Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………..
…………………. г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
и с участието на
прокурора от ВОП СИЛВИЯН ИВАНОВ при секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Т. ДИМИТРОВА касационно
административнонаказателно дело № 1654/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.П.Б., подадена чрез адв. М.М. ***, против Решение № 214 от 15.06.2021 г.,
постановено по АНД № 20213110201608/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС),
с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 20-0819-005332 от 04.02.2021 г. на Началника
на група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
ВРС неправилно е отказал да кредитира показанията на свидетеля-очевидец на
проверката, който е изнесъл данни, че при тръгване светлините на прикаченото
ремарке са работили. Според касатора свидетелите на въззиваемата страна не са
изнесли конкретни данни относно техническата неизправност на светлините на
прикаченото ремарке, а и не се е установило по делото управляваното от Б. МПС
да е било с опасна техническа неизправност, още повече, че пред полицаите
водачът е показал, че светлините работят, тъй като в противен случай е нямало
да бъде пуснат да продължи движението на МПС по пътната мрежа. Поддържа се, че
липсват мотиви на съдебния акт защо съдът приема, че показанията на
свидетеля-очевидец, ангажиран от жалбоподателя са неверни и не следва да се
кредитират. На следващо място се изтъква, че не е установено по несъмнен начин,
че Б. е извършил нарушение на чл. 101, ал. 3 и чл. 179, ал. 6, т. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), а такова по чл. 180, ал. 1, т. 1 от с.з.
Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени изцяло НП.
Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител юриск. К.Л.-А
с писмено изявление излага становище за неоснователност на касационната жалба и
прави искане за оставянето в сила на обжалваното решение на ВРС като правилно.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, при
уважаване на касационната жалба се прави искане адвокатското възнаграждение да
се присъди в минималния размер.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като прецени
доводите на страните и фактите, установени от ВРС от събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната
проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, от страна, с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно
за нея.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на В.П.Б. срещу НП № № 20-0819-005332 от 04.02.2021 г. на Началника на група към ОД на МВР
Варна, сектор пътна полиция. С обжалваното НП на Б. наложени 4-ри
административни наказания: 1. Глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183,
ал. 2, т. 8 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 127, ал. 3 ЗДвП; 2. Глоба в
размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
147, ал. 1 ЗДвП; 3. Глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП; 4. Глоба в размер на 500
лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП за
нарушение на чл. 101, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата си до ВРС Б.
изрично е посочил, че оспорва НП в частта на наложеното на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 101, ал. 3 ЗДвП наказание глоба в
размер на 500 лв., но не и НП в останалите му части, като искането му е да се
отмени изцяло НП.
Според НП, на 29.11.2020
г. в 10:31 ч., в гр. Варна, на бул. „Осми приморски полк“, до
КПП „Стадиона“, в посока кв. Виница, Б. като водач на лек автомобил Форд
Транзит с рег. № ВТ6598ВК с прикачено ремарке с рег. № РР2711ЕХ: 1. превозва
извънгабаритен товар в ремаркето (метални профили), който излиза отзад повече
от 1 м и не е сигнализиран с червен цвят; 2. Ремаркето не е представено на
задължителен периодичен технически преглед; 3. Водачът не носи знак за
първоначален технически преглед на тегленото ремарке; 4. Светлините на
тегленото ремарке не работят, което се явява опасна техническа неизправност по
смисъла на Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.11.2011 г.
НП е издадено въз основа на АУАН, съставен на 29.11.2020 г., в който Б.
е вписал, че има възражения, но такива не са представени в 3-дневния срок.
С обжалваното решение ВРС потвърждава изцяло НП.
За да потвърди НП, въззивният съд е стигнал до извод, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП
е издадено от компетентен орган и се установява извършването на нарушението.
ВРС е кредитирал свидетелските показания на двамата полицейски служители
– очевидци, които пряко са възприели 4-те нарушения, като посочва, че липсата у
тях на конкретен спомен относно някои моменти от извършената проверка е
обяснима с извършваните множество проверки, а и АУАН е в подкрепа на техните
показания. Свидетелските показания на А., разпитан по искане на Б., въззивният
съд кредитира единствено в частта, че е имало извършена проверка, като съдът
изрично е посочил, че в останалата си част показанията на този свидетел имат за
цел да подкрепят защитната теза на въззивника, но остават изолирани от
останалия доказателствен материал – показанията на св.П. Г. и св. Е. Г.
За неоснователни ВРС приема конкретните доводи на наказаното лице за
незаконосъобразност на НП в частта, с която е санкциониран Б. за нарушение по
чл. 101, ал. 3 ЗДвП. Позовавайки се доказателствата по делото и на Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г., въззивният съд посочва, че констатираното, че светлините на
ремаркето не работят попада в графата, квалифициращо го като опасна
неизправност. Направен е извод, че въззивникът, управлявайки превозното
средство, теглещо ремаркето с неработещи светлини е осъществил състава на
нарушението по чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП, като е без значение дали липсата на
светлини се дължи на възникнала повреда или неправилно свързване на
електросистемата.
Административният
съд напълно споделя изводите на ВРС, като на основание чл.
221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Изложените в
касационната жалба доводи по отношение неправилността на обжалваното решение на
ВРС във връзка с наложеното наказание на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП са
неоснователни.
Преди да се
разгледат конкретните доводи на касатора следва да се направят само няколко
уточнения:
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП въвежда изискване/задължение движещите се по пътя ППС
да бъдат технически изправни. Налице е изрична самостоятелна санкционна норма
за деянието управление на МПС, което е технически неизправно при констатирани
опасни неизправности (чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП). Според легалната дефиниция,
съдържаща се в § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП "опасни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск
за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.
Законодателят
определя като компетентен за определянето на класификацията на неизправностите министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи с наредба - чл. 101, ал. 4 от ЗДвП. Това е Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32).
Съгласно чл.
37, ал. 1 от Наредба № Н-32, за всеки елемент, който се проверява, в приложение
№ 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната
сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните
прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им
върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната
среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1.
незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни
неизправности. Според чл. 37, ал. 4 от Наредба № Н-32, опасни са
неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността
на движението или оказват въздействие върху околната среда, като при установяване на
такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно
средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено
ползване. Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване
на установените неизправности и/или несъответствия.
Предвид
направеното уточнение, правилно ВРС посочва, че според посочената Наредба №
Н-32 процесната констатирана от контролните органи в случая неизправност –
неработещи светлини, представляват опасна техническа неизправност (така е и
изрично разписано и в т. 4.10, б. „в“ на Приложение № 1 към Наредба № Н-32, Методика
за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, раздел І).
По отношение
възражението на касатора за неправилно извеждане от ВРС на релевантните факти
от свидетелските показания:
И двамата
полицаи, извършили проверката, които са разпитани от ВРС категорично заявяват,
че са установили, че светлините на ремаркето не са работили, както и че е
дадено разпореждане за отстраняване на неизправността. От друга страна,
свидетелят М., посочен от наказаното лице казва, че като е тръгнала колата
светлините са работели, като след проверката светлините пак са работели и са
продължили пътя след като светлините работели, след като органите ги
освободили, а водачът казал, че всичко е готово и светлините работят.
Същевременно в жалбата си до ВРС наказаното лице сочи, че явно при закачането
на ремаркето електрическата връзка е била прекъсната и поради тази причина
светлините на ремаркето не са светели, като по време на проверката Б. показал
на проверяващите, че светлините на ремаркето работят. Б. застъпва в жалбата си
до ВРС тезата, че „очевидно“ не са били включени светлините.
Правилно са
изведени от ВРС релевантните факти и обстоятелства от показанията на тримата
свидетели, разгледани поотделно и в съвкупност, и правилно фактите са отнесени
към правото.
Обстоятелството,
че свидетелят М. заявява, че при тръгването светлините на ремаркето са
работели, като са работели и след проверката, но към момента на проверката нито
наказаното лице, нито посоченият от него свидетел не отрича, че не са работели
светлините, сочи именно на проблем с електрическите връзки на ремаркето, които
явно не функционират правилно постоянно. Това обстоятелство обуславя извод, че
действително е налице техническа неизправност, която е опасна, както и ВРС
приема. Ноторно известно е какво е значението на светлините на ремаркето и
какъв пряк и непосредствен риск за безопасността на движението представлява
липсата на светлини, било то стоп светлини, аварийни или мигачи.
За да се
определи една техническа неизправност като опасна, е без значение дали същата
може веднага да се отстрани на място или е необходимо да се придвижи пътното превозно
средство на собствен ход до място за нейното отстраняване. Както се
посочи опасността на неизправността е в зависимост от въздействието й върху безопасността
на превозното средство и риска, който поражда за участниците в движението. В този
смисъл е без значение, че водачът, след като е отстранил неизправността, е
продължил движението на МПС по пътната мрежа.
Следва да се
отчете и фактът, че процесното ремарке не е било представено на технически
преглед (който факт не се оспорва от наказаното лице), т.е. не може да се
презюмира наличието на предварителна гаранция въобще за техническата му
изправност. Освен това следва да се предполага, че контролните органи по ЗДвП
имат потенциала и квалификацията да направят разлика между неработещи светлини
като опасна техническа неизправност и нарушение на правилата за използване
светлините на пътно превозно средство, респ. между деянията, осъществяващи
съставите на нарушения по чл. 179, ал. 6, т. 3 и чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване
на нищожност.
С оглед изхода на спора, касаторът няма право на разноски,
а в полза на ОД на МВР Варна следва да се присъдят разноски, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във
връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
На основание чл. 221,
ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1
ЗАНН, съдът,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 214 от 15.06.2021 г., постановено по АНД № 20213110201608/2021
г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА В.П.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР
Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.