Р Е Ш Е Н И Е №185
град Несебър, 27.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гр.д.№ 206 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск за прекратяване на граждански брак с развод и намира правното си
основание в чл.49, ал.3 от СК. Движи се по
реда на глава ХХVІ от ГПК.
Ищецът П.Ж.У. с ЕГН **********,***,
твърди, че на 26.01.2008г. в град Несебър е сключила граждански брак с
ответника С.И.У. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, който е
втори и за двамата, както и че от брака си имат родено едно дете – малолетния
Георги Стоянов У., роден на ***г. Твърди, че след сключването на брака са се
установили да живеят на квартира в село Тънково и че в продължение на няколко
месеца отношенията им са били нормални, докато ответникът не е бил задържан и
приведен в Затвора в град Бургас за да излежава присъда, с която е наказан за
кражба. Няколко пъти му е ходила на свиждане, а когато е бил пуснат в отпуск
през месец април 2009-а година, ответникът й е предложил да остане да живее при
сестра му в град Несебър. Тъй като ищцата отказала, той й е нанесъл побой.
Ответникът е продължил да изтърпява наказанието си в затвора, а ищцата се е
установила да живее при майка си, а през месец май 2009-а година се е установила
да живее при дъщеря си от първия брак пак в село Тънково, където е живяла до
раждането на детето Георги. Когато по-късно ответникът се е появил, тя му е
казала, че не иска да живее с него заради осъжданията му и че е решила сама да
отглежда детето си, като ответникът също се е установил да живее в село Тънково
с друга жена за няколко месеца. Започнал е да я притеснява, което е наложило да
търси полицейска закрила. От около шест години двамата не са поддържали никаква
връзка, не са се виждали, не са провеждали и разговори по телефон. Понастоящем
ищцата твърди, че живее на квартира в село Тънково, където отглежда и възпитава
детето си, което не познава ответника – баща си. През целия този период
ответникът не е предоставял средства за издръжката на детето си и дори не се е
интересувал от него. Моли съдът да постанови решение, с което бракът между нея
и ответника да бъде прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, както и да бъде признато, че вина за разстройството на брака има
единствено ответника. Моли да бъде определено местоживеенето на детето, родено
от брака, при ищцата – неговата майка, да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето, а на ответника да бъде определен
режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета събота от
месеца от 09:00 часа до 16:00 часа и в присъствието на майката. Претендира
ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 115 лева,
считано от една година преди предявяване на иска. Моли да й бъде възстановено
предбрачното фамилно име. Не претендира ползване на семейно жилище. Претендира
ответникът да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски.
Отговор на исковата молба е
подаден от назначеният на ответника при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител, който заявява, че оспорва твърденията в исковата молба, оспорва и
размера на претенцията за заплащане на издръжка за малолетното дете, в която
връзка твърди, че ответникът не работи и не получава доходи, не притежава
имущество, от което да реализира доходи, няма изгледи да си намери подходяща и
добре платена работа. Затова ответникът следва да заплаща издръжка в
законоустановения минимум.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично и с процесуалния си представител, който заявява, че поддържа
предявения иск и моли бракът да бъде прекратен с развод, като съдът се
произнесе по въпросите, свързани с личните и имуществените отношения на
страните във връзка с прекратяването на брака, като се уважат претенциите,
заявени в исковата молба. Представя писмени бележки, в които описвайки
фактическата обстановка през времетраенето на брака, която приема за доказана,
стига до извода за наличие на противобрачно поведение, включително и чрез
извънбрачна връзка, от страна на ответника, което е довело до разстройството на
брака, липсата на взаимност и уважение между съпрузите, довело до
разстройството на брака, в резултат на което той е продължил да съществува само
формално, докато нарушение на брачните отношения от страна на ищцата –
съпругата, не са налице, и не е могла да допринесе за заздравяване на брака.
