Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Вeлико Търново, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 14.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1605/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Е.Я. *** против Наказателно постановление № 19-1275-001487 от 18.07.2019 г. на Началник група към ОДМВР гр. Вeлико Търново, Сектор ПП, с което за нарушения на чл. 104б, т. 2, 137а, ал. 1, чл. 70, ал. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3, чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, чл. 185 и чл. 181, т. 6, пр. 2 от с.з. са му наложени административни наказания съответно глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, глоба в размер на 50.00 лева, глоба в размер на 20.00 лева и глоба в размер на 50.00 лева, а на основание Наредба № Із -2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Поради оттегляне на жалбата в частта по пункт 2 и пункт 3 от НП, административнонаказателното производство в тази му част е прекратено, като определението е влязло в законна сила.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник поддържа жалбата си в останалата й част.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за
установяване на административно нарушение Серия Д № 500113 от 12.07.2019 г.,
инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор
ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушения на разпоредбите на чл.
104б, т. 2, 137а, ал. 1, чл. 70, ал. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя Я. и изразяващи
се в това, че на посочената в акта дата – 12.07.2019 г., в 22:45 часа, в гр. Велико Търново, на
кръстовището на ул. "Никола Габровски" и ул. "Магистрална", пред магазин
"Била", в посока гр. София, управлявал лек автомобил "Фолксваген
Голф" с регистрационен номер ВТ 62 70 КН - светло сив металик на цвят,
собственост на друго лице, като използвал пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари, изравящо се в извършване на демонстративни маневри, като
умишлено блокирал движението на задните колела на автомобила и поднасял задната
му част вляво и вдясно по посоката му на движение, създавайки опасност за
останалите участници в движението и преминаващите пешеходци, не използвал
обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила, в тъмната част от
денонощието се движел без включени светлини и управляваното МПС било с
неизправен шумозаглушител. Жалбоподателят бил спрян от автопатрул ГООР при РУ
гр. Велико Търново в района на бензиностанция "Шел", изпратен по
сигнал от граждани на телефон 112 за демонстративно управление на гореописания
автомобил.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване, че има възражения. Последвали са писмени такива в законоустановения тридневен срок, разгледани са, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби на чл.
175а, ал. 1 пр. 3, чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, чл. 185 и чл. 181, т. 6, пр. 2
от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни
наказания съответно глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, глоба в размер на 50.00 лева, глоба в
размер на 20.00 лева и глоба в размер на 50.00 лева. На основание Наредба № Із
-2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От приложената по делото
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр. Велико Търново, е видно, че
жалбоподателят многократно е санкционирван за нарушения по ЗДвП.
От показанията на полицейските служители става ясно, че те са преки очевидци на процесните събития и
непосредствено са възприели
съставомерните признаци на нарушенията. Свидетелите са категорични в оценките
си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за умишлени
маневри, извършени при сух асфалт, чрез използване на ръчна спирачка в кръговото
кръстовище, блокиране на задните колела
и форсиране на предните задвижващи колела, при което автомобилът се движел с
вратите напред, перпендикулярно на кръговото движение и маркировката. Тези
маневри били извършени от жалбоподателя на няколко пъти в цялото кръгово. Полицейските
екипи били изпратени на място от ОДЧ по сигнал от граждани на телефон 112 за
демонстративно управление на процесния автомобил, като преди това
жалбоподателят бил санкциониран и по Наредба на Общината за такова управление.
Същият бил без поставен обезопасителен колан и се движел в тъмната част на
денонощието без включени светлини на управляваното МПС, което било с неизправен
шумозаглушител.
Показанията на свидетелите - очевидци са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, които освен доказателствено средство са и средство за защита, и показанията на свидетелката Я., негова съпруга, доколкото същите са с ниска степен на достоверност и целят единствено изграждането на защитна версия.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено блокиране движението на задните колела на автомобила и поднасяне на задната му част вляво и вдясно по посоката му на движение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, форсиране на двигателя, блокиране на задните колела и ускоряване на предните задвижващи колела, смяната на платната за движение, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид.
Поради това и НП в тази му част е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение
на наказателното постановление в останалата обжалвана част, същото е
незаконосъобразно. Съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му. Нарушението е извършено на
12.07.2019 г., а НП е издадено на 18.07.2019 г. Въпреки това, АНО е наложил
наказание на основание отменената санкционна норма на чл. 181, т. 6, пр. 2 ЗДвП
/отм. – ДВ, бр. 2 от
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1275-001487 от 18.07.2019 г. на Началник група към ОДМВР гр. Вeлико Търново, Сектор ПП в частта му, с която на жалбоподателя А.Е.Я., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като правилно и законосъобразно.
Отменя НП в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: