№ 1351
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110200318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на И. Н. А., с ЕГН ********** чрез адв. К.-САК
срещу Заповед за задържане на лице №3384зз-1289/13.12.2024 г., издадена от
А Т. М. – полицейски орган инспектор в 09 РУ-СДВР, с която на основание чл.
72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалния и материалния
закон. В с.з. жалбата се поддържа от адв. ХХХ излага доводи, че заповедта
като административен акт е незаконосъобразна, тъй като липсва фактическо
основание за нейното издаване, като доказателствата за задържането на
лицето следва да бъдат събрани преди издаването на същата, а не
впоследствие. Извършените данни за посоченото като престъпление в
заповедта са, че пострадалия е посочил като извършител мъж на зряла възраст,
придружен на момче на възраст 13-14 години, като тези данни се намират и в
съобщението за извършено престъпление. Не са налице никакви установени
обстоятелства, от които да се направи извод за съпричастността на А. към
посоченото престъпление, като това е довело до неоснователно задържане на
същия. Предлага на съда да отмени изцяло оспорената заповед като
1
незаконосъобразна.
Ответникът А Т. М. – полицейски орган инспектор в 09 РУ-СДВР,
редовно призован не се явява и не изпраща представител в с.з.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 АПК.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в
границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
74 ал. 1 ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на
същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно -
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на
задържаното лице.
В конкретния случай, съдът намира, че е спазена изискуемата от закона
форма.
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт – Заповед за задържане на лице №3384зз-
1289/13.12.2024 г., издадена от А Т. М. – полицейски орган инспектор в 09 РУ-
СДВР, на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането на И. Н.
А., с ЕГН **********.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено "данни
за извършено престъпление по чл.198 ал.1 НК /грабеж на чантичка с мобилен
телефон и сумата от 70 лв. от владението на Петко Иванов Кабланов в
гр.София, ж.к. Люлин, извършен около 02.20 часа на 12.12.2024 г., ДП
2
№2011/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР”.
Задържането на лицето е извършено в 09.10 часа на 13.12.2024 г., като
А. е освободен на същия ден в 16.45 часа.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск
на жалбоподателя, декларация за правата на задържано лице, докладна
записка.
Допълнително съдът е изискал в цялост ДП №3384 ЗМК-2011/2024 г. по
описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №59763/2024 г. по описа на СРП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията
му, заложени в разпоредбата на чл.72 ал.1 ЗМВР.
Издадена е в предвидената в чл. 74 ал. 1 ЗМВР писмена форма и има
изискуемото по чл. 74 ал. 2 ЗМВР съдържание.
Посочено е и правното основание за издаването й, а именно по чл. 72
ал. 1 т. 1 ЗМВР.
Полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигане на законовата цел, в тази насока е и Решение
№9425/2016 г. на ВАС по адм.дело №3914/2015 г. Издадената заповед по
ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да
сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение,
както и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР предполага наличие в
кумулативна взаимовръзка на следните предпоставки:
3
От една страна за лицето, което се задържа да има данни, че е
извършило престъпление и да е бъде съобразено дали е налице обективна
необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка.
От събраните в хода на ДП доказателства, вкл. разпита на свидетеля
Копе Норев А. /брат на жалбоподателя/, се установява съпричастността на И.
Н. А. към деянието по чл.198 ал.1 НК. В тази връзка са и показанията на
свидетелката Бойка Н.а А.а /майка на жалбоподателя/, както и тези на
свидетелите Камен Пенков Симов и И.н Атанасов Атанасов, както и
останалите събрани по досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства.
По отношение на жалбоподателя била издадена заповед за задържане на
лице №3384зз-1289/13.12.2024 г., с която на основание чл. 72 ал. 1 ЗМВР му е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до
24 часа".
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането,
данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да
обжалва пред съда законността на задържането.
С декларацията, съставена на 13.12.2025 г. е заявено запознаването с
правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане,
с което да съобщи за своето задържане. Безспорно жалбоподателят е
ангажирал защитници, а и именно адв. К. и адв. ХХХ /л.32 от делото/.
Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, която разпоредба е приложена като
основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от
доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на
задържането на А. е имало данни, от които може да се направи обосновано
подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено
престъпление по чл.198 ал.1 НК.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че липсва фактическо основание за издаване за заповедта за
задържане, като доказателствата за задържането на лицето следва да бъдат
4
събрани преди издаването на същата, а не впоследствие.
В случая безспорно са събирани доказателства по образуваното ДП и
след задържането на А., но по отношение на същия е имало данни за неговата
съпричастност към тежкото деяние по чл.198 ал.1 НК и към момента на
издаване на заповедта. Задържането, като принудителна административна
мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление
да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на
престъпление. Задържането е за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето.
В атакуваната заповед е посочено коректно т. 1 на чл. 72 ал. 1 ЗМВР. За
да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо
полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление,
съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са
налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази
вероятност. Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно
основание за издаването на заповедта. Текстът посочен в заповедта – "данни
за извършено престъпление по чл.198 ал.1 НК /грабеж на чантичка с мобилен
телефон и сумата от 70 лв. от владението на Петко Иванов Кабланов в
гр.София, ж.к. Люлин, извършен около 02.20 часа на 12.12.2024 г., ДП
№2011/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР” е повече от подробен и ясен, като в
достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган
да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват
подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е
образувано ДП №3384 ЗМК-2011/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.
№59763/2024 г. по описа на СРП.
За прилагане на ПАМ по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР не е необходимо да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин
вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната
наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за
подвеждане под наказателна отговорност.
Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение, че
има вероятност лицето да е извършител на престъпление.
Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на
5
задържания и настоящ жалбоподател са ангажирани. Като всяка ПАМ
задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата
с цел постигане на правноопределен резултат.
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен
извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна
степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за
допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган. Неоснователни
са и твърденията в жалбата, задържането е незаконосъобразно.
Задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед
допринася за постигане на целите, посочени в закона и не съставлява
необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез
лишаването му от свобода, което да противоречи на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, каквито са
заповедите за задържане.
Така мотивиран, СРС, НО, 121-ви състав на основание чл. 143 ал. 3
АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И. Н. А., с ЕГН
********** чрез адв. К.-САК срещу Заповед за задържане на лице №3384зз-
1289/13.12.2024 г., издадена от А Т. М. – полицейски орган инспектор в 09 РУ-
СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането
му за срок до 24 часа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред АССГ в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6