Важно обстоятелство за това е настъпилата и продължителната фактическа раздяла
между съпрузите, през което време единствено ищцата е полагала грижи за детето,
което не познава баща си. Счита за доказани претенциите за предоставяне на
родителските права, за издръжка, включително и по размер, и тази за минало
време, които моли да бъдат уважени, наред с тази за възстановяване на
предбрачното фамилно име на съпругата.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от особен представител, който не възразява да бъде
прекратен брака с развод и да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение роденото от брака малолетно дете на майката, при която да
бъде определено неговото местоживеене, както и на бащата да бъде определен
режим на лични отношения с детето и да му заплаща ежемесечна издръжка в
претендирания минимален размер. Не възразява и на претенцията на ищцата за възстановяване
на предбрачното фамилно име след развода. Оспорва искането за заплащане на
издръжка за минало време, както и претенцията да бъде признато, че единствено
ответникът е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Доводът,
който изтъква в тази връзка е свързан с твърдението, че фактическата раздяла
между страните е настъпила по обективни причини – с факта на задържането на
ответника от правоохранителните органи. Представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Страните са сключили граждански
брак на 26.01.2008г. в град Несебър, за което е съставен Акт за сключен граждански
брак № 5/26.01.2008г. на Община Несебър, като съпругата е приела да носи
фамилното име на съпруга си У.. От брака си съпрузите имат родено едно дете –
малолетния Георги Стоянов У., роден на ***г. След сключването на брака им
съпрузите са се установили да живеят на квартира в село Тънково, община
Несебър. Те са живеели заедно до месец април 2008г., като в продължение на
около седмица ищцата не е знаела за местонахождението на съпруга си, докато не
е научила от неговия баща, че е задържан и приведен в Затвора в град Бургас за
да изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, наложено му
с влязла в сила на 30.11.2007г. присъда № 993/01.10.2007г., постановена по НОХД
№ 1476/2006г. по описа на Районен съд – Ямбол. Ищцата често го е посещавала в
затвора, а двамата са били заедно в село Тънково за кратко време през пролетта
на 2009-а година, когато ответникът е бил в отпуск. Тогава обаче са се скарали,
и оттогава отношенията им започнали да се влошават. Впоследствие ищцата е напуснала
наетата от двамата квартира и се е преместила при майка си, където е
пребивавала за кратко време. След като е разбрала, че е бременна, ищцата е
довела този факт до знанието на ответника, като го е уведомила за предстоящото
раждане на детето им, но последният й е заявил, че не го интересува. Следващият
път, когато ответникът е бил в отпуск, демонстративно се е завърнал и е
прекарал време в село Тънково заедно с друга жена. След като е родила детето в
началото на 2010-а година, в неговото отглеждане са й помагали майка й и сестра
й - свид. С.Х.. От раждането на детето ищцата и ответникът не са се срещали и
не са разговаряли, като ответникът не е виждал и детето си.
Понастоящем местонахождението на
ответника не е известно, като същият не пребивава на декларирания от него
постоянен и настоящ адрес ***, не се намира в арестите на страната нито в
затворите.
Ищцата понастоящем живее на
съпружески начала с друг мъж и заедно с детето Георги Стоянов У. ***. На
23.05.2017г. ищцата е сключила трудов
договор с 6-месечен срок на изпитване, като е приела да изпълнява длъжността
„камериерка”, считано от 25.05.2017г., на пълен (8-часов) работен ден, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева.
През учебната 2017/2018 година
Георги Стоянов У. е ученик в І-и клас в ОУ „Васил Левски” село Тънково, община
Несебър.
В изготвения от АСП – Дирекция
„Социално подпомагане” – Поморие социален доклад се потвърждават констатациите,
приети за установени от съда в хода на съдебното дирене, като в него се
уточнява лицето, с което понастоящем ищцата съжителства, а именно Минчо
Андреев, който я подпомага и в отглеждането и възпитанието на детето. Подпомага
я и пълнолетната й дъщеря от предходния й брак – Галя Тошкова З.. Малолетния
Георги Стоянов У. се справя добре като ученик в първи клас, посещава училище с
добър външен вид и подходящи дрехи.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Брачната връзка е общност от
духовни, морални и биологични и икономически елементи. Бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно
разрушена, когато липсва и минималната
наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна
връзка. Това състояние съществува, когато неповратимо изчезнат между съпрузите
взаимната любов, вярност и привързаност, взаимното уважение и доверие,
взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на
семейството, и когато тези отношения и чувства се заменят с отношения на
студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза,
на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. То е състояние,
при което формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от
нейното дължимо според морала и закона необходимо вътрешно съдържание.
Преценката на съда дали такова състояние е налице е правен въпрос.
Като фактор, който обикновено
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака в ПП 1-57 (т.7, 8, 9 и 10)
специално се подчертава продължителната фактическа раздяла. Тази фактическа
раздяла, настъпила окончателно през месец април 2009-а година (раздялата,
настъпила между съпрузите през 2008-а година, когато ответникът е приведен в
Затвора – Бургас, не е началото на фактическата им раздяла) и продължила повече
от осем години, е допринесла за настъпилото отчуждаване между съпрузите, а
започналите по-рано разногласия няма как да бъдат преодолени, напротив, те
достатъчно много са се задълбочили при положението, при което е изключена
всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях. Налице е
състояние, при което бракът е опразнен от съдържание и запазването му не
създава нормални условия за живот на съпрузите. Поради пълното отсъствие на
дължимото съдържание на брачната връзка, съдът стига до извода за нейното
„дълбоко” разстройство.
В изпълнение на задълженията си
съдът изследва въпроса дали е налице „непоправимо” разстройство на брака – дали
то е трайно и окончателно, или доказаните по делото факти представляват
обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят,
изгладят или поправят, дали е налице временно нарушение на брачното равновесие,
запазена ли е жизнеспособността на брака и може ли той да се заздрави.
Освен това, по отношение на
повдигнатия от страните въпрос за наличието на виновно поведение у някой от
съпрузите, което да е причина за разстройството на брачните отношения, съдът
намира, че единствено ответникът е допринесъл за дълбокото разстройство на
брака. Дали несъгласието на ищцата да се установи да живее временно при близки
на ответника за времето докато той пребивава в затвора или е било заради друга
жена, ако още по време, докато ищцата е била бременна той е поддържал с нея
извънбрачни отношения, което действие е в резултат на този отказ на съпругата
му, нито едното, нито другото може да бъде причина, която да оправдае
пренебрегването на семейните му задължения, довели до усещане у съпругата му за
липса на пълноценност и сигурност в брачните отношения. В тази връзка и в чл.2,
т.6 от СК е въведен принципа, важащ и за семейните отношения като цяло –
зачитане на личността на семейството. Смисълът на разгледаната норма е, че в
духа на равенство и взаимно зачитане и доколкото благополучието на семейството
се изразява не само в материално благосъстояние, но и в усещането за
пълноценност на всеки от тях в професионална и друга личностна насока. След
като е решил да има с ищцата равноправен съюз, в който мъжът и жената имат
равни права и задължения в личностните и имуществените отношения, еднакви
отговорности за благополучието на семейството, равни родителски права и
задължения за отглеждане и възпитание на детето, той е бил длъжен да съдейства
в семейството да бъдат осигурени условия за развитие на способностите на всички
членове, да се уважава тяхната индивидуалност, тяхното достойнство.
Уважителното отношение, взаимната грижа, вниманието и моралната подкрепа е
нравствено и правно начало, положено в основата на уредбата на семейните
отношения. Като ответникът не е проявил такова отношение, в изпълнение на
задълженията си да положи училия на основата на взаимно уважение, внимание и
материална подкрепа, зачитайки желанията и възможностите на своята съпруга,
това неминуемо е довело до липса на разбирателство между съпрузите и до
преустановяване на общите им усилия, необходими за осигуряване благополучието
на семейството, а оттам и до последвалата фактическа раздяла, която е довела до
невъзможност съпрузите да постигнат разбирателство и до полагане на общи
усилия, необходими за осигуряване благополучието на семейството, и в резултат
на нейното настъпване, ищцата е била принудена да напусне семейното жилище и да
се установи да живее при най-близките си роднини, поради липса на собствено
такова. Тъй като положителна промяна е невъзможно да настъпи и занапред,
разстройството на брака съдът приема за непоправимо, като съдът приема, че вина
за разрушаването на брака и за влошаването на брачните отношения има единствено
ответникът. Предвид изложеното, съдът счита, че проявата от страна на
ответника, изразяваща се в незачитане личността в семейството, е укоримо
поведение, което законът свързва със семейноправна санкция – прекратяване на
брака поради виновно поведение, което разстройва дълбоко съпружеските
отношения.
По делото не бяха събрани
доказателства, от които да се направи извод, че ищцата с поведението си е
допринесла по какъвто и да е начин за разстройството на брачните отношения,
нито дори за настъпилата фактическа раздяла, защото както бе посочено по-горе,
тази раздяла е предизвикана от ответника, напускайки и изоставяйки семейството
си без основателна причина.
Установяването на роденото от
брака дете при майка си още от раждането му, когато вече е била настъпила
окончателната фактическа раздяла между съпрузите, и предвид ангажиментите,
които тя е поела, свързани с отглеждането
и възпитанието му, налагат след прекратяването на брака то да продължи
да живее при майка си, което обуславя основателността на предявения от ищцата
иск за предоставяне упражняването на родителските права, като на бащата бъде
определен подходящ режим на лични отношения с детето, като срещите между бащата
и детето не следва да се осъществяват в присъствието на майката, предвид
възрастта на детето и факта, че то вече е ученик, и съобразно пола на детето, както
и да бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, който размер е близък
до минималния според чл.142, ал.2 от СК. Издръжката, която ответникът дължи,
той следва да заплаща от датата на предявяване на иска до настъпването на
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.
Искът за заплащане на издръжка за
минало време, съдът счита за основателен и доказан в претендирания и
законоустановен минимален размер от 115 лева на месец, или общо сумата в размер
на 1 380 лева за претендирания период. Основателността на иска за
заплащане на издръжка за минало време, произтича от сходните обстоятелства,
свързани с нуждите и потребностите на малолетното детето и грижите които са полагани за
отглеждането, възпитанието и израстването му.
Другият въпрос, повдигнат от
страните, чието разрешаване се иска на основание чл.326 от ГПК, е това за
фамилното име на съпругата, което следва да носи след развода. Страните не
спорят по повод направеното от ищцата искане след прекратяването на брака да й
бъде възстановено предбрачното фамилно име „З.”. От друга страна не са изложени
твърдения от страните, че възстановяването на това предбрачно име на съпругата
в резултат на развода, може да има за нея отрицателно морално и обществено
значение.
Никоя от страните не посочва кое
е било семейното им жилище и къде се намира то, както не излагат и твърдения
някой от двамата съпрузи да е продължил да го обитава след настъпилата между
тях фактическа раздяла. Липсата на искане относно предоставянето му за ползване
предполага, че съдът не следва да се произнася по този въпрос.
На основание чл.6, т.2 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да
заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева всеки от тях в полза
на Държавата по сметка на Несебърския районен съд.
На основание чл.78, ал.6, във
връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответникът следва да заплати и държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи.
Стойността на тригодишните платежи за издръжката на малолетното дете е
4 680 лева, а дължимата такса е 187,20 лева. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса върху сумата, присъдена за издръжка за
минало време, а именно сумата в размер на 55,20 лева, или общо сума за държавна
такса върху присъдените издръжки в размер на 242,40 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдените издръжки.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените от нея разноски за платена държавна такса в
размер на 25 лева, такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5
лева, разноски за назначения на ответника особен представител в размер на 600
лева, платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, или общо сума по
разноските в размер на 1 230 лева, съгласно списъка на разноските по чл.80
от ГПК.
Предвид гореизложеното
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между С.И.У. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, и П.Ж.У. с ЕГН **********, с адрес ***, за
който е съставен Акт за сключен граждански брак № 5 / 26.01.2008г. на Община
Несебър, поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на ответника С.И.У. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака малолетно дете Георги Стоянов У. с ЕГН **********, на
неговата майка П.Ж.У. с ЕГН **********, като определя и
местоживеенето му на адреса ма майката: село Тънково, улица Преслав № 1, община
Несебър.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата С.И.У. с ЕГН **********,
режим на лични контакти с детето Георги Стоянов У. с ЕГН **********, всяка
първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 16.00 часа, както и един месец
през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С.И.У. с ЕГН **********, за заплаща на П.Ж.У. с ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Георги Стоянов
У. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. (сто и тридесет лева), считано от 10.03.2017г. до
навършване пълнолетие на детето или настъпване на други законоустановени
причини като основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.И.У. с ЕГН **********,
за заплати на П.Ж.У.
с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Георги Стоянов У. с ЕГН **********,
сумата в размер на 1 380 лв.
(хиляда триста и осемдесет лева), представляваща издръжка за минало време
за периода от 10.03.2016г. до 09.03.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.03.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака на съпругата П.Ж.У. с ЕГН **********,
да й бъде възстановено предбрачното фамилно име З..
ОСЪЖДА
С.И.У.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати
окончателна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лв. (двадесет лева) по сметка на Несебърския
районен съд.
ОСЪЖДА
П.Ж.У.
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати окончателна държавна такса
по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА С.И.У. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати по
сметка на Несебърския районен съд, сумата в размер на 242,40 лв. (двеста четиридесет
и два лева и 40 ст.), представляваща общ размер на държавни такси върху
присъдените издръжки.
ОСЪЖДА
С.И.У.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на П.Ж.У. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 1 230
лв. (хиляда двеста и тридесет лева), представляваща направени по делото
съдебни и деловодни разноски.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно издръжката.
Решението в частта, с която е допуснат
развода, влиза в сила от неговото постановяване.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :