Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 19.01.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….……….…... в
публично заседание ………..……...
на
шести януари …....………..……………...………..…………………………..………..……...………...………..……..
през
2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………………………
Павлина Петрова .......................................
като
разгледа докладваното от ........................................ съдията
Виктор Атанасов ............................
административно
дело №307 …..... по
описа за ............. 2021 година ...............................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от
Г.М.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.С. от АК-***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0318-000138 от 26.10.2021 год., издадена
от А. Д. К. – *** към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а,
б.„а” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС – „Мерцедес Ц250 дизел”, с рег.№***,
за срок от 180/сто и осемдесет/ дни и са отнети: СРМПС №*** и два броя
регистрационни табели с номер ***.
Жалбоподателят счита в жалбата, че са налице допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
както и материална незаконосъобразност и необоснованост, които водят до
незаконосъобразността на издадения административен акт. Счита също, че
атакуваната заповед е издадена в разрез с изискванията за издаване на
индивидуални административни актове, като са налице основания, водещи до
незаконосъобразността й. Твърди, че е налице липса на компетентност на органа,
издал заповедта, тъй като полицейският инспектор не бил контролен орган по
смисъла на ЗДвП. На следващо място твърди, че е налице порок във формата,
изразяващ се в липса на мотиви и че по отношение фактическите и правни
основания за издаване на акта, е налице нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването му, касаещи изискванията за неговото съдържание и
мотивирането му, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1, т.4 от АПК. Излага довод, че според така описаното от фактическа страна, не става ясно,
за какво нарушение е наложена тази ПАМ и че липсват мотиви в заповедта, не било
ясно, кога и къде жалбоподателят е извършил нещо, нямало описано деяние, нямало дата на
извършване, нямало място на извършване, нямало действие, което да представлява
нарушение, което е извършил, нямало описано деяние, не било ясно, какво е
направил жалбоподателят, а и не можело да гадае. В жалбата възпроизвежда
съдържанието на нормата на чл.171, т.2а, б.„а”
от ЗДвП, като излага аргумент, че е видно, че тази разпоредба може да
бъде приложена спрямо няколко категории лица, като в ПАМ не било описано, в коя
точно спада жалбоподателят. На следващо място в жалбата се сочи, че на
жалбоподателя не е съставян АУАН за извършено от него нарушение, а в самата заповед
за прилагане на ПАМ също няма правна квалификация на нарушение, което жалбоподателят
да е извършил и не било ясно, за какво точно е приложена ПАМ, с основание
чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП. Твърди, че липсва юридическият факт за издаване на
ЗПАМ, т.е. фактът на допуснато административно нарушение от жалбоподателя, като
се сочи съдебна практика по аналогични случаи на Административен съд - Кърджали.
В жалбата се твърди, че подобно описание на фактическите и правни основания за
издаване на ПАМ грубо нарушава изискванията за законосъобразност на ИАА и
нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере, какво точно му се
вменява за извършено и защо спрямо него е упражнена тази форма на държавна
принуда. На следващо място се твърди, че е налице и материална
незаконосъобразност на издадения акт и че това е така, тъй като не била изяснена
фактическата обстановка. Твърди, че всички в селото знаели, че Д. Р. работи като
*** в чужбина от дълги години и че няма как да не е притежавал СУМПС, т.к. нямало
как неправоспособен водач да работи като *** в чужбина. Твърди, че лично жалбоподателят
и намиращите се покрай него хора видели шофьорската книжка на Р., точно преди
да се качи да управлява колата и че Р. поискал от жалбоподателя да му услужи с
колата, за да закара багаж до дома си, а жалбоподателят го попитал, дали си
носи книжката, като Р. отговорил утвърдително и казал, че носи дори и двете - и
българската и ***, като даже ги извадил и размахал, за да убеди жалбоподателя. В жалбата се твърди
също, че административният акт е постановен
при допуснати съществени нарушения на основни принципи на административния
процес, установени в чл.7 и чл.9 АПК - принципите на истинност и на служебно
начало и че при издаване на процесната заповед са
нарушени действащи материалноправни норми и целта на
закона. Сочи се, че съгласно приложимата норма на чл.7, ал.1 и чл.9, ал.1 от АПК,
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая, а административният орган е длъжен да събере всички необходими
доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, а беглото и неясно
описание в атакуваната заповед за прилагане на ПАМ категорично не отговаря на
действителното фактическо положение. Поради изложеното по-горе жалбоподателят счита,
че неправилно административният орган му е наложил атакуваната ПАМ. С оглед на
изложеното, в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0318-000138 от 26.10.2021 год., издадена от А. Д. К. – *** в РУ – Кирково към
ОДМВР Кърджали, като незаконосъобразна, както и моля да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Призован редовно за
съдебно заседание, жалбоподателят Г.М.С., с постоянен адрес ***, не
се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М.С. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Счита, че административният орган не доказал, че водачът Д. Р.
е бил неправоспособен, защото той притежавал две книжки – една, издадена от
чужда държава и една българска, като с това обстоятелство е бил наясно и жалбоподателят.
Сочи, че няма справка от информационните масиви на МВР за това, дали водачът
има издадено свидетелство за управление, дали му е иззето или не, поради което
счита, че това са твърдения без доказателства. Сочи също, че лицето Д. Р.
работи като *** и лично жалбоподателят бил виждал двете му книжки, но дали
същите са били фалшиви или не, той не можел да определи, защото не е разследващ
орган. Също така счита, че за да бъде постановена тази ПАМ спрямо жалбоподателя,
трябва да е налице извършено административно нарушение, което се установява със
съответния АУАН, тъй като това административно нарушение се явява юридическия
факт на самата заповед, т.е. без да му е вменено лично на него нарушение, а не
на трето лице, тази заповед била нелегитимна, като заявява, че подробни
съображения в тази насока са изложени в жалбата и ги поддържа. Моли съда да
уважи подадената жалба и да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна,
както и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – ***
в РУ – Кирково при ОД на МВР – Кърджали – А. Д. К., редовно призован за
съдебното заседание, се явява лично, като заявява, че счита жалбата за
неоснователна, тъй като е действал правомерно. Обяснява, че на 26.10.2021 год.
изпълнявали задачите, съгласно разпореждането на началника им, заедно с *** Д.
А., като около 10:15 часа, по път ***,
на км *** м,
по посока на движение към ***, спрели за проверка лек автомобил, марка
„Мерцедес С 250”, с рег.№***, с водач Д. Ш. Р. от ***. Пояснява, че собственик
на автомобила бил Г.С. и че след като поискал документите от лицето, то му
представило СУМПС, издадено в РБългария, като много
ясно си личало, че същото било от хартия, изглеждало, че е ламинирано,
но с просто око се виждало и всеки, който има шофьорска книжка, щял разбере, че
тази книжка е неистинска, а като я пипнал се усетило, че тя е от хартия. Твърди,
че когато водачът си подавал документите забелязал, че в портфейла му имало още
едно СУМПС, което изискал и водачът му го представил, като същото било пак българско,
но в двете свидетелства фамилните имена били различни. Ответникът твърди, че е
факт, че лицето Д. Р. няма издадено свидетелство в системата на МВР и той няма
как да притежава СУМПС, като тази справка направили веднага, тъй като имали
достъп до системата, както и че разгледали двете свидетелства и се усъмнили, че
са неистински. Твърди също, че след проведен разговор с лицето, същото заявило,
че едното от свидетелствата, с №***, било изработено от негов приятел в ***,
преди 4-5 години, а другото било изработено в ***, преди два месеца и че когато
попитал водача, от къде идва, той казал, че идва от *** и е взел колата от
негов приятел, който работи на ***, след което си признал, че тези свидетелства
са фалшиви, а след извършената експертиза също се установило, че тези
свидетелства са фалшиви. Пояснява, че актът съставили на място, след това
лицето било задържано, а на място дошъл и собственикът на МПС, като двамата
разговаряли на *** език, но ответникът не разбрал какво си говорели, защото не
знае *** език, но според него, собственикът не му изглеждал много учуден, че
лицето няма книжка, тъй като те се познавали от деца и за това не му съставил
акт за преотстъпване на автомобила на неправоспособен водач. Твърди също, че колеги
му казали, че Д. Р. и преди е управлявал този автомобил, както и че заповедта я
връчили същия ден в Районно управление – Кирково. По тези съображения, моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като счита, че е издал правомерно
заповедта за прилагане на ПАМ.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от оспорената
заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.10/, е връчен лично на
жалбоподателя Г.М.С., на датата 26.10.2021 год., за което е положен подпис на
получателя и е отбелязана датата на връчване. Срещу същата, в срок – на 08.11.2021
год., е била подадена жалба, направо до Административен съд – Кърджали,
регистрирана в деловодството на съда с Вх.№2340 от 08.11.2021 год./л.2/. Жалбата е подадена в
препис и с приложен документ за внесена дължима държавна такса, както и с
приложено пълномощно за упълномощаването на процесуалния представител на
жалбоподателя, изготвил и подал от негово име жалбата до съда.
От изложеното следва, че
жалбата е подадена от жалбоподателя Г.М.С. на 13-ия/тринадесетия/ ден от връчването
и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед, като същевременно, разпоредбата
на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди
за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от
ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на
обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е
подадена в законоустановения срок. Същата, освен
това, е подадена от лице – Г.М.С. - неин адресат, спрямо което е приложена тази
ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга негови права и
законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма
и с изискуемото съдържание, макар и не по предвидения в закона ред, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №21-0318-000138 от 26.10.2021 год./л.10/, *** в Районно
управление - Кирково към ОД на МВР – Кърджали – А. Д. К., е наложил на жалбоподателя
Г.М.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, принудителна административна
мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС – „Мерцедес Ц250 дизел”, с
табели с Рег.№***, за срок от 180/сто и осемдесет/ дни и е отнел СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***, като в диспозитива на заповедта е посочено, че принудителната
административна мярка се налага „по чл.171,
т.2А, б.А от ЗДвП”. От фактическа страна същата е мотивирана с
обстоятелството, че от административния орган е взето предвид, че „На 26.10.2021
год., в 10:15 часа, Г.М.С., ЕГН **********, собственик на лек автомобил „Мерцедес
Ц250 дизел”, с табели рег.№***, чието МПС е управлявано от Д. Ш. Р., ЕГН **********,
на 26.10.2021 година, в 10:15 часа, по път ***, на км.***, по посока на
движение от път *** към ***, като водачът управлява МПС без да притежава СУМПС -
неправоспособен, за което му е съставен АУАН серия GA №522002/26.10.2021 год., по
чл.150 от ЗДвП” и намира, че са налице материалноправните
предпоставки на чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП, за прилагане на ПАМ: прекратяване
на регистрацията на ППС, на основание чл.22 от ЗАНН.
По изисканата от Районно
управление – Кирково към ОДМВР – Кърджали административната преписка е
представен и е приет като доказателство цитирания в оспорената заповед Акт за
установяване на административното нарушение серия GA №522002 от 26.10.2021 год.,
съставен от А. Д. К. – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали/л.13/, в присъствието на Д.
Е. А. - свидетел, присъствал при установяване на нарушението, като този АУАН е
съставен против Д. Ш. Р. от *** ***, ***, с ЕГН **********, като
неправоспособен водач и в който акт е описано, че същият, на 26.10.2921 год., в 19:15
часа, в ***, на път ***, ***, при следните обстоятелства: По път ***, на км.***,
посока на движение от път *** към ***, водачът Р. управлява лек автомобил „Мерцедес
Ц250”, с peг. номер ***, собственост на Г.М.С., ЕГН **********,
без да притежава Свидетелство за управление на МПС, с което виновно е нарушил
чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач. Така съставения
АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител лице за подпис, което го
е подписало и се е подписало на разписката за получаване на екземпляр от акта,
като в същата е отпечатана дата на получаване – 26.10.2021
год., като в акта е посочено, че като доказателства са иззети СРМПС №***, без да е посочено част І или част ІІ и 2/два/ броя регистрационни табели с №***.
По преписката, с
разпореждане на съда от 09.11.2021 год./л.6/, е изискано и съответно
е представено със съпроводително писмо с Рег.№318000-3931 от 16.11.2021 год. на
Районно управление – Кирково към ОДМВР – Кърджали/л.9/ и е прието като
доказателство и заверено копие от отнетото с оспорената заповед Свидетелство за
регистрация на МПС №*** – част II, издадено на 05.10.2011 год./л.14/, за регистрацията на МПС
– лек автомобил, марка „Мерцедес Ц 250 дизел”, с регистрационен номер ***, с
идентификационен номер на превозното средство/номер на шаси/(VIN) – ***
и дата на първа регистрация – 12.12.1995
год. От това СРМПС №*** от 05.10.2011
год. е видно, че като собственик на това МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес Ц
250 дизел”, с регистрационен номер ***, е посочен жалбоподателят Г.М.С., с
постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
При така установената по
делото фактическа обстановка, предвид представените по делото доказателства и
при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на
принудителна административна марка жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА и доказана.
Така, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1, предл.1/първо/ от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на
вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи/л.20/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко
основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от
заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните
работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/. По делото,
служебно от съда, е приложена и съответно приета като доказателство и Заповед
Рег.№8121з-825 от 19.07.2019 год. на министъра на вътрешните работи/л.21-л.22/, с която, на основание
чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1,
б.„б” и
чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а” от Закона за административните
нарушения и наказания, чл.45, ал.2,
т.5 от Правилника за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е допълнена Заповед с Рeг.№8121з-515 от 14.05.2018 год. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, както следва: 1. В т.1.3.
след думите „контрол на пътното движение” е добавена запетая, съюзът „и” е заличен и след думите „Младши автоконтрольор II - I степен” е добавен „и командир на отделение (пътен контрол)”.
По делото е представена
и приета като доказателство и Заповед №292з-263 от 08.02.2021 год. на директора
на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.11-л.12/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали, които да издават заповеди за прилагане
на ПАМ. Тази заповед е издадена в изпълнение изискванията на чл.172, ал.2 от
Закона за движение по пътищата и Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, изм. и доп. със Заповед с Рeг.№8121з-825
от 19.07.2019 год. и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, като с т.2, абзац втори от същата, като длъжностни лица –
държавни служители, които да прилагат с мотивирана заповед налагането на
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а” и „б” от Закона за движението по пътищата, са
определени/оправомощени/ назначените по график
служители на длъжност „младши автоконтрольор” в РУ при
ОДМВР – Кърджали – за нарушения на Закона за движение по пътищата, извършени на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Кърджали. В настоящия случай,
оспорената заповед е издадена от длъжностно лице – служител на длъжност „***” в
РУ - *** при ОДМВР – Кърджали и за твърдяно нарушение на ЗДвП, извършено на
територията на община Кирково, която е обслужвана от РУ – Кирково при ОДМВР -
Кърджали. Така, тъй като действието на Заповед Заповед
№292з-263 от 08.02.2021 год. на директора на Областна дирекция на МВР –
Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание
за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган –
полицейски служител, а именно – от *** в РУ - Кирково при ОДМВР – Кърджали,
съгласно цитираната по-горе т.2, абзац втори, от заповедта на директора на
ОДМВР – Кърджали, като тази заповед на директора на ОДМВР – Кърджали, с която
полицейският служител на посочената длъжност, е оправомощен
да издава такива заповеди за прилагане на ПАМ по този текст от ЗДвП, е посочена
изрично в оспорената заповед.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта, съдът
приема, че до известна
степен е спазена установената
от закона форма, изискуема се съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване
на заповедта, които според
административния орган, съставляват предпоставките за прилагането на тази ПАМ и
обосновават издаването на заповедта.
Според настоящия състав
на съда, в случая е налице съществен пропуск при обосноваването на заповедта,
т.к. при посочването на тези фактически основания, никъде не е посочено, какво
всъщност е извършил жалбоподателя Г.С., т.е. не става ясно, извършил ли е той
деяние, което съставлява нарушение на разпоредба от ЗДвП, което законът да
обвързва с прилагането на тази ПАМ и какво всъщност е това деяние. В мотивите и
описано, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил
„Мерцедес Ц250 дизел”, с табели рег.№***, което МПС е управлявано на посочените дата, място и време, от Д. Ш. Р., ЕГН **********, като
водачът управлявал МПС без да притежава
СУМПС и е неправоспособен, но не става ясно, как и
защо описаното МПС се управлява от това лице, което е неправоспособен водач –
дали защото е било предоставено на същия от собственика му, т.е. от
жалбоподателя Г.С. или по някакъв друг начин, като е пределно ясно, че това
може да стане и без знанието или съгласието на собственика. Отделно от това, по
въпроса, защо е прието, че лицето, което е управлявало лекия автомобил, е
неправоспособен водач, в мотивите към заповедта не е посочено нищо конкретно.
Така, предвид горното, следва
да се посочи, че нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП изисква принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 да се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по
този закон, т.е. по ЗДвП
или, законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за мотивиране на
заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а,
б.„а” от ЗДвП, каквато е приложена с оспорената заповед. Съдът намира, че в
конкретния случай това изискване на закона не е спазено в оспорената заповед и
то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по отношение фактическото
основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение на административно-производствените
правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и
мотивирането му, а именно - посочването на конкретните фактически основания за
неговото издаване, съгласно изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК.
Отделно от
изложеното по-горе следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, която е посочена
като конкретно правно основание за издаването на заповедта, в приложимата й към
датата на издаването й редакция (Изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила
от 03.01.2018 г.), регламентира, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: „т.2а,
б.„а” - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.”. Така, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, в
последната й хипотеза, е установено по надлежен ред управление на МПС от лице, което
не е собственик на управляваното МПС и което не е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Нарушението на такъв водач
следва задължително да е констатирано със съставен акт за административно
нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното, като такъв АУАН в случая е съставен и съответно е
връчен на лицето, което не е собственик на управляваното МПС и което не е
правоспособен водач.
Във връзка с горното обаче,
следва задължително да бъде посочено, че принудителната административна мярка е
с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения, като е пределно ясно, че тя не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция, т.е. с наказателно постановление. Всеки от тези актове, обаче, има
различно предназначение и самостоятелни правни последици, като ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която, в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са
израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни принудителни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. В конкретния случай се установява по
безспорен начин, вкл. и от изявлението в съдебно заседание на самия
административен орган, издал оспорената заповед, че срещу жалбоподателя Г.М.С.,
като собственик на управляваното от неправоспособния водач МПС, описано в
заповедта, акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ не е бил
съставен - нито към датата на установяване на твърдяното нарушение, нито
впоследствие, като няма и твърдения от страна на административния орган, такъв
АУАН въобще да е бил съставен срещу него. Така се оказва, че срещу жалбоподателя
Г.С., спрямо който се прилага тази ПАМ, АУАН въобще не е бил съставен, а от представения
такъв по административната преписка, е видно, че АУАН е съставен срещу друго, трето
лице, в качеството му на неправоспособен водач на описаното МПС. Така всъщност,
в случая адресатът на административното наказание, което евентуално ще се
наложи с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция, т.е.
с наказателно постановление, е един – посоченият в представения АУАН неправоспособен
водач Д. Ш. Р., а принудителната административна мярка/ПАМ/, като израз на
държавната принуда, с оспорената заповед се прилага по отношение на съвсем друг
адресат – в случая на жалбоподателя Г.М.С. Така, релевантният за приложението
на чл.171,
т.2а, б.„а” от ЗДвП юридически факт, е фактът на допуснато
административно нарушение, който обаче, както бе посочено и по-горе, следва да бъде
установен и подведен под приложимата материалноправна
норма, за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В
настоящия случай, обаче, срещу жалбоподателя Г.М.С. не е бил съставен такъв
АУАН, по изпратената в съда административна преписка такъв не е приложен, а както
бе посочено и по-горе, от изявлението на самия административен орган – ответник
по жалбата, става ясно, че такъв АУАН въобще не е бил съставен срещу него. Тук
следва да се разясни, най-вече за административния орган, издал оспорената
заповед, а и за подобни нему, че съгласно разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 (изм.,
ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предл.
последно от ЗДвП, „на водача, собственика или упълномощения ползвател
на моторно пътно превозно средство, се
забранява да предоставя моторното превозно средство … на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство”, а
съответно, съгласно в чл.177, ал.1, т.3, б.„а” от ЗДвП, в приложимата й
редакция (изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), изрично е
регламентирано, че се наказва с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или
по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Това означава, че твърдяното управление на посочените дата
и място, на описаното МПС, на което собственик е жалбоподателят Г.С., от лице, за
което се твърди, че е неправоспособен водач, е административно нарушение по
смисъла на цитираните по-горе норми от ЗДвП. Това нарушение на собственика
на описаното в заповедта МПС, както бе посочено и по-горе, следва задължително
да е констатирано със съставен акт за административно нарушение/АУАН/, от
компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила. Безспорно е ясно по
делото, че в настоящия случай, АУАН за такова нарушение не е бил съставен срещу
жалбоподателя Г.М.С., предвид което се налага и извода, че не е налице
основната материалноправна предпоставка за
прилагането на тази ПАМ по отношение на него, в качеството му на собственик на
описаното в заповедта МПС/лек автомобил „Мерцедес Ц250 дизел”, с Рег.№***/.
Това от своя страна обуславя и води и до материална незаконосъобразност на
оспорената заповед, на основание чл.146, т.4 от АПК, т.е. същата се явява
незаконосъобразна и като издадена в противоречие и с материалноправни
разпоредби на закона. Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция
намира, че така издадената заповед за прилагане на тази ПАМ категорично не е
съобразена и с целта на закона, тъй като издадена по този начин, тя по никакъв
начин не допринася или способства за изпълнението или постигането на целите на
този закон, т.е. на ЗДвП.
Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед №292з-263 от 08.02.2021
год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали,
при формално спазване на изискуемата се от закона писмена форма, но при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и в несъответствие и с целта на закона, т.е. настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По така изложените
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Г.М.С., с
постоянен адрес ***, се явява основателна и доказана, а оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0318-000138
от 26.10.2021 год., издадена от А. Д. К. – *** към ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна
- издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
приложимите материалноправни норми и в несъответствие
с целта на закона, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, изразена жалбата и в
хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените
по делото разноски, възлизащи в случая общо в размер на 510.00/петстотин и
десет/ лева, от които, 10.00/десет/ лева
внесена държавна такса, по с/ка на Административен
съд – Кърджали, съгласно представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 08.11.2021
год., транзакция ***, авторизационен код ***,
терминал ***/л.4/ и заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъщественото
процесуално представителство и защита от един адвокат, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.**,
***, от 05.11.2021 год., ведно с пълномощно към него от същата дата/л.5/. При липса на направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде присъдено в пълния му заплатен и съответно, претендиран
размер.
За дължимите на жалбоподателя
Г.М.С., деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде
осъдено юридическото лице, което в случая е Областна дирекция на МВР –
Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР и към структурата на което юридическо
лице принадлежи административният орган – *** към Областна дирекция на МВР -
Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0318-000138 от 26.10.2021 год., издадена
от А. Д. К. – *** към ОДМВР - Кърджали, с която, на Г.М.С., с постоянен адрес ***,
с ЕГН **********, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС
– лек автомобил „Мерцедес Ц250 дизел”, с рег.№***, за срок от 180/сто и
осемдесет/ дни и с която са отнети: Свидетелство за регистрация на МПС №*** и
два броя регистрационни табели с номер ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, направените
от него деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
СЪДИЯ: