РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Ямбол, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба
от защитника за проверка на невлязлата в сила Присъда № 37/10.05.2022г. по
НОХД № 165/2022г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимият ******
гражданин Б. Я. е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като е
признат за виновен в това, че:
На **.**.****г. около 22:20 часа на ГКПП – Лесово, Община Елхово,
обл. Ямбал, на трасе изход на товарни автомобили от Република България,
управлявал МПС – товарна композиция, включваща влекач марка „*****“ с
рег. № ** ***** и прикачено полуремарке марка „******“ с рег. №** ** ***,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,62 на хиляда,
установено по надлежния ред - с техническо средство алкотест, марка „Дрегер
7510“, с инв. № ARВА 0179.
При условията на чл.54, ал.1 от НК и на основание чл.343г от НК, на
подсъдимия са наложени наказания от една година лишаване от свобода,
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1
една година и шест месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, е постановено отложено изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за минимален тригодишен изпитателен
срок и направените по делото разноски в размер на 74,55 лева са присъдени в
тежест на подсъдимия.
С жалбата се претендира за отмяна на присъдата и за постановяване на
нова оправдателна такава. Искането се обосновава с развитото и пред
районния съд становище за малозначителност и явно незначителна
обществена опасност на извършеното по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, което се
аргументира с ниската скорост на движение на управляваното МПС и с
обстоятелствата, че управлението е реализирано в рамките на около 100 метра
и в участък без интензивно движение на хора и МПС. Със същите аргументи
се мотивира и оплакване за явна несправедливост на присъдата, и в условията
на алтернативност, се претендира за изменението й чрез намаляване
размерите на наложените наказания.
В с.з. жалбата се поддържа от защитника по изложените в нея
съображения.
Въззивникът подсъдим, редовно призован, не се явява без уважителни
причини.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на жалбата, като споделя изцяло доводите на районния съд
за неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Излага, че наказанията
лишаване от свобода и глоба са определени в минималните размери на
предвиденото в закона, при изключителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, и са съответни както на степента на обществена
опасност на извършеното, така и на степента на обществена опасност на
личността на подсъдимия. По тези съображения намира първоинстанционната
присъда за правилна, законосъобразна и справедлива, и предлага да бъде
потвърдена.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията
по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при
наличие на право и интерес от обжалване.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.
Анализирал е всички събрани по делото доказателства, обсъдил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил е убедителни мотиви кои
доказателствени източници кредитира и защо. В резултат е приел за
установени съответни на доказателствата фактически положения, които не се
оспорват от защитата, и се споделят напълно и от настоящия състав, а
именно:
Подсъдимият ***** гражданин Б. Я., роден на **********г., бил
правоспособен водач на МПС и работел като международен шофьор. На
**.**.****г. изпълнявал курс от Турция до Полша и обратно, като управлявал
влекач „*****“ с рег. № ** ***** с прикачено към него полуремарке „******“
с рег. № ** ** ***. Около 18:30 часа пристигнал на буферния паркинг преди
ГКПП – Лесово, обл. Ямбол, и докато чакал реда си за преминаване през
границата с Република Турция, изпил 3-4 чаши уиски. След това - около 22:20
часа на същата дата, предприел управление на товарната композиция по
трасето „изход на товарни автомобили“ от Република България. По същото
време на МП – Лесово се намирали св. К. – ст. инспектор в „Агенция
Митници“, и лицето С. Й.. Последната споделила със свидетеля опасения, че
подсъдимият е употребил алкохол, след което, при приближаване на
управляваната от подсъдимия композиция към кантарите, св. К. му подал
сигнал да отбие встрани, да спре и да слезе от влекача. Подсъдимият
изпълнил разпорежданията на свидетеля, като при слизане от кабината
залитал, трудно пазел равновесие, бил със зачервени очи и лъхал на алкохол.
Поради това бил отведен в сградата на граничния пункт, откъдето било
потърсено съдействие от органите на РУ – Елхово за извършване на проверка
за употреба на алкохол. На място бил изпратен св. М., който извършил
проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с технически изправно
средство алкотест „Дрегер 7510“, с инв. № ARВА 0179, преминал успешно
последваща проверка на **.**.**** г. Уредът отчел наличие на алкохол в
издишания от подсъдимия въздух от 2,62 на хиляда, за което в присъствието
на преводач му бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско
изследване № *******. В последователност подсъдимият бил отведен във
ФСМП – Елхово, където отказал да даде кръв за изследване.
3
Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е
неосъждан.
Така възприетата фактология се установява по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия от ДП, дадени в присъствието на защитник и
правилно приобщени към доказателствения материал от решаващия съд по
реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите К. и
М., а също и от събраните по делото писмените доказателства, подробно
описани в мотивите към обжалваната присъда - справка за съдимост рег. №
***/**.**.****г., издадена от БС при ЕРС, писмо рег. № ****/**.**.****г. на
Началника на РУ – Елхово, АУАН с номер на бланката ******/**.**.****г.,
талон за изследване № ********, протокор за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества,
съставен от С. К. – медицински специалист във ФСМП – Елхово, протокол за
последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха рег. № *****-
*****/**.**.****г., ЗППАМ № **-****-******/**.**.****г. и др.
ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички
налични по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето и мястото на извършване на деянието.
Въпреки липсата на противоречиви доказателствени източници,
решаващият съд е обсъдил обстойно всички доказателства и с основание е
кредитирал изцяло показания на свидетелите К. и М., като е съобразил, че по
отношение на съставомерните обстоятелства, а и в детайли, показанията на
тези свидетели коресподндират както с приобщените писмени доказателства,
така и с обясненията на самия подсъдим.
При тази правилно изяснена фактическа обстановка, която не се
оспорва и от защитата, районният съд е направил законосъобразни и
обосновани правни изводи, че и от обективна, и от субективна страна
въззивникът-подсъдим е осъществил престъпния състав на чл.343б, ал.1 от
НК, тъй като на **.**.****г. около 22:20 часа на ГКПП – Лесово, Община
Елхово, обл. Ямбал, на трасе изход на товарни автомобили от Република
България, управлявал МПС – товарна композциия от влекач марка „*****“ с
рег. № ** ***** с прикачено полуремарке „******“ с рег. № ** ** ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,62 на хиляда,
установено по надлежния ред - с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“,
4
с инв. № ARВА 0179.
Проверяващата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд за
обективна и субективна съставомерност на извършеното по горепосочения
текст от наказателния закон, доколкото доказателствената съвкупност
безпротиворечиво сочи за наличие на предприето от подсъдимия управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над установения в
разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК размер от 1,2 на хиляда. По несъмнен
начин са доказани както авторството на деянието, така и обстоятелството, че
към момента на управление на композицията алкохолната концентрация в
кръвта на подсъдимия е надвишавала съставомерния минимум от 1,2 на
хиляда. Проверката за употреба на алкохол е извършена непосредствено след
управлението и спирането му за проверка, с технически изправно средство и
при спазване изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В присъствието на
преводач и съобразно изискванията на чл.3, ал.1 и 2 и чл.6, ал.6 от наредбата,
контролният орган е попълнил и връчил на подсъдимия срещу подпис талон
по образец, в който е вписал всички изискуеми реквизити. Поради това, и с
оглед последвалия отказ за даване на проби за изследване, решаващият съд
правилно е заключил, че по силата на чл.6, ал.9 от наредбата, алкохолната
концентрация следва да се счита за установена въз основа показанията на
техническото следство. И след като конкретното техническо средство
алкотест „Дрегер 7510”, с № ARВА 0179, е преминало успешно последваща
проверка, респ. отговаря и на изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, правилно е прието, че
от обективна страна алкохолната концентрация от 2,62 на хиляда е доказана
по безспорен начин. Т.е., извършеното покрива всички обективни признаци
на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд.
Относно субективната страна на деянието правилно е прието, че
подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вина, тъй като е знаел за
съществуването на всички обективни признаци, а именно, че предприема
управление на МПС, каквото е управлявания от него влекач с прикачено
полуремарке по смисъла на закона, непосредствено след като е употребил
алкохол и пряко е целял именно това. Т.е., същият е разбирал противоправния
и общественоопасен характер на извършеното и е съзнавал неизбежното
настъпване на общественоопасните последици.
5
Решаващият съд прецизно е аргументирал и извода за неприложимост
на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК в двете й хипотези, като е дал мотивиран
отговор на повдигнатия от защитата въпрос, свързан със степента на
обществена опасност на извършеното. Отчел е всички относими към деянието
обстоятелства, въз основа на които законосъобразно и обосновано е приел, че
спецификата на казуса не обосновава извод за малозначителност или явно
незначителна обществена опасност на деянието. Употребеното от
подсъдимия непосредствено преди управлението значително количество
концентрат (3-4 чаши уиски), високата високата алкохолна концентрация от
2,62 на хиляда, вида на управляваното МПС – влекач с прикачено към него
полуремарке, чието управление е свързано с по-висок риск за останалите
участници в движението, респ. и със завишени изисквания към водачите,
както и мястото на извършване на деянието – в района на ГКПП – Лесово,
характеризиращо се със засилено присъствие на пешеходци, гранични и
митнически служители и различни МПС, несъмнено разкриват значително
по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение
с типичните престъпления от този вид. На този фон изтъкнатите от защитата
обстоятелства, свързани с ниската скорост на движение на управляваното
МПС и с обстоятелствата, че управлението е реализирано в рамките на около
100 метра, по никакъв начин не разкриват особености на деянието, които да
позволяват характеризирането му като малозначително или като такова с явно
незначителна обществена опасност, нито представляват основание за
допълнително смекчаване на отговорността, тъй като с оглед мястото на
извършване на деянието – на трасе изход за товарни автомобили от
Република България, подсъдимият обективно не е имал възможност на развие
по-висока скорост.
Поради горните съображения настоящият състав счита, че решаващият
съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна
страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, и правилно го е признал за виновен по предявеното му обвинение.
По отношение на наказанията ЯОС счита, че същите правилно са
определени при условията на чл.54 от НК. За извършеното престъпление на
подсъдимия са наложени минималните предвидени в закона наказания от
една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева, като при
6
определяне техните размери са взети предвид всички налични смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. От една страна, като смекчаващи
отговорността такива правилно са отчетени чистото съдебно минало на
подсъдимия, дадените в досъдебна фаза обяснения и приносът му за
разкриване обективната истина по делото, както и проявената критичност към
извършеното. От друга страна са взети предвид отегчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства, разкриващи завишена степен на обществена
опасност на деянието, а именно, високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, сравнително високата алкохолна
концентрация от 2,62 на хиляда, надвишаваща над два пъти съставомерния
минимум от 1,2 на хиляда, вида на управляваното МПС – влекач с прикачено
към него полуремарке, чието управление е свързано с по-висок риск за
останалите участници в движението, както и мястото на извършване на
деянието – в района на ГКПП – Лесово, характеризиращо се със засилено
присъствие на пешеходци, гранични и митнически служители и различни
МПС. Поради това настоящият състав счита, че с пълно основание районният
съд е приел, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни
по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до
несъразмерност на предвидените в закона най-леки наказания. В този смисъл,
оплакванията за явна несправедливост на първоинстанционната присъда се
явяват неоснователни, тъй като не са налице неотчетени от районния съд
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да представляват основание
за прилагане разпоредбата на чл.55 НК.
Районният съд правилно е отмерил и предвиденото в чл.343г от НК
кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Определения размер от една година и шест месеца е съобразен както с
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, така и с всички налични смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което липсва
основание за ревизиране на присъдата и в тази й част.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК, като е
приспадато времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява
МПС, считано от **.**.****г.
Относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
7
правилно е прието, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и
размера на наказанието, който е в рамките до три години, не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Наред с
това, като се имат предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, свързани главно с индивидуалните особености на подсъдимя,
характеризиращи като личност с невисока степен на обществена опасност, е
направен обоснован извод, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
наложително да изтърпи ефективно това наказание, и в съответсвие с
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е постановено отложено изтърпяване на
същото за минимален тригодишен изпитателен срок.
При това положение, с оглед изхода на делото и правилното
разрешаване на въпроса за виновността на подсъдимия, не се налага промяна
в произнасянето на първата инстанция и по въпроса за разноските, които в
съответствие с разпоредбите на чл.189, ал.2 и ал.3 от НПК, законосъобразно
са присъдени в тежест на подсъдимия, с изключение на тези за преводач.
По тези съображения, и тъй като при извършената проверка на
оспорения акт не се установи същият да страда от пороци, представляващи
основание за неговото изменение или отмяна, на основание чл.334, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 37/10.05.2022 г., постановена по НОХД
№ 165/2022 г. по описа на Районен съд - Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8