изискванията съобразно тези данни. Не е изменена мярката за
неотклонение, защото не е бил това предмет на разглеждане. С оглед на това,
същинското дело беше отложено за разглеждане на 27.06.2024 г., поради
което аз смятам, че едно такова задържане на подзащитния ми, което е
започнало на 29-ти май до 27-ми юни би се явило явно незаконосъобразно,
нецелесъобразно и в нарушение на всякакви законови разпоредби и на
човешки ценности. Евентуално би могло да се стигне и до отказ да се
екстрадира А. Г., поради което аз смятам, че не следва да бъде потвърждавана
взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Ще ви моля същата
да бъде изменена в по-лека такава, като считам, че от събраните по делото
4
писмени и гласни доказателства по един безспорен и категоричен начин се
налага този извод.
Исканото лице А. Р. Г. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитника ми. Нямам какво да добавя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
Исканото лице А. Р. Г.: Не искам да съм под стража, това е.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Г.С.-Ц., служебен защитник на
исканото лице А. Р. Г., срещу определение № 251/31.05.2024г. на Окръжен
съд гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 430/2024г. по описа на същия съд,
с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
исканото лице въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от
съдебните власти на Федерална Република Г..
В жалбата се сочи, че не са налице основанията за определяне на мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Г.. Прави се
искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на
по-лека мярка за неотклонение спрямо последния - „подписка“ .
В съдебно заседание защитникът на исканото лице поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Исканото лице Г. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
5
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пазарджик е приел,
че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Г..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Срещу исканото лице е налице Европейска заповед за арест, издадена
въз основа на заповед за арест от 12.03.2024г., издадена от Районен съд Н.-У.
с цел наказателно преследване. Срещу Г. се води разследване за тежка
телесна повреда, извършена на 06.06.2023г. в З., ФРГ. Деятелността му
покрива признаците на престъпление по чл.223, ал.1, чл.224, ал.1, т.5 от НК
на ФР Г., последното наказуемо с лишаване от свобода до десет години.
Същото деяние съставлява престъпление и по смисъла на НК на Р.Б.
/чл.128 от НК/ и се наказва с лишаване от свобода. Предвидената санкция
лишаване от свобода е над предвидения минимум от четири месеца съгласно
чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Понастоящем исканото лице се намира в Р.Б., поради което въззивният
състав споделя извода на първоинстанционния съд, че съществува реална
опасност той да се укрие. В подкрепа на това е и обстоятелството, че е
пребивавал извън пределите на страната, както и, че понастоящем работи в
населено място /гр.П./, различно от това по постоянния и настоящия му адрес
/с.И., област П./.
Горният извод не се оборва от изложените от защитата доводи за чисто
съдебно минало, постоянен адрес, добри характеристични данни, трудова
заетост, семейно положение, здравословни проблеми на родител. Последните
не са били пречка лицето да пътува. За двете му деца се грижат родителите на
майка им. Относно оплакването за болен баща, същият може да бъде
обгрижван от другите си четири деца.
Възражението на защитата, че не са налице основанията за предаване на
исканото лице въз основа на издадената срещу него ЕЗА е въпрос по
същество и е извън настоящия предмет на делото. Въпросът за мярката за
неотклонение може да се постави за разглеждане по всяко време в
същинското производство за разглеждане на ЕЗА.
6
Като се има предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че за
да се осигури участието на исканото лице Г. в производството по изпълнение
на Европейската заповед за арест, следва да му се вземе мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Поради горното Пловдивският апелативен съд счита, че определението
на Окръжен съд гр.Пазарджик е законосъобразно и обосновано и като такова
следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 251/31.05.2024г. на Окръжен съд
гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 430/2024г. по описа на същия съд, с
което спрямо исканото лице А. Р. Г. , ЕГН **********, е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” въз основа на Европейска заповед за
арест, издадена от съдебните власти на Федерална Република Г..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